Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 13.02.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 595 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №
148/19.06.2018г., постановено по гражданско дело № 1096/2017г. по описа на РС-
гр. Костинброд, В.В. е осъден да заплати на Я.П.
сумата 6900 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сума от 124,83 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 24.09.2017 г. до 27.11.2017 г., а също и такси и разноски по делото. Със
същото решение съдът е отхвърлил акцесорния иск за
разликата над уважената част до пълния предявен размер от 130,59 лева,
като неоснователен.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба от В.В. срещу горното решение в осъдителната му
част. Жалбоподателят счита обжалваното
решение за неправилно и необосновано. Оспорва решаващия извод на КРС, че бил
получил сумата на главницата без основание. Изтъква, че такова основание е
погасяване на заем, който той е отпуснал на трето лице – Р.С.. Сочи, че заемът
е погасен от П. поради близките му отношения със С.. Позовава се на показанията
на последния, разпитан като свидетел по делото, и намира, че съдът неправилно
не ги бил кредитирал. Намира, че, ако те действително са били неясни (както е
приел първоинстанционния съд), не е следвало да се
постановява съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че
неправилно били кредитирани показанията на другия разпитан свидетел, които
касаели отрицателен факт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което изцяло отхвърля предявените искове. Претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който жалбата
се оспорва. Въззиваемият изтъква, че не е страна по
договора между жалбоподателя и Р.С., поради което той не го обвързва. Счита за
недоказано, че сумата от 6900 лв. е била преведена именно за погасяване на
получения от С. заем. Сочи, че няма валидно правоотношение между него и
жалбоподателя. Анализира показанията на св. С. и намира същите за недостоверни,
заинтересовани и недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 2 и 4 от ГПК. Посочва
детайли от отношенията между страните, от които прави извод, че е невъзможно, с
предаването на процесната сума да е бил погасен заем
към жалбоподателя. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят В. не се явява. Представлява
се от адв. Ц., който поддържа жалбата и моли съда да
отмени обжалваното решение. Поддържа становището си, че неправилно първоинстанционният съд не бил кредитирал показанията на
св. Р.С., а е кредитирал тези на другия разпитан свидетел. Намира за доказано,
че между жалбоподателя и С. е съществувало правоотношение по договор за заем, а
- по поръчка на С. - ищецът му е заплатил процесната
сума. Намира, че плащането не е без основание, а е в изпълнение на тази поръчка.
Счита за неотносими към спора показанията на другия
свидетел относно взаимоотношенията между ищеца и Р.С.. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият Я.П. не се явява. Представлява
се от адв. Ц., която оспорва жалбата, поддържа отговора, и моли съда да го
вземе предвид при постановяване на съдебен акт, както и изложеното в писмената
защита, представена в районния съд. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана коректно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от него воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените искове – главен и акцесорен.
ІІІ. По същество
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, чийто фактическия състав включва получаване на нещо при начална
липса на основание за това, т.е. при липса на валиден юридически факт за
получаване на облагата към момента на имущественото разместване.
По този иск в тежест на ищеца да докаже факта на
извършената от него престация, а в тежест на
ответника е да докаже наличие на годно правно основание за нея (ако претендира,
че такова е налице). В този смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 374 от
8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК, Решение № 116 от
9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2017 г., IV г. о., ГК). Съответно, ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин – с пълно
и главно доказване, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане
(арг. напр. от Решение № 739 от 15.11.2010 г. по
гр.д. № 316/2010 г., IV г.о., Решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009
г., II т.о.).
В конкретния случай ответникът В.В.
е поддържал, че основанието за получената от него парична престация
в размер на 6900 лв. е договор за заем с третото лице Р.С. (по който той е имал
качеството на заемодател, а С. – на заемател), а престираната от ищеца Я.П. сума представлявала погасяване
на задълженията на С. към него по този договор. За доказване на така претендираното основание (което следва да бъде
квалифицирано като договор за поръчка, по който С. се явява мандант,
а П. – мандатар), са ангажирани единствено
показанията на св. С.. Следва да се има предвид, обаче, че, с оглед
установяване на задължението по договора за заем с писмен акт (л. 39 от първоинстанционното дело), доказването на неговото
погасяване със свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Тази забрана касае установяване на всякакви погасителни основания –
вкл. облигационно правоотношение с трето лице по мандатен договор, каквото се
изтъква в процесния случай. В този смисъл е напр. Решение № 62 от 25.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 891/2001
г., според което „забраната за доказване
с гласни доказателства на погасяването на установени с писмен акт парични
задължения обхваща установяването на облигационно правоотношение с трето лице,
щом се твърди, че това правоотношение е способ за погасяване на паричното
задължение.“
Поради това
показанията на св. С. са недопустими и не следва да се ценят при формиране на
правните изводи на съда.
Доколкото
ответникът не е ангажирал други доказателства за претендираното
от него основание за извършената престация, същото е
останало недоказано.
С оглед
гореизложеното и във връзка с доказаното (и неоспорено от ответника) получаване
на процесната сума от негова страна, той дължи
връщането й поради липсата на годно правно основание за нейното задържане.
Като е достигнал
до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от последния разноски във въззивното
производство. Такива, обаче, не се установяват, поради което не следва и да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 148/19.06.2018г., постановено по гражданско дело № 1096/2017г. по описа на
РС- гр. Костинброд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.