Р Е Ш
Е Н И Е
№ 58
гр.
Велико Търново, 19.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10102/
2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от гл. ***Я. като пъномощник на
Агенция „Митници“ – гр. София, срещу Решение № 260009/ 26.02.2021 г. по НАХД №
377/ 2020 г. по описа на Районен съд – Павликени, в частта му, с която е
отменено Наказателно постановление № 2256/2020 от 29.10.2020 г., издадено от
началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в
АМ, в частта му с която на К.Л.С. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено от
него нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, и на основание същата законова норма, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Касаторът
навежда оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената му
част, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива съображения за
обосноваване съответствието на наказателното постановление с материалния закон
и спазването на процедурата по издаването му, при безспорна установеност на
администартивното нарушение и нарушителя. Конкретни оплаквания касаторът излага
срещу изводите на районния съд относно правната квалификация на изпълнителното
деяние и произтичащото от това налагане на санкция на лице, което поначало не
може да е субект на такова деяние. Касаторът намира тези изводи за неправилни,
за което излага съображения. От настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното решение на районния съд, в частта му, с която е отменено наложеното
административно наказание и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди издаденото от началника на отдел „МРР Дунавска“ наказателно
постановление, и в тази му част. В съдебно заседание касаторът Агенция „Митници“
- София, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, чрез
пълномощника си по делото зяавява, че пъддържа жалбата с направените искания,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Ответникът по
касационната жалба К.Л.С. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител. В представени писмени бележки заема становище
за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на РС –
Павликени, по изложените в него мотиви. Моли същото да бъде оставено в сила.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
основателност на касационната жалба. Счита за погрешни изводите на съда за неправилно
определяне от АНО на правната квалификация на нарушението, съобразно приетото в
Тълкувателно постановление № 1/ 2023 г. на ВКС и ВАС. Намира за неправилни и
съображенията за недоказаност на авторството на деянието, доколкото същото се
установява от събраните във въззивното производство доказателства. С тези
съображения прокурорът от ВТОП предлага обжалваното решение да бъде отменено и
настоящата инстанция да се произнесе по същество на спора, като потвърди
наказателното постановление на началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в отменената от районния съд
част.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка: На
28.04.2020 г. във връзка със сигнал за бракониерски риболов, в присъствието на К.Л.С.
са били извършени полицейски проверки в имота, обитаван от С., находящ се в
района на язовир „Александър Стамболийски“ и в имот на родителите му, намиращ
се в гр. Сухиндол, ул. „Македония“ № 2. При проверката в имота в гр. Сухиндол,
в помещение на първия етаж, са били намерени в съдове с различна вместимост, с
жълтеникава и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, при което от
служителите на МВР е бил подаден сигнал до ТУ „Митници“ - Свищов. Дошлите на
място митнически служители установили алкохолна течност в различни съдове,
както следва: 1 брой пластмасова туба с вместимост 11 литра, съдържаща 11 литра
безцветна течност с вид и мирис на алкохол, установен алкохолен градус над 1,2%
vol при 20°С; 1 брой пластмасов бидон,
съдържащ общо 37 литра жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол, установен
алкохолен градус над 1,2% vol при
20°С. Течността от бидона е била прелята от митничарите в 4 броя пластмасови
туби всяка с обща вместимост 11 литра. При проверката алкохолното съдържание е
било измерено със служебен полеви денситометър, тип DMA 35N, фабричен №8049032. Общо установено количество на
посочените течности е било 48,00 литра, при изискване от контролните органи на
документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза
за същите, такива не са били представени от К.С.. Горните обстоятелства са
описани в съставения при проверката Протокол № 20BG9950A017331/ 28.04.2020 г., подписан без възражения
от К. с., като с опис на иззети веществени доказателства към същия протокол,
описаните стоки са били иззети. При проверката с цел установяване вида на
стоките, код по КН, алкохолен градус и съдържание на денатурат /годно за
консумация/ са взети проби от намиращите се в съдовете течности, за което са съставени протоколи за вземане на проби, също подписани
от С. без възражения. В писмени обяснения към протокола за проверка, последният
е посочил, че е земеделски производител, има лозя и суровината за
алкохола е негово производство. Изваряването е станало в казан в с. Бутово,
документ не е издаван и С. няма документ за платен акциз. При проверката не са
били представени документи за платен акциз на стоките. Взетите проби от
течностите са били изпратени за анализ в Централна митническа лаборатория при
Агенция „Митници“ – София. Съгласно изготвени Митнически лабораторни
експертизи, приети от въззивната инстанция като доказателства по делото,
изследваните течности представляват дестилатен алкохолен продукт, с различно
действително алкохолно съдържание по обем: 23,32% vol и
45, 3% vol при 20°С, годен за консумация.
При така установеното от участвал в
проверката ст. инспектор в АМ, е съставен АУАН № 1432/ 23.07.2020 г. за
това, че на дата 28.04.2020 г. К.Л.С. държи в
частен дом акцизни стоки без да притежава документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Актът е връчен на нарушителя на дата 28.07.2020 г., като последният е вписал
„Имам възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата редакция/
срещу акта не са подадени допълнителни писмени възражения. Въз основа на
констатациите в АУАН, от началника на отдел „МРР
Дунавска“ е издадено НП № 2256/2020 г. от 29.10.2020 г., с което К.Л.С. е
санкциониран за нарушение по чл. 126, предл. първо, т. 1 от ЗАДС, за това, че
държи в обитаван от него частен имот акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС
или фактура, или митническа декларация,
или придружителен
административен документ /електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. За това нарушение
на лицето е наложена глоба в размер на 1 000,00 лв. /двойният
размер на неплатения акциз е 425,12 лв./ и е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението, описан в НП. Наказателното постановление е връчено на С.
на дата 10.11.2020 г., жалбата срещу него пред РС – Павликени е подадена чрез
АНО, на дата 11.11.2020 година. Пред районния съд санкционираното
лице е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е
наказано. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от
административната преписка и допълнително представените от страните такива, и е
изслушал показанията на свидетелите М.М./актосъставител/, Е.Д./митнически
служител/ и С.Н./служител в РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново/. Въз
основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по
отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е приел наличието на
съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, съответствие на
АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания и липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и
установеност наличието на акцизни стоки без данъчен документ в имота на адрес
ул. „Македония“ № 2 в град Сухиндол. Съдът обаче е установил, че
административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал деянието като такова
по чл. 126, предл. 1 от ЗАДС и е приложил тази санкционна норма спрямо
нарушителя, който поначало не може да бъде субект на отговорност по посочеия текст
от ЗАДС. Отделно от това е приел за недоказано и обстоятелството, че откритото
количество алкохолен продукт е собственост на К.С., доколкото няма данни
последният да обитава посочения по-горе имот, който е собственост на родителите
му. С тези мотиви РС – Павликени е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление в частта му за наложената глоба. Районният съд е оставил в сила
наказателното постановление в частта му, с която са отнети в полза на държавата
откритите в имота на С. акцизни стоки, като е изложил мотиви, че независимо от
неправилната правна квалификация на АНО, същите са предмет на административно
нарушение, определено от закона като основание за отнемане в полза на
държавата.
Постановеното от Районен съд – Павликени решение е неправилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на закона.
Обосновани са
доводите в касационната жалба на АМ – София за несъответствие със закона на
изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на санкционираното
деяние. Следва да се отбележи, че въпросните изводи на въззивната
инстанция са изцяло съобразени с константната практика на Административен съд –
Велико Търново, по дела от този вид, а именно – че нормата на чл. 126 от ЗАДС не касае
санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза, а такива за неизпълнение от
регистрирани по ЗАДС, на задължението им да съставят редовни документи,
удостоверяващи изброените операции по начисляване и заплащане на данъчното
задължение. Поради наличието на противоречива
съдебна практика, отговор на въпроса кои са субекти на санкционната норма на
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС бе даден с Тълкувателно постановление № 1/ 16.02.2023 г.
на ОСС на ВКС и I и II колегии на ВАС, по тълкувателно дело № 2/ 2022 г. на ВКС
и ВАС. Съгласно тълкувателното постановление, субект на отговорността по чл.
126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице
независимо от регистрацията по този закон, т.е. правилна е тезата, защитавана от
наказващия орган, а не тази, възприета от районния съд при произнасяне на
обжалваното решение. Доколкото чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
определя тълкувателните постановления като задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, и за всички органи, които издават
административни актове, застъпваната досега практика от съставите на
Административен съд – Велико Търново по казуси, от вида на настоящия, следва да
бъде изоставена. Ответникът по касационната жалба, независимо че не е регистрирано
по ЗАДС лице, е годен субект на административнонаказателната
отговорност по чл. 126 от същия закон, при доказаност на някой от посочените в
тази норма състави. Респективно от административнонаказващия орган е дадена
правилна правна квалификация на изпълнителното деяние, съобразно установените в
производството пред него съставомерни елементи на същото. Както е отбелязал и
районният съд, АУАН и НП отговарят на останалите изисквания
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя,
но това е станало след като К.С. е бил надлежно поканен за съставянето му и не
се е явил без уважителни причини на посочените от служителя на АМ място, дата и
час, т.е. в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Не могат да
бъдат споделени и изводите на въззивния съд за недоказано авторство на
санкционираното деяние, тъй като имотът в който са открити процесните
количества алкохолен продукт без данъчен документ, не е собственост на К.С. и
няма данни последният да живее в него. В случая е безспорно, че в момента на
откриването алкохолния продукт, достъпът но служителите на МВР и на тези в АМ
до имота, в който този продукт е намерен, е бил осигурен доброволно именно от К.Л.С..
Същевременно, въпреки твърденията на последния, че имотът е на родителите му,
съгласно безпротиворечивите показания на разпитаните от РС свидетели, при
проверката в него не е имало други лица, които да го обитават. Горните
обстоятелства, заедно с изричните писмени обяснения на ответника по
касационната жалба относно произхода на суровината за алкохола, мястото на
изваряването му и липсата на документи, еднозначно сочат, че фактическото
владение /държането/ на алкохолния продукт е осъществявано именно от К.С., а с
голяма вероятност, той е и собственикът на въпросния продукт. В производството
пред районния съд санкционираното лице не е установило факти, различни от тези,
посочени в АУАН и наказателното постановление, подкрепени със съответните
писмени доказателства, при което настоящата инстанция намира административното
нарушение за доказано.
Извършеното от
ответника по касационната жалба деяние съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в установено фактическо
владение /независимо от целите му/, върху акцизни стоки /чл. 2, т. 1, вр. с чл.
4, т. 1 от ЗАДС/, без наличието за тези стоки на данъчен документ по ЗАДС или
на някой от останалите документи, алтернативно посочени в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива
на наказателното постановление законова норма на чл. 126, ал. 1, предл. първо
от ЗАДС и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Наказващият орган е наложил съответното за
извършеното нарушение наказание, в определения от закона в минимален размер,
като съобразно двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил неправилно
закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на РС - Павликени
не изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната
инстанция. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно наказателното постановление,
издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, и в отменената му от районния съд
част.
При този изход
на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски. На
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, К.Л.С. следва да бъде осъден да заплати на
Агенция „Митници“ – гр. София, като юридическо лице, в чиято структура е АНО,
разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв.,
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
260009/ 26.02.2021 г. по НАХД № 377/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Павликени, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №
2256/2020 от 29.10.2020 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване
и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в частта му за наложеното на К.Л.С.
с ЕГН **********, административно наказание „глоба“ и вместо него
постановява:
Потвърждава
Наказателно постановление № 2256/2020 от 29.10.2020 г., издадено от началник
отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в
частта му с която на К.Л.С. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено от него
нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, и на
основание същата законова норма, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Осъжда К.Л.С. с
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Агенция „Митници“ с адрес гр. София,
ул. „Г. С. Раковски“ № 47, разноски по делото пред настоящата инстанция, в
размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.