Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.11.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Иванова гр. дело № 928/2014 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Е. И.С. е сезирал Софийския окръжен съд с молба за тълкуване на влязло
в сила решение № 404/05.08.2016 год. по гр. дело № 928/2014 год. на СОС.
Ответниците по молбата не са заявили становище в срока
по чл. 251, ал. 3 от ГПК.
С
горепосоченото решение на СОС, чието тълкуване се иска, съдът е обезсилил решение № 14 от 10.07.2014 г.,
постановено по гр. д. № 48/2008 г. по
описа на Етрополския районен съд В ЧАСТТА, с която В.Н.С.,
И.Н.С., В.Г.Ц., Г.В.Г., Б.В.Р., К.Д.П., Н. Т.П., С.Т.П. и П.З.З. са осъдени да заплатят на С.М.Р. и Х.К.Р. стойността на
извършените строителни подобрения и трайни насаждения в недвижим имот,
представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща
се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън регулационния план на с. Я.,
представляващ по действащата възстановена собственост на землището на с. Я., м.
„С.”, представляваща част от имот №
228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна
част от решението по гр.д. № 952/2007 г., с която стойност се е увеличила
стойността на гореописания недвижим имот, както следва: В.С. и И.С. да заплатят
всеки от тях сумата от по 695,35 лв.; В.Г.Ц., Г.В.Г. и Б.В.Р. да заплатят всеки
от тях сумата от по 463.57 лв.; К.Д.П., Н. Т.П. и С.Т.П. да заплатят всеки от
тях сумата от по 463,57 лв., и П.З.З. да заплати
сумата от 1390.71 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба на 12.03.2008 г., както и В ЧАСТТА относно разноските, и прекратил производството по делото в тази му
част. Със същото решение съдът е отменил решение № 14 от 10.07.2014 г.,
постановено по гр. д. № 48/2008 г. по
описа на Етрополския районен съд В ЧАСТТА, която е отхвърлен предявения от С.М.Р.
и Х.К.Р. срещу Е.И.С. иск за заплащане
на стойността на извършените строителни
подобрения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън
регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена
собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот № 228005, заключена между точките АДЕГА по
скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., за
сумата 13508
лв., съставляваща разликата над уважения размер от 4172,13 лв. до уважения от въззивния съд размер от 17680 лв., и вместо това е осъдил на основание чл. 72 от ЗС, Е.И.С. да заплати на С.М.Р. и Х.К.Р. сумата 13508
лв. представляваща стойност на подобрения и необходими разноски, извършени в
периода 1988 г. - 1991 г. в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600
кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”,
извън регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена
собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот № 228005, заключена между точките АДЕГА по
скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., а
именно: построяване на жилищна сграда, стопанска постройка, поставяне на ограда
с циментни колове и мрежа и два броя дворни врати. Съдът е потвърдил
решение № 14 от 10.07.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008 г. по описа на Етрополския районен съд в
останалата му част, с която Е.И.С. е осъден да заплати на С.М.Р. и Х.К.Р.
сумата 4172,13 лв.
В молбата се сочи неяснота на диспозитива
на решението в частта, с която обезсилва първоиностнационното
решение. Сочи се също, че е налице неяснота на волята на съда по отношение на
това включва ли се в осъдителния диспозитив по
отношение на Е.И.С. за заплащане на сумата 13 508 лева и в потвърждаващия диспозитив за заплащане на сумата 4172,13 лева законната
лихва върху посочените суми или не се включва на основание диспозитива
за обезсилването на решението в частта за лихвите и разноските.
След
преценка на изложените в молбата съображения, съдът намира следното:
Тълкуването по чл. 251 от ГПК е специфична
форма на авторитетно тълкуване,
на което подлежат влезлите във формална законна
сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда дизпозитив.
В случая в диспозитива на въззивното
решение, което е
предмет на молбата за търкуване,
ясно и разбираемо е изразена
воля на съда, както в частта, с която обезсилва първоинстанционното
решение, така и в частта, с
която го отменя и постановява ново решение
по предявения иск. Ясно и недвусмислено е посочено в кои части се обезсилва
първоинстанционното решение, в коя част
се отменя и какво постановява съдът вместо отменената част на решението. С оглед на това, искането за тълкуване е неоснователно и молбата за тълкуване на влязлото в сила
съдебно решение, на основание чл. 251 от ГПК, следва
да бъде оставена без уважение.
По горните съображения, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. *** за тълкуване на влязло
в сила решение № 404 от 05.08.2016 г. по гр. дело № 928/2014 год. по описа
на СОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.