Р Е Ш Е Н И Е
№260887 09 07.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Розалия Тодорова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2353 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Евентуално съединени искове по чл.42, б.“б“, във вр. с чл.24,ал.2 от ЗН и по чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН.
Евентуално съединени искове по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и по чл.31, ал.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД.
Ищцата Н.И.Д., ЕГН **********,***, кантора ***, адв.К.Я.-М., е предявила срещу ответницата Е. В. С., ЕГН **********,***, ***, офис ***, адв.И.Д., искове за:
Прогласяване нищожност на завещателното разпореждане от ***г., с което М.И.Ф., брат на ищцата, починал на ***г. в гр.***, е завещал на отв.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, материализирано с нотариално завещание №1, том 1, рег.№189, дело №1/2018г. на нотариус Т.К., вписано в Служба по вписвания-Пловдив под №61, том.1, стр.12 на ***г., тъй като при изготвяне на завещанието в болнично заведение, завещателят не е могъл да изрази самостоятелно устно своята воля, която нотариусът да запише тъй, както е изявена и както е отбелязано в нотариалния акт - иск по чл.42,б.“б“, във вр. с чл.24,ал.2 от ЗН;
Ако първият иск не бъде уважен, при условия на евентуалност, за прогласяване унищожаемост на завещателното разпореждане от ***г., с което М.И.Ф., брат на ищцата, починал на ***г. в гр.***, е завещал на отв.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, материализирано с нотариално завещание №1, том 1, рег.№189, дело №1/2018г. на нотариус Т.К., вписано в Служба по вписвания-*** под №61, том.1, стр.12 на ***г., тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, поради множество заболявания, от които страда и поради здравословно състояние към датата на съставяне на завещанието, вследствие на тях, които изключват такава способност -иск по чл.43, ал.1, б.“а“;
Прогласяване нищожност на пълномощно рег.№411 от 19.01.18г. на нотариус Т.К., тъй като е изготвено в болнично заведение /хоспис/ в момент, когато упълномощителят е бил в кома и не е можел самостоятелно да изрази воля за упълномощаване, тъй че е налице липса на съгласие – иск по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД /виж за така приетия предмет на този иск р.II, т.2 от Определение №479/07.03.19г. на л.151гръб-л.152лице/;
Ако третият иск не бъде уважен, при условия на евентуалност, за прогласяване унищожаемост на пълномощно рег.№411 от 19.01.18г. на нотариус Т.К., тъй като при издаването му упълномощителят не е можел да разбира и ръководи постъпките си- иск по чл.31, ал.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД, като преди смъртта на упълномощителя, за неговото поставяне под запрещение е било заведено гр.дело №331/2018г. по описа на ПОС, ІІІ гр.с-в.
/виж : исковата молба и допълнително становище към искова молба с вх.№32475/06.11.18г. на л.44-л.47/.
Пледира по същество за уважаване на исковете и по съображения, изложени с писмени бележки, внесени в с.з. от 22.06.21г., и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен с.з. от 21.01.20г. /виж на л.274/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№7159/05.03.19г. /виж л.90-л.95/, с който е оспорила както допустимостта, така и основателността на исковите претенции, предмет на спора.
Оспорила е изложените с исковата молба от ищцата обстоятелства като едностранчиви и дължащи се на влошените и още преживе отношения с покойния, поради неразбирателство, свързано с уреждане на въпроси относно наследството от родителите им, както и неприязън на ищцата към ответницата, като дългогодишна съжителка на покойния и брат. Твърди, че атакуваните завещание и пълномощно са валидни и не са унижощаеми, тъй като са спазени изискванията на закона при съставянето им, завещателят е бил способен да завещава, а упълномощителят- да разбира свойството и значението на постъпките си, към датата на издаване на пълномощното.
Пледира по същество за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските в производството по списъка, представен с.з. от 22.06.21г. /виж л.530/. В хода на производството е представила списък на разноските си и в с.з. от 21.01.20г. /виж на л.275/. Развива подробно съображения с писмена защита вх.№вх.№278610/02.07.2021г.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните и събраните по делото доказателства намери, че:
Предявените
искове са допустими.
Разгледани
по същество, основните искове са основателни и следва да се уважат.
Предявените
два евентуални иска не следва да се разглеждат, тъй като с уважаване на
основните искове не е сбъднато процесуалното условие за тяхното разглеждане,
воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Съдът е намерил предявените искове за допустими, а бланкетно повдигнатото от ответницата възражение за тяхната недопустимост- за неоснователно по съображения, изложени в р.II, т.1 от Определение №479/07.03.19г. /виж на л.151гръб/, които поддържа и с това решение, поради което препраща към тях.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 30.04.19г., без възражения от страните, съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен им с Определение №479/07.03.19г., р.II, т.3, с който е очертал релевантните за всеки един от исковете факти и е разпределената тежестта за установяването им между страните /виж проекта на л.152лице и гръб и протокола от с.з. на л.174-л.179/.
2.Установи се в производството от фактическа страна, както следва:
2.1. На ***г., в гр.***, е починал роденият на ***г. М.И.Ф., оставяйки като свои наследници съпругата си Е. В. С., ответник по делото, и сестра си Н.И.Д., ищца по делото /виж извлечението от акта за смърт на л.9 и удостоверението за наследници на л.8/.
Бракът между покойния М.Ф.и ответницата Е.С. е бил сключен скоро преди смъртта му- на ***г. /виж удостоверение за сключен граждански брак на л.99/, като към тази дата вече е било висящо производството по гр.дело №331/18г., образувано на 08.02.18г. по иск на Н.Д. срещу М.Ф.за поставяне на брат и под запрещение, тъй като поради множеството заболявания, от които страда, не е в състояние сам да се грижи за работите си, прекратено със смъртта на М.Ф.преди провеждане на първо с.з. по делото, насрочено за 07.06.18г. /виж приложеното към настоящото дело гр.дело №331/18г. на ПОС/.
Както личи от декларация от 05.10.15г., с нотариална заверка на подписа на декларатора М.Ф.от същата дата, той и Е.С. живеят на семейни начала от 15 години /виж декларацията на л.98/.
2.2. В годината на смъртта на М. Ф., в хоспис ***, находящ се в гр.***, в сградата на ***, поради болест на М.Ф.и невъзможност да се яви в кантората на нотариуса:
На 19.01.18г., с рег.№***, от З.А., помощник нотариус при нотариус Т.К., е извършена заверка на подписа на М. Ф., чрез положен отпечатък от десен палец, поради невъзможност /болест/ на упълномощителя да подпише и изпише трите си имена, върху безсрочно пълномощно, дадено от М.Ф.на Е.С., със следните права: 1/ Да го представлява пред всички банки в страната с правото да закрива банкови сметки, открити на негово име, да оперира със съществуващите на негово име сметки, да внася и тегли суми по касов и безкасов път, без ограничение в техния размер, вида на валутата и сроковете, да извършва преводи на суми в размер, какъвто прецени и по чиято сметка прецени, включително от негова б. сметка в лична сметка, открита на името на упълномощеното лице, да извършва парични преводи включително и в чужбина, да размразява банкови сметки, да получава б. кореспонденция, банкови извлечения и информация по движението на средствата по банковата сметка; 2/ Да се снабдява с документи за притежаваните от него недвижими имоти, официално заверени преписи от документите за собственост, скици и данъчни оценки на имотите, схеми, характеристики за земеделските имоти, удостоверение за наследници на лицата, които са негови наследодатели за наследствените имоти, да го представлява пред АВ, компетентната община, АГКК /виж извлечението от данните за това удостоверяване в нотариалната камара на л.7 и показанията на св.К., щото заверката на подписа е извършена от неин помощник нотариус А., на л.217гръб, абзац втори/;
На ***г., Т.К., нотариус с район на действие –района на ПРС, по писмена молба на М.Ф.се е явила в хоспис ***, където, в присъствие на свидетелите Д. М. Ц. и П. И. Д.-З., молителят поискал да състави и удостовери акт за нотариално завещание, а тя, след като се убедила от представените и лични карти в самоличността и дееспособността на молителя и на свидетелите, както и че завещателят разбира смисъла и значението на акт, който извършва, и че желае да направи завещателните си разпореждания по своя воля, написала завещанието така, както и се продиктувало, а именно, че М.Ф.завещава на Е.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си, след това го прочела на завещателя, който заявил, че го одобрява и че то изразява неговата воля, и тъй като завещателят не може да подпише завещанието, поради болест, той положил пред нея отпечатък от десен палец, след което актът се подписал от свидетелите и от нея /виж нотариалното завещание на л.6/.
Разпитани като свидетели, извършилите нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощното и на нотариалното завещание лица- помощник нотариус и нотариус са заявили, както следва:
Св.А., че пълномощното, върху което е извършила заверка на подпис на упълномощителя, е било предварително подготвено не от нея, а тя извършила заверката, като изчела текста му на човека в хосписа, попитала го дали е съгласен, той кимнал с глава и по този начин, без думи, изразил съгласието си. Това, което си спомня е, че човекът бил немощен, болен, но в съзнание, адекватен и че положил подпис с палец. Объркани и несигурни са показанията и как точно е станало полагането на подписа, като първоначално е посочила, че човекът бил в легнало състояние на леглото и тя взела отпечатък от палеца му с нейна помощ- топнала пръста му в мастилото и му помогнала с пръста да постави отпечатъка, впоследствие е заявила обратното- че той сам е потопил палеца си в тампона, а накрая, че тъй като това е било преди доста време и тя извършва множество заверки, тя не може да каже точно дали му е помогнала или той сам е извършил полагането на отпечатък от палеца, нито може да си спомни как точно е седяла тя по време на полагане на подписа и дали по това време в помещението е имало и други лица /виж протокола от с.з. на 05.11.19г. в частта на л.245гръб-л.246лице/.
св.К., на която освен нотариалното завещание на л.6 е показана и декларацията на л.97 от делото, представена от ответницата по делото, е заявила при ползване на бележките си, че тя е извършила нотариалното завещание и заверката на подписа върху посочената декларация, като:
Явяването и в Хосписа станало въз основа на молба от М.Ф.за съставяне на нотариално завещание, в която било посочено, че няма възможност да представи данъчна оценка, поради което представя декларация за пазарната стойност на завещаното имущество, и била представена и една анамнеза от д-р С.П., от която се виждало, че пациентът бил с добър контакт, забавен мисловен процес, но отговаря адекватно на задаваните въпроси.
Завещанието било написано предварително в кантората и, след като било уточнено, че това е волята му, като за уточняване волята на завещателя, за оформяне на завещание с това съдържание, мисли, че контактувала с г-жа Е.С., която и преди това идвала в кантората за пълномощно.
св.К. е видяла М.Ф.за пръв път на ***г., в хосписа, като показанията и бележат известно противоречие как точно се е уверила за неговата воля относно завещателния акт, доколкото веднъж е заявила, че на ***г., когато завещанието е било подписано, не е разговаряла лично с М.Ф.затова каква е волята му по повод същото завещание, а малко по –рано е посочила, че внимателно го е разпитала дали точно това иска, и тогава изрично го помолила и той и прочел цялото това завещание, по негова воля. Тя го помолила да изчете завещанието цялото и то на глас, защото това била процедурата, и той го прочел сам, като не забелязала да се умори при прочита, а другите неща му били изчетени, защото били по-ситно написани, а тя се уверила, че той разбира за какво става въпрос.
Освен това, тя говорила с него, за да разбере как се чувства и добре ли се грижат за него. При този разговор, проведен също в присъствие на свидетелите, М.Ф.и казал, че бил по-зле, но се оправя, сега се е стабилизирал, знаел къде се намира и какво прави, казал, че г-жа С. се грижи за него и идва всеки ден, и това е основанието му да направи това завещание.
Поради болест, тъй като вероятно в момента не е могъл да подпише, защото в завещанието трябва да се изпишат пет пъти подписа и имената, което изисква усилие, а понякога дори човек, който няма тремор, няма сили да го направи, тъй като има хора, които са свежи в главата, но нямат възможност да пишат, подписът на М.Ф.бил положен с палец, той заявил, че няма възможност да напише и да подпише, и че иска да положи подпис с палец, което за човек, който лежи болен на легло в хоспис, се счита от св.К. за нормално. Подписването станало, като г-н Ф. бил подпрян, седнал в леглото.
Що се касае до декларацията, подписана в същия ден от завещателя, също с отпечатък от палец, според св.К., тя била необходима за определяне на приблизителния материален интерес на имотите, които се съдържат в завещанието /виж показанията на св.К. в протокола от с.з. на 25.06.19г., в частта на л.217лице-л.218лице/.
Видно е от декларацията на л.97, която е показана на св.К., че съдържанието и няма нищо общо с определяне на материалния интерес на имотите, предмет на завещанието, че не се касае до декларация за пазарната стойност на завещаните имоти, като с нейната т.1 М.Ф.декларира, че потвърждава извършеното от него пълномощно с рег.№411/19.02.18г. по описа на нотариус Т.К. /докато пълномощното с този номер е от 19.01.18г./, тъй като било извършено в пълно съзнание за действията му, без чужда принуда и защото имал доверие на Е.С., а с т.2 от същата декларация е заявил, че му е известно, щото сумите, които Е.С. е изтеглила от банковите му сметки, са предназначени за покриване на разходите по неговата издръжка, както и че е благодарен на Е.С. за грижите и вниманието, които полага за него през последните години и през цялото време на неговото боледуване.
2.3.Видно е от извлечението от б. сметка с титуляр М.Ф.при ***, че въз основа пълномощното, дадено и от М. Ф., Е.С. е извършила операциите, твърдени от ищцата с исковата молба- покупка на валута и прехвърляне на сума по своя б. сметка още на 19.01.18г., когато пълномощното е било дадено /виж извлечението от сметка на л.11-л.12/.
2.4.Във връзка с пълномощното, дадено от М.Ф.на Е.С. е и обяснението, дадено от М.Ф.на 27.03.18г. по пр.преписка №1299/2018г. на РП-Пловдив, съгласно което той дал пълномощното на Е.С. в пълно съзнание, тъй като се грижи изцяло за него и той и има доверие /виж съдебното удостоверение на л.158 и обяснението на л.173/.
Автентичността на подписа на М.Ф.в това обяснение е била оспорена от ищцата и с приетото в с.з. от 05.11.19г. заключение на допуснатата във връзка с оспорването му СГЕ експертиза е установено, че подписът е бил изпълнен от М.Ф./виж заключението на л.235-л.240/.
2.5.Във връзка с твърденията на ищцата за тежкото здравословно състояние на М. Ф., поради множеството му заболявания, към всяка от двете релевантни дати- 19.01.18г., на която е извършена нотариална заверка на подпис върху пълномощното, дадено от него на Е.С., респективно- ***г., на която е подписано универсалното нотариално завещание, оставено в нейна полза, както и през предходната година и в годината на смъртта му, се установи, както следва:
2.5.1. В периода ***г.-***г., М.Ф.е претърпял болнично лечение в *** при УМБАЛ „***“***, където е постъпил с оплаквания от силен задух, тежки отоци по краката, корема и слабините, в увредено общо състояние и с прояви на изострена застойна сърдечна недостатъчност, която е поставена и като основна диагноза, заедно с дилатативна кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето, триклонова коронарна болест, понесен мозъчен инсулт ***г. с имплантиране на 2 стента и 2013г. с имплантиране на 4 стента, артериална хипертония III степен, захарен диабет –втори тип, инсулинозависим, дислипидемия, като е бил изписан със стабилни хемодинамични показатели, но поради подлежащата сърдечна патология и клинични изяви е насочен за провеждане на СКАГ в УМБАЛ „***“ /виж епикризата на л.10/;
2.5.2. В периода ***г.-***г., М.Ф.е претърпял болнично лечение в *** при УМБАЛ „***“-гр.***, където е постъпил в увредено общо състояние, за нова инвазивна оценка на нов тип стенокардни оплаквания с персистиране, като окончателната поставена му диагноза е перманентно предсърдно мъждене, и освен вече описаните в предходния пункт заболявания са посочени още и придружаващи такива от глаукома, холестаза иктер и състояние след хематемеза. По време на престоя му са направени редица изследвания и консултации с различни специалисти, като при тази с гастроентеролог в деня на постъпването-***г. са съобщени оплаквания от задух, отоци на крайниците, пожълтяване на тялото, повръщане и диария и е дадено заключение за застойна сърдечна недостатъчност, с каквато е постъпил и изписан от първия описан болничен престой, но и с чернодробен застой. При нова консултация с гастроенеролог от ***г. и извършена езофагогастроскопия, в стомаха са намерени голямо количество задържани течни материи без наличие на хематин. При консултация с ендокрилог е описана *** годишна давност на заболяването от диабет, с инсулинозависимо лечение от *** години. При изписването е отчетена постигната хемодинамична стабилизация и компенсация по отношение на стенокардната симптоматика и сърдечната декомпенсация, като във връзка с извършените предвид обективните и параклинични данни с нарастващи хепатални показатели консултации, пациентът е насочен в неотложен порядък към гастроентеролог за доуточняване на подлежащо гастроентерологично заболяване /виж епикризата на л.17-л.19/. Освен резултатите от изследванията, отразени като извършени по време на този болничен престой в епикризата, за времето на същия и непосредствено след него, по делото са представени и фишове от извършени на М.Ф.в УМБАЛ „***“ рентгенови изследвания от ***г., ***г. и ***г., и МРТ на коремни органи от ***г. /виж съответно л.15, л.20, л.21 и л.16/.
2.5.3. В периода ***г.-***г., М.Ф.е претърпял болнично лечение в УМБАЛ „***-***“-гр.***, където е приет с оплаквания от задух при най-малки физически усилия, лесна уморяемост, отпадналост, силно затруднени движения, сърцебиене, болки в кръста, ирадиращи напред и към краката. При приема му е бил в увредено общо състояние, но контактен и адекватен. Извършени са редица изследвания, включително компютърна томография на лумбален сегмент на гръбначен стълб, при която са регистрирано остеолитично преустройство на телата на Л4 и Л5, най-вероятно вследствие на костни метастази при неуточнено първично огнище, като предвид множеството коморбидности и лявокамерна систолна дисфункция е взето решението, че диагностичното доуточняване на първичното огнище не би променило терапевтичното поведение при пациента. По време на пролежаването му пациентът е бил в изключително тежко общо състояние, неадекватен, на моменти неадекватен, с изразен болков синдром и астено адинамия, като въпреки проведеното реанимационно лечение състоянието му е останало много увредено предвид хронични протрахирани заболявания. Изписването на пациента е било съгласувано с него и с близките му /виж епикризата на л.14/;
2.5.4. За състоянието на М.Ф.по време на болничния му престой в *** и за това как се е стигнало до изписването му от тази болница, в с.з. от 25.06.19г. са дадени показания от св.Б. и св.П., съгласно които:
След като му направили скенер на 11-12 декември, които дати няма как да са верни, защото пациентът е постъпил в тази болница на ***г. и е останал до ***г., тъй че най-вероятно се касае до ***г., защото скенер е бил наистина направен, както личи от епикризата от този престой, М.Ф.изпаднал в коматозно състояние- повръщал, не можел да се храни, бил на изкуствено дишане, в безсъзнание, неконтактен, нищо не разбирал и не можело да се разговаря с него, бил отпуснат, с двустранна пареза и не познавал св.Б., който от *** години бил лекуващ негов очен лекар, във връзка с проблемите, които М.Ф.имал с очите, като усложнение от тежкия диабет, стабилизирани след проведено лечение в ***, и който е близък приятел на семейството на ищцата, която познава от ***годишна, тъй със съпруга и са заедно от студентските години, а не защото живее на семейни начала с Н.Д.. В това състояние М.Ф.останал и до напускане на болницата- като труп, неподвижен, неконтактен, без да може да говори и да се обърне, нито да познае св.Б., който всеки ден ходел в болницата да носи храна на сестрата на М.Ф.и на приятеля му П.П., които се грижели за М.Ф.по време на този престой ден и нощ, като се сменяли, и по този начин имал и лични впечатления за М. Ф.. Напускането на болницата от М.Ф.на ***г., въпреки тежкото му състояние и въпреки разговорите, които били проведени преди това с проф.Г. да не бъде изписван, а да остане в ***, станало, защото близката на М.Ф.Е. дошла с още трима мъже и една жена, заявила, че не го лекуват хубаво и искат да го уморят, тъй че тя ще го вземе в ***, за да го лекува там, направила голям скандал с проф.Г. , който накрая махнал с ръка и казал „Вземайте си го и толкова“. От д-р А., ***, и другите хора, които били там, св.Б. разбрал, че хората с Е. били нотариус, свидетел и нещо подобно и искали М.да направи пълномощно на Е., но при неговото състояние не им разрешили да се прави какъвто и да е документ /виж показанията на св.Б. на л.213лице-л.л.214гръб/.
Св.П.П., най-близък приятел на М.Ф.още от детските му години, е посочил, че положението на М.Ф.било тежко, защото имал един куп болести, които увреждали здравето му, по повод което той самият няколко пъти го бил вкарвал в ***. Последният път бил някъде есента на ***г., когато М.бил оставен в тежко състояние на един стол, в един безистен, за което му се обадила тяхна обща приятелка-Б., при която М.трябвало да отиде, и той го взел и го закарал в болницата, като се обадил и на сестра му, която живеела наблизо. М.се чувствал много зле и имал силни болки в кръста. След като го настанили в болницата, св.П. и сестрата на М.Ф.ходели при него всеки ден, като се меняли ден и нощ, а понякога и заедно, като влизали в отделението по всяко време, защото персоналът ги познавал и пускал. През това време М.Ф.бил неподвижен, лежал и не може, както се казва, дори чаша да държи. Всичко му се подавало в устата- било вода, било храна. В някои моменти М.Ф.не ги познавал, от ден на ден ставал по-объркан, говорел несвързани неща- че колата му е долу и ще трябва пак да ходи в *** да се лекува. На *** дошла Е., която св.П. познава като приятелка на М.Ф.чрез него, повикали и Н.Д., и те двамата разбрали от персонала, че Е. е дошла да вземе М., защото не била доволна от лечението му в клиниката и има близки лекари в ***, и иска да му помогне в ***. Пак от персонала св.П. разбрал, че Е. била с нотариус и още двама души, да сключват някакъв договор с М., което персоналът не разрешил. Е. взела М.Ф.с разрешение на сестра му, защото все пак тя не му била никаква, освен приятелка, и го закарала в *** /виж показанията на св.П. на л.215лице-л.216лице/.
Не са съответни на събраните писмени медицински данни показанията на св.П., че от края на август-началото на септември до ***г., през цялото време М.бил в интензивното отделение на ***, както и че е постъпил там есента на 2017г., поради което не се ценят в тази им част, но се кредитират по отношение състоянието на М. Ф., което ни интересува, тъй като в тази им част са съответни на закрепените и в епикризата от болничния престой на М.Ф.данни за неговото състояние по време на пролежаването му там, а в общи линии и на показанията, дадени от св.Б..
2.5.5.В периода от 19.01.18г.-22.01.18г., М.Ф.е пролежал в *** ***, където е приет по спешност в 16.40ч. в отделение за *** по повод загуба на съзнание, като по данни на близките/близката е посочено, че след изписване на ***г. от УМБАЛ „***-***“, бил настанен в хоспис *** и бил адекватен на ***г. и на обяд на ***г. Обективното състояние на Ф.при приемането му е било коматозно, на пациент, заемащ пасивно положение в леглото, с астеничен хабитус, с вяла реакция на очите на светлина, намалена респираторна подвижност на диафрагмите, разширени сърдечни граници и глухи сърдечни тонове, артериално налягане 180/100, вяла перисталтика, сухожилно-нервни рефлекси отслабени за всички крайници и отслабен мускулен тонус. При компютърна томография са установени данни за васкуларна енцефалопатия и корова атрофия. Словесният контакт с пациента е бил невъзможен. Поставена е диагноза „кома, неуточнена“, като заключението от преглед от ендокринолог от ***г. е, че комата не е с диабетен произход., а от неврологични прегледи от ***г. и ***г. е за: Кома с неясна етиология. Васкуларна и метаболитна енцефалопатия, съответно- Обс. Мозъчен кръвоизлив, поради което е предложено превеждане в неврологично отделение за доуточняване. Вследствие приложеното лечение е отбелязано стабилизиране на хемодинамичните показатели и повишен мускулен тонус, както и че пациентът е останал със спертнато ??? отклонение на очите наляво /виж епикризата на л.22-л.23/;
2.5.6. В периода от ***г.-***г., М.Ф.е пролежал в *** на ***- гр.***, към което е бил насочен след престоя му в отделението по анестезиология и интензивно лечение при същата болница. Общото му състояние е било тежко, а неврологичният му статус е преценен като тежък-ГЛКС-10т., NIHSS-20. При компютърна томография на главен мозък и задна черепна ямка от ***г. са намерени данни за постинфарктни исхемични лезии, с превалиране вдясно, а при повторно направено такова изследване от ***г. е дадено заключение за налични данни за мултифокална васкуларна енцефалопатия и корова атрофия. При изписването му М.Ф.е бил с подобрена атаксия, хемодинамично стабилен, с оценка по Глазгоу Лиеж-19, а по NIHSS-13, а поради необходимостта от комплексно лечение след проведената му медикаментозна терапия, е насочен за долекуване в болнично заведение за рехабилитация /виж епикризата на л.25-л.29/;
2.5.7. В периода ***г.-***г., М.Ф.е пролежал в *** на ***-***, където е постъпил с оплаквания от прилошаване и задух, а обективните данни сочат, че е бил в силно увредено общо състояние, с тахидиспнея, периорална цианоза, с двустранно отслабено везикуларно дишане и клинико, ЕКГ , ЕХОКГ и параклинични данни за остра белодробна емболия, без споменаване на остро белодробно сърце, на фона на рецидивиращо ПМ /предсърдно мъждене/, ИБС /исхемична болест на сърцето/ и ПКИ. Вследствие приложеното лечение, пациентът е изписан с клинично подобрение и стабилна хемодинамика, с подобрено състояние-без задух в покой и обичайни физически усилия /виж епикризата на л.24/;
2.5.8. В периода ***г.-***г., М.Ф.е пролежал в неизвестно отделение на ***, като експертен пациент за долекуване, с оплаквания от силни болки в областта на кръста. Обективният статус при постъпването е за пациент, заемащ пасивно положение в леглото, с астеничен хабитус, в съзнание, но с ретроградна амнезия за времето на престоя си в лечебното заведение, агресивен на момента, кожа- иктерична, с намален тургур, декубитална рана в сакралната област в процес на обратно развитие, двустранно отслабено везикуларно дишане, зеници- с нормална реакция на светлина, разширени сърдечни граници и глухи сърдечни тонове, вяла перисталтика, крайници с леки отоци, с намалена ставна подвижност и тежка мускулна атрофия и слабост, сетивност и координация не се изследват, тъй като пациентът не съдейства. При компютърна томография на лумбален дял, лумбални прешлени, са установени данни за остеолитична метастаза на Л5. Поставена е основна диагноза декомпенсирана хронична сърдечна недостатъчност и са описани множество придружаващи заболявания, повечето от които посочени и в предходните коментирани епикризи. От описанието на приложената терапия е видно, че при пациента, освен другата терапия, е приложено и ентерално сондово хранене, както и кислородотерапия, като е изписан с подобрение, в съзнание, без налични инфекции, афебрилен и с нормални стойности на кръвната захар, и е насочен за прием в хоспис /виж епикриза на л.30-л.31/.
Тази епикриза, за разликата от останалите епикризи, издадени от ***, не е подпечатана, а от описания в нея ход на заболяването съдът констатира, че на практика касае леченията, които са били извършени в тази болница от ***г. насетне, като е описано и такова, проведено в хирургично отделение, данни за каквото липсват в събраните писмени доказателства по делото, и като накрая се сочи, че всъщност, след стабилизиране състоянието на пациента поради възникналата белодробна тромбемболия, той е изписан, но по желание на близките е останал в отделението за една седмица за долекуване /виж л.31лице, Ход на заболяването и л.31гръб, където стоят само подписите на лекуващ лекар, той и ***- д-р Г. Д., но липсва печат/;
2.5.8. След връщането на М.Ф.в *** на ***г. и преди смъртта на ***г., по време на болничния му престой в различни отделения на *** и в хоспис ***, находящ се на територията на същата болница, той е бил отново посещаван от свидетелите Б. и П., които са дали за състоянието му при тези посещения показания, щото:
В началото на януари, което очевидно не може да е така, защото М.Ф.е бил изписан от *** на ***г., св.Б. заява, че посетил М.Ф.в ***, като бил дошъл в *** заедно със сестра му, но нея не я пуснали вътре, а него като лекар, след разговор с дежурния лекар, пуснали. При това посещение той заварил Ф.в безсъзнание, с отворена уста и затворени очи, а когато му казал кой е, М.Ф.изобщо не реагирал, като при това положение той стоял десет минути и си тръгнал. св.Б. виждал М.Ф.няколко пъти и в хоспис ***. Единият път било 7-8 февруари, когато се представили заедно със сестра му на *** д-р Д. и ги пуснали да влезнат, като докторът също отишъл с тях, при които данни, съпоставени с тези от обсъдените по-горе епикризи може да се смята, че всъщност посещението е било по време на болничния престой в ***, а не в хосписа, находящ се на нейната територия. При това посещение М.ги познал, можел да говори и попитал сестра му защо е там, а не в ***, и кой го е докарал, а също казал, че като излезе оттам ще си купи къща в П., да живее на открито, а когато св.Б. го попитал с какво ще си купи къщата, като парите му са изтеглени от банката, той отвърнал, че нищо не е разписвал и парите му са там, а на сестра си казал да тури СОТ на апартамента, който им бил общ от майка им. При другите няколко посещения, които били през около десет дни, когато идвали с приятеля на М. Ф., той бил отпуснат, трудно говорел, понякога ги познавал, друг път не, а когато отишли в началото на ***, М., който имал рожден ден след няколко дни, говорел глупости- че бил изпекъл агне там и че се били събрали и било много хубаво. При посещението им на *** М.бил напълно неадекватен, не говорел, не можал да го познае и като видели, че не могат да влезнат в контакт, си тръгнали. На другия ден отишли пак да го видят, но състоянието му не се било променило /виж показанията на св.Б. на л.213лице-л.214гръб/;
Св.П. е заявил, че е ходил доста често, почти всяка седмица до м.април да вижда М.Ф.в болницата или в хосписа, не знае точно кое кое е, тъй като са в една сграда, понякога сам, понякога със сестра му и с професор Б.. Понякога ги пускали, а понякога им казвали, че е в много тежко състояние и е излишно да влизат, тъй че видял М.Ф.около 6-7 пъти, докато бил в ***. Той не ги разпознавал, в един момент не го познал и трябвало да му обяснява кой е, друг път го попитал кога ще го закара в *** и твърдял, че е в ***, а не в ***, а веднъж му казал да отвори гардероба да си вземе агне, че е изпекъл, да си хапне. Имало и случаи, в които нищо не говорел, а просто мълчал. И той като св.Б. има спомен за посещение на *** или ***, когато дошли, защото сестрата на М.била повикана по някакво дознание, и отишли да видят и М.. Тогава той бил жив труп- не говорел, не се движел, каквото и да му се каже, не отговарял, ръцете му били потъмнели, стомахът много увеличен. Не знае дали когато М.не е говорел с тях е било поради невъзможност да го направи или поради нежелание да говори с тях. По негова преценка е нямало разлика във физическото състояние на М.Ф.когато е бил в *** и когато бил в ***- в болницата или хосписа /виж показанията на св.П. на л.215лице-л.216лице/.
2.5.9. По време на престоя на М.Ф.в хоспис *** са извършени и две негови психични освидетелствания, като:
През ***г., св.С.П., началник на *** при УМБАЛ „***.“***, по молба на близка на М. Ф., която св.П. е разпознал в залата в лицето на ответницата, е извършил преглед, каквито прегледи лекарите-специалисти извършват срещу заплащане на много места, поводът на който преглед бил да се оцени психичното състояние на М. Ф., без на свидетеля да е станало известно защо това е необходимо. При този преглед М.Ф.бил психомоторно забавен, но отговарял точно на всички зададени му от св.П. въпроси и се показал като интелигентен човек, с който контакт се установил лесно и се поддържал лесно, бил емоционално и волево съхранен и св.П. не намерил никакви отклонения в протичането на мисленето- т.е пациентът нямал нито свръхценни, нито налудни идеи, и нямал нарушения във възприятно- представната дейност от типа на халюцинации. По отношение на памет и интелект, св.П. не намерил никакви груби отклонения в психичния статус, което му дало повод и да заключи, че пациентът не страда от психично разстройство, поне такова, което е дефинирано ясно с код по международната класификация на болестите. По време на прегледа пациентът бил легнал в леглото, не бил сънлив, не можел да движи левите крайници, като св.П. мисли, че бил с левостранна хемипареза, но движел десните, като св.П. не може точно да посочи какви движения е извършвал с тях М. Ф., защото не е му извършвал неврологичен преглед, тъй като не това била целта на посещението му, а може само да посочи, че пациентът имал някакви движения. Преди да извърши прегледа на М. Ф., св.П. се запознал с медицинската му документация, която му била представена от един колега, който се грижел за пациента, в самата болница и така той разбрал, че се касае до пациент с много заболявания- соматични и неврологични, без да може да си спомни каква точно е била провежданата му във връзка с тях терапия, а само като помни, че имало доста лекарства, защото това не било измежду нещата, които е трябвало да провери в онзи момент. При този преглед М.Ф.не му задал въпроса защо е там, като това кара св.П. да мисли, че вероятно пациентът е знаел, че ще отиде да го прегледа и по време на прегледа той не е задавал на пациента въпроси, свързани с близките му /виж показанията на св.П. на л.216гръб-л.217лице, в протокола от с.з. на 25.06.19г./;
Както си е спомнил при ползване на бележките си, на ***г., св.Г.А., който работи в *** при УМБАЛ“***“***, по молба на М. Р.-*** на същата клиника, прегледал М. Ф., като до този момент имало и други случаи, в които правели прегледи на хора, които имат нужда от психиатрична помощ, като сестрата не му казала какво налага извършването на прегледа. На входа на Хосписа го посрещнала Е., близка на човека, когото трябвало да прегледа, и му казала, че желае с прегледа да се установи психичното състояние на М. Ф.. След това той поискал личната му карта, снел самоличността му, а човекът му разказал за житейския си път- т.е снел психиатричната му анамнеза, която е описана в прегледа. След това обсъдили и здравословното му състояние, тъй като през последните две години години бил лежал в различни болници. По телефон св.А. говорил и с лекар от ***, който бил лекувал М.Ф.и който го осведомил за неговото соматично състояние, като си спомня, че това бил началникът на отделението по реанимация в онзи момент, като връзката се осъществила чрез Е.- тя набрала по телефон лекаря и дала на св.А. телефона, за да разговаря с него. С медицинска документация на М.Ф.св.А. не се е запознавал, но не и длъжен да прави това, защото по време на психиатричния преглед той сам преценява състоянието на пациента от анамнезата, т.е онова, което пациентът му разказва, и от изследването, което той му прави въз основа на специалните си знания. След това св.А. провел психиатричния преглед на пациента, който включва изследване дали е ориентиран за време и за място, накарал го да смята и така проверил интелектуалните му способности, накарал го също да тълкува поговорки, да прави сравнения, анализи и разлики, след което описал подробно психичния му статус, като прегледът продължил около час и половина. След това в стаята се явил адвокат, мъж, който накарал пред него М.Ф.да подпише пълномощно, с което адвокатът да го представлява, и тъй като св.А. бил там, попитал М.Ф.за какво става въпрос, а той му отговорил, че има конфликт със сестра си, най-вероятно ще се водят дела, тъй като имала претенции за негови жилища или нещо такова, че не са се виждали от дълги години, и желае този адвокат да го представлява пред съда и пред различни органи. Пълномощното било подписано от М.Ф.пред св.А., като пациентът бил в леглото, дали му твърда подложка и той положил подпис върху документа, като повече подробности за това дали пълномощното е било написано на ръка или на компютър, или е било на бланка, св.А. не може да посочи /виж показанията на св.А. на л.246лице-л.247лице, в с.з. на 05.11.19г./.
2.5.10. В с.з. от 21.01.20г. е прието заключението на допуснатата на ищцата комплексна СМЕ, постъпила в канцеларията на съда с вх.№527/08.01.20г. /виж протокола от това с.з. на л.277-л.281, а заключението на л.255-л.273/, съгласно което, както към 19.01.18г., така и към ***г., страданията от хронична сърдечна недостатъчност IV ф.к., левокамерна систолна дисфункция, исхемична болест на сърцето, триклонова коронарна болест, преживян мозъчен инсулт/инфаркт /***г./, имплантиран стент /***г./, имплантирани два стента /***г./, захарен диабет тип 2 с изчерпани инсулинови резерви, хронична бъбречна недостатъчност, дислипидемия, чернодробна стеатоза, вероятни костни метастази, вследствие на злокачествен процес с недиагностицирано първично огнище, налични при М. Ф., по съвкупност са нарушавали както физическото, така и психическото му функциониране и способността му да формира самостоятелно воля за извършване на действия, имащи правно значение, способността му да изяви устно формирана у него воля за извършване на такива действия по начин, позволяващ изявеното да бъде записано, както и способността му да разбира и ръководи постъпките си. Тежкото му общо състояние, продължителното време на боледуване и непрекъснатата потребност от ежедневна чужда грижа са нарушавали оценъчните способности на М. Ф., а оттам и годността му да се грижи за интересите си, да ръководи постъпките си, да взема правилни и адекватни за защита на интересите си решения, да сключва правни сделки и да се разпорежда с имуществото си, тъй като описаните разстройства предполагат лесна внушаемост и риск от манипулации от трети лица. При Ф.са били нарушени всички сфери на деятелността- налично е физическо изтощение /астено адинамия/ с двигателни нарушения, нарушена е помпената функция на сърцето, което води до намаляване на кислорода до всички органи и системи, налична е мозъчна дисфункция и липса на пластичност на мозъчните структури, поради васкуларната енцефалопатия и наличието на корова атрофия, налични са психични нарушения в мислене, емоции, и воля, характерни за органичен синдром. Наличен е и психологичен момент на зависимост от грижи и субординираност, които създават предпоставки за процес на внушаемост.
2.5.11. Поради оспорване на приетото заключение на СМЕ от ответницата, в с.з. от 21.01.20г. съдът и е допуснал петорна СМЕ, заключение по която не е събрано, въпреки положените от съда и от ответницата усилия за сформиране на състава на тази експертиза, при което, като е счел, че събирането на това допуснато доказателства на ответницата е невъзможно, съдът в с.з. от 22.06.21г. е заличил петорната експертиза и е дал ход на устните състезания по делото, оставяйки без уважение исканията на ответницата да и се даде възможност за събирането и /виж за извършените от съда истраните действия в опит за се достигне до изготвяне на заключение по тази експертиза данните в кориците на делото от л.284-л.535/.
3.При тези събрани по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
3.1. По иска по чл.42,б.“б“, във вр. с чл.24,ал.2 от ЗН.
Съгласно чл.42,б.“б“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато не са спазени разпоредбите на чл.24, а последният изисква по отношение на нотариалното завещание да се извърши от нотариуса в присъствието на двама свидетели /ал.1/, като завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите, отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му, след което завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса /ал.2/, а ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието /ал.3/.
В конкретния случай съдът намери, че оставеното от М.Ф.нотариално завещание е нищожно, доколкото с дадените от св.К. показания се установи категорично, че завещателят М.Ф.не е изявил устно пред нея волята си, която тя да запише тъй, както е изявена, а напротив- тя е видяла за пръв път М.Ф.в болницата на ***г., където не той е изявил волята си, която тя да запише, а където му е било прочетено предварително съставеното завещание, за съставяне проекта на което, относно волята на завещателя, тя е контактувала с Е.С., а не с М. Ф..
Без значение за преценката относно валидността на завещанието се намира от съда съобщеното от същата свидетелка, макар и при известни колебания, че всъщност не тя прочела завещанието на М. Ф., а му дала изготвения проект и той го прочел изцяло сам, защото дори да се цени тази версия на казаното от нея, фактът, че не той е изявил волята си, а е прочел нещо, съставено/изявено/продиктувано от някой друг, остава без промяна.
По същия начин, без правно значение по отношение изискването на закона относно следване на строго разписания за съставяне на нотариалното завещание сложен фактически състав, изискващ изявяване устно, лично и непосредствено волята на завещателя от самия него, пред нотариуса и в присъствие на свидетелите, записване от нотариуса на така изявената воля на завещателя, прочитане на записаното от нотариуса, отбелязване на изпълнените формалности в акта и неговото подписване в описаната в текста на разпоредбата поредност, е и посоченото от св.К., че тя се уверила на място относно волята на завещателя, като го помолила да изчете завещанието цялото и то на глас, защото това била процедурата, и той го прочел сам, а другите неща му били изчетени, защото били по-ситно написани, а тя се уверила, че той разбира за какво става въпрос, защото не това е процедурата, която законът изисква, както личи от простия прочит на чл.24,ал.2 от ЗН, а напротив- предварителното изготвяне на акта изключва всеки от изискуемите се от закона елементи, които се описаха, предхождащи прочитането на акта, съставянето на който следва да стане именно при спазване на тази поредност, защото не съдържа нито устното изявяване на волята на завещателя, нито нейното изявяване в присъствието на нотариуса и свидетелите, а говори за запис на неизвестно чия изявена воля, а самото прочитане, както пак законът изисква, би следвало да се извърши от нотариуса, след като чуе изявената пред него и свидетелите воля на завещателя и я запише тъй, както е изявена.
По отношение направения извод относно нищожност на оставеното от М.Ф.нотариално завещание от ***г., по описаните причини, този състав споделя трайно застъпеното и в съдебната практика, и в правната доктрина виждане, че нормата на чл.24 от ЗН разписва строго формално и в определена последователност сложния фактически състав на нотариалното завещание, както и че липсата на който и да е от предвидените в нея елементи е достатъчна, за да се признае нищожността му, че устното изявяване на волята на завещателя е основен такъв елемент, а възпроизвеждането на предварително написан текст на завещанието означава неспазване на изискването за устно изразяване на волята и води до нищожност на завещанието /виж напр.Реш.№322/02.11.11г. по гр.д. №1808/10г. на ВКС, III г.о./.
Що се касае до цитираното от
ответницата в писмената и защита Реш.№88/09.07.18г. по гр.д. №4176/17г. на
ВКС-ІІ-ро гр.отд., този състав изцяло споделя взетото от ВКС становище по
касационния въпрос „Нарушени ли са изискванията за форма на нотариално
завещание по чл.
24, ал. 2 ЗН, ако нотариусът запише волята
на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в
печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите,
завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят,
свидетелите и нотариуса го подпишат“, и конкретно, че „Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които
нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква
прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на
завещателя, нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го
напечата, която възможност е изрично предвидена в чл.
578, ал. 2 ГПК, към която препраща изречение
четвърто на чл. 24, ал. 2 ЗН. Без значение е и дали преписването или
напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и
свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя
се удостоверява чрез прочитането му пред завещателя и свидетелите /които са
присъствали и когато завещателят е изразявал волята си/ и последващото
подписване. Следователно не са нарушени изискванията за форма на нотариално завещание по чл.
24, ал. 2 ЗН, ако нотариусът запише волята
на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в
печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите,
завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят,
свидетелите и нотариуса го подпишат“, но дадения от ВКС в случая отговор не
води до промяна на становището на този състав, защото изводът му за нищожност
на завещанието е основан не на фактите, че действията са извършени от нотариуса
извън кантората му, а на факта, че преди да извърши действията в хосписа
нотариус К. всъщност никога не е чула устно заявената воля на завещателя, тъй
че тогава технически да я оформи в съставения и изчетен на място, различно от
кантората и, завещателен акт, а както сама посочи, онова, което е
материализирано в изчетеното на завещателя разпореждане, е било предварително
съставено в кантората и без негово участие.
При изложените вече чисто правни и формални от гледна точка изискването за форма съображения за нищожност на завещателното разпореждане, нямат отношение към този иск показанията на св.П. и св.А. относно психическата годност на М. Ф., съгласно изготвените му от тях частни експертизи от ***г. и от ***г., тъй като са били събрани във връзка с евентуалния предявен иск за прогласяване на нотариалното завещание за унищожаемо, поради това, че към датата на извършването му завещателят не е можел да разбира и ръководи действията си.
При тези съображения, съдът намери, че искът за прогласяване нищожност на нотариалното завещание на М. Ф., съставено на ***г., е основателен и като такъв следва да се уважи.
3.2. По иска по чл.43,ал.1,б.а“ от ЗН.
Съгласно чл.43,ал.1,б.“а“ от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
С уважаване на иска по чл.42,б.“б“ от ЗН, искът чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за прогласяване унищожаемост на нотариалното завещание на М. Ф., съставено на ***г., тъй като завещателят не е бил способен да завещава към датата на съставянето му, следва да се остави без разглеждане, тъй като е предявен като евентуален- под условието да бъде разгледан, ако искът за нищожност на завещанието бъде отхвърлен, а съдът счете, че той следва да се уважи.
Предвид горното, съдът не обсъжда и доказателствата, събрани във връзка с този иск, нито доводите на ответницата, в подкрепа на защитната и теза.
3.3. По иска по чл.26,ал.2, предл.2, във вр. с чл.44 от ЗЗД.
Съгласно чл.26,ал.2,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД, едностранните волеизявления, за които законът допуска да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения, са нищожни, когато липсва воля за изявата им, а от разпоредбите на чл.36,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД, че едно лице може да представлява друго по волята на представлявания и че последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания, може да се съди, че упълномощаването е такова едностранно волеизявление, за което разпоредбата на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД е съответно приложима.
В конкретния случай съдът намери, че извършеното от М.Ф.на ***г. упълномощаване на Е.С. с правата, дадени и според описаното в установителната част на това решение пълномощно, е нищожно поради липса на изявена от упълномощителя воля за даване на упълномощената на правата по пълномощното с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от същата дата, независимо че документът е подписан от М.Ф.чрез полагане на отпечатък от палец, воден от следните съображения:
Както се установи безпротиворечиво от събраната медицинска документация на М. Ф., в периода от ***г.-***8г. той е бил настанен почти непрекъснато в болнични заведения, като във всяко едно от тях, в унисон с дадените от свидетелите Б. и П. показания, обективният му статус от прегледите при приемане е сочен като такъв на пациент в тежко увредено общо състояние, вследствие на множеството соматични заболявания, от които страда, и които, съгласно приетото по делото заключение на тройната СМЕ, са повлияли способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи до степен на пълна неспособност за подобна преценка, което също съответства на дадените вследствие на придобити лични впечатления от св.Б. и св.П. данни, че към момента на изписването му от *** на ***г. М.Ф.е бил в изключително тежко състояние- като труп, неконтактен, объркан, неспособен да се движи и да говори, или като говорел несвързани неща. Това негово безпротиворечиво и категорично установено състояние към ***г., както и данните за коматозното и тежко увредено общо състояние, в което е постъпил в отделението по реанимация и анестизиология на ***г., в ***ч., според съда изключват верността на закрепеното в анамнезата на епикризата от ***-***г., съобщено от негова близка, че на ***г. и на ***г. до обяд той бил напълно адекватен, както и показанията на св.А., че макар болен и немощен, мъжът бил в съзнание и адекватен, когато извършила заверка на подписа му върху процесното пълномощно, а именно този е периодът от време- след изписване на М.Ф.от ***, транспортирането му от *** до *** и настаняването му на ***г. в хоспис ***, до изпадането му в кома и настаняването му по спешност в посоченото вече отделение на *** на ***г., в който е била извършена нотариалната заверка на подписа на упълномощителя върху процесното пълномощно. И накрая, за да направи извода, че въпреки наличния подпис, положен с отпечатък от палец, заверен от помощник-нотариус А., върху процесното пълномощно, М.Ф.не е изявил с него воля за упълномощаване на ответницата, съдът съобрази показанията на св.А., че пълномощното е било предварително изготвено, че с М.Ф.тя не е говорила, а той само кимнал, след като му прочела пълномощното, за което движение не се знае доколко е било съзнателно, предвид тежкото му общо увредено състояние, както и обърканите и вътрешно противоречиви нейни показания за това, как точно е бил положен подписът му, от които, предвид тежкото му състояние като най-правдиво цени първото казано от нея- че на практика тя взела палеца му, топнала го в тампона и го натиснала върху документа- т.е. нито психически, нито физически, отделно от едното кимване, М.Ф.не е формирал и изявил воля за упълномощаване на ответницата с пълномощното, подписано на ***г. Показанията на св.П. и св.А. относно психическата годност на М. Ф., съгласно изготвените му от тях частни експертизи нямат отношение към процесното за делото пълномощно, защото извършените от тях прегледи на М.Ф.са такива от ***г. и от ***г., т.е. следващи почти два месеца датата на подписването му.
От дата ***г. е и писменото обяснение, дадено от М.Ф.пред орган на власт /л.173/, представено от ответницата и на което тя акцентира в писмената си защита в подкрепа на тезата за действителност на издаденото на ***г. пълномощно, доколкото в обяснението М.Ф.е посочил, че е дал пълномощно на Е.С. в пълно съзнание, и като автентичността на подписа му върху обяснението, след оспорването му от ищцата, е била потвърдена от приетото заключение на допуснатата СГЕ, но съдът не може да изгради въз основа на него извод, обратен на вече направения, че пълномощното е нищожно, поради липса на изявена валидно воля на упълномощителя към датата на съставянето му, защото:
В обяснението липсват достатъчно данни, при които то да се счита дадено конкретно във връзка с пълномощното от ***г.;
Преценката за валидност следва да се извърши от съда към датата на извършване на упълномощаването, а не към друга дата, каквато е тази на извършеното потвърждение на даването на пълномощно от М.Ф.на Е.С..
Затова, и по този иск съдът стигна до извода, че е основателен, а не неоснователен, както ответницата пледира в писмената си защита, и че като основателен следва да се уважи.
3.4. По иска по чл.31, ал.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД.
Съгласно чл.31,ал.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД, упълномощаването е унищожаемо, ако при извършването му упълномощителят не е можел да разбира и ръководи постъпките си.
С уважаване на иска за прогласяване нищожност на извършеното от М.Ф.упълномощаване на Е.С. с пълномощното с нотариална заверка на подписа му от ***г., поради липса на воля за извършването му от упълномощителя, този иск не следва да се разглежда, тъй като е предявен като евентуален и не е настъпило процесуалното условие за разглеждането му- да бъде отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на същото пълномощно, поради липса на съгласие/воля за упълномощаване от страна на упълномощителя.
Предвид горното, съдът не обсъжда доказателствата, събрани във връзка с този иск, нито доводите на ответницата в подкрепа на защитната и теза.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноските в производството.
С уважаване на двата главни иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски се следват само на ищцата и не се следват такива на ответницата.
Ищцата претендира по представения списък разноски в размер на 8043.58лв., формирани от описаните там суми /л.274/.
Ищцата установи в производството направата на разноски в размер на общо 7903.64лв., които следва да и се присъдят, като разликата по отношение на разноските, описани в списъка и е, както следва:
2985.04лв.- държавни такси за двата таксувани основни иска- оценяем и неоценяем, съответно 2933.04лв. + 50лв. + 2лв. такса за банков превод, а не 2900лв., както е посочила в списъка /виж л.68/, като евентуалните искове не са таксувани;
73.33лв- заплатени за вписване на исковата молба, а не 298.58лв., както е посочила /виж щемпела на л.82/;
4000лв.- адвокатски хонорар, както е посочила, съгласно представения договор, платим в брой и изплатен изцяло, съгласно посоченото в договора /виж на л.39/;
40.20лв.-други съдебно-деловодни разноски /изплатени държавни такси за преписи и издадени съдебни удостоверения, плюс такси за банкови преводи, съответно 12+7+14.20+7, а не 40лв., както ги сочи /виж л.71, л.60, л.77 и л.78/;
805.07лв.- депозити за вещи лица по двете допуснати експертизи, съответно 600+200+2.10 такса за банков превод+2.97такса за банков превод, а не 805лв., както ги сочи /виж л.163 и л.183/.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Уважава следните искове, предявени от Н.И.Д., ЕГН **********,***, кантора 447, адв.К.Я.-М., срещу Е. В. С., ЕГН **********,***, ***, офис ***, адв.И.Д., а именно :
На основание чл.42, б.“б“ във вр. с чл.24,ал.2 от ЗН прогласява нищожност на нотариално завещание №1, том 1, рег.№189, дело №1/2018г. на нотариус Т.К., вписано в Служба по вписвания-Пловдив под №61, том.1, стр.12 на ***г., с което М.И.Ф., ЕГН **********, починал на ***г. в гр.***, е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Е. В. С., ЕГН **********, тъй като при изготвяне на завещанието завещателят не е изявил самостоятелно устно своята воля, която нотариусът да запише тъй, както е изявена и както е отбелязано в нотариалния акт;
На основание чл.26,ал.2,предл.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД, прогласява нищожност на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№411 от 19.01.18г. на помощник нотариус А., при нотариус Т.К., тъй като, макар и да е подписано с полагане на отпечатък от палец на упълномощителя, липсва изразена негова воля за извършване на упълномощаването, закрепено в текста на пълномощното.
Оставя без разглеждане евентуалните искове на Н.И.Д., ЕГН **********,***, кантора 447, адв.К.Я.-М., срещу Е. В. С., ЕГН **********,***, ***, офис ***, адв.И.Д., по чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН и по чл.31, ал.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД, за прогласяване унищожаемост на същите актове, поради ненастъпване на процесуалното условие за разглеждането им, под което са предявени- да се разгледат при съответно отхвърляне на всеки един от двата главни иска.
Осъжда Е. В. С., ЕГН **********,***, ***, офис ***, адв.И.Д., да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********,***, кантора 447, адв.К.Я.-М., сумата от 7903.64- седем хиляди деветстотин и три лева и шестдесет и четири стотинки - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: