Р Е Ш
Е Н И Е
№ 723 05.12.2019
г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесети ноември 2019 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1152 по
описа за 2019 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС.
Ищците – С.М.Д. и Д.М.И. твърдят в исковата си молба, че са сестри
и че с нот.акт за дарение № 198, т.4, нот.дело №
1848 от 08.08.1997г. по описа на СВ-Търговище, родителите им М.М. Д. и И.К.Д. им дарили собствения си недвижим имот: Апартамент със застроена площ от 118 кв.м.,
намиращ се на 1 етаж в западната част на
двуетажна жилищна сграда-близнак, на всеки етаж с по 2 самостоятелни апартамента, заедно с две избени
помещения, намиращи се под апартамента
също в западната част на сградата, заедно с 1/8
ид.ч. от тавана и то от западната половина на къщата близнак и правото
на строеж върху мястото, на което е изградена, както и ¼ ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от около 1000 кв.м., за което по плана на гр.
Търговище е отреден парцел ІІІ, за дворище 521 в кв.154, при съответните
граници. С нот.акт за учредяване право на
строеж-суперфиция № 170 , том 1, дело № 253 от 09.05.1969г. на СВ-Търговище,
двамата собственици С В. и П.Н.общо
отстъпват право на строеж-да построят двуетажна жилищна сграда-близнак, всеки
етаж по 2 самостоятелни апартамента,
която сграда ще се построи в дворното място
от около 1 дка, находящо се в гр. Търговище, за което е отреден парцел
ХІІІ-2688 в кв.119 на гр. Търговище, при съответните граници, като строежа по
етажи се извършва, както следва: 1.
Първи етаж-източна част със
самостоятелен апартамент ще се построи от Х.Х.и
съпругата му ХХ. и 1/8 ид.ч. от тавана остава за тях.; 2. Първи
етаж-западна част със самостоятелен апартамент ще се построи от М. Д. и
съпругата му И.Д., заедно с 1/8 ид.ч. от тавана и то от западната половина на
къщата-близнак; 3. Втори етаж-източната
част със самостоятелен апартамент ще се построи от П.Н.и съпругата му С.Н.с 3/8
ид.части от тавана остава за тях; 4. Втори етаж-западнат част със самостоятелен апартамент ще се
построи от С В. и съпругата му Б.В. ведно с 3/8 ид.ч.
от тавана остава за тях. Като всеки етаж има и по половин маза. Правото на
строеж е оценено на 2000 лева ,която сума продавачите С К В. и П.С.Н.са
получили. С нот.акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, № 135, том 1, дело № 135 от 25.03.1980г.
бащата на ищците е признат за собственик по давностно владение на ¼
ид.ч. от дворно място от около 1000 кв.м. без
постройките в него, за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 на
гр.Търговище. През 2016г. Н.С.К., син и
наследник на С К В. продал на Б.С.С. апартамент на втори етаж от западната част на сграда
близнак. През 2018г. Б.С. започнал да
им твърди на ищците, че той е единствен
собственик на целия поземлен имот, започнал да иска от тях да изкоренят
растенията, дърветата и лозите, които са насели и отглеждат от
десетилетия. Тогава ищците установили,
че първият ответник Б.С. се легитимира като собственик на целия поземлен имот с идентификатор
73626.510.54 с площ от 476 кв.м. въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, т.З, per. № 3426 дело 331 от 14.03.2016г.
на нотариус п.а.с per. № 496 /съответно
№ 163, том 3, дело № 574 от 14.03.2016г. на СВ-Търговище/. Тогава
ищците разбрали и за съществуването на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл. 483, ал.1 от ГПК № 187
т.5, per. № 8721 дело №700 от 12.12.2007г., с който нотариус к.г.с per. № 317 признава Б.Т.В.и Н.С.К., наследниците на С К В.
за собственици на поземлен имот с идентификатор 73626.510.54, с площ от 476
кв.м. Ищците били изненадани, защото знаели, че 1/2 ид.част от ПИ е тяхна
собственост. Съгласно удостоверение изх. № УО -ТСУ -250/ 28.06.2019 г. издадено
от Община Търговище по плана действал през 1987-1996г. поземлен имот № 521, за
който е отреден УПИ II -521 в кв. 97 е записан на М.М.
Д. и С К. Съгласно същото удостоверение
по плана действал през 1996-2005г. поземлен имот № 521, за който е отреден УПИ Ill-в кв. 154 е
записан на М.М. Д. и С К. Съгласно горепосочените
тези доказателства е видно, че първоначално родителите на ищците, а в последствие и те – ищците са собственици на
идеална част поземления имот. Ищците
считат, че в разрез с разпоредбата на
закона е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по чл. 483, ал.1 от ГПК № 187, т.5, per. № 8721,
дело 700 от 12.12.2007г. и изповядана сделка Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 42, т.З, per. № 3426 дело 331 от 14.03.2016г. на нотариус п.а.с
per. № 496 по отношение на ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор
73626.510.54, с площ от 476 кв.м.
Тази ½ идеална част ищците считат за своя въз основа на документи за
собственост, давностно владение и наследство. Родителите им на ищците от 1970
г. ползват поземления имот като отглеждат земеделски култури и овошки и лози и
прибират техните плодове. Тя-майка им
продължава да ползва поземления имот и досега. Те помагат
в отглеждането и също ползват плодовете, които имота дава. От 25.03.1980
година , първоначално родителите им, а впоследствие ищците, се считали
за собственици на 1/4 идеална част
от дворното място с площ от около 1000 кв.м. съставляващ имот № 2688, за който
е отреден УПИ XIII-2688 в кв. 119, респективно за собственици на 1/2 идеална
част от имот с идентификатор 73626.510.54.
Ищците молят съдът да признае за
установено спрямо ответниците, че те са собственици въз основа на дарение и давностно владение на
1/2 ид.част /общо за двете/ или по 1/4 ид.ч. за всяка от тях от поземлен имот с
идентификатор 73626.510.** по КК, с площ от 476 кв.м., с адрес: гр.Търговище,
ул. „С. Г. " №26 -А, с номер по предходен план 521, св. 154, парцел 3, с
площ от 476 кв.м. при съседи : 73626.510.***, 73626.510.**, 73626.510.**,
73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.***. Молят да се обезсили нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 42, т.З, per. № 3426 дело 331 от
14.03.2016г. на нотариус п.а.с per. № 496 /съответно
№ 163, том 3, дело № 574 от 14.03.2016г. на СВ-Търговище/ по отношение на ½ идеална част от
описания ПИ. Редовно призовани, в открито съдебно заседание от двете ищци се
явява само първата ищца – С.М.Д. и адв. Д.Б. от АК-Търговище , като пълномощник и на двете
ищци, който поддържа иска така, както е предявен и по изложените в писмена защита съображения.
Ответниците – Б.С.С. и С.В. С.,
редовно уведомени за исковата молба, подадоха в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно
от който считат иска за неоснователен. Считат,
че вече има произнасяне по същите факти и обстоятелства, от които се претендира
да е възникнало същото право. Твърдят, че
към момента на дарението от родителите на ищците през 1997г. планът за регулация от 1996г. е бил одобрен,
при което положение не става ясно защо
от ¼ ид.ч. върху цялото дворно място от около 1000кв.м., за което
е отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на гр. Търговище, ищците
претендират сега ½ ид.ч. само от
ПИ с идентификатор 73626.510.54.
Основното възражение на ответниците е, че
не е осъществен фактическия
състав на удостовереното в констативния нот.акт № 135, том І, н.д. №
135/25.03.1980г. на СВ-Търговище от нотариуса придобивно основание, съгласно
което праводателят на ищците е бил
признат за собственик на ¼ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м., за което е отреден парцел
ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на града. След като
дарителите на ищците на се били собственици на тази ид.ч. от дв.място,
те не биха могли да я прехвърлят т.е. да
я дарят и дарението на несобствена вещ е нищожен акт. Погрешно е отразено в
нот.акт за дарението, че към момента на дарението площта на дворното място, от
която дарителите даряват на ищците 1/4
ид.ч. е била около 1000 кв.м., защото за
това дворно място вече е бил отреден парцел ІІІ-521 в кв.154 по плана на града
с площ от 476 кв.м.. Ответниците възразяват, че
при действието на ЗТСУ, по време
на който твърдят ищците праводателите им
били признати за собственици с
нот.акт от 1980г. на ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1000
кв.м., не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на
идеални части от дворищнорегулационни парцели, чрез владение върху реални части / Р № 186/19.02.1987г. по гр.д. № 154/1986г.
на ОСГК на ВС и Р № 250/20.10.2009г. по гр.д. № 1285/2008г.
на ВКС и др./ Отделно от това
ответниците излагат съображения, че процесуално
недопустимо е искането да се обезсили
нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 42,
т.З, per. № 3426 дело 331 от 14.03.2016г. на нотариус п.а.с per.
№ 496 /съответно № 163, том 3, дело № 574 от 14.03.2016г. на
СВ-Търговище/ по отношение на ½
идеална част от описания ПИ. И в този смисъл е ТР № 3/29.11.2012г. по т.д. №
3/2012г. на ОСГК на ВКС. Редовно
призовани , ответниците се явиха лично в
открито заседание и с пълномощника си – адв. Й.К. ***, който поддържа писмения
отговор и моли да се отхвърли така предявения иск като неоснователен. Подробни
съображения са изложени в писмена защита.
Служебно е известно на съда, а и втората ответница
представя с писмения си отговор препис
от влязло в сила на 04.07.2019г. решение
№ 360, постановено на 12.06.2019г. по
гр.д. № 1827/2018г. по описа на РС-Търговище, с което е отхвърлен предявения от същите две ищци С.М.Д. ***
и Д.М.И. ***, действащи чрез
пълномощник – адв. Н.Ф.от АК-Търговище
против ответник: Б.С.С. ***, действащ чрез пълномощник – адв. Й.К. *** иск
за установяване, че те – ищците са собственици на основание давностно владение на
част от дворно място , която част е
с площ 250 кв.м. от Поземлен имот
с идентификатор 73626.510.** по КК, цялото е
с площ от 476 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване:Ниско
застрояване /до 10 м/, с адрес на ПИ:
гр. Търговище, ул. „С. Г. “ № 26-А, при
съседи: 73626.510.**; 73626.510.**;
73626.510.**; 73626.510.**; 73626.510. **; 73626.510.***, на осн.
чл.124 ал.1 предлож.2-ро и във вр. чл.79 ал.1 ЗС, като неоснователен. Решението
не е обжалвано. Сега предявеният иск с искова молба Вх.рег.№ 6678/03.07.2019г.,
допълнена с уточняваща молба Вх.рег.№
7876/06.08.2019г. , въз основа на която
образувано настоящото гр.д. № 1152/2019г.
по описа на РСТ е от същите две ищци: С.М.Д. *** и Д.М.И. ***, действащи чрез пълномощник – адв.
Д.Б. *** против двама ответници : Б.С.С. и С.В.С.,***
е с петитум -
да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на дарение и давностно владение на 1/2 идеална част/ общо за
двете/ или по ¼ идеална част за всяка от тях от поземлен имот с идентификатор 73626.510.**, с площ от 476 кв.м., с адрес: гр.Търговище, ул. „С. Г. " №26 -А, с
номер по предходен план 521, св. 154, парцел 3, с площ от 476 кв.м. при съседи
: 73626.510.***, 73626.510.**, 73626.510.**,
73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.***.
Не е налице пълна идентичност между ответниците по гр.д. № 1827/2018г.
по описа на РСТ и гр.д. № 1152/2019г. по описа на РСТ, както и не е налице
идентичност на искането – по първото
дело се претендира въз основа на давностно владение собственост на реална
част /250 кв.м./ от ПИ,
а по настоящото дело се претендира собственост въз основа на дарение и давностно
владение на идеална част /1/2
ид.част/ от ПИ. Идентичен е само имотът - поземлен имот с идентификатор 73626.510.**, с площ от 476 кв.м., с адрес:
гр.Търговище, ул. „С. Г. " №26 -А, с номер по
предходен план 521, св. 154, парцел 3, с площ от 476 кв.м. при съседи : 73626.510.***, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**,
73626.510.**, 73626.510.***. Почти идентични
са изложените в исковата молба
фактически обстоятелства, както и представените писмени доказателства, в
сравнение с предходно разгледаното дело. Съобразявайки изложените по-горе
съображения съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.299 ал.1 и 2 от ГПК.
Съгласно визираната разпоредба, спор разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго; повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Не е налице
пълен идентитет от субективна страна и петитума на иска. Ето защо съдът приема, че искът е допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Към настоящото гр.д. №
1152/2019г. по описа на РСТ е приложено в открито заседание гр.д. № 1827/2018г. по описа на РСТ, от писмените доказателства по които е видно,
че с нотариален акт за покупко-продажба
на покрит недвижим имот № 149, том І, дело № 261 от 26.08.1959г. по описа на Служба по вписванията-Търговище, продавачът М. А. Г. продава на
купувачите С К В. и на П.С.Н., и тримата
от гр. Търговище, следния покрит
недвижим имот, а именно: Къща с дворно
място от около 1000 – хиляда квадратни метра,
находящи се в гр. Търговище, при съседи: улица „С. Г. “, П. Д. В. и Й. и Ска Топалови, за сумата от 27000 лв.- двадесет и седем
хиляди лева, която е изплатена напълно
от купувачите на продавача.
От представените
и по настоящото гр.д. №
1152/2019г. по описа на РСТ
писмени доказателства се
установи, че с нотариален акт за учредяване право на строеж-суперфиция
№ 170, том І, дело № 254 от 09.05.1969г. по описа на СВ-Търговище, С К В. и П.С.Н.взаимно
си отстъпват правото на строеж върху
собствените си идеални части, а така също „ същите двама общо отстъпват правото
на строеж на Б. Т. В. ; С. Д. Н. ; Х. С. Х. ; ХН. Х.; М.М.
Н. и на И.К.Д.“ , общо всичките 8 души
да построят двуетажна жилищна сграда-близнак, всеки етаж по 2 самостоятелни апартамента, която сграда
да се построи в дворното място цялото от около 1 – един декар, находящо се в гр. Търговище,
за което е отредено парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на гр. Търговище, при
съседи: улица, парцел ХІІ-2687 на Д. П. и
Т. С. ; парцел Х-2685-на Г. К. ; парцел ІХ-2684 на С. Ив. Д.; парцел VІІІ-2683- на С. Т. ; парцел
ХVІ-2675 на А. Н. ; парцел ХІV-2689-на Г.
Х. Г. , като строежа по етажи ще се
извърши, както следва: І.Първи етаж-източната част със самостоятелен
апартамент, ще се построи от Х. С. Х. и
от съпругата му ХН. Х. и 1/8 от тавана и остава за тях; ІІ.Първи
етаж-западната част със самостоятелен
апартамент ще се построи от М.М. Д. и съпругата му И.К.Д.
и остава за тях, заедно с 1/8 от тавана
и то от западната половина на къщата близнак.; ІІІ.Втори етаж –от източната част със
самостоятелен апартамент ще се построи от
П.С.Н.и съпругата му С. Д. Н. с
3/8 части от тавана и остава за
тях.; ІV. Втори етаж-западната част със
самостоятелен апартамент ще се построи от С К В. и съпругата му Б.Т.В.заедно с
3/8 части от тавана и остава за тях.;
Всеки етаж има и по половин маза.
Изрично е записано в нотариалния акт за
суперфиция: “Правото на строеж е оценено на 2000 две хиляди лева, която сума
продавачите С К В. и П.С.Н.си получиха напълно.
Б. Т. В. , С. Д. Н. , Х. С. Х. , ХН.
Х., М.М. Д. и И.К.Д. , заявяват, че приемат
отстъпеното право на строеж което ще упражняват
в рамките на утвърдения архитектурен
план.“. Между страните по делото няма спор, че С К В. и Б.Т.В.са родителите
и праводатели
на Н.С.К.-продавачът, който е продал имота на ответниците, а М.М. Д. и И.К.Д. са родителите на ищците т.е.
С К В. и М.М. Д. помежду си са в отношения на шурей и зет. Доколкото с визирания нотариален акт за
учредяване право на строеж-суперфиция от 09.05.1969г. двамата собственици на дворното място от около
1000 кв.м. /С К В. и П.С.Н./ общо
отстъпват право на строеж и другите две семейства /Х. С. Х. и ХН. Х.;
М.М. Д. и И.К.Д./ се съгласяват
да си построят самостоятелни апартаменти
на първия етаж на сградата – от източната и съответно от западната част, то цената на правото на строеж в размер на 2000 лв. след като няма други уговорки между продавачите се разделя поравно
по 1000 лв. между тях. В същия нот.акт са
посочени, документите, които са представени за издаването му и в т.ч.
удостоверения от ДСК. Видно от представеното от ищците заверено
ксерокскопие на вносна бележка к.№ 1219/…196.. г. по
с/ка № 19/260, изд. от ДСК , на С К В. е платена сумата от Хиляда лева
/словом/ за дворно място, с вносител М.М. Д.. Както се установи от цитирания нотариален акт
за учредяване право на строеж-суперфиция, собствениците на дворното място
учредяват на купувачите, които ще
построят апартаментите на първия
етаж, по-малки идеални части /по
1/8/ от
тавана в сравнение с тези ид.части /по
3/8/ от тавана, които
запазват за себе си и
изобщо не се прехвърлят части
/идеални или реални/ от дворното
място. Същевременно има представени от ищците два частни документа –
декларации с нотариална заверка на
подписите от 21.05.1979г. от П.С.Н.и
от 28.05.1979г. от собствениците
на съседните парцели, както и също от П.С.Н., с които деклараторите
като съседи изразяват съгласие да
се постоят на граничната линия, разделяща
парцел № 2688 със съдените
парцели № 2685 и № 2684, гаражи от съседите им С К В. и М.М.
Д., наречени собственици на втората половина от парцел № 2688 или
собственици на ½ от парцел № 2688. Няма доказателства към него момент М.М. Д. да е придобил собственост върху част от парцел №
2688.
Ищците
претендират спрямо ответниците собственост върху ½ ид.част от ПИ с идентификатор 73626.510.** по КК,
което цялото е с площ от 476 кв.м., при посочените граници, на
основание дарение и давностно владение или грубо пресметнато това е около ¼ ид. част от дворното място цялото
от около 1000 кв.м. /1 декар/ , за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в
кв.119 по плана на гр. Търговище, така както е
описан в нот.акт за учредяване право на строеж –суперфиция от
09.05.1969г. Съгласно удостоверение изх.№
УО-ТСУ-250/28.06.2019г., изд. от Община Търговище, по кадастрални и регулационни планове на гр. Търговище
и документацията към тях, действали в периода
1956-2005г., за поземлен имот с идентификатор 3626.510.54 съществуват следните данни: 1. По
плана, действал през 1956 - 1967 година,
поземлен имот № 2383, за който са отредени УПИ Ш-2383 и УПИ IV-2383 в кв. 67, е
записан на М. А. Г. , без данни за документа, за собственост. По силата на
нотариален акт № 45, т. I от 1959 година имотът е записан на С К В. и П.С.Н.. ; 2. По
плана, действал през 1967 - 1987 година, поземлен имот № 2688, за който е отреден
УПИ ХШ-2688 в кв. 119, е записан на С К В.
и П.С.Н., без данни за документ за собственост.; 3. По
план, действал през 1987 - 1996 година, поземлен имот № 521, за който е отреден
УПИ ІІ-521 в кв. 97, е записан на М.М. Д. и С К, без данни за документ за собственост.; 4. По план, действал през 1996 - 2005
година, поземлен имот № 521, за който е отреден УПИ ІІІ в кв. 154, е записан на
М.М. Д. и С К, без данни за документ за собственост.;
5. През 2005г. влиза в сила кадастралната
карта за землището на гр. Търговище и промени в собствеността за поземлени имоти се извършват в
кадастралния регистър към КК.
От писменото заключение по съдебна техническа
експертиза, назначена по искане на ищците, потвърдено в открито заседание от вещото
лице Т.Х.П., се изясни следното: 1. Поземлен имот с идентификатор 73626.510.**
с площ от 476 кв.м., с адрес гр. Търговище, ул. „С. Г. ” № 26А, при съседи:
73626.510.***, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**,
73626.510.***, е имот по Кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена през
2005 г. В Кадастралния регистър към кадастралната карта ПИ 73626.510.54 е
записан на: Б.С.С., С.М.Д. и Д.М.И.. ; 2.1. По
сега действащия регулационен план на гр. Търговище, одобрен със Заповед № 336
от 09.07.1996 г. процесният имот е отразен като самостоятелен с пл. № 521 и за
него по плана е отреден УПИ (парцел) Ш-521 в квартал 154. ПИ № 521 има площ 476
кв.м., при граници: улица „С. Г. ”, ПИ №522, ПИ № 534, ПИ № 535, ПИ №536, ПИ №
520. В разписния лист към плана от 1996 г. ПИ № 521 е записан на М. М. Д. и С
К.; 2.2. По регулационния план, действал от 1987 г. до 1996 г. процесният
имот е отразен като самостоятелен с пл. № 521, за който по плана е отреден
парцел Ш-521 в квартал 97. Имот с пл. №521 има същата квадратура - 476 кв.м. и
същите съседи и както по плана от 1996 г. В разписния лист към плана от 1987 г.
имот с пл. № 521 е записан на М. М. Д. и С К.;
2.3. По регулационния план на
града, действал от 1967 г. до 1987 г. процесният имот не е отразен като
самостоятелен, попада в чертите на имот с пл. № 2688, в западната му част. За
имот с пл. № 2688 по плана е отреден парцел ХШ-2688 в квартал 119. Имот с пл. №
2688 има площ 940 кв.м., при граници: улица „Сп. Г.”, пл. № 2689, № 2675, №
2683, № 2684, №2685, № 2687. В разписния лист към плана от 1967 г. имот с пл.
№2688 е записан на С К В. и П.С.Н.. ; 2.4. По
регулационния план на гр. Търговище, действал от 1956 г. до 1967 г. процесният
имот също не е отразен като самостоятелен, попада в западната част на имот с
пл. № 2383, за който по плана са отредени парцел Ш-2382 и парцел IV-2383 в
квартал 67. Имот с пл. № 2383 има площ 940 кв.м., при граници: улица „Сп. Г.”,
пл. № 2384, пл. № 2376, пл. № 2375, пл. № 2378, пл. № 2379, пл. № 2380, пл. №
2382. В разписния лист към плана от 1956 г. имот с пл. № 2383 е записан на С К В.
и П.С.Н.. Към писменото заключение
на вещото лице са приложени и 4 бр.
скици, отразяващи имота по регулационните планове на гр. Търговище,
действали от 1956 г. до настоящия момент.
От изисканите и представени от Община Търговище копия
от данъчни декларации е видно, че майката на ищците – И.К.Д. е декларирала с
Вх.№ 18-8582 от 19.02.1998г. сграда с адрес в гр. Търговище, ул. „С. Г. “ № 26а;;
през 2007г. барака /вила/ в м. „Д.“ и отделно
гараж. Ищцата С.М.Д. е
декларирала през 2007г. земя и сграда в гр. Търговище, ул. „С. Г. “ № 26а, по
наследство, земя 250 кв.м., от които 136
кв.м. застроена, преди това е
декларирала през 1998г. за имот на същия адрес,
по дарение, земя 125 кв.м., от които 56 кв.м. застроена. Писмени
доказателства за деклариране от родителите на ищците и плащане на данъци за
процесния имот няма по делото.
Ищците твърдят, че родителите им са придобили по давност,
като го ползват още от 1970г., ¼ от дворното място от 1000 кв.м. ,
представляващ пл. № 2688 по плана е отреден парцел ХШ-2688 в квартал 119 , а
сега това е ½ ид.част от процесния
имот - поземлен имот с идентификатор 73626.510.54 по КК на гр. Търговище. Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 135, том І, дело № 135 от 25.03.1980г. по описа на СВ-Търговище ,
бащата на ищците М.М.
Д. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ¼
/една четвърт/ идеална част от дворно място, цялото от около 1000 кв.м., без постройките в него,
за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на града, при изчерпателно посочените граници. Видно
от нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 198, том ІV, н.д.
№ 1848/08.08.1997 г. по описа на
СВ-Търговище, родителите на ищците М.М. Д. и И.К.Д.
даряват на дъщерите си Д.М.И. и С.М.Д.
собствения си недвижим имот: Апартамент със застроена площ от 118 кв.м.,
намиращ се на първи етаж в западната част на двуетажна жилищна
сграда близнак, заедно с две избени
помещения, намиращи се под апартамента, заедно с 1/8 ид.ч. от тавана и с 1/8
ид.част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, както
и ¼ идеална част от дворното място, цялото с площ
от около 1000 кв.м., за което по плана на града е отреден парцел ІІІ
за дворище 521 в кв.154, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на имота от дарителите.
След смъртта на С К В. /визирано в н.а. удостоверение
за наследници от 2007г./ , с нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.483 ал.1 от ГПК № 187, том V, рег.№ 8721, дело № 700 от
12.12.2007г. по описа на нотариус к.г.с
рег.№ 317 от Нот.камара /съответно Вх.рег.№ 7104 от12.12.2007г., акт № 3, том
ХVІІ, дело № 3913, парт.книга: том 14855, стр.33494 по описа на Служба по вписванията-Търговище/ , неговите
наследници съпруга Б.Т.В.и син Н.С.К.,
са признати за собственици на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор 73626.510.54 по КК на гр.
Търговище с площ съгласно скица 476 кв.м., при изрично посочените граници и
съседи, както и изцяло построеният
в поземления имот самостоятелен
обект-сграда с идентификатор 73.626.510.54.1.2., представляващ жилище на ІІ
етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и 3/8
ид.части от тавана и от общите части на сградата, както и изцяло самостоятелен
обект-гараж с идентификатор 73626.510.54.5 със застроена площ съгласно скица 19 кв.м. в същия ПИ.
По-късно след смъртта на майка си /посочено в н.а. удостоверение за
наследници от 2015г./ Н.С.К. като продавач с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 43, том ІІІ, рег.№ 3426, дело № 331 от 14.03.2016г. по описа
на нотариус П.А.-рег.№ 496 по
Нот.камара /съответно Вх.рег.№ 1129 от
14.03.2016г., акт № 163, том ІІІ, дело №
574 по описа на СВ-Търговище/ е продал
на Б.С.С. като
купувач /ответника/ собствения си недвижим имот, описан по-горе и в т.ч. ведно
с правото на собственост върху Поземлен
имот с идентификатор 73626.510.54 по КК на гр. Търговище с площ от 476 кв.м.,
находящ се в гр. Търговище, ул. С. Г. “ № 26-А, при посочените граници. Няма
спор, че имотът е закупен на името на първия ответник по време на брака му с
втората ответница.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът разпита общо шестима свидетели,
разделени в две групи по трима: по
искане на ищците : 1. Р. А. Д.-***., б.р.д.; 2. ХН. Х. – ***, б.р.д.; 3. И.К.Д.
-***., майка на ищците, и посочени от
ответниците: 4. Е. Д. С.-***.,
б.р.д.; 5. В. Т. А. -***., б.р.д. и 6. М.
Х.Х. -**., б.р.д.
Св. Д. е съседка на страните, живее срещу тяхната
двуетажна къща. Първоначално имотът бил
един голям двор от около декар и от предишния собственик го купили П. и с. и М.. П. купил едната част от имота,
а с. и М. –другата част от имота и по средата сложили мрежа, построили къщи и разделили
голямото място на две половини и то там нататък не е имало никакво
деление. Веднага като се построил
блока /къща-близнак/ тогава се разделил двора и това е било към 1969-1970г. Купувачът
С и В. /И.-майка на ищците и съпруга на М./
са брат и сестра. По споразумение се обработвали местата. Двама по двама
си разделили дворното място. В.-майката на ищците пред първия етаж си сеела зеленчуци-домати, краставици и си
сеела цветя. Тя стопанисвала тази част, която е пред апартамента на първия
етаж. После от дясно се направили два гаража и мястото зад гаража го ползвал
брат и. Брат и сестра не са имали проблеми, живеели добри и се разбирали добре,
били в много добри отношения. Това място, което е било на П. /другия купувач
на половината от голямото дворно място/, го ползва неговия
син С С, доколкото знае св. Д., защото тази,която е купила първия етаж имала само право на строеж и не е плащала мястото и не сее цветя там.
Св. Хр. Х. и съпругът и са собственици на жилището на първия етаж в източната страна от
къщата-близнак, а на втория етаж над тях са П. и С., докато родителите на
ищците са били собственици на жилището на първия етаж от западната страна на
къщата, а над тях на втория етаж били С
и Б.. Първите собственици на голямото дворно място го продали на П. и С и в
мястото имало останали три стари постройки. Според св. Хр. Х. П. и С си
разделили сами мястото на две части, цялото било около декар и някъде през 1969г. построили блокчето на централно място, като казали
къде ще е източната част и къде ще е
западната част. Според св. Хр. Х. след 1970г. брат и на В. – С и тя-сестра му
разделили половината от празното
място в тяхната част на две и това
станало с официални документи и тя му заплатила
за мястото. Построили селскостопански постройки и в тях И. гледали кози, зайци, кокошки, а С
гледал прасета и кокошки. Пет-шест години след построяването на блокчето са засети асми. От лявата страна на дворчето
, от към И. били засети дръвчета-смокиня, лешник, вишна и И. се сеела зарзават.
Св. Хр. Х. обясни, че П. отначало и казал, че ще и даде 100 кв.м. за 500 лв., но ако и бил дал за него нямало да остане и тя отказала, поради
което сега дворното място, което било на
П. го
ползват цялото съпругата му и
сина му С. Св. Хр. Х. не е чувала за спорове между И. и брат и, който починал
2003г. , и между И. и сина му на С – Н..
Докато бил жив С били в много добри отношения с И., общо гледали мястото,
помагали си.
Св. И.Д. – майка на ищците и сестра на С В. каза, че целия имот от около един декар като го купили
брат и и П. С, разделили си го на две и
тази част, която била на брат и се разбрали да ползват половината тя ,
половината брат и. Другата половина от голямото дворно място
ползвал сам П. С. Тя и брат и
винаги били в добри отношения, те нали
са брат и сестра всичко заедно си ползвали от мястото. Брат и починал 2003г. и
понеже жена му Б. била болна, то тя- св. Д. може да се каже , че сама
ползвала мястото. От 1970г. живеели
в това жилище и от преди много години
там са засети от нейната страна слива, лешник, асми, смокиня. Св. Д. каза, че
те /тя и съпругът и/ си имат документ, че на С К е платила чрез банката 1000
лв. /хиляда лева/ и други суми не е
плащала, и през 1980г. си извадили нотариален акт за това, че имат място и имат право да
построят. Показанията на св. Д. в
смисъл, че са платили отделно част от
дворното място, което ползват, не отговаря
на писмените доказателства, доколкото от
нотариалния акт за учредяване право на строеж-суперфиция от 1969г. и от
вносната бележка – квитанция № 1219 от 1969г.
се установи, че съпругът и е платил 1000 лв. за учреденото право на
строеж, макар и записано като „дворно място“. Св. Д. каза също, че с Б. не са имали
абсолютно никакви спорове за нищо и че са в добри отношения и с племенника и Н.С.К.,
който е в И..
Св. Е. С. е съсед на страните поделото, бил около 5-6 годишен при строежа на къщата
–близнак и знае от Н.-сина на С К,
че целия втори етаж и целия двор са
техни в смисъл на родителите му и негови. Св. С. е агроном и от 1990г. когато
завършил образованието си всяка година той лично е пръскал в двора или е давал торове и препарати на С К
да пръска в двора. Имало огромна асма и
зеленчуци, които св. С. е пръскал с
препарати около 10-15 години. Леля В. и
чичо М. /родителите на ищците/ имали една цветна алейка, която той знае, защото
нея не я е пръскал с препарати. Преди няколко години сина на С К си дошъл от И. и направил тотален
ремонт на жилището на втория етаж и споделил със св. С., че иска да продава,
защото има проблеми с първия етаж. Тогава Н.
обяснил на свидетеля, че да, и етажа, и двора , всичко си е негово.
Св. В.А. е сестра на Б.-съпругата на С К. Знае как
навремето С и П. купили цялото място от около един декар и си го разделили, но
нито са продавали на някого, нито са получавали пари от някого за двора.
Дворното място след разделянето с П. си е било
на С и сестра и. След години Б. разбрала
с изненада и с разочарование и споделила със сестра си, че М. и И. си извадили
нотариален акт и то според нея фалшив, защото те не са собственици на дворното
място. Б. и С били добри хора, много
наивни и услужливи според св. А. . И. и
Б. ползвали около 5-6 кв.м. местенце просто да посеят лук, чесън, салатки,
общо, но свидетелката не знае да са
имали решение И. и М. да ползват това място. Последните се понастанили като брат и сестра,
братът да и отстъпи да сее лук и чесън. Докато С
бил жив не са се карали с И., но след смъртта му И. започнала да
иска мястото и да не отстъпва.
Постоянно се карали и от тези разправии Б. получила инсулт и починала. Когато Н.
се върнал от И. и направил ремонт на втория етаж, И. и с него се разправяла
като го молила да и върне мястото.
Св. М. Х. е съседка на спорното място. От 1969г. познавала С и Б., а П. и С.
още от преди това. Двамата – П. и С купили голямото дворно място, разделили си
го на две и построили къща, като в едното място били С и Б. и сестра му И. и
съпруга и, а в другото място са били П. и С. и Хи
съпруга и. Това място дето го взел С си било тяхно – на Боркини и Б. и се
оплаквала, че И. искат да и вземат от мястото. Б. и казвала, че И. има право да
ходи до ъгъла на къщата, но от там
нагоре няма право и още и казвала, че гаража е направен и постройката е тяхна
/на И./, но мястото е тяхно /на С и Б./. Преди да почине Б. през 2008г. ходила у тази
свидетелка, като съседка, и от нея тя знае, че
И. си извадила фалшив нотариален акт за половината от дворното място и
че свидетели за нотариалния акт били Г.Ж. и Х.Г.. Тогава имало
доста разправии, Б. питала Г. кога и какво
са подписали, а той и отговорил че не си спомня кога е подписвал и какво
е подписвал. Когато разговаряли св. М.Х.
и Б. последната и казала, че И. нямат нищо от този двор. Св. М. Х. е влизала в двора и знае, че там има асми и те са засети от с., има и дръвчета, но
не знае кой ги е сял. Отношенията между И. и С били добри отначало, но после се
влошили, защото И. все искала от дворното място. Св. М. Х. чувала от съседи, че
И. се скарала и с Н.-сина на С и Б., защото искала Н. да и остави мястото, да и
го отстъпи и той не можел да живее в разправии затова, макар и да направил
основен ремонт продал къщата.
Показанията на св. Д. и на св. Х. не кореспондират с писмените доказателства,
доколкото според първата с. и М. заедно са
купили половината от голямото дворно
място от около един декар, а според втората
С и В. си разделили празното на място на две, официално, с документи и
тя му го е заплатила. Отделно от това св. Д. няма преки и непосредствени
впечатления, доколкото твърде малко и откъслечно е живяла на адреса в съседство
със спорния имот, като в момента от преди осем години живее там. Съдът не кредитира показанията на
св. Д. , преценявайки възможната заинтересованост от изхода на спора, доколкото е майка на
ищците и е ползвател на жилището на първия етаж в процесното място. От
показанията на св. С., св. А. и св. М. Х. се установи
несъмнено, че въпросното дворно място е
било собственост на С К В. и съпругата му Б., които били добри хора и поради близките роднински отношения със сестра
му И. са и позволили
да ползва малко местенце от около
пет-шест кв.м. или около два метра до първия етаж, за да си сее подправки, зеленчуци – лук, чесън, салатки, да
има – за прясно откъснати или цветя, както и са позволили
в мястото да
направят гараж и постройки, в които да гледат зайци, кокошки. В двора
имало огромна асма, засята от С К. Само той се е разпореждал кога св. С.
да дойде да я напръска или той лично я
пръскал с торове и препарати, които същият свидетел му давал.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи: Ищците са предявили иск против ответниците с правно основание чл.124 ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Искането на ищците е съдът да признае за установено по отношение
на ответниците, че те са собственици на ½
идеална част от процесния
поземлен имот, въз основа на дарение и давностно владение. За да има вещно
прехвърлителен ефект дарението от 1997г. трябва преди това дарителите –
родителите на ищците да са собственици, придобили собственост въз основа на
давностно владение. Съгласно чл.79 ал.1
ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Материалноправните предпоставки за
уважаване на предявения установителен
иск за собственост на основание придобивна давност са следните: 1. Ищците,
респ.техните праводатели да са упражнявали владение върху процесното дворно място и 2. Да е изтекъл предвидения в закона срок. От
събраните по делото писмени
доказателства се установи, че собствеността върху дворното място с
площ от около 1000 кв.м.,
представляващо ПИ № 2688, за което е
отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по КРП /действал от 1967 до 1987г./ от 1959г. е придобита чрез покупка при равни дялове от: 1. С К В.-наследодател на продавача Н.С.К.,
който е прехвърлил собствеността на ответника Б.С.С. и от 2. П.С.Н.. По-късно от западната
част на този имот е обособен самостоятелен ПИ № 521 с площ
476кв., за който е отреден УПИ ІІІ-521 в кв.154 по РП на града /от 1987 до 1996г./ и сега той представлява ПИ с идентификатор 73626.510.54
по КККР на гр. Търговище с площ 476 кв.м. при посочените граници съгласно
скица № 15-758633/18.10.2018г. на СГКК-Търговище. Това е въпросният имот, от който ищците считат , че са собственици на половината от него, а именно на ½ ид.ч. Несъмнено е, че родителите на ищците са придобили
през 1969г. право на строеж, което са заплатили в размер на 1000 лв. на С
К В.. Собствениците на дворното място и учредители на правото на строеж никога не са отстъпвали и не са прехвърляли на
родителите на ищците М.М. Д. и И.К.Д. право
на собственост върху част от дворното място. Няма писмени доказателства, че родителите на
ищците са заплащали на С К В. като собственик на дворното място - ПИ № 521 с
площ 476 кв. част от
този ПИ. Няма писмени доказателства, че родителите на ищците са декларирали земя по отношение на този имот. Освен
това писмени доказателства за заплащане
на данъци , както и записвания в разписните
листи към проекта за дворищните регулации към КРП биха могли да бъдат евентуално само индиции за владение. От гласните доказателства и
най-вече показанията на св. А. , св. М. Х. се установи, че собственикът на дворното място С К В. и съпругата му на доброволни начала с оглед на близките му родствени отношения с
неговата сестра И.К.Д. – майката на
ищците и позволил да ползва няколко кв.м. – 5-6 кв. и не повече от
10 кв.м. или това са два метра до първия етаж, за да си сее и да си
произвежда най-необходимото напр. за готвене-лук, чесън, или
цветя , както и е позволил в
мястото да направят гараж и постройки, в които да гледат
зайци, кокошки. Като брат и сестра не са
се карали помежду си когато И. са беряли от гроздето на голямата асма, засадена
от С, а що се касае до дръвчетата не се установи с точност от свидетелските
показания кой ги е сял. Извършваните откъслечни действия от И. и М. в двора са били
търпими действия, допуснати и
позволявани поради доброто братско
отношение на С към сестра му и семейството и.
Но родителите на ищците нито са ограждали за себе си част от дворното
място, нито са демонстрирали по какъвто и да било начин пред С
К В. и съпругата му, че владеят част от
имота само за себе си, че го своят като
собствен. В този смисъл родителите на
ищците са били евентуално държатели,
ползватели, но не и владелци, поради
което и не са придобили част от дворното място въз основа на давностно
владение. Ако действително е имало
плащане точно за част от дворното място, а не само за учреденото право на строеж-суперфиция
през 1969г. за апартамента и ако
действително С и сестра му И. са се били
разбрали така, че той да им
отстъпва владението върху
половината от неговото дворно място, то защо тогава не той , а други
съседи /напр. Г.Ж. и Х.Г., за които спомена св. М. Х./ са търсени
за съставяне на констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1980г. С
това, че с благоволението на собственика
на дворното място И. и съпругът и са ползвали няколко кв.м. от него , държали са го в смисъл, че са
имали фактическата власт върху него - сели зеленчуци и цветя, обработвали, отглеждали
зайци, кокошки, не ги прави владелци на
имота и след изтичането на предвидения в
закона 10-годишен срок те не са станали
собственици, поради което и не биха могли да прехвърлят правото на собственост
на дъщерите си - ищците. Собственикът на дворното място С К В. и съпругата му
не са се отказвали от владението върху целия си имот и след
смъртта му тя и синът им са признати за собственици, след което единственият
наследник-синът е прехвърлил правото на
собственост върху процесния ПИ на първия
ответник. Майката на ищците също добре е знаела, че не са собственици на част
от дворното място, защото след смъртта на брат си се е разправяла, и със съпругата му Б., и със сина му Н., като
е искала те да и отстъпят, да и
оставят мястото. След като родителите на ищците не са
придобили въз основа на давностно владение
право на собственост върху ½
ид.част от процесния имот, то те не
могат да им дарят, да им прехвърлят
собственост върху ½
ид.част от имота. Дарението, обективирано
в нот.акт от 18.08.1997г. в частта си за
¼ идеална част от дворното място, цялото от с площ от около 1000
кв.м., за което е отреден парцел ІІІ за дворище 521 в кв.154 по плана на
гр.Търговище , няма вещно-транслативен ефект.
Освен съображенията изложени по-горе след анализ
на събраните по делото доказателства,
съдът има предвид и следното: Съгласно чл.59 от ЗТСУ в редакцията действала от влизането му в сила
/01.06.1973г./ до изменението на разпоредбата от 01.01.2001г., е съществувала
абсолютна забрана за придобиване по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели. По силата
на чл.59 ЗТСУ владението на реално разграничена част от парцел за
какъвто и да е срок не води до придобиване
на собствеността по давност, дори
и давността да е завършена след влизане
в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиване
по давност на съответна идеална част. В
този смисъл е Р № 186/19.02.1987г. по гр.д. № 154/1986г. на ОСГК на ВС – „При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на
идеални части от дворищнорегулационни парцели, чрез владение върху реални части.“. В същия смисъл са и напр. Р № 326 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1246/2010 г., I г. о., ГК; Р № 122 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4911/2007 г., III г. о., ГК;
Р № 1321 от 12.12.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 5490/2007 г., I г. о., ГК. ЗТСУ действа до 31.03.2001г., когато е отменен
с влизане в сила на ЗУТ. С нормата на
чл.200 ЗУТ е уредено правило, аналогично
на това по чл.59 ЗТСУ след изменението му от 2001г.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че
предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр.
чл.79 ал.1 от ЗС не е доказан , поради
което и следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Досежно искането на ищците да се „обезсили“ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, т.З, per. № 3426 дело 331 от 14.03.2016г.
на нотариус п.а.с per. № 496 /съответно
№ 163, том 3, дело № 574 от 14.03.2016г. на СВ-Търговище/ по отношение на ½ идеална част от
описания ПИ, съдът отбелязва следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012г. от 29.11.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГК
на ВКС, на отмяна по реда на чл.537 ал.2
от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява
вещно право върху недвижим имот. Доколкото искането на ищците е за отмяна на нотариален
акт, удостоверяващ сделка за прехвърляне право на собственост –
покупко-продажба, то се явява недопустимо, поради което и производството по
делото в тази часл следва да се прекрати.
Ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска, в размер на 630 лв. – адвокатски хонорар/ л.48/,
заплатен от първия ответник и в размер
на 630 лв. –адвокатски хонорар /л.58/
или общо в размер на 1260 лв. , на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищците
С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
и Д.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, двете действащи чрез
пълномощник – адв. Д.Б. *** , съдебен адрес:***, офис *, кантора на адв. Д.Б., против
ответниците
Б.С.С., ЕГН **********,*** и С.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действащи чрез
пълномощник – адв. Й.К. ***, съдебен адрес:***, хотел „М.“ ет.*, офис **, иск
за установяване, че те –
ищците са собственици на основание дарение и давностно владение на 1/2 ид.част /общо за двете/ или по
1/4 ид.ч. за всяка от тях от поземлен имот с идентификатор 73626.510.**
по КК, с площ от 476 кв.м., с адрес: гр.Търговище, ул. „С. Г. " №** *, с
номер по предходен план 521, кв. 154, парцел 3, с площ от 476 кв.м. при съседи
: 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.***. на
осн. чл.124 ал.1 предлож.2-ро и във вр. чл.79 ал.1 ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА на искането на ищците С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, двете действащи
чрез пълномощник – адв. Д.Б. *** , съдебен адрес:***, офис *, кантора на
адв. Д.Б., ЗА ОТМЯНА по реда на чл.537
ал.2 от ГПК на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 43, том ІІІ, рег.№ 3426, дело № 331 от
14.03.2016г. по описа на нотариус П.А.-рег.№
496 по Нот.камара /съответно Вх.рег.№
1129 от 14.03.2016г., акт № 163, том
ІІІ, дело № 574 по описа на СВ-Търговище/ по отношение на ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор 73626.510.** по КК, с площ от 476 кв.м., с
адрес: гр.Търговище, ул. „С. Г. " №***, с номер по предходен план 521, кв.
154, парцел 3, с площ от 476 кв.м. при съседи : 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.**, 73626.510.***,
като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, двете действащи
чрез пълномощник – адв. Д.Б. *** , съдебен адрес:***, офис *, кантора на
адв. Д.Б. , ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.С.С., ЕГН **********,*** и С.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действащи
чрез пълномощник – адв. Й.К. ***, съдебен адрес:***, хотел „М.“ ет.*, офис **, сумата в размер на общо 1260 лв.,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище, като относно
прекратяване на производството по чл.537 ал.2 от ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Търговище .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: