№ 41
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000699 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „44 бит“ ЕООД /н./, ЕИК *********
срещу решение № 260 704/29.04.2021 г. по т. д. № 850/2020 г. по описа на
СГС, ТО, 3 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените
от „Уотърфол къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* искове по чл. 694, ал. 2, т. 2
ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 предл. трето от ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД по отношение на
длъжника „44 Бит“ ЕООД /н/, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „44 Бит“ ЕООД /н/, съществуване на вземанията
на „Уотърфол къмпани“ ЕООД, както следва:
- за сумата от 77 485,84 лева с ДДС, получена авансово от ответника „44
Бит“ ЕООД /н/ на отпаднало основание – развален договор – споразумение от
14.07.2015 година, поради виновно пълно неизпълнение на задължението за
осигуряване на отдалечен достъп до софтуер в периода 30.07.2015 година –
31.12.2016 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност – 01.11.2017 година и до
окончателно плащане на сумата
1
- за сумата от 16 861.92 лева – лихва за забава върху горната главница за
периода 11.09.2015 година – 01.11.2017 година.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде
отменено. С жалбата е изложил идентични с отговора на исковата молба
възражения. Поддържа, че доколкото със споразумението от 14.07.2015 г. е
посочено, че изпълнителят „44Бит“ ЕООД има право да приспадне сумата от
105 000 лв. за ползването на оспорения софтуер от възложителя „Уотърфол
Къмпани“ ЕООД за периода от 26.01.2015 г. до 31.12.2016 г., то това било
признание за годността на софтуера и липсата на недостатъци на същия, като
сумата от 105 000 лв. не била дължима на възложителя, защото около 2
години процесният софтуер се ползвал от ищеца. Заявява, че дружеството е
ползвало софтуера и е имало пълен и неограничен достъп до същия.
Противопоставя се на твърденията, че ищцовото дружество не е имало
достъп до съответни софтуер и IP адрес. Пред целия претендиран период,
достъпа до софтуера е бил осигурен за компютрите, използвани от
служителите на “Уотърфол Къмпани“ ЕООД, които се намирали офиса на
дружеството в гр. София, ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 1. Доколкото според
служители на ищеца и според констативния протокол на нотариус А. Г.,
софтуера е бил недостъпен, то за целта не било изяснено на какви компютри
и с какви настройки са правени опити за влизане в и IP адреса и за ползване
на софтуера. Излага съображения, че както и вещото лице било посочило,
достъп от външни устройства до софтуера не е възможен без предварителни
настройки и оторизация за вход в системата Едновременно с това, никой от
страна на ищеца не бил правил опит да се свържи с управителя или със
служители на „44 бит“ ЕООД с искане за допълнителен отдалечен достъп от
други компютри извън офиса или с претенции за проблеми.
Навежда доводи, че договореностите по т. 7 и т. 13 от допълнителното
споразумение не били развалени, защото не било спазено правилото на чл. 87,
ал. 2 ЗЗД и не бил даден подходящ срок за изпълнение, поради което и не
било възникнало задължение за ответника за връщане на сумата от 105 000
лв.
Въззиваемата страна „Уотърфол къмпани“ ЕООД оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено.
Заявява, че ищецът произволно твърди, че задължението за връщане на
2
сумата от 105 000 лв. не съществува, с аргументи, които изцяло
противоречали на събраните по делото доказателства. Страните изрично
били договорили, че за сумата от 105 000 лв., вместо връщане, ищецът ще
ползва отдалечен достъп до процесния сървър до 31.12.2016 г., но предвид
неосигурения такъв, тази сума подлежала на връщане.
Оспорва твърдението, че никой от служителите на ищеца не е правил
опити да уведоми ответника за невъзможността да се ползва отдалечен
достъп, предвид получените от ответника нотариални покани, на които е
могъл да възрази, но не го е сторил. Позовава се на приета по делото съдено –
техническа експертиза, според която липсвали обективни данни за заложено
филтриране на достъпа и чрез конкретен IP адрес като форма на защитен
достъп. Затова и в отговорите на вещото лице в съдебно заседание било
казано, че не е задължително да се използва отдалечен достъп, чрез защитена
връзка /VPN/, а е достатъчно потребителско име и пароли.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от
закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС
напълно споделя и към които препраща, съгласно дадените му за това
правомощия по чл. 262 ГПК. По правилността на решението, съдът е
обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
С подписаното на 14 юли 2015 г. споразумение, страните отчетливо са
дали израз на факта, че предвид непостигането от изпълнителя на желаните от
възложителя параметри на изработения по договор от 01.07.2014 г. софтуер,
то той дължи връщане на заплатената от възложителя авансово цена, с
изключение на сумата от 105 000 лв. с ДДС, която изпълнителят задържа,
като цена за ползвания от възложителя софтуер във вида в кой е, за периода
от 26.01.2015 г. до 31.12.2016 г., както и срещу задължението на изпълнителя
да предостави след датата на сключване на споразумението до 31.12.2016 г.
отдалечен достъп до същия софтуер. Ето защо, възражения до колко софтуера
е бил годен или не, както и условията при които ответникът не дължи
3
връщане на сумата от 105 000 лв., нямат място по делото, тъй като тези
въпроси са ясно решени със споразумението, а предмет на настоящия спор е
дали срещу сумата от 77 485, 84 лв. /получена след като от общата сума от
105 000 лв. е приспадната сумата от 27 514, 16 лв. за ползвания от ищеца за
периода от 26.01.2015 г. до 29.07.2015 г. софтуер/ изпълнителя е реализирал
поетото с т. 13 от споразумението задължение, да предостави на ищеца
отдалечен достъп до софтуера.
Не се спори, а и от доказателствата по делото става ясно, че
необходимостта от отдалечения достъп до софтуера за ищеца се налага от
факта на предаването на изпълнителя, въз основа на споразумението,
посредством електронен носител, на софтуера с наименование „Уотърфол
Маркетинг Мениджър" и преместването на ищеца в друг офис, различен от
този използван преди това съвместно от „44бит“ ЕООД и „Уотърфол
къмпани“ ЕООД. Съгласно съставения на 20 юли 2015 г. протокол между
страните, условията при които следва да бъде предоставен отдалечения
достъп се изчерпват с посочените в протокола IP адрес и потребителски
имена. Няма поставени никакви други условия, като тип компютри и
допълнителни настройки, за които е отговорен възложителя, поради което и
така поддържаното от ответника възражение за липсата на съдействие от
страна на ищеца е голословно и неоснователно. При това, още с нотариалната
покана от 19.08.2015 г. ищецът е уведомил ответника, че на процесния IP
адрес, чрез потребителските имена посочени в протокола, не може да бъде
осъществен достъп, но от страна на изпълнителя не са предприети действия за
отстраняване на проблема, нито е изтъкната като причина за ограничения
достъп, необходимостта от специални компютри и настройки. Изцяло в
задълженията на изпълнителя е било да обезпечи възможността за отдалечен
достъп до софтуера, но доказателства в тази посока не са ангажирани, нито са
представени такива, свидетелстващи за наличието на причини извън
изпълнителя, препятстващи работата по осигуряването на този достъп. Ето
защо, налице е неизпълнение на договорно задължение, при което, съгласно
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да развали договора. Въпреки, че в
конкретната хипотеза липсва даден от кредитора срок за изпълнение с
предупреждението, че договора ще бъде развален след този срок, то трайно в
съдебната практика е възприето разбирането, че развалянето се санира, ако
макар и да не е изрично указан, в рамките на обективно подходящ според
4
обстоятелствата срок, длъжникът изпълни задължението си. Видно, още с
първата нотариална покана до ответника от 19.08.2015 г. ищецът е заявил, че
предвид възпрепятстването на правото му да използва софтуера, чрез
процесния IP адрес, поради спрения достъп, то той се отказва от ползването
му и настоява да бъде възстановена дадената за тази цел сума в размер от
77 609 лв., за ползването на софтуера след 28 юли 2015 г. до 31.12.2016 г., но
нито в последвалия след тази покана период от време, нито на по – късен
етап, след нотариалната покана от 04.09.2015 г. в която кредиторът изрично е
посочил, че разваля т. 7 и т. 13 от споразумението от 14.07.2015 г., нито в
хода на процеса е последвало дължимото от „44 бит“ ЕООД, изпълнение. По
изложените съображения, налице е вземане на ищеца, за заплатената на
отпаднало основание сума, представляваща цената за отдалечен достъп до
софтуера за периода от 30.07.2015 г. – 31.12.2016 г., възлизаща на 77 485, 84
лв. с ДДС, поради което и предявения установителен иск до този размер е
основателен, а решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съществуването на главното вземане, обуславя и съществуването на
акцесорното по чл. 86 ЗЗД, което първоинстанционния съд правилно е
определил, че възлиза на сумата от 16 861,92 лв. за периода от 11.09.2015 г.
до 01.11.2017 г., поради което, решението следва да бъде потвърдено и в тази
част. Възражението за погасяване по давност на вземането за лихва е
преклудирано, тъй като е направено за първи път едва с въззивната жалба,
затова и не следва да бъде разглеждано.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора от масата на несъстоятелността на „44 бит“
ЕООД /н./ следва да бъде заплатена на „Уотърфол къмпани“ ЕООД сумата в
размер на 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред САС, както и
по сметка на САС сумата в размер на 670, 03 лв., държавна такса за
въззивното производство.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 704/29.04.2021 г. по т. д. № 850/2020
г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „44 бит“ ЕООД /н./, ЕИК ********* да заплати от масата
на несъстоятелността на „Уотърфол къмпани“ ЕООД , ЕИК *********
сумата в размер на 500 лв., разноски пред САС.
ОСЪЖДА „44 бит“ ЕООД /н./, ЕИК ********* да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на Софийски апелативен съд сумата в размер
на 670, 03 лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6