Р Е Ш Е Н И Е
№………../20.03.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 609/2021
г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 и следващи от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.Б.П., ЕГН **********,***,
уточнена в съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., против уведомително
писмо с изх. № 02-080-6500/9234 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта относно обективираното в таблица 2 прихващане
на оторизирани суми в размер на общо 19 234, 69 лева. В жалбата се излагат
съображения на неправилност на оспорения административен акт поради неспазване
на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се, че в писмото не се съдържат
фактически и правни основания за извършеното прихващане. Липсата на мотиви за издаването
на акта води до невъзможност да се извърши преценка за съответствието му с
материалния закон и е абсолютно основание за отмяната му. В хода на съдебното
производство се излагат допълнителни доводи за неправилност на УП поради
противоречието му с материалния закон. Твърди се, че към момента на
прихващането не е било налице ликвидно и изискуемо вземане, тъй като посоченото
от органа уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане за кампания 2018 г., с което е наложена санкция за бъдещ период, не
е било влязло в сила към този момент, а в резултат от обжалването му пред съда
е и отменено като незаконосъобразно. Иска се отмяна на УП в оспорената му част
и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва
нейната основателност и иска тя да бъде отхвърлена. Излага становище, че с
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с изх.
№02-080-6500/5208 от 30.03.2021 г. на ЗП е наложена санкция за бъдещ период съгласно
чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 за кампания 2018 по схема СЗо в размер
на 19 234, 69 лева. Сумите са прихванати в съответствие с чл. 28 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014. При обикновена калкулация на сумите,
посочени в колона 4 на таблица 2 от процесното писмо, е видно, че сборът
представлява именно сумата на санкцията по СЗо. Позовава се на измененията на
чл. 29 от ЗПЗП, в сила 01.01.2023 г., съгласно които оспорването на
индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на
този закон, не спира изпълнението им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, тъй като според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за делата по ЗПЗП възнаграждението е 500
лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, адресат на административния акт, който засяга неблагоприятно
правната му сфера, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна, макар и не по
всички изложени в нея съображения.
Ж.Б.П. е регистриран като земеделски производител с УРН
420294. В това си качество е подал общо заявление за подпомагане за кампания
2019 г. с УИН 08/140519/11324, с което е кандидатствал за подпомагане по СЕПП,
СПП и ЗДП с обща площ от 24, 18 ха, по СЗ-ДККП
- с обща площ 3, 44 ха, по СЗ-МЗДП – с обща площ от 2, 01 ха и СЗо – с
обща площ от 0, 2 ха.
В резултат на извършените административни проверки не са
установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания
2019 г.
Заявлението на бенефициера е избрано за извършване на
проверка на място, в следствие на която е установено, че установените площи за
подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП са 23, 91 ха. Налице са недопустими за
подпомагане площи в размер на 0, 27 ха. По схемите СЗо, СЗ – МЗДП и СЗ – ДККП
декларираната площ съвпада с установената.
С оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ, за кампания 2019 г. с изх. № 02-080-6500 от 04.08.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са оторизирани следните суми, посочени
в таблица 1 : по СЕПП – 4641, 80 лева; по СПП – 3233, 93 лева; по СЗо – 2762,
74 лева; по ЗДП – 2891, 02 лева; по СЗ – ДККП – 4980, 94 лева и по СЗ – МЗДП –
1692, 20 лева. В таблица 2 са отразени извършените плащания, като по част от
тях са прихвани суми, подробно описани в колона 4 „Прихваната сума“. В
обяснението към таблицата за колона 4 е посочено, че отразява приспаднатите от
оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
В писмено становище на ответника, изготвено преди
изпращането на жалбата до съда, се посочва, че по схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014, за кампания
2018 г. са наложени санкции за бъдещ период, подробно описани в уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх. № 02-080-6500/5208
от 30.03.2021 г. Сумите са прихванати в съответствие с чл. 28 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014.
От приложеното по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ,
за кампания 2018 г. с изх. № 02-080-6500/5208 от 30.03.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е видно, че в резултат на извършени
намаления в полза на бенефициера са оторизирани определени суми по СЕПП, СПП,
СПК и ЗПД за кампания 2018 г. По СЗо няма оторизирана сума, тъй като
намалението е в размер на исканата финансова субсидия от 19234, 69 лева. По
тази схема е
наложена и санкция за
бъдещ период в размер на 19 234,69 лева на основание чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014. В забележка към УП
е отразено, че сумата се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014. Посочено е, че ако не може да бъде прихваната
изцяло в съответствие с този член в течение на три календарни години след
годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Не е спорно по делото, че това УП е обжалвано от земеделския стопанин пред съда.
Жалбата срещу него е отхвърлена с решение № 23 от 03.02.2022 г. по административно
дело № 215/2021 г. по описа на Добричкия административен съд. С решение № 11008
от 01.12.2022 г. по адм. дело № 3966/2022 г. по описа на ВАС решението на
административния съд е отменено и вместо него е постановено друго по същество,
с което е отменено УП и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне.
След връщане на преписката е постановено ново УП за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх.
№02-080-6500/5208≠11 от 02.02.2023 г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с което пак е наложена санкция за бъдещ период по СЗо в
размер на 19 234, 69 лева. Не е спорно между страните, че второто писмо също е
обжалвано, като е образувано административно дело № 119/2023 г. по описа на
Административен съд – Добрич, което е висящо към настоящия момент.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно
длъжностно лице, при условията на делегиране на правомощия съгласно заповед № 03-РД/2891≠2/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с която на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП заместник
изпълнителният директор Петя Славчева е упълномощена да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба
№ 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания.
Уведомителното писмо е издадено в необходимата писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително в самото писмо не се
съдържат фактически и правни основания относно извършеното прихващане, но те са
изложени в писменото становище на органа, което е изпратено заедно с жалбата и
административната преписка на съда. Според съдебната практика не е задължително мотивите към
административния акт да бъдат изложени към него. С ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК ВС е приел, че не е необходимо да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказът за издаването на такъв и излагането на
съображенията, въз основа на които административният орган е стигнал до едното или
другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния
акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след
издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните
административни актове. Така например, мотивите могат да бъдат изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт. Мотивите могат да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната в административното
производство се изпраща на съда. И в двата случая допълнителното излагане на
мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят с основанията, на които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.
Съответно съдът, пред който актът е обжалван, ще разполага с необходимата
основа за извършване
на проверката относно неговата законосъобразност. В случая това е сторено. Налице е друг документ към
изпратената преписка, който изхожда от същия административен орган, който е
издал акта. От този документ става ясно кое е вземането, с което е направено
прихващането, какъв е неговият произход, вид и размер, поради което не е налице
допуснато съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, които
да налагат отмяната му на това основание.
Оспореното УП обаче е издадено в нарушение на материалния закон.
От данните по делото е видно, че оторизираните суми са прихванати на
основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. с наложена на ЗП
санкция за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 540/2014 г. за
кампания 2018 г. по схема СЗо в размер на 19 234, 69 лева.
В разпоредбата на чл. 28 от
Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е уредена
възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на
бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от
бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за
възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия,
предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от същия регламент,
където е посочено, че един от начините са събиране на вземания е приспадането
на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с
националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се
засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство.
Следователно разпоредбата на чл. 28
от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква
неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с
националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на
вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по
реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания
се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично
вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
От анализа на цитираните
разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е
възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от
функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение
и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо
към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е,
когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително
изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително
актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е
вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по
основание и размер, т.е. да е ликвидно.
В случая към момента на издаване
на оспорения акт, уведомителното писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ
период, не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния
ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на
предварителна изпълняемост на това УП и наличието на висящо съдебно
производство по оспорването му административният орган не е имал правната
възможност да извърши прихващането. Публичното вземане на РА не е било
установено с влязъл в сила акт, т.е. не е било ликвидно и изискуемо, поради
което и компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на
ДФЗ е направено в противоречие с изискванията на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. В този смисъл са и решение № 1294
от 10.02.2022 г. по адм. дело № 10746/2021 г. по описа на ВАС, V отделение; решение № 6706 от 04.06.2020 г. по адм.
дело № 1205/2020 г. по описа на ВАС, V отделение; решение №
2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г. на ВАС, V отделение и др.
Неоснователно ответникът се позовава
на новата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, с която се предвижда
предварително изпълнение на индивидуалните и общите
административни актове, издавани при прилагането на този закон, защото тя не е
била действаща към датата на издаване на процесното УП и е неотносима към преценката
за неговата законосъобразност с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК.
Освен това отпадането на суспензивния ефект на оспорването, макар да има
незабавно действие и по отношение на заварените правоотношения с оглед на
характера му на процесуално правило, не е приложимо към УП, послужило като
основание за извършване на прихващането, защото то е отменено с влязъл в сила
съдебен акт и не е съществувало в правния мир към момента на влизане в сила на
измененията на закона. Издаденото след отмяната му второ УП не е част от
фактическите основания за постановяване на обжалвания акт и не променя извода,
че вземането на РА не е било годно за прихващане, тъй като не е било ликвидно и изискуемо към момента
на изявлението за компенсация.
С оглед на това съдът намира, че процесното
УП в оспорената му част е незаконосъобразно по същество поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане чл. 28 от Регламент
(ЕО) № 908/2014 г. и следва да бъде
отменено в съответствие с чл. 146, т. 4 от АПК.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото. Съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК платените от страната разноски възлизат общо на 2130 лева,
включващи 10 лева държавна такса и 2 120 лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Вярно е, че делото е по ЗПЗП, но в
случая е налице материален интерес, поради което е приложима хипотезата на чл.
8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, а не чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С оглед на това платеният
адвокатски хонорар не превишава нормативноустановения минимум по чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата, в приложимата редакция към датата на подписване на договора
за правна защита и съдействие, поради което не са налице основания за
намаляването му. Ето защо, разноските на жалбоподателя следва да се присъдят в пълен
размер.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Б.П., ЕГН **********,***,
уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/9234 от 04.08.2021 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник -
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта относно
обективираното в таблица 2 прихващане на оторизирани суми в размер на общо
19 234, 69 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ж.Б.П., ЕГН **********,***,
сумата от 2130 лева, сторени разноски за първата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия :