№ 1174
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 3446/01.04.2021г. подадена от Т. ХР. К. с
ЕГН ********** и Р. ИВ. Н. с ЕГН ********* – трети лица за изпълнението, които в деня на
възбраната се намирали във владение на имота, предмет на изпълнението – срещу действие
на ЧСИ по изп. дело № 20197190400737 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719, изразяващо се в
извършване на опис на недвижим имот, находящ се в ***, съставляващо парцел I-177 в кв.
28, идентичен на парцел IX-37 в кв. 45, обективирано в Протокол за опис на недвижимо
имущество от 24.03.2021г.
Жалбата е основана на следните фактически твърдения: жалбоподателите са
собственици на описания недвижим имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение по цитираното дело на основание придобивна давност при владение в
продължение на 40 години, наследяване и прекратена СИО. През 1980г. наследодателят им
Х. К. Н. /съпруг и баща на жалбоподателите/ закупил от Н. В. Т. първи етаж от жилищна
сгР., изградена в процесното дворно място, лятна кухня в двора, ½ ид.ч. от външен тоалет,
общите части на сгР.та и ½ ид.ч. от правото на строеж върху двора, с договор по НА №
156/1980г. С Решение по гр.д. № 3949/1981г. по описа на ВРС е разпределено ползването на
дворното място, като право на ползване е отредено и за наследодателя им Х. К. Н..
Съобразно отреденото ползване, последният изградил огР., съществуваща и понастоящем.
На основание Строително разрешение от м. март 1982г., издадено от Община А. е изградена
лятна кухня с площ от 40 кв.м. През 1997г. Д.Т., заедно със съпругата си, Л. Т. /негов брат/ и
1
И. Т. /съпруга на брат му/ предявили срещу жалбоподателите ревандикационен иск, по
който е образувано гр.д. № 2074/1997г. по описа на ВРС за предаване владението на
дворното място, както и на ½ ид.ч. от стопанската постройка и тоалетната, изградени в
двора. Исковете са отхвърлени като неоснователни с влязло в сила решение. В периода от
1980г. до настоящия момент, дворното място, в частта му, отредено за ползване на
наследодателя се използва от тях, без прекъсване и несмущавано – за зеленчукови
насаждения, отглеждане на домашни птици и животни, цветя. Ето защо считат, че
длъжникът Д.Т. не е собственик на недвижимия имот, предмет на изпълнителното
производство – не е ползвал и не е владял имота от момента на придобИ.ето му през 1996г.
от майка си Е. Д. П., както и нито той, нито праводателят му не са заявявали каквито и да е
претенции за ползването му. Ето защо правото на собственост е придобито от
жалбоподателите на оригинерно основание и към момента на вписване на възбраната върху
същия са се намирали във владение на имота. Описът е извършен в нарушение на чл. 483 от
ГПК, поради което отправили искане за отмяна на обжалваното действие на ЧСИ.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК писмени възражения са депозирани от
взискателя „Банка ДСК“ АД, в които жалбата и доводите в нея се оспорват. Поддържа
съображения, че принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот – ¼ ид.ч. от
дворно място с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ I-258 по плана на гр. А., като преди
налагане на възбраната ЧСИ е събрал доказателства, че длъжникът Д.Т. и съпругата му
притежават в режим на СИО правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота на основание
договора по НА № 78/1996г. В АВп няма вписани актове, които да удостоверяват, че
процесното дворно място е собственост на жалбоподателите – трети лица. Липсата на
вписване в този смисъл обуславя непротивопоставимост на съответните права относно
третите лица. Твърденията за придобИ.е на право на собственост на основание давност не
може да бъдат основание за отмяна на изпълнителните действия на ЧСИ, доколкото липсват
писмени доказателства за позоваване на давността. Ето защо моли жалбата да се остави без
уважение с извод за неоснователност.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на проверката на
собствеността не е констатиран вписан преди възбраната акт, който да легитимира
жалбоподателите като собственици на имота, а съгласно чл. 453 от ГПК на взискателя не
могат да се противопоставят вещни права, които не са били вписани преди възбраната, както
и решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди
възбраната. Липсва такъв документ, вписан по установения ред към датата на налагане на
възбраната, в който да е обективирано придобито право на собственост на оригинерно
основание. В този смисъл изразил становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
2
Изпълнителното производство е образувано на 13.09.2019г. по молба на „Банка
ДСК“ ЕАД, въз основа на издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. № 9058/2019г. по описа на
ВРС, XXV-ти състав, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза
на банката кредитор срещу длъжника Д. Н. Т. за парични вземания, произтичащи от
Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019г.
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 78/1996г. на Нотариус О.С., Е. Д.
П. продала на сина си Д.Н. Т. собствения си недвижим имот, придобит в индивидуална
собственост, след прекратена СИО, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 655
кв.м., находящо се в с. А., ***, представляващо парцел I-177, в кв. 28 по новия РП,
идентичен с парцел IX-37, в кв. 45 по стария РП на селото, при граници на дворното място:
от две страни улица, парцел №№ II-176, XVII-175.
От Справка по лице от СВп – Варна за периода 01.01.1992г. – 17.09.2019г. по
персоналната партида на Д.Т. под № 4 е вписан договорът за покупко продажба от
29.04.1996г., като липсват вписани данни за извършени от длъжника разпореждания с
правото на собственост върху имота след придобИ.ето му.
По разпореждане на ЧСИ, за обезпечаване вземането на взискателя в размер на
35968.70 лв., на 07.10.2019г. е вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от недвижимия имот – дворно
място в ***.
ПДИ е връчена на длъжника на 30.09.2019г., с която му е съобщено за вписана
възбрана върху 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 655 кв.м. в гр. А..
С молби от 20.01.2021г. Д. Н. Т. и съпругата му Т. Н. Т. отправили искане
принудителното изпълнение да се насочи върху недвижимия имот в ***, който притежават в
режим на СИО. С оглед постъпилата по делото молба от съпруга – недлъжник, с Протокол
от 20.01.2021г. ЧСИ разпоредил вписване на възбрана върху ¼ ид.ч. от имота в гр. А..
Възбраната е вписана на 25.01.2021г.
С Протокол от 05.02.2021г. ЧСИ насрочил принудително изпълнение – опис и
оценка на възбранения имот за 11.02.2021г. Описът е обективиран в Протокол видно от
съдържанието на който, достъп до имота е осигурен от Т.К. и Р.Н. заявяващи самостоятелни
права върху имота, оспорвайки правата на длъжника по изпълнението. Представят НА №
156/10.10.1980г., с който Н. В. Т. продал на Х. К. Н. недвижим имот в с. А., на ***,
представляващ първи етаж от жилищна сгР. и лятна кухня в двора, ½ ид.ч. от общите части
на сгР.та и ½ ид.ч. от правото на строеж в двор пл. № 177, с площ от 645 кв.м., включен в
парцел I-177, в кв. 28 по плана на селото, при общи граници на имота: от две страни улици и
парцели №№ XVII-175 и II-176.
Х. К. Н. починал на 09.06.2009г., когато бил наследен от съпругата си Р. ИВ. Н. и
синовете си Т. ХР. К. и Р. Х.в Н., видно от Удостоверение за наследници от 15.06.2009г.
3
С решение постановено по гр.д. № 2074/1997г. по описа на ВРС, влязло в сила на
02.07.1999г. е отхвърлен предявеният от Л. Н. Т., И. С. Т., Д. Н. Т. и Т. Н. Т. срещу Х. К. Н.
и Р. И. Н. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението при квоти по ½
ид.ч. за първите двама и вторите двама на дворното място с площ от 655 кв.м., както и ½
ид.ч. от стопанска постройка и тоалетна, изградени в него.
От изпълнителен лист, издаден на 23.02.1982г. по гр.д. № 3949/1981г. по описа на
ВРС, IX-ти състав е видно, че с решението по същото на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е
разпределено правото на ползване на дворно място с площ от 645 кв.м., съставляващо
парцел I-177 в кв. 28 по плана на с. А., като на Х. Н. Н. е предоставена частта, обозначена с
червено защриховане, а на Е. Д. П. – частта, обозначена със синьо защриховане.
Съгласно скица на имота, издадена от Община А. на 05.03.2021г. имотът е записан
на Д.Н. Т. въз основа на НА № 36/1995г.; на Л. Н. Т. въз основа на НА № 37/1995г. и на Х.
К. Н. с НА № 156/1980г. В данъчна оценка на имота като собственици са посочени
длъжникът и съпругата му.
Въз основа на постъпилите по делото документи за собственост, с протокол от
03.03.2021г. ЧСИ пренасрочил описа на имота за 24.03.2021г. При извършване на описа Т.
ХР. К. заявил собствени права върху ½ ид.ч. от имота в съсобственост с майка му и брат му.
Не е представил писмени доказателства в подкрепа на заявеното.
Пред ВОС са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите И. Т. и И. Д..
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение
се намира недвижимия имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва
действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим имот,
като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната имотът е бил
собственост на длъжника по изпълнението.
Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота.
Последният се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва
процесуалното действие на съдебния изпълнител. Решението в производство по чл. 435 от
ГПК не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота и така,
ако жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде отхвърлена за третото лице стои открита
възможността да предяви иск по чл. 440 от ГПК, ако са налице останалите предпоставки за
същото /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
4
В разглеждания случай няма спор по делото, а и от писмените доказателства се
установява, че на основание договор за покупко продажба оформен с НА № 78/1996г. на
Нотариус О.С., длъжникът Д.Н. Т. придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 655 кв.м., находящо се в с. А., ***, представляващо парцел I-177, в
кв. 28 по новия РП, идентичен с парцел IX-37, в кв. 45 по стария РП на селото, при граници
на дворното място: от две страни улица, парцел №№ II-176, XVII-175 от праводателя Е. Д.
П.. Договорът е вписан в СВп и към момента на вписване на възбраната от ЧСИ вписаното
право е съществуващо.
Жалбоподателите от своя страна, като наследници по закон на Х. К. Н. са
собственици на първи етаж от жилищна сгР. и лятна кухня в двора, ½ ид.ч. от общите части
на сгР.та и ½ ид.ч. от правото на строеж в двор пл. № 177, с площ от 645 кв.м., включен в
парцел I-177, в кв. 28 по плана на селото, при общи граници на имота: от две страни улици и
парцели №№ XVII-175 и II-176. Към момента на вписване на първата възбрана върху ¼
ид.ч. от имота на 07.10.2019г., както и към момента на вписване на втората възбрана върху
¼ ид.ч. от имота на 25.01.2021г. същите се намирали във владение на дворното място, върху
което е било насочено изпълнението по изп.д., което обстоятелство се установява по делото
от събраните в хода му гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Т. и
Д.. Следователно, жалбоподателите разполагат с право на жалба по реда на чл. 435, ал. 4 от
ГПК.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК обаче, жалбата на
третото лице, владяло имота, върху който е насочено принудителното изпълнение, в деня на
възбраната, не се уважава, ако се установи, че имотът е бил собственост на длъжника при
налагане на възбраната.
Изпълнението върху недвижим имот на длъжника, като предвиден в процесуалния
закон изпълнителен способ, започва по молба на взискателя с посочването му. Нормата на
чл. 452, ал. 2 от ГПК регламентира правното действие на вписаната възбрана върху
недвижимия имот /обезпечителна или наложена в хода на индивидуалното принудително
изпълнение/, а то се изразява в непротивопоставимост на извършено след вписване на
възбраната разпореждане с имота от страна на длъжника по отношение на взискателя и
присъединилите се кредитори. С разпоредбата на чл. 453, т. 2 от ГПК е установена
непротивопоставимост на взискателя и присъединилите се кредитори и на решенията по
исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.
Правната последица от приложението на нормите на чл. 452, ал. 2 и чл. 453, т. 2 от ГПК е
свързана с вътрешните отношения между взискателя и присъединилите се кредитори, от
една страна и длъжника – от друга, в рамките на които недвижимият имот се счита за
останал в патримониума на длъжника /като собственост на последния/, поради което по
отношение на този имот няма правна пречка да бъде реализирано принудителното
изпълнение.
5
Решаващи обстоятелства по делото в случая, с оглед цитираната разпоредба на чл.
435, ал. 4, изр. последно от ГПК, са извършените вписвания на възбрана по изпълнителното
дело и на съдебното решение по иска с правно основание чл. 108 от ЗС по гр.д. №
2074/1997г. по описа на ВРС. Това решение формира СПН по въпроса за правото на
собственост на ищците – длъжници по изпълнението Д. и Т. Т.и в отношенията им с
жалбоподателите – трети за изпълнението лица, като правоприемници на Х. Н.. За да може
обаче ЧСИ да зачете така формираната СПН и съдебно установеното да е противопоставимо
на взискателя по изпълнението, следва исковата молба, както и постановеното решение да
са вписани по надлежния ред, каквото вписване в случая не е установено от данните по
делото. Последното е необходимо с оглед правилото на чл. 115, ал. 4 от ЗС, че ако исковата
молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети
лица, освен от деня, в който то е вписано. Видно от справка от СВп по персоналната партида
на длъжника от 1992-2019г., не е налице вписване нито на исковата молба, нито на
постановеното по спора за собственост решение. Това е така, тъй като вписването е
юридически акт с гражданскоправно действие, като целта му е да се даде гласност на
подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде и защита на приобретателя.
Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лица, вписало или
придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия приобретател. Правилото
за непротивопоставимост на невписани актове е уредена в чл. 453, т. 2 от ГПК, съгласно
която разпоредба на взискателя, както и на присъединилите се кредитори не могат да се
противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били
вписани преди възбраната.
Както съдът вече посочи, в конкретния случай възбраната върху имота е вписана
на 07.10.2019г. и на 25.01.2021г. Дори и да се приеме, че исковата молба по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС е била вписана преди вписването на възбраната, за което няма
доказателства в настоящето производство, то това вписване е изгубило действието си, тъй
като влязлото в сила решение по делото не е било своевременно отбелязано по реда на чл.
115, ал. 2 от ЗС. Доколкото решението по спора за собственост не е вписано преди
възбраната, същото не може да се противопостави на взискателя в изпълнителното
производство, насочил принудителното изпълнение върху недвижимия имот, който
съгласно вписването е собствен на длъжника по изпълнението в удовлетворяване на
вземането му към същия. Във вътрешните отношения между взискател и длъжник, се счита,
че изпълнението е насочено върху собствен на длъжника недвижим имот.
Същевременно в рамките на настоящото производство, с предмет разглеждане на
жалба срещу действие на СИ, с оглед характера и последиците на постановения съдебен акт,
съдът не може да разреши спор за собственост между третото лице и длъжника. Доколкото
жалбоподателите се позовават на придобито право на собственост върху дворното място,
предмет на принудително изпълнение на оригинерно основание, то спорът за собствеността
следва да се разреши по реда на общия исков състезателен процес чрез предявяване на иск
6
по чл. 440 от ГПК, за да може съдебното произнасяне да формира СПН в отношенията
между спорещите страни, както и да породи действие спрямо взискателя по изпълнението. В
случай на уважаване на иска по чл. 440 от ГПК, ако се приеме, че длъжникът не е
собственик, възбраната изобщо няма да породи действие, с оглед принципа, че само
имуществото на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му.
С оглед установеното, че имотът е собствен на длъжниците по изпълнението при
налагане на възбраната по отношение на взискателя, насочил изпълнението върху този
имот, то на основание чл. 435, ал. 4, пр. II от ГПК жалбата на третите лица се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба с вх. №
3446/01.04.2021г. подадена от Т. ХР. К. с ЕГН ********** и Р. ИВ. Н. с ЕГН ********* –
трети лица за изпълнението, които в деня на възбраната се намирали във владение на имота,
предмет на изпълнението – срещу действие на ЧСИ по изп. дело № 20197190400737 по
описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719, изразяващо се в извършване на опис на недвижим имот,
находящ се в ***, съставляващо парцел I-177 в кв. 28, идентичен на парцел IX-37 в кв. 45,
обективирано в Протокол за опис на недвижимо имущество от 24.03.2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7