№ 52
гр. Сливен, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500036 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 900/09.10.20224 г.постановено по гр.д, №
20232230104376 на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявените от
„ЕЛМОНД 2022“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Г. Д. Н.“ №**, ет.*, ап.№* против на „Водоснабдяване и
Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 искови претенции за
признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
3488/2023г. на СлРС, като неоснователни и е осъдено „ЕЛМОНД 2022“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Д.
Н.“ №**, ет.*, ап.№* да заплати на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.”Шести септември” №27 сумата 1764 /хиляда седемстотин шестдесет и
четири/ лева, представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е неправилно. Сключен е договор за търговска
1
продажба на стока. Доколкото ТЗ не поставя никакво изискване относно
форма за действителност на този вид сделки, то формата за действителност е
устна. Но по делото са представени доказателства, от които се установява
освен сключването и изпълнението на търговската сделка. Документът за
сключена сделка не е издадената фактура, въпреки че същата е била известна
на ответника. Знанието на ответника за издадена фактура се установява от
подписания приемателно- предавателен протокол за предаването на стоката. В
този протокол фактурата е посочена изрично. От друга страна, съгласно чл.
321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по
съгласие на страните - и други документи. Следователно издаването на
фактурата следва, а не предхожда сключване на сделката. Фактура е издадена
и същата не е оспорена, нито е оспорена датата на издаването й, нито
включването й в търговските книги на ищеца. Протоколът, като писмено
доказателство, което носи подписа на търговски помощник на ответника след
като не е оспорен, служи като доказателство за извършеното предаване на
стоката. Съгласно чл. 303а, ал. 4 ТЗ получателя на стока има 14 дни за
приемане или преглеждане на стоката. След изтичането на този 14-дневен
срок, липсва направено възражение за недостатъци или друго изявление, с
което стоката се връща на доставчика. Установено е, че след подписването на
приемателно-предавателния протокол ответникът не е върнал стоката, не е
направил възражение за липса на споразумение с ищеца а напротив- задържал
е стоката и я е ползвал. Следователно с действията си е потвърдил приемането
на стоката, т.е.-изпълнението на задължението на продавача и осъществената
доставка. Неосчетоводяването на стока при длъжника не може да служи като
доказателство за липса на сключен договор или за липса на осъществена
доставка. С оглед на това обстоятелство счетоводната експертиза освен, че е
изяснила единствено включването или невключването на фактурата в
съответните счетоводни книги на доставчика и на купувача, не е изяснила
въпроса дали счетоводството е редовно водено или не. В обобщение се иска да
се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че е неоснователна. Лицето, подписало приемо-
предавателният протокол, видно от представените по делото писмени
доказателства е назначено по трудов договор на длъжността - началник на
склад. Трудовите му задължения са посочени в приложената по делото
2
длъжностна характеристика и обхващат: организиране приемането,
съхраняването и предаването на стоки и материали. На това лице никога не е
учредявана представителна власт. Предмет на трудовия договор е
предоставянето и използването на работната сила - при трудовото
правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или
служителя през определено работно време, с определено място на работа, при
спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между
работодателя и работника или служителя. Разпоредбата на чл.301 от 73 е
достатъчно точна и ясна, поради което не е налице необходимост от
тълкуването й. Посочената правна норма установява презумпцията, че при
действия на лице от името на търговец без представителна власт, се счита, че
търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването им. Приложението на чл.301 от 13 е свързано с конкретна
преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. Въведено е
твърдение, че приемо-предавателният протокол е подписан от служител на
ответника, но по делото липсват обективни данни за надлежното
упълномощаване на това лице да получава от името на търговеца материали
от ищеца, за да се приложи презумпцията по чл.301 от ТЗ. Отделно в
съдебното производство пълномощникът на ответника по същество е отрекъл
изцяло фактите, относими към съществуващо изискуемо вземане за
равностойността, поради което следва да се приеме, че е оборена формалната
му доказателствена сила. За да се приеме, че търговецът е потвърдил
извършените от неговия служител действия по приемане на материалите е
необходимо той да не се е противопоставил веднага след узнаването.
Релевантен към спора би бил моментът на представянето/получаването на
счетоводните документи в счетоводството на търговеца. По делото липсват
надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване на търговеца,
сега въззиваем, за сключени от негово име договори за покупко-продажби на
материали. При извършената проверка вещото лице е установило, че
описаните в стоковите разписки материали не са били заприходени и в склада
на ответника и за тях не ищецът не е издал фактури на името на търговеца/не е
връчил. Ето защо за момент на узнаване по смисъла на чл.301 от ТЗ би
следвало да се приеме моментът на връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение, по която е депозирано възражение и представянето на
приемо-предавателният протокол и фактурата по делото, като се отчете
3
изричното противопоставяне от търговеца - въззиваем, направено в отговора
на исковата молба по чл.131 от ГПК. В обобщение иска да се потвърди
решението. Претендира разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з за въззивника се явява представител по закон и представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Предявеният главен установителен иск има за предмет съществуването на
парично задължение на ответника към ищеца, с размер и основание, които
следва да са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът-въззивник сочи като облигационен източник на притезанието
търговска сделка – договор за продажба на движими вещи.
Законът не предвижда задължителна писмена форма за валидност на този вид
договори, поради което фактът на сключването им може да се доказва с
4
всички годни и допустими доказателствени средства.
В случая ищецът представя приемо-предавателен протокол, в който са
описани по вид, количество и цена стоките и е описана по номер и дата
издадена от него фактура и твърди, че вещите са предадени на ответника.
Протоколът е подписан за „приел“ от служител в склада на ответното
дружество. Липсват данни той да е бил надлежно упълномощаван от
търговеца да сключва сделки от негово име и за негова сметка, а длъжността
му не предполага това по смисъла на чл. 30 ал. 2 от ТЗ, тъй като складът не
представлява „общодостъпно място за търговия“, в което обичайно се
извършват сделки. Що се отнася до значението на издадената от ищцовото
дружество фактура – тя също не може да послужи в конкретния случай за
косвено доказателство за възникване на търговско облигационно
правоотношение, доколкото тя не носи подписа на представител на ответника,
не е представяна в неговото счетоводство, не е осчетоводена или описана в
търговската му документация, а вещите не са заприходени. Не може да се
приеме и наличието на „трайни търговски отношения“ между двете
дружества, тъй като според заключението на вещото лице в кратък период
преди и след издаването на процесната фактура ищецът е издал още няколко
такива и никоя от тях не фигурира в счетоводната документация на ответния
търговец, няма направени плащания и не са отбелязвани в годишните
справки-декларации. Също така не може да намери проявление и
презумпцията на чл. 301 от ТЗ относно валидиране от страна на търговеца на
действия, извършени без представителна власт, тъй като както вече бе
посочено – няма данни тази фактура въобще да е била предавана в
счетоводството, за да може да се приеме, че търговецът е узнал за доставянето
на стоката. Доколкото няма представена писмена заявка или по друг начин да
е доказано желанието на ответника да закупи конкретните вещи, само фактът
на тяхното получаване от негов служител, без това да е доведено до знанието
на управителя или друго упълномощено лице, не е достатъчен да се приеме, че
е сключен търговски договор за продажба. С оглед консенсуалния характер на
същия, е необходимо да се докаже по несъмнен начин съвпадането на двете
насрещни воли относно съществените елементи на съглашението, каквото
доказване в случая не е успешно проведено.
Разпитаният свидетел на ответника /управител на дружеството до 2023г.,
включително периода, за който се твърди от ищеца че е продал процесните
5
вещи/, в чиято добросъвестност съдът няма причини да се съмнява, щом
показанията му не се конфронтират с никое друго събрано доказателство,
сочи, че заявките за закупуване на необходимата на дружеството стока се
одобряват от него, че тя се доставя в склада, където се подписва приемо-
предавателен протокол от материално-отговорното лице, а фактурата се
представя от другия търговец в счетоводството, където се обработва по
надлежен начин. За вещите, заплащането на чиято цена се претендира от
ищеца, не са ангажирани доказателства, които да убедят съда, че те
действително са били заявени от представител на ответното дружество,
/респективно – заявката да е одобрена от управителя/, както и че издадената
фактура е била реално представена след предаването на вещите, в
счетоводството или на друго оторизирано лице. Свидетелят заявява още, че
след инвентаризация в края на 2022г. е открита налична незаприходена стока,
която не е поръчвана, съответно – не е заплащана от ответното дружество и е
осъществил контакт с управителя на ищцовото дружество, като го е поканил
да си вземе обратно вещите, но това не било сторено. Казаното означава, че
макар да е установено безспорно предаването на стоката в склада на
ответника, това действие само по себе си не обективира сключването на
търговски договор, не може и да се приеме по никакъв начин, че с действията
си търговецът е одобрил и по този начин – валидирал сделката, най-малкото
понеже не се доказа знанието му за извършената доставка, както и поради
изразеното желание за връщане на вещите на продавача-ищец, след
откриването им. Тук може да се посочи, че не може да се приеме съвсем
еднозначно, че свидетелските показания касаят точно тези вещи, конкретно
описани в процесната фактура, в такъв случай, ако се приеме липса на
идентитет, следва да се посочи, че въпреки това не е налице хипотеза на
потвърждаване сключването на договора чрез бездействие от страна на
търговеца, тъй като законът свързва това с момента на узнаването на
извършеното действие. При положение, че се счете, че наличните вещи не са
тези по процесната фактура, то за нея ответникът е узнал след връчването на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с подаване на възражението си е
изразил воля за противопоставяне.
В обобщение - не може да се приеме, че е възникнало договорно търговско
правоотношение, което да може да бъде годен облигационен източник на
права и задължения. Това от своя страна означава, че търсените суми, чийто
6
произход се свързва именно с договор за търговска продажба на движими
вещи, не се дължат на договорно основание.
Реалното предаване на стока може да породи права за ищеца на недоговорно
основание, с извъндоговорен източник на облигационното задължение, но в
това производство, доколкото исковете му се основават на търговски договор,
те не следва да бъдат уважавани.
Поради това искът за признаване за установена дължимостта на продажната
цена на описаните във фактурата вещи е неоснователен и следва да се
отхвърли. Неоснователността на главната претенция обуславя
неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорната претенция за
заплащане обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху
главницата до окончателното изплащане. Неоснователно е и искането за
присъждане на разноските по заповедното производство.
Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
намира, че липсват и основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение –
потвърдено, включително в частта за разноските за първоинстанционното
производство.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 1764 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900/09.10.20224 г.постановено по гр.д, №
20232230104376 на Районен съд Сливен.
7
ОСЪЖДА „ЕЛМОНД 2022“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Г. Д. Н.“ №**, ет.*, ап.№* да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 сумата от 1764
/хиляда седемстотин шестдесет и четири/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед характера на спора и
цената на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8