Решение по дело №956/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна против Решение № 385 от 24.03.2025 г., постановено по АНД № 4842/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление № 03-2300976/08.11.2023 г. на Директора на ДИТ-Варна, с което на „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекс на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, в резултат на което неправилно е приел, че не е осъществен съставът на визираното в НП нарушение. Посочва, че самоличността на определеното да полага труд лице се установява от саморъчно попълнената от него декларация по чл. 402 от КТ, като при съмнения относно истинността на попълнените имена, ЕГН и адрес, съдът е следвало да призове за разпит лицето, а не изцяло да не кредитира писменото доказателство. Подчертава, че декларацията не е оспорена от жалбоподателя в частта относно имената, ЕГН и адрес на саморъчно попълнилото я лице, и следва да бъде кредитирана изцяло като писмено доказателство в тази част. Самото лице е посочило, че за конкретния ден е грундирало фасада и е определило длъжността си като „общ работник". Касаторът намира, че представените в производството два договора със „СПС-89" ООД и „ДЖ БИЛД" ЕООД нямат достоверна дата и не са представени от жалбоподателя пред АНО. Наличието им не изключва възможността възложителят „Ем Ви Ен Транс" ЕООД сам да извършва част или всички дейности по строителството на сградата, още повече, че при извършената на 21.09.2023 г. проверка на обекта са установени само две полагащи труд лица, като и двете са посочили за свой работодател „Ем Ви Ен Транс" ЕООД. Счита, че съставът на извършеното нарушение се установява от всички доказателства по делото. Установено е действителното полагане на труд от лице, в чия полза се полага този труд, работното време, работното място, трудовото възнаграждение и конкретната трудова функция. Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ, респ. на разпределената доказателствена тежест в производството, съобразно която в тежест на нарушителя е да ангажира доказателствата, с които да оспори констатацията на инспекторите по труда. По изложените съображения се иска решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, ЕИК *********, в депозирана писмена защита, пледира, че решението на ВРС е постановено при спазване на материалния закон, а жалбата е неоснователна. Моли за нейното отхвърляне.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

С обжалваното решение ВРС е отменил Наказателно постановление № 03-2300976/08.11.2023 г. на Директора на ДИТ Варна, с което на „ЕМ ВИ ЕН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекс на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с наказателното постановление е наложена имуществена санкция на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че дружеството е допуснало до работа лицето В. И. В. с [ЕГН], да полага труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, с работно място обект: строителен обект „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ - VII – 988 ([ПИ]), кв.93 по плана на 28-ми м.р., с определено работно време от 08:00 до 14:00 часа и договорено седмично трудово възнаграждение в размер на 600 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Прието е, че нарушението е извършено на 21.09.2023 г., когато е извършена проверката на строителния обект, в който ден е установено, че лицето В. е полагало труд по грундиране на фасадата на сградата, находяща се в имота. Лицето В. е декларирало наличието на трудово правоотношение с „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, като по време не проверката сам е попълнил предоставената му за целта декларация и сам е описал дружеството, за което работи. Работникът не е представил документ за самоличност на проверяващите. За така описаното нарушение е бил съставен АУАН № 03-2300976/23.10.2023 г., като нарушението е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил надлежно връчен на управителя на санкционираното дружество, който отказал да го подпише и отказът му е надлежно установен от двама свидетели.

За да отмени наказателното постановление, ВРС приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е била установена фактическата обстановка по делото. От доказателствата по делото не се установявало по безспорен и несъмнен начин, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Посочил е, че „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД не е извършвало сам строителството на обекта, а е използвало за това услугите на други дружества. ВРС подчертал, че задължение на АНО е да докаже наличието на всеки един от съставомерните признаци на нарушението, а в конкретния случай липсват доказателства, че санкционираното дружество е имало качеството на работодател, липсват доказателства, че именно това дружество е извършвало СМР на обекта, липсват доказателства за самоличността на намереното на обекта лице и е налице противоречие, че същото е изпълнявало функции на „общ работник“, след като лицето е извършвало дейност, свързана с полагане на грунд на външни стени на обекта.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно, законосъобразно и постановено при липса на касационните основания за отмяната му по чл. 348 от НПК.

Въззивният съд правилно и в пълнота е очертал съставомерните признаци на процесното нарушение. За обективната съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без преди това да е сключен трудов договор между страните. В случая, в производството не са представени доказателства, които безспорно да установяват, че лицето В. И. В. е престирало работна сила в полза на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, без да има сключен трудов договор между тях. Същите са анализирани и правилно оценени от въззивната инстанция, която е извела обосновани изводи за недоказаност на състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и относно тяхната оценка. Обсъдени са доводите на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящият състав споделя.

Правилно, и независимо от съдържанието на декларацията, въззивният съд е извършил преценка на съставомерността на установените факти, респективно - дали в действителност е налице трудово правоотношение между В. В. и „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, за което не е съставен писмено трудов договор. Налице е очевидна доказателствена недостатъчност, която не може да бъде преодоляна нито с попълнената от лицето декларация, нито с доказателствената сила на редовно съставения АУАН, съобразно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ действително е индикация за наличието на трудово правоотношение, но съществуването му и неговите параметри подлежат на безспорно установяване чрез други допустими доказателства в административнонаказателното производство за всеки конкретен случай. Следва да се подчертае, че декларацията е частен свидетелстващ документ, и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда.

В настоящия случай, от страна на АНО не са представени категорични и безспорни доказателства, които да установят наличие на трудово правоотношение с посочените страни. Предвид представените договори с подизпълнители и приложената снимка на информационната табела на обекта, по никакъв начин не става ясно, как контролните органи на ДИТ-Варна са установили, че именно „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД е изпълнител на процесните СМР, посредством наети от него лица, в това число и В. В., поради което е имал и качеството на работодател спрямо тях. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г., "строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба, "възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционния проект, и има качество на възложител по смисъла на ЗУТ. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че наемането на работници за изпълнение на СМР са извършва от строителя, които, съобразно горепосочените доказателства, се явяват дружествата „СПС-89" ООД и „ДЖ БИЛД" ЕООД.

Настоящият състав не споделя и възражението в касационната жалба относно доказателствената сила на АУАН по чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ. Действително според разпоредбата, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. презумптивна доказателствена сила. Актът обвързва съда да приеме, че при извършената от издателя му проверка са установени именно фактите, които са изложени в него, но единствено при условие, че тази презумптивна доказателствена сила не е била оборена, какъвто е настоящият случай.

При това положение, ВРС е приложил правилно материалния закон като е направил обоснован извод за недоказаност на административното нарушение. Като е отменил процесното НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от 24.03.2025 г., постановено по АНД № 4842/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.