Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 19.11.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1543/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.А.Д.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18-1085-001878/23.07.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.2, т.11 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв. и за две нарушения по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени две наказания “Глоба”, всяко в размер на 50.00 лв. и две наказания “Лишаване от право да управлява МПС”, всяко за срок от 1 месец.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушенията.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 31.05.2018 г., около 11.00 ч., жалб. Д.Д. бил паркирал управляваният от него л.а. “Фолксваген Голф 1.6” с рег. № Р 06 94 АК на паркинг на ул.”Шипка” № 18, в гр. Русе, пред селскостопанска аптека „Фолориан“, със задната част към аптеката. Около 11.05 ч. Д. привел автомобила в движение на заден ход, в посока към селскостопанската аптека, с цел напускане на паркинга. В същото време и на същото място, на пешеходната зона, точно зад автомобила на жалбоподателя престоявала като пешеходец свид. Е.Т. .

Жалбоподателя не възприел разположението на пешеходката, продължил движението си на заден ход, при което последвал сблъсък на задната част на автомобила с тялото на свид. Т. . От удара тя била отхвърлена 50-60 см. назад, като изпитала силна болка в кръста си, а жалбоподателя незабавно преустановил движението на автомобила. Т. започнала да изразява възмущението си от това, че Д. не гледа като се движи назад, а жалбоподателя без да слиза от автомобила се извинил и отговорил, че гледал в страничните си огледала, но не видял пострадалата. След това Д. продължил движението си с автомобила, напуснал паркинга и се отдалечил от мястото на произшествието. Очевидец на случилото се станал свид. Б.Д. – служител в селскостопанската аптека.

Междувременно, от аптеката излязъл приятелят на Т. и двамата се насочили към автомобила си. Едва като стигнали до него, пострадалата разказала какво се е случило и се разплакала. Приятелят й се обадил на спешен номер 112 и уведомил за инцидента. Указано му било да се върнат на мястото на произшествието и изчакат екипи на Сектор Пътна полиция и Спешна помощ. Т. и приятелят й се върнали на паркинга пред селскостопанска аптека „Флориан“, където малко по-късно дошъл автомобил на Спешна помощ, а след него и екип от Сектор ПП-Русе в състав свид. Т.Г. и С.И.– младши автоконтрольори в Сектора. По информацията от пострадалата за регистрационния номер и модела на автомобила, свид. Т. издирил жалб. Д. и му разпоредил да се върне на мястото на произшествието. След пристигането му, Д. не отрекъл участието си в инцидента, заявил, че при движението си на заден ход усетил удар и веднага спрял, но след като разбрал, че пострадалата няма нужда от съдействие си тръгнал от мястото. Междувременно, свид.Т. била отведена в Спешно отделение на УМБАЛ Канев-Русе, където при извършено образно изследване било установено счупване на бодилчестият израстък на пети гръден прешлен.

Предвид установеното свид.Г. преценил, че жалб. Д.Д. е допуснал три нарушения – едно по чл.40, ал.1  и две по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, за които съставил против него АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатите нарушения, на жалбоподателя Д.Д. на осн. чл.185, пр.1 от ЗДвП било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв., а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - две наказания “Глоба” всяка в размер на 50.00 лв. и две наказания  “Лишаване от право да управлява МПС”, всяко за срок от 1 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

По отношение на нарушението по т.1 от НП:

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като преди да започне движение на заден ход с управлявания от него л.а. “Фолксваген Голф 1.6” с рег.№ Р 06 94 АК, не се убедил, че пътят зад автомобила му е свободен. Несъмнено, с оглед необходимостта от достатъчно място за извършване на маневрата движение на заден ход от страна на жалбоподателя, стоящата на пешеходната зона зад автомобила свид. Е.Т. се явявала  препятствие, т.е. пътя зад автомобила на жалб. Д. не бил свободен. Продължавайки въпреки това движението назад, жалб. Д. причинил пътнотранспортното произшествие. Безспорно, като не взел необходимите мерки да се убеди, че пътя зад него е свободен, в това число, ако е необходимо и със съдействието на лица извън автомобила, Д. нарушил задължението вменено му с разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и същото се намира в причинна връзка и допринесло за настъпването на общественоопасните последици.

Изложеното дава основание на Съда да приеме, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Наложеното с наказателното постановление наказание било правилно определено по вид и размер и съответно на допуснатото нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление, в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По отношение на нарушението по т.2 и т.3 от НП:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за Съда начин, че жалб. Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2 в неговите хипотези на букви ”а” и “б” от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Тези разпоредби от ЗДвП въвеждат за водач - участник в ПТП, при което са пострадали хора, задължения да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи /б.”а”/ и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи /б.”б”/.

Законът поставя тези изисквания пред водача, без да го свързва с условието за наличие на съставомерни последици по смисъла на съответните материалноправни наказателни норми. Задължението на водача да уведоми органите на МВР и не напуска мястото на местопроизшествието, безусловно е налице при хипотезата на причинени увреждания на пострадалите независимо от тяхната тежест и характер. Нещо повече, за съставомерност на деянието не е необходимо водачът да бъде наясно какъв е характерът на причиненото увреждане като съставомерен резултат - достатъчно е да възприема факта, че в резултат на възникнало пътнотранспортно произшествие е пострадало лице, какъвто е и настоящият случай. Определянето на характера и тежестта на телесните увреждания закона не предоставя на субективната преценка на участника в ПТП, тъй като е възможно дори при липсата на видими външни признаци за наранявания, след медицински преглед да се установят увреждания с тежки последици за здравето и живота на пострадалите. В тази насока е и възприетото от Пленума на ВС становище в т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979г., а именно: “Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.”

Затова, дори и при отсъствие на знание за съставомерни последици, водачът осъществява състава на визираните нарушения, щом като по неизвинителни причини не е уведомил компетентните органи и е напуснал местопроизшествие, при което са пострадали други лица.

В настоящият случай безспорно е установено, че от възникналото ПТП е пострадал човек – свид. Е.Т.. Водач на участващият в произшествието автомобил бил жалб. Д.Д. , който възприел случилото се и по-конкретно факта, че при движението на заден ход, управляваният от него автомобил блъснал пешеходката. Независимо, че жалбоподателя възприел възникналото произшествие и обстоятелството, че в резултат от него пострадала Т., той напуснал мястото на произшествието без да уведоми компетентните органи на МВР за инцидента.

С оглед изложеното Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. Д..

От друга страна обаче, споделяйки становището на процесуалния представител на жалбоподателя, Съдът счита, че неправилно за всяко от установените две неизпълнения на задължение, като участник в ПТП с пострадало лице, на Д. били наложени две отделни наказания.

По мнение на Съда, от логическото и граматическо тълкуване на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се налага извода, че на  участник в пътнотранспортно произшествие, който наруши задълженията си в това си качество, следва да бъде наложено само едно наказание, независимо от броя на нарушените задължения, тъй като използваната в нормата форма на думата задължение е в множествено число и с пълен член. По този начин следва да се приеме, че волята на законодателя била да бъде наложено едно наказание, предвидено в санкционната норма, както за неизпълнение на едно така за повече задължения.

С оглед изложеното, Съдът приема, че неправилно и в нарушение на материалния закон на жалб. Д. били наложени две наказания “Глоба” и две наказания “Лишаване от право да управлява”, за две нарушения по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Поради това, наказателното постановление в частта, с която за нарушенията на цитираната норма, описано в точка 3 от НП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По мнение на Съда наложеното с наказателното постановление наказание /т.2/ било правилно определено по вид и размер и съответно на допуснатото нарушение и личността на нарушителя.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1085-001878/23.07.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, в частта му, с която за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП /описано в точка 3 от НП/  и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д.А.Д. ***, ЕГН ********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-001878/23.07.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: