№ 1336
гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601198 по описа за 2021 година
, образувано по жалба на М. З. Б. против Протоколно определение № 1542 от
19.10.2021 г. по чнд № 2218/21 г. на Софийски градски съд.
Производството е по реда на чл. 436 НПК.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд е оставил
без уважение молбата на М. З. Б. за съдебна реабилитация относно
осъжданията му по присъда по НОХД № 2900 /2002 г. на СГС, влязла в сила
на 26.01.2007 г., и споразумение по НОХД № 14/2003 г. по описа на PC -
Монтана, в сила от 03.12.2008 г..
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал молителят,
който го е и обжалвал. Според него първата инстанция неправилно е счела,
че не следва да се допуска реабилитация поради липса на данни за поправяне
на вредите от престъплението по присъда по нохд № 2900/2002г., по описа на
СГС, както и че в конкретния случай не било необходимо за вредите да е
претендирано по гражданскоправен ред или да е предявен граждански иск в
хода на наказателното производство. Молителят бил ангажирал писмени и
гласни доказателства, установяващи причините за невъзстановените вреди,
1
които според него биха могли да се преценят като уважителни.
Същевременно от представените доказателства не се установявало да има
висящи изпълнителни дела към настоящия момент срещу молителя.
Образуваното публично изпълнително дело във връзка вредите от
престъплението по нохд № 2900/2002 г., по описа на СГС, било прекратено
поради изтекла давност, поради което се презумирало отпадане на интереса
на държавата от търсеното изпълнение. Бездействието на носителите на
вземането, което било довело до изтичане на определените срокове, също
следвало да се приеме като причина, която, наред с посочените по-горе,
трябвало да се отчита за уважителна. По изложените съображения молителят
счита, че са налице уважителни причини за невъзстановените от първото
престъпление имуществени вреди, поради което следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 87, ал. 2 НК.
Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което Б. да
бъде реабилитиран по осъжданията му по Присъда по нохд № 2900/2002г., по
описа на СГС.
В съдебно заседание защитникът на искащото реабилитацията лице
поддържа жалбата на същите основания.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено определението на първостепенния съд като правилно и
обосновано.
Апелативният съд, като съобрази изложените в жалбата възражения,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е неоснователна.
С присъда № 38 по НОХД № 2900/2002 г., на СГС, изменена с Решение
№ 585/16.03.2006 г. по ВНОХД № 850/2005 г., по описа на АС - София, влязла
в сила на 26.01.2007 г., Б. е бил осъден за четири престъпления, едно от които
по чл. 199, ал. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – грабеж
на чужди движими вещи на обща стойност 3 203 014/неденоминирани/ лева,
като му е било наложено общо най-тежко наказание, изменено от въззивната
инстанция на пет години лишаване от свобода.
Със споразумение по нохд № 14/2003 г. на PC - Монтана, в сила от
03.12.2008 г., Б. е бил осъден и за престъпление по чл. 210, ал. 1 ,т. 2 и т. 5, вр.
2
чл. 209, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода, изпълнението на което
е било отложено за срок от три години.
В рамките на визирания в чл. 87, ал. 1 НК срок осъденият не е извършил
друго престъпление, за което да му е било наложено наказание лишаване от
свобода. Същият е имал добро поведение, започнал е работа и е създал
семейство, за което полага грижи. За посочената трудова и семейна
ангажираност са били представени и съответни доказателства.
За да постанови отказа си от реабилитиране на молителя,
първоинстанционният съд е приел, че не са представени по делото
доказателства, установяващи възстановяване на вредите от престъплението
по чл. 199, ал. 1 НК, което съгласно изискването на чл. 87, ал. 1 ,т. 2 от НК е
кумулативно условие за постановяване на съдебна реабилитация. Съдът не е
констатирал защитата или лично молителят Б. да са представили по делото
доказателства за подобно възстановяване, както и наличие на данни за
някакви уважителни причини, довели до липсата на такова възстановяване.
Правилно съдът е приел, че не е необходимо за вредите да е
претендирано по гражданско правен ред или да е предявен граждански иск в
хода на наказателното производство.
В своята практика ВС на РБ приема, че законовата концепция, заложена
в разпоредбата на чл. 87 НК предопределя акцесорния характер на съдебната
реабилитация - тя е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege
и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в
наказателния кодекс. По този начин се цели да се поощри законосъобразното
поведение на осъдените лица след изтърпяване на наказанията, като законът
им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след
изтърпяване на наказанието. Тази логика на закона предопределя единствено
възможния извод, че визираните в чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК вреди следва да са
реално възстановени, за да се приеме, че е налична тази предпоставка за
допускане на съдебна реабилитация. Всяка различна интерпретация на
законовия текст би довела до едно неоправдано благоприятстване
положението на осъдения. И това е така, тъй като осъденият сам се е поставил
в това положение, извършвайки престъпното деяние, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода и не би могъл да черпи права от последиците
от собственото си недобросъвестно поведение.
3
Несъстоятелени са доводите на молителя за наличие на уважителна
причина с оглед бездействието на носителите на вземането, което било
довело до изтичане на определените срокове за принудително събиране на
дължимите суми, както и поради прекратяване на образуваното публично
изпълнително дело във връзка с вредите от престъплението поради изтекла
давност.
Принудителното изпълнение на имуществено задължение е предвидено
като възможност при липса на доброволно изпълнение, което във всички
случаи е най-желателно. Осъденият не би могъл да се позовава на
бездействието на носителите на вземането срещу него, тъй като това не е
пречка за доброволно изпълнение, нито пък означава, че кредиторите са
загубили интерес от изпълнение на дължимото.
Доводът на молителя за приравняване на погасителната давност на
уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК също не може да бъде
споделен. Същият е несъстоятелен, тъй като настъпването на погасителната
давност не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е
длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.
Изтичането на давността не лишава длъжника от възможността да изпълни
дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора
действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера
на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока.
Върховният съд на РБ не веднъж е имал повод да посочи, че под
уважителна причина по смисъла на горепосочената разпоредба следва да се
разбира такова обективно положение, което поставя осъденото лице в
безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за
това, а не молителят сам да се е поставил в невъзможност за това.
Въззивната инстанция намира, че обсъдената по-горе липса на реално
възстановяване на вредите е довела до така постановения отказ на
първостепенния съд, като същевременно и наличието на други наказателни
производства, извън посочените от молителя в молбата му за реабилитация,
независимо от техния резултат, допълнително са били взети предвид
първоинстанционният съдебен състав да се въздържи от постановяване на
исканата съдебна реабилитация.
Гореизложените обстоятелства са дали основание на първостепенния
4
съд да направи правилния извод, че не са налице условията, предвидени в чл.
433 и сл. от НПК, вр. чл. 87 от НК, за постановяване на съдебен акт в искания
от защитата и осъденото лице смисъл.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1542 от 19.10.2021 г. по
чнд № 2218/21 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
молбата на М. З. Б. за съдебна реабилитация относно осъжданията му по
Присъда по НОХД № 2900 /2002 г. на СГС, влязла в сила на 26.01.2007 г., и
споразумение по НОХД № 14/2003 г. по описа на PC - Монтана, в сила от
03.12.2008 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5