МОТИВИ по присъда № 32/14.03.2018 г. По нОхд № 9/15
г. по описа на Дупнишки районен
съд:
Районна прокуратура гр. Дупница е предявила обвинение срещу К.Х.Г. и А.Х.К. ***, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК и срещу С.Х.К. *** престъпление по чл.215, ал.1, предл.
3-то, алт. 1 от НК.
В обвинителния акт се сочи, че на 04.04.2012г.
в село Голяма Фуча, община Бобов
дол, двамата подсъдими, в съучастие като извършители , от двор на
къща, собственост на Р.С.Д. от гр.
Дупница, чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Темпра”, с рег. № КН 9605 А, собственост на К.Х. ***, са отнели противозаконно
чужда движима вещ – 1 бр. кофа
за багер на стойност 1 334.00 лева от владението
на собственика Р.С.Д. от гр. Дупница,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят.
По
отношение подсъдимата К. се сочи, че на 04.04.2012г. около 16.00 часа,
в гр. Бобов дол, с цел да
набави за К.Х. *** имотна облага, с спомогнала да бъде
отчуждена чужда движима вещ - 1 бр. кофа за
багер на стойност 1 334.00 лева, собственост на Р.С.Д. от гр. Дупница,
за която знае, че е придобита
от К.Х.Г. и А.Х.К. и двамата
от гр. Бобов
до, чрез кражба, като е предала открадната вещ в гр. Бобов
дол на пункт
за изкупуване на черни и цветни
метали, стопанисван от ЕТ „Валери Евтимов
– БЕТИ”.
Прокурора поддържа обвиненията по обвинителния
акт и предлага на тримата подсъдими да се наложи справедливо.
Подсъдимите не се признават за виновни. К. и Г. дават обяснения, в които не отричат, че са взели инкириминираната вещ -кофа за багер но твърдят, че са я
намерили в храстите покрай пътя и не са предполагали, че е нечия собственост.
Защитата на същите излага доводи за недоказаност на обвиненията и предлага тримата подсъдими да бъдат оправдани.
Подсъдимата
К. се е възползвала от правото й да не дава обяснения.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства
– обясненията на двамата подсъдими, показанията на разпитаните свидетели, оценителна експертиза, съдебно- техническата експертиза и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Свид. Д. притежавал наследствена къща с двор в с. Голяма
фуча, община Бобов дол. Имотът бил ограден с телена мрежа, но тъй като св. Д.
извършвал ремонтни дейности, част от мрежата била разкачена,
за да си докарват строителни материали, които се разтоварвали на двора. Между
училищния двор и дворното място на св. Добрев имало поставена мрежа, която от
време на време оставяли отворена окачвал с тел. Преди няколко години, Д. закупил
багер „ЗСХ-4/326654/Р“, който бил
оборудван с две кофи –тип 60 и по-малка такава. Багерът използвал за строителни
дейности в имота си в с. Голяма Фуча. Няколко дни преди 01.04.2012 г., същият
откачил по-голямата кофа на багера -тип 60, с
приблизителни размери широчина 70 см. и височина 80-90 см. и
предполагаема маса около 100 кг, тъй като се налагало да работи с по -малката
такава, и я оставил в пясък на двора, на около 10 метра от мрежата. От мрежата,
която дели дворното му място с двора на училището, има около 20 м. постройка. В
имота почти ежедневно ходил неговия баща, който оставал до към 18:00- 19:00 ч.
и си тръгвал. Свидетелят твръди, че през нощта, в този период, когато извършвали
ремонтни дейност, не е имало собственици в имота. От пътя, поради голямата денивилация
нямало видимост към имота на св. Д., но пък кофата за багера ясно се виждала от
двора на училището, с който граничел имота на свидетеля, независимо че в
училищния двор имало израсли храсти. През този двор местното население
минавало, тъй като училището отдавна не функционирало като такова, но поради
това че училищния двор е разграден оттам има път, който води към гробищния парк.
В училищния двор е възможно да се влезе с автомобил, от което обстоятелство се
възползвали подсъдимите. Последните общували със св. А.Н.,***, но имала баба и
дядо в с. Голяма Фуча и ходела през ваканциите при тях. Понякога, когато била в
гр. Бобов дол при приятелите си и нямало автобус, с който да се прибере я
откарвали хора, които минавали с автомобилите си в тази посока или нарочно са я
закарвали подсъдимите.
Подсъдимите А. и С. Кирилови са
брат и сестра, а подсъдимия Г. техен приятел. Така на 04.04.2012
г. тримата подсъдими решили да закарат
св. Н. до с. Голяма Фуча, с лек автомобил, собственост на дядото на Г.. Връщайки се обратно към гр. Бобов дол, минавайки покрай имота на свид. Д.,
който се намирал в края на селото, видели оставената в пясъка на двора, кофа за
багер тип 60, което е било безпрепятсвено
за тях, предвид обстоятелството, че дворът е бил разграден и никой не живеел в
къщата. К. и Г. решили да я вземат, и предадат за отпадъчно желязо. Двамата
натоварили кофата в багажника на лекия автомобил и я закарали в пункт за
търговия с метали, собственост на ЕТ “Валери Евтимов-Бети“
в гр. Бобов дол, като подсъдимата К. наблюдавала от автомобила действията на
двамата подсъдими по отнемането на вещта.
Тъй
като двамата подсъдими не носели лични карти, подсъдимата К. решила да им
помогне да предадат кофата и представяйки личната си карта, от нейно име
предала вещта на свид. С. -работник в пункта за
изкупуване на черни и цветни метали в гр. Бобов дол – бившото
военнно поделение. Същият приемайки кофата за багер я
описал като вид, а не само като отпадъчен метал, тъй като имал указания за
това. Свидетелят е категоричен, че кофата е била предназначена за багер, същата
е била по-тясна, за западен багер, тъй като не е ставала на руския багер, марка
ЮМЗ, който бил в пункта. Свидетелят е работел от 2004 г. до 2012 г.- 2013 г. на
този изкупвателен пункт, за времето от 08:00 до 17:00 ч., от понеделник до
петък, извънредно е работел, ако го извикат. В останалото време е работел и
неговия работодател. През тези години само един единствен път на негова смяна е
приемал кофа за багер. В случай на кражба собствениците на вещи са комуникирали
със събственика на фирмата. Това обяснява факта, че е
налице разминаване в показанията на св. Д., че е комуникирал със св. С. относно
предадената инкриминирана вещ, за което обстоятелство св. С. няма спомен. От
друга страна съдът счита, че показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното
следствие, в частта, в която твърди, че баща му ежедневно ходел в
наследствената къща в с. Гляма Фуча, поради
извършване на ремонт на подпорна стена,
са неточни, тъй като е налице разминаване с първоначлно
дадените такива, в хода на досъдебното производство, отразени в Докладна
записка – л. 6 от ДП, в която са описани ОИМ довели до извода на извършителите
на деянието, както и от заявлението по повод на което е образувано ДП,
доколкото показанията на свидетеля не са прочетени при условията на чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК. Касае се за време от един месец, считано от 01.04.2012 г.
до 27.04.2012 г., през което имота е бил без прякото наблюдение на техните
собственици. Кражбата е обективирана от приложената по делото покупко
–изплащателна сметка № 4710/04.04.2012
г. издадена от ЕТ „Бети“ с. Големо село на името на С.Х.К.,
която съдът кредитира изцяло въпреки, че в горния и долния ляв ъгъл е изписана
2011 г., вместо 2012 г. В хода на съдебното следствие св. С. изрично посочи, че
тримата подсъдими (като по този начин свидетелят направи разпознаване на
подсъдимите в съдебна зала, които и отнапред познавал и визуално и поимено) отишли в изкупвателния пункт и свалили от
автомобил кофа от багер, изрично отбелязано в документа, като предаване на
такъв метален предмет се е случило само един едниствен
път в практиката му от около 8-9 г. в този пункт за вторични суровини. На второ
място този документ е предоставен за нуждите на наказателното производство,
като преди това св. Добрев, след като установил липсата на кофата за багер,
направил предварително, самостоятелно разследване предавана ли е открадната му
движима вещ и в кой пункт, и кога, за което получил предварителна информация.
Дори отишъл да говори с дядото на К. Вутев, с който били познати и неговия дядо
бил разочарован от поведението на внука си, тъй като без негово съгласие предал
негов личен автомобил на вторични суровини. Именно дългия период от време
обяснява факта, че св. Д. не е успял да си възстанови кофата, тъй като
собственика на изкупвателния пункт вече е бил предал насъбралия се метален
отпадък във фирмата, която го изкупува от него.
Оценителната експертиза, изготвена на досъдебното
производство, неоспорена от страните и приета
от съда установи, че
стойността на кофата за багер от този
тип е в размер на 1334.00 лв.
В хода на съдебното следствие, след
дадените от подсъдимите Г. и К. обяснения беше назначена съдебно -техническа
експертиза, от която е видно, че имота на св. Д. граничи с главния и новия път, като новия път е проектиран и
одобрен със заповед от 2010 г., за осигуряване на достъп от главния път до гробищния парк, поради стръмния терен. Новият път е частично обаластрен и минава през имота на св. Д., като гаражът му
граничи с новия път. Имотът на св. Д. е под денивилация
от главния път до дъното на парцела от около 9 м. В близост до гаража, от
страната, с която граничи с имота, в който се намира училището, където по време на извършване на
замерването експерта е отбелязал, че в дъното на працела
на св. Д. са поставени бетонови основи за подпорни стени, с цел подравняване на
дворното място и именно откъм страната на изградения гараж (построен в дворното
място и на пътя), граничещ с имота на училищния двор няма поставена ограда, а
иначе целия имот е заграден с оградна мрежа с дървени
и циментови колове. Оградата на места е прекъсната, вързана с тел, наклонена,
има изпочупени колове от страната на училищния двор и е поставена на около 2.50
м. навътре от имотната граница, което място от тези 2.50 м. по-навътре в имота
на св. Д., считано от регулачната линия на училищния
двор наподобява на път и на което място св. Д.
е оградил имота с мрежа. Между новообразувания и главния път е образуван един остров, който
има форма на триъгълник, който е обрасъл с трева и храсти –ниски и високи,
което наподобява на сметище, на което хората си изхвърлят боклуците. Именно над
този така обособил се триъгълник, който е под денивилация,
се намира и мястото, отстрани на гаража и училищния двор, на което видимя граница няма, тъй като липсва ограда, не е
застроено, не е засадено нищо. Така изготвената експертиза установява по
безспорен начин извършителите на деянието и опорвергава
тяхната защитна теза.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка като даде вяра
на показанията на разпитаните свидетели, в частите изрично възприети от съда като обективно дадени. Същите не си противоречат, установяват различни обстоятелства и се подкрепят от
писмените доказателства и оценителната и съдебно-техническа експертизи. Свид. Д. -собственик на открадната вещ установява
местонахождението на същата, вида и състоянието ѝ, както и времето и
мястото на извършване на деянието. Свид. С. установи,
че кофата е предадена от свид. К., както и че същата
е била годна за употреба. Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимите Г. и К.,
в частта, в която сочат, че действително са взели кофата от с. Голема фуча и подсъдмита К. я е предала в пункта за изкупуване на метали
в гр. Бобов дол, тъй като съответстват на останалите гласни и писмени
доказателства. Съдът не даде вяра на обясненията им в частта, че кофата е била
оставена в храсти покрай пътя, а не в двора на Д., тъй като противоречат на
показанията на последния, както и на тези на свид. С.,
който установи, че кофата е била годна, т.е. не е имала вид на отпадъчно
желязо. В потвърждение на този извод е и изготвената съдебно –техническа
експертиза, с която е установено местоположението на имота принципно,
местоположението на имота спрямо главния път –единствен, по който се минава до
с. Голема Фуча ( вж. показанията на св. Н.) и новообразувания път, денивилацията на имота и образувалия се остров, ползван
като сметище от местното население, видимостта на имота на пострадалия свидетел.
С
оглед на така установеното, съдът прие, че
подсъдимите К. и Г. са осъществили от обективна
и субективна страна престъплението п очл. 195, ал. 1,
т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението
по чл. 195 от НК са обществени отношения, свързани със собствеността. Двамата подсъдими са
осъществили изпълнителното деяние на престъплението, установявайки своя фактическа власт върху вещта - кофа за багер и са се разпоредили с нея, предоставяйки я на
подсъдимата К. да я предаде в пункт за изкупуване на метали. Отнемането е извършено противозаконно -без знанието и съгласието на собственика. Двамата подсъдими са
извършили престъплението в съучастие - като извършители, тъй като и двамата са
предприели действия по осъществяване на изпълнителното деяние - заедно са взели
решение да вземат кофата за багер без знанеието и
съгласието на собственика й, при общност на умисъла, тъй като всеки един от тях
съзнавал действията на другия, натоварили кофата в автомобила, след което на
изкупвателния пункт я разтоварили. За извършване на кражбата, подсъдимите са използвали МПС -лек автомобил, собственост на К.Г. -дядо на подсъдимия Г..
Относно обвинението по чл.215, ал. НК
срещу подсъдимата С.К., от изложената фактическа обстановка, съдът прие, че
същата е осъществила от обективна и субективна страна, следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект
на престъплението по чл.215 НК са обществени отношения, свързани със
собствеността върху движими вещи т.е., такива отношения, които са засягат, накърняват
от различни престъпления, насочени към противозаконното им отнемане. За да са
налице обективните признаци от състава на това престъпление, следва да е
извършено противозаконно (престъпно или друго общественоопасно)
посегателство върху вещи от друго лице, което да е установило своя фактическа
власт върху тях, и едва, като последващо
престъпление, извършителя по чл. 215 НК
би могъл да осъществи една от
формите на изпълнителното деяние - да укрие, придобие или спомогне да бъдат
отчуждени вещите.
Събраните по делото доказателства,
безспорно установиха, че подсъдимата К. е осъществила изпълнителното деяние на
това престъпление, при наличие и на останалите обективни елементи от състава. Вещта -предмет на
престъплението е придобита от подсъдимите К. и Г. противозаконно, в резултат на
извършено от тях престъпление-кражба. Подсъдимата е спомогнала тази вещ да бъде
отчуждена, а именно предадена от нея, с нейната лична карта, в пункт за
изкупуване на метали, като и е заплатена съответната цена.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна престъплението е извършено умишлено -при пряк умисъл. Тримата подсъдими са съзнавали обществено -опасния характер на престъплението,
предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици и са искали тяхното настъпване. Подсъдимата К. също е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала
настъпването на общественоопасните последици. Този
извод се подкрепя от действията по осъществяване на изпълнителното деяние.
Същата е знаела, че вещта е отнета противозаконно от останалите подсъдими, в
резултат на престъпно посегателства, тъй като е присъствала при извършване на
кражбата и съзнателно е спомогнала за отчуждаването на тази вещ.
С оглед изложеното,
съдът прие, че подсъдимите К.Г. и А.К. са осъществили състава на престъплението
по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, а подсъдимита
С.К. е осъществила
състава на престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 3-то, алт. 1 от НК,както от обективна, така и субективна страна,
призна ги за виновни и им наложи наказание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието,
съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида
и пределите, визирани в
чл.195, ал.1 НК, степента на обществена опасност
на деянието и дейците, подбудите за извършване
на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена
опасност и деянието не е висока. Съдът
направи този извод, като взе
предвид времето, мястото, начина на извършването му. Степента на обществена опасност на подсъдимия Г. е ниска. Същият не
е осъждан, а и подбудите за извършване на
деянието са обусловени най-вече от лекомислие, характерно за младежката
му възраст, относно общественоопасния характер на
деянието.
Смекчаващо вината –чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства няма.
Степента
на обществена опасност на подсъдимият К.
е висока. Същият е осъждан за тежки умишлени престъпления, и наложените
наказания не са постигнали целите, визирани в чл. 36 НК.
Отегчаващо
вината обстоятелство -миналото му осъждане, като настоящето деяние е извършено
след изтичане на изпитателния срок по НОХД № 1431/2008 г. по описа на БлРС за
престпъление по чл. 198, ал. 1 от НК. Изпитателният
срок е изтекъл на 10.12.2011 г. Подсъдимият А.К. има наложено и преди това
наказание по НОХД № 1392/2005 г. по описа на ДнРС, за
което е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 от НК.
С
оглед изложеното, съдът определи наказанието на подсъдимия Килрил
Г. за срок от една година „Лишаване от
свобода“. Предвид размера на наложеното наказание,
както и че подсъдимият Г. не
е осъждан, съдът прие, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила.
По
отношение подсъдимия А.К., предвид по -високота
степен на обществена опасност на дееца, както и обстоятелството, че не може да
бъде приложен института на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът му наложи наказание
„Лишаване от свобада“ за срок от една година и три
месеца, като постанови ефективно изтърпяване при първоначален „общ“ режим, тъй
като към датата на извършването на деянието са налице условията на чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
По отношение на подсъдимата С.К. съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид
вида и пределите, визирани в чл.215, ал.1НК,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване
на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена
опасност и деянието не е висока. Съдът
направи този извод, като взе
предвид времето, мястото, начина на извършването му и най-вече подбудите за извършване на престъплението -желание да помогне
на подсъдимия К. -неин брат, който прерди това е бил осъждан и предаването на крадетната вещ от негова страна е водело до неизбежна разкриваемост на деянието, респ. и до наказуемост, а така
също да помогне и на нейния приятел,
другия подсъдим по делото -К.Г., безкритично отношение към противоправността
на деянието, провокирано ѝ от младежката и възраст и проявена „солидарност“
разбирана по начина от подсъдимата К..
Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска.
Същата не е осъждана
и не се събраха доказателства за други противоправни
прояви.
Смекчаващо вината –чистото ѝ съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства -няма.
С оглед
изложеното, съдът определи наказанието на подсъдимата К. при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, в предвидения от закона минимум -една година „Лишаване от
свобода“. Предвид размера на наложеното наказание,
както и че подсъдимата К. не е осъждана, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК
и отложи изтърпяването на наказанието за срок от
3 години.
Съдът счете, че така наложените наказания по отношение на тримата подсъдими ще постигнат целите на същото, визирани
в чл.36 НК, да се поправят и превъзпитат подсъдимите, като им се отнеме възможността
да извършат и други престъпления, както и да се
въздейства предупредително
и възпитателно и на останалите членове на обществото, като по отношение на подсъдмите Г. и К., тези цели ще бъдат постигнати без да е
необходимо ефективното му изтърпяване.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът уважи предявения граждански иск и осъди подсъдимите К.Х.Г., живущ ***, с ЕГН: **********, А.Х.К., живущ
***, с ЕГН *********, и С.Х. К., живуща ***, с ЕГН **********, да заплатят на Р.С.Д., ЕГН **********
сума в размер на 1 334.00 лева (хиляда триста
тридесет и четири лева), представляваща стойността на причинените му имуществени вреди, причинени в резултат на извършеното
от подсъдимите престъпление. Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че
за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност за подсъдимите, следва
да са налице
следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента,
настъпването на твърдяните от ищеца вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на
чл. 45 от ЗЗД вината на дееца
се счита за налична до
доказване на противното, от което следва извода,
че доказателствената
тежест за опровергаване на вината носят подсъдимите (делинквента).
При
установената, посочена по -горе фактическа обстановка, безспорно е, че е
осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 ЗЗД,
поради което са и налице предпоставките за ангажирване отговорността
на подсидъмите. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за
виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да
обезщети увреденото лице. Установява се също, че посочената вреда е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправните
действия на подсъдимите и непосредствена последица от поведението им.
Въпреки доказателствената тежест, която носят подсъдимите
не обориха законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за виновно поведение. Безспорно се установи, че имуществена
вреда е сторена, налице е причинно -следствена връзка от деликта
по чл. 45 от ЗЗД.
Предвид горното съдът намира, че предявения
иск е доказан по основание.
Що се
касае до размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 51 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съгласно заключението на съдебно -оценителната експертиза размерът на причинената имуществена
вреда, в резултат
на извършеното от подсъдимите престъпление, към датата нса
деянието- 04.04.2012 г. е остойностена
на 1 334.00 лева (хиляда
триста тридесет и четири лева). Законна лихва и разноски не се
претендират от ищеца.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите К.Х.Г., с ЕГН **********, А.Х.К., с ЕГН ********* и С.Х. К., с ЕГН ********** да заплатят деловодни разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР Кюстендил сумата 50.00 лв. (петдесет лева) за изготвяне
на експертиза, 135.00 лв. (сто тридесет и пет лева) за
явяване и изготвяне на експертиза на
вещото лице, както и 53.36 лв.
(петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща 4 % държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, които суми да
заплатят по сметка на Районен
съд гр. Дупница.
ПО ЗАЩИТНАТА ТЕЗА
НА ПОДСЪДИМИТЕ
Защитата на подсъдимите излага доводи за
недоказаност на обвиненията, тъй като не е доказано от субективна страна. Твърди
се, че подсъдимите К. и Г. са намерили кофата отстрани на пътя и не са знаели, че
е собственост на някого, поради което липсва субективния елемент на отнемането
на владението. Оттам и субективния елемент досежно подсъдмита К. не е налице, тъй като същата е била с двамата
подсъдими и е видяла, че инкрлиминиранат вещ е
намерена на сметището. Освен това
защитниците на тримата подсъдими сочат, че обвинението не е доказало от обективна
страна, доколкото липсват доказателства относно собствеността на кофата за багер и че пострадалия свидетел Д.
не е доказал собствеността ѝ. Съдът счита, че възраженията в тази посока,
че липсват доказателства за собствеността, са неоснователни. Доказателствата по
делото установиха, че кофата за багер е
била във владение на свид. Д.- същият е собственик на
багер и кофата се е намирала в пясък в
имот -негова собственост. Самият закон, а и констатната
съдебна практика са категорични, че престъплението кражба е отнемане на вещта
от владението на някого, така че не само
собственикът може да бъде пострадал по това престъпление, а владелеца по
смисъла на вещното право относно единия елемент на правото собственост
–владение.
Предвид на изложеното, съдът прие, че
тезата на защитата е необоснована и се
опроверга от събраните по делото доказателства.
По горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: