Решение по дело №973/2013 на Окръжен съд - Бургас

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер ...........                      Година 2015, 05.08.                            Град Бургас

 

                                                                                

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

На двадесет и седми май                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                           Председател:    Петя Георгиева                                        

Секретар: С.В.

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 973 по описа         за 2013 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по   делото е образувано  по  искова молба от „Технострой инженеринг - 99” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Обходен път запад”  № 21, представлявано от изпълнителния директор Дойчо Дойчев срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ул. 172, № 11, с искане ответникът да бъде осъден да предаде на „Технострой инженеринг-99“ АД владението върху имот, представляващ едноетажна масивна сграда- столова към почивна база „Л.-*”, състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735, в квартал 99 по застроителния и регулационен план на гр. Несебър, който имот е с идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр. Несебър.

В молбата се твърди, че   „Технострой инженеринг - 99” АД владее непрекъснато сградата от 25.11.2002 г. , от която дата е вписано в търговския  регистър при ЯОС вливането в това дружество на „Технострой инженеринг” ООД, при условията на пълно правоприемство. Заявява се също, че влялото се дружество  „Техносторой инженеринг” ООД е владяло непрекъснато тази сграда от м. септември 1999 г. до датата на вписване на вливането и ищецът на основание чл. 82 от ЗС присъединява към своето владение , това на праводателя си. Ищецът заявява, че през целия посочен период придобивната давност не е била прекъсвана или спирана. Твърди, че като ответник по друго дело между страните -гр.д. № 19/2013 г. , в отговора си на исковата молба, се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, а сега основава претенцията си на тази давност. Според ищеца, ответника оспорва правото му на собственост върху процесния имот, като се позовава на констативен нот. акт № 132/23.12.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов . Ищецът излага доводите си за липса на удостоверително действие на  този нотариален акт относно процесния имот. Счита, че спорът, предмет на гр.д. № 2148/2005 г. на ВКС,  І г.о. не е нито спрял, нито прекъснал придобивната давност, , тъй като няма за предмет правото на собственост, а облигационно вземане на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД към „Техносторой инженеринг 99 ” АД. Ищецът твърди, че праводателя му „Техносторой инженеринг” ООД е демонстрирал пред ответното дружество намерението да владее процесната сграда за себе си , щом е отказало да я  върне след изтичането на срока на  договора за наем на 30.09.1999 г. Ищцовото дружество отделно също е демонстрирало такова намерение, като е отказало да върне сградата и е водило срешу „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД иск за собственост по отношение на същата сграда на основание внасянето й в капитала на дружеството. Обстоятелството за осъществявано владение върху сградата от ищцовото дружество и от неговия  праводател през посочените в исковата молба периоди било установено според ищеца в мотивите на решение № 130/05.07.2004 г. на НРС по гр.д. № 335/2002 г. и на решение № 1297/06 от 14.08.2007 г. на ВКС, ІV г.о. Ищецът отрича някога да е правил признанието , че „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД е собственик на сградата . Настоява също, че никога не е губил фактическата власт върху нея. В уточняваща молба от 08.07.2013 г.  ищецът  е изложил факти, които според него установяват на какво основание праводателят му е придобил фактическата власт върху имота.  С исковата и уточняващата молби са представени писмени доказателства, направени са и  доказателствени искания.

                Съгласно  чл.131 от ГПК  на ответника са  изпратени препис от исковата молба и уточняващата молба, ведно с приложенията, като последния е уведомен за възможността в едномесечен срок да представи писмен отговор, за задължителното съдържание на отговора и за последиците от неподаването му и неупражняването на права.

         В законовия срок е постъпил писмен отговор и допълнение на отговор на исковата молба от ответника. Последния оспорва иска като недопустим и неоснователен.  Твърди, че настоящето производство е четвъртото поред, с предмет процесния имот. Счита, че ищецът по недопустим начин използва съдебната система и процедурите за възпрепятстване упражняването на съдебно установени права на „ПРО” ЕАД по отношение на този имот. Признава , че досега не е провеждано съдебно производство за собственост на имота , на основание давностно владение, каквото е настоящото. Изброява подробно водените дела между „ПРО” АД и „Техносторой инженеринг - 99” АД, респективно неговия праводател  във връзка със собствеността, владението и държането на процесния имот, както и обезпечителните, изпълнителни и нотариални производства , свързани с исковите. Според ответника при наличието на посочените от него съдебни и изпълнителни производства е алогично да се твърди, че имотът е придобит по давност от ищеца. В отговора се посочва, че всички спорове за собственост  върху процесния имот са приключвали с решения в полза на „ПРО” АД, поради което дори и да се приеме , че „Техносторой инженеринг - 99” АД е владяло имота , с влизане на съдебните решения в сила владението се е превърнало в държане. Ответникът се позовава и на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗС,  като счита, че на това основание докато са се водили съдебните производства за имота не е текла придобивна давност. Ответникът твърди, че  давността  е многократно прекъсвана, в периода претендиран от ищеца, на основание чл. 116 б.”в” от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗС  , както със завеждането на изп.д. № 1/2008 г. по описа на СИС към НРС , така и с последващите изпълнителни действия по него. В допълнението на отговора на исковата молба ответникът заявява, че в уточняващата молба ищецът твърди неверни факти и обстоятелства относно придобиването на фактическата власт върху имота от праводателя на ищеца , като с това цели пререшаване на спор, за който вече са водени посочените в отговора на исковата молба искови производство. Твърди, че праводателят на ищеца държи имота като наемател за времето от 26.06.1999 г. до  30.08.1999 г., а след тази дата  – без никакво правно основание. С отговора и допълнението към него е изразено становище по ангажираните от ищеца доказателства и са  представени  писмени доказателства. 

Междувременно през 2008г. ответникът е бил признат за собственик на процесния имот с НА № *, том *, рег. № *, дело № 7092 от 2008г. (л.99).

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищецът „Техносторой инженеринг - 99” АД е правоприемник на „Технострой инженеринг“ ООД. Така също, че „Технострой инженеринг“ ООД е упражнявал фактическа власт върху имота от месец септември 1999г.(дата на изтичане на договора за наем) до 25. 11.2002г.- датата на преобразуването на Технострой инженеринг“ ООД в „Техносторой инженеринг - 99” АД, като последното дружество е упражнявало фактическа власт до 10.05.2013г., когато процесният имот е бил предаден на ответника по настоящото дело.

През 1999г. „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД е предявил първоначално ревандикационен иск срещу „Технострой инженеринг 99“ ЕАД за връщане на процесния имот, след което искът е бил изменен за връщане на вещта на основание договор за наем от 29.06.1999г. Ищеца по настоящото дело е бил осъден да предаде на ответинка по насотящото дело владението върху процесния имот, въз основа на договор за наем от 29.06.1999г. , с влязло в сила решение на ВКС №1297/06г. от 14.08.2007г. по гр. д. 2148/2005г. (л.105). По делото е представен изпълнителен лист от 29.10.2007г. на Районен съд-Несебър за осъждане на „Технострой-инженеринг 99“ АД да предаде на „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД процесния недвижим имот (л.115).

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №1/2008г. по описа на СИС при Районен съд – Несебър (л.116).

Във връзка с предявяването на положителен установителен иск за собственост пред Окръжен съд – Бургас  през 2008г. от „Технострой-инженеринг 99“ АД, последният е поискал спиране на изп. дело №1/2008г. по описа на СИС към Районен съд – Несебър, като обезпечителна мярка. Районен съд – Ямбол е допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск на „Технострой-инженеринг 99“ АД против „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело 1/2008г. С постановление от 18.02.2008г. на съдебен изпълнител, изпълнителното дело е било спряно.

След това „Технострой-инженеринг 99“ АД е завел установителен иск срещу „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД за признаване за установено, че „Технострой-инженеринг 99“ АД е собственик на имота, предмет на настоящата искова претенция. Искът е бил отхвърлен от Апелативен съд – Бургас (л.107), като решението не е допуснато до касационно обжалване (л.109).

Отправена от ответника „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД е била молба за възобновяване на изпълнителното дело 1/2008г., като с определение 64 от 11.01.2013г. по ч.гр.д. 167/2008г. на Районен съд – Ямбол (л.129) е отменено постановеното обезпечение. След възобновяването му е извършен въвод във владение на 10.05.2013г, поради което към настоящия момент ответникът владее процесния имот, въз основа на протокол за въвод във владение от 10.05.2013г. (л.117) по изпълнително дело 1/2008г. по описа на СИС при Районен съд – Несебър.

Предвид горното, трябва да се изследва и се отговори  дали ищецът по настоящото дело е придобил имота по давност в периода от месец септември 1999г. до 10.05.2013г.

От събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания се установява, че през цялото време до 10.05.2013г. фактическа власт върху имота е осъществявал ищеца по настоящото дело.

От назначената по делото СТЕ (л.232) и приложената към нея скица, според съда е идентичен имота, описан в исковата молба и имотът посочен в Решение на МС от 01.08.1996г., независимо, че в акта на Министерски съвет е индивидуализиран само по име Столова „Л.“.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Искът е допустим, тъй като между страните не е имало воден такъв , който да се основава на изтекла в полза на ищеца придобивна давност за процесния имот.

По същество искът е неоснователен.

На първо място, не се установи по категоричен начин animus-а (своенето на вещта като своя), като съставна част от съдържанието на владението по смисъла на чл. 69 от ЗС. По делото е представен договор за управление (мениджмънт) (л.138), определен като договор за наем от ВКС в решение №1297/06 от 14.08.2007г., с което ищецът по настоящото дело, като наемател е бил осъден да предаде владението на ответника по настоящото дело, който е бил наемодател. Тоест собственик на процесния имот е бил ответникът-наемодател към момента, когато се е водило делото за  предаване на процесния имот съгласно договор за наем. Производството по него е продължило от периода от 2002г. до 2007г. (влизане в сила на решението на ВКС-л.105). Наемателят-ищец по делото, който е бил осъден да предаде имота на ответника и който претендира, че е придобил имота по давност, е имал качеството на държател през цялото време, като не се установи безспорно, кога точно ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерение да я държи като своя, нито е установено как това вътрешно намерение у ищеца е било манифестирано и доведено до знанието на ответника .

Според съда ,отказът на наемателя „Технострой инженеринг – 99“ АД да върне процесния имот след изтичането на 30.09.1999г. на срока на договора за наем (л.138), поради което е водено дело за периода от 2002г.-2007г., само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът по делото е бил уведомен за това намерение на ищеца да владее на вещта за себе си. В подкрепа на своите твърдения, че ищецът е демонстрирал пред ответника ясно и недвусмислено намерението си да владее за себе си процесния имот, ищецът посочва, че е водил иск за собственост за процесния имот, който е предявен през 2008г. пред Районен съд-Несебър, който го е изпратил на Окръжен съд-Бургас по подсъдност(л.25). Искът е бил отхвърлен. Според Окръжен съд – Бургас, дори и да се приеме, че по този начин ищецът е заявил ясно и недвусмислено, че владее вещта за себе си и че е собственик на процесния имот, като по този начин да се е превърнал от държател във владелец, то искът е предявен през 2008г, поради което към момента на въвода във владение на ответника по делото, с който е преустановено владението на ищеца върху процесния имот на 10.05.2013г., не е била изтекла предвидената в закона 10-годишна давност, поради което ищецът не е могъл да придобие процесния имот по давност.

На второ място, по делото не се установи наличието на необезпокоявано и спокойно владение от страна на ищеца, което да обуслови уважаването на предявения от ищеца иск за собственост на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

В правната теория и утвърдената съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност, осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Въпрос на фактическа преценка е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, сочещи на противопоставяне за продължителен период от време на поведението на владелеца по отношение на владения имот.

По делото се установи, че ответникът „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД през 2002г. е предявил срещу ищеца „Технострой инженеринг 99“ ЕАД иск за връщане на имота на основание договор за наем, което е достатъчно основание да се приеме, че владението ищеца по настоящото дело не е било спокойно и необезпокоявано. Самият факт на предявяване на иска за връщане на имота във фактическата власт на  „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД води до смущаване владението на „Технострой инженеринг 99“ ЕАД. Искът за връщане на вещта на основание договор за наем може и да не е с предмет право на собственост, но съдържа в себе си елемент от фактическия състав на придобивната давност, а именно връщане на фактическата власт върху имота, което води до липса на спокойно и необезпокояване владение от страна на „Технострой инженеринг 99“ ЕАД. Независимо, че искът не е за собственост като абсолютно вещно право, искът за предаване на владението въз основа на договор за наем, съдържа в себе си като резултат осъждане на наемателя да върне вещта на наемодателя, което би се постигнало и с ревандикационния иск.

На следващо място, съдът счита, че образуваното изпълнително дело срещу ищеца през 2008г., въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2007г.. за предаване владението върху процесния имот на „Технострой инженеринг – 99“ АД, също води до смущаване и обезпокояване на владението на ищеца, въпреки, че имотът е предаден на ответника „Профилактика за рехабилитация и отдих“ ЕАД чак на 10.05.2013г. Според съда, правните действия на ответника по делото за предаване владението върху процесния имот по образуваното изпълнително дело, са достатъчни, за да се счита, че владението на ищеца върху имота  не е било необезпокоявано и спокойно. Ответникът по делото не е имал и друга правна възможност за преустановяване на владението на ищеца, освен чрез завеждане на граждански и изпълнителни дела. Всякакви други фактически действия по заплашване и насилие за освобождаване на процесния имот, биха могли да доведат до ангажиране на наказателната му отговорност по НК евентуално за осъшествено самоуправство.

Предвид горното, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Ицещът поради това следва , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 48 702 лв., представляващи направени по делото разноски, съобразно представения списък (л.262).

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Технострой инженеринг - 99” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Обходен път запад”  № 21, представлявано от изпълнителния директор Дойчо Дойчев иск против „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ул. 172, № 11, за осъждане на ответника да предаде на „Технострой инженеринг-99“ АД владението върху имот, представляващ едноетажна масивна сграда- столова към почивна база „Л.-*”, състояща се от кафене, магазин, стол-кухня, бар и склад, построена в парцел І-735, в квартал 99 по застроителния и регулационен план на гр. Несебър, който имот е с идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр. Несебър.

ОСЪЖДА Техносторой инженеринг - 99” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Обходен път запад”  № 21, представлявано от изпълнителния директор Дойчо Дойчев, да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ул. 172, № 11, сумата от 48 702 лв., представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас , в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: