Р
Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 418/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на С.А.Т. ***, срещу виза за проектиране с изх. № 221 от 06.12.2022
г., издадена от главния архитект на община Дупница за постройка на допълващото
застрояване – гараж с площ от 24,00 кв.м. в УПИ XI-5117,
кв. 157 по регулационния план на гр. Дупница.
В жалбата се излагат твърдения, че оспорената виза за проектиране е в противоречие
с материалния и процесуалния закон, тъй като не е взето съгласие на
жалбоподателя като собственик на сграда в имота – предмет на проектираното строителство. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.
Заинтересованата страна – Й.А.Т. не изразява конкретно становище по
жалбата. По делото е постъпило пояснение от същия относно предмета на заявената
от него постройка.
Заинтересованата страна – М.С.Т., чрез пълномощника си С.Т., изразява
становище за основателност на жалбата.
Ответната страна – главният архитект на община Дупница, чрез процесуалния
си представител адв. З. В. в съдебно заседание и в депозиран по делото писмен
отговор, изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
жалбата.
Административен съд - Кюстендил, след като се запозна със становищата на
страните и с приобщените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбоподателят попада
в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал.
2, т. 1 от ЗУТ като съсобственик на обект в сградата на основното застрояване в
УПИ
XI-5117, кв. 157 по регулационния план на гр.
Дупница и съответното право
на строеж, т.е. той е носител на ограничено вещно право в УПИ XI-5117, кв. 157 по регулационния план на гр.
Дупница - общинска
собственост. Тези факти се доказват от приложените по
делото договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 29.10.1962
г., издаден от ОНС – Станке Димитров, нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 43, том X, дело 3585/30.04.1975 г., удостоверение
за наследници изх. № 7202 от 29.11.2022 г. на община Дупница.
Административното
производство е образувано във връзка с подадено до главния архитект на община
Дупница заявление с вх. № 94-Й-363/10.11.2022 г. от Й.А.Т. за издаване на виза
за проектиране за изработване на проектна документация за постройка на
допълващото застрояване – гараж с площ 24 кв.м. в УПИ XI-5117, кв. 157 по регулационния план на гр. Дупница, одобрен със заповед №
347/30.04.1991 г. на председател ВрИК на Общински народен съвет – гр. Станке
Димитров, изменен със заповед № 253/10.02.2010 г. на кмета на община Дупница (поземлен имот с идентификатор
68789.15.376 по КК на гр. Дупница, одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004
г. на изпълнителния директор на АГКК), с
административен адрес: гр. Дупница, ул. „Седма Рилска дивизия“ № 20.
Въз основа на
заявлението и приложените към него писмени документи, на 06.12.2022 г. на
основание чл. 140, ал. 2 и ал. 7 във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал.
2 от ЗУТ, главният архитект на община Дупница издава исканата виза за проектиране за
постройка на допълващото застрояване - гараж с площ 24 кв.м. в УПИ XI-5117, кв. 157 по регулационния
план на гр. Дупница, разположена на уличната регулация на улица с о.т. 703 – 824 и на
вътрешната регулационна линия с УПИ XII-5118, кв. 157 регулационния
план на гр. Дупница долепена до съществуваща плътна ограда. Посочено е, че е необходимо спазване
на нормативните показатели за ниско жилищно застрояване: П застр. (плътност на
застрояване) max. 60%, К инт (интензивност на застрояване) max. 1. 2, П озел. (озеленена площ) min. 40%. Неразделна част от
визата са скица № 400/12.07.2022 г., издадена от община Дупница и скица №
15-906555/12.08.2022 г. на поземлен имот с идентификатор 68789.15.376, гр.
Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил по КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение,
засягащо поземления имот, от 11.08.2022 г., издадена от СГКК – Кюстендил.
С обявление изх. № 92-00-297
от 08.12.2022 г. административният орган е съобщил за издадената виза на
заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ. Съобщение изх. № 92-00-297
от 08.12.2022 г. е получено от жалбоподателя на 13.12.2022 г.
На 23.12.2022
г. е постъпила в съда, жалбата на С.Т. по повод писмото-уведомление с изх. №
92-00-297/08.12.2022 г., като на същата дата е изискана от органа да представи
административната преписка по жалбата. С
разпореждане № 126 от 27.01.2023 г. жалбата е оставена без движение, като в
тази връзка на жалбоподателя са дадени указания. В изпълнение на указанията с
молба от 13.02.2023 г. жалбоподателят изрично заявява, че оспорва изцяло
издадения административен акт - виза за проектиране за изработване
на проектна документация за постройка на допълващото застрояване – гараж с площ
24 кв.м. в УПИ XI-5117, кв. 157
по регулационния план на гр. Дупница.
Административен
съд - Кюстендил, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и след служебната проверка по чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено
следното от правна страна:
Визата за
проектиране по чл. 140 от ЗУТ е акт, свързан
с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ.
Жалбата е подадена от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1
във връзка с ал. 1 от ЗУТ, в законоустановения срок и против акт, който подлежи
на съдебен контрол. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената виза за
проектиране, издадена от главния архитект на община Дупница е издадена от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 140, ал. 7 ЗУТ във връзка с чл. 41,
ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземлен имот и съседните
му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл. 36. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ
за строежите по чл. 12, ал. 3, чл.
41, ал. 2,
чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за
обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Такъв е и случаят,
предвиден в чл. 41, ал.2 от ЗУТ- когато допълващо
застрояване (а гаражът е постройка на допълващото застрояване) не е предвидено
с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на
общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се
застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в
урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване
само между два урегулирани поземлени имота.
Издадената в
случая виза за проектиране от главния архитект на община Дупница е в хипотезата
на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 41, ал. 2 от ЗУТ – за постройка допълващо
застрояване - гараж, което не е предвидено с действащия план за застрояване.
Визата е в надлежна форма, като неразделна част от нея са скица №
400/12.07.2022 г., издадена от община Дупница и скица № 15-906555/12.08.2022 г.
на поземлен имот с идентификатор 68789.15.376, гр. Дупница, общ. Дупница, обл.
Кюстендил по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо поземления имот,
от 11.08.2022 г., издадена от СГКК – Кюстендил. В този смисъл съдът не приема, изложеното
в допълнението към жалбата, че оспорената виза не отговаря на законовите
изисквания за форма на акта. Посочени са правните основания за издаването й –
чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ.
От процесуална страна,
съдът констатира спазване на административнопроизводствените правила при
провеждане на административното производство. Същото е започнало по заявление
на заинтересувано лице, които е съсобственик на обект в сградата на основното
застрояване в УПИ
XI-5117, кв. 157 по регулационния план на гр.
Дупница и съответното право
на строеж, т.е. той е носител на ограничено вещно право в УПИ XI-5117, кв. 157 по регулационния план на гр.
Дупница - общинска
собственост, а издадената виза за проектиране е съобщена заинтересуваните лица. Неоснователен е доводът за нарушаване на
правото на жалбоподателя на лично участие в производството поради това, че той
не е бил уведомен за постъпилото искане за издаване на визата. Подобно
изискване не е регламентирано в закона.
Отделно за пълнота, съдът
намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, съгласно която
свързано "ниско застрояване" се допуска при наличие на нотариално
заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени
имоти, в които се установява свързаното застрояване, е относима само към
основното застрояване, а не към допълващото застрояване. Този извод произтича
от смисловото съдържание на нормата, както и от чл. 23 ЗУТ, според която
характерът на застрояването се определя от височината на сградите на "основното
застрояване" и е съответно "ниско, средно и високо“. Такава
разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в
закона, поради което изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ е неприложимо.
За гаража са приложими
разпоредбите на чл. 21, ал. 4 ЗУТ,
чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които изискват
когато постройките на допълващото застрояване се разполагат на регулационната
линия със съседен имот да са разположени свързано с допълващо застрояване в
този имот, като гаражите могат да се разполагат на уличната регулационна линия,
но когато се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот,
калканните им стени следва да покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния имот, или плътни огради. В случая с визата
относно проектирания гараж е предвидено изграждането му на вътрешната
регулационна линия с УПИ XII-5118, кв. 157 по
регулационния план на гр. Дупница долепена до съществуваща плътна ограда.
Съдът намира, че оспорената
виза за проектиране е материалноправно законосъобразна. Визата за проектиране,
съобразно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, се издава по искане на възложителя
или упълномощено от него лице. Безспорно е от събраните по делото
доказателства, че процесната виза е издадена по искане на заявител, който е
носител на ограничено вещно право в имота, за който се иска да бъде издадена
такава. В този смисъл, съдът счита за неоснователно основното възражение на
жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 183 от ЗУТ, а именно липса на
съгласие за допълващото застрояване от негова страна като съсобственик в имота,
при издаване на визата. Изискванията, регламентирани в цитираната разпоредба,
са приложими към друг етап от разрешаване на строителството, а именно –
одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж,
но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който
етап се издава визата за проектиране. Същата представлява извадка от действащия
ПУП и с нея се определя допустимото застрояване, включително допълващо такова,
което не е предвидено в ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това става
с последващо одобряване на проекти и издаване на акт, разрешаващ
строителството, при приемането на които актове вече следва да бъдат съобразени
изискванията на чл. 183 от ЗУТ, вкл. на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ за наличие на
реализиран аналогичен строеж от съсобствениците в ПИ. В този смисъл е налице
изрично изявление на органа, обективирано в съдържанието на издадената виза.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на чл.
140, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ и чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ за издаване на оспорената
виза за проектиране, като параметрите на допуснатото проектиране в пълна степен
отговорят на законовите изисквания. Наведените от жалбоподателя доводи не
касаят издадената виза за проектиране и не са такива, сочещи наличието на порок
в оспорения акт, който порок да прави същия незаконосъобразен, а представляват
доводи, които могат да бъдат разгледани в производство по оспорване на издадено
разрешение за строеж.
Предвид горното, съдът
приема, че подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.А.Т. ***, срещу виза за проектиране с изх. № 221 от 06.12.2022 г.,
издадена от главния архитект на община Дупница за постройка на допълващото
застрояване – гараж с площ от 24,00 кв.м. в УПИ XI-5117,
кв. 157 по регулационния план на гр. Дупница.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: