РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. Трън, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211740200117 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. М., ЕГН ********** от гр. ******************
против НП № **-****-****** от 18.10.2021 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР-
Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП. Претендира
и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ответник по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява.
Постъпва писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се оспорва жалбата и
се иска потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на разноските и се иска
присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, като
1
прие следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран с НП за това, че на 10.07.2021 г., в 23:35 часа,
в община Трън, на път общински № PER2006, като водач на МПС М. М. *** ЦДИ с рег.№
СВ****ВА, е управлявала личния си л. а. М. М. *** ЦДИ с рег.№ СВ****ВА с посока на
движение от път II-63 към с.Ребро и на входа на с.Лялинци км.15+500 при извършената
проверка за употреба на алкохол се установява, че водача управлява с алкохол в кръвта, а
именно 1,33 промила
в издишания въздух, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен № ARBB-0038 и номер на проба 00338. Издаден бил талон за изследване
№ ******* и стикери с бл.№ А******. Всичко това съставлявало нарушение съответно на 5
ал.3 т.1 от ЗДвП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
******/11.07.21 г.
След съставянето на АУАН обаче била сезирана РП-Перник за преценка дали не е
било извършено престъпление. С първото действие по разследването на 11.07.2021г. е
образувано БП 32/2021г. по описа на РУ-Трън, а впоследствие с постановление на
прокуратурата от 13.07.2021г. образуваното БП продължило по общия ред под същия, по
което било проведено разследване за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С
постановление на прокуратурата от 01.10.2021 г. наказателното производство било
прекратено.
Въз основа на горепосочения АУАН било издадено атакуваното НП №**-****-
******/18.10.2021г., което било връчено лично на жалбоподателя на 08.11.2021 г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 15.11.2021 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите А. В. А. и Б. С. А..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав НП е незаконосъобразно, доколкото е било
издадено в хода на едно незаконосъобразно започнато и развило се АНП. По правило всяко
АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, както е разписано императивно в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, освен в случаите на
изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз
основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в нарушение на
нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да
породи своите правни последици. Това е така, защото според императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 2, изр. 1-во от ЗАНН: "При констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор". Вече бе подробно посочено по-горе, че след съставянето
2
на АУАН, за същото деяние от страна на РП-Перник е образувано наказателно
производство /ДП № 32/21 г. по описа на РУ-Трън/, по което било проведено разследване за
престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, което впоследствие е било прекратено. След
прекратяването на производството било издадено настоящото НП.
При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на
административно нарушение е следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на
него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган и то в момента, когато е било
образувано наказателно производство от прокуратурата. Нормата на чл. 33, ал. 1, както и
тази на ал. 2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние
съществуването на две паралелни производства– наказателно и
административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се
стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа
Non bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало
наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да
било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия
и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира
отговорността на нарушителя, но по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т. е. без съставен АУАН.
Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е
незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, за деяние, което е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е финализирано пред
административния орган с издаването на НП. С това обаче е била нарушена императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото
производство по административно наказване и на собствено основание налага цялостна
отмяна на издаденото НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде
удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да
се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, в последното
съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има
право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие
се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 (триста лева). При това положение ОД на МВР Перник
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски.
3
Относно възражението за прекомерност на разноските направено от
пълномощника на ОДМВР-Перник с писменото становище по делото преди проведеното с.
з. следва да се каже, че е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл. 18, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.
к. имуществената санкция до 1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при
интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв., точно колкото е било платено от жалбоподателя на неговия адвокат,
което не налага да бъде намалявано поради прекомерност.
Трънският районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **-****-****** от 18.10.2021 г. на началник сектор "ПП" при ОД
на МВР-Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на М.
Л. М., ЕГН ********** от гр. ****************** е наложена глоба в размер на 1000.00
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР-Перник да заплати на М. Л. М., ЕГН ********** от гр.
******************, разноски в размер на 300.00 (триста) лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
4