№ 115
гр. Монтана, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200521 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № К-005210/28.03.2024г. на Директор
Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца със
седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, е наложена на
,,И.А.Б., ЕИК ХХХХХ, гр.С., представлявано от гл. изпълнителен директор Р.
С. и изпълнителен директор М. Г., чрез юрисконсулт С. В., ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 20000 (двадесет, хиляди) лева на основание чл.80, ал.1
от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), за
административно нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП.
Недоволно от Наказателното постановление (НП) ,,И.А.Б., ЕИК
ХХХХХ, гр.С., чрез юрисконсулт С. В., моли да се прогласи нищожността на
НП или да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати при
издаването на акта съществени нарушения на административно-
производствените правила на ЗАНН и като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на ЗКНИП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) -
Директор Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца
със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез ст.
юрисконсулт С. П., пледира за оставяне без уважение на жалбата и
потвърждаване на НП, в т.ч. чрез изложени доводи в писмено становище.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
След извършени проверки на 27.11.2023г. с Констативен протокол №
К-2743251, на 12.02.2024г. с Констативен протокол № К-2716836 и на
16.02.2024г. с Констативен протокол № К-2716840 в офис „И.А.Б.“ клон
Монтана, находящ се в гр.Монтана, ул.Г. И. № 5, е установено следното:
На 01.03.2023г. кредиторът „И.А.Б., в стопанисван от него офис
„И.А.Б.“ клон Монтана в гр.Монтана, ул.Г. И. № 5, при сключване на договор
„Асет универсален ипотечен кредит“ № ДК-474-005435-012 от 01.03.2023г. за
недвижим имот с потребител Д.В.Н. му е изискал заплащането на комисиона
за кредитен анализ в размер на 0.2 %, мин. 200.00 лева върху размера на
кредита, което действие е свързано с усвояване на кредита. По този начин е
нарушил забраната в чл.27, ал.2 от ЗКНИП, да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Проверката е извършена във връзка с изпълнение на план програма на
КЗП по спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребители (ЗКНИП). По време на проверката със съставения
Констативен протокол № К 2743251/27.11.2023г. е изискано от кредитора
„И.А.Б. да предостави два броя договори за кредити за недвижими имоти,
сключени с потребители в офиса на клон Монтана в гр.Монтана, ул.Г. И. № 5.
На 29.11.2023г. на електронната поща на КЗП РД Монтана
*******@***.** са предоставени Договор за жилищен кредит „Асет
Жилище“ № ДК-474-009837-067 от 14.09.2022г. и Договор „Асет универсален
ипотечен кредит“ № ДК-474-005435-012 от 01.03.2023г. сьс заличени лични
данни на кредитополучателите, както и общите условия към тях, без
погасителен план.
В предоставения договор „Асет универсален ипотечен кредит“ № ДК-
474-005435-012 от 01.03.2023г. е записано следното: В раздел І. Предмет на
договора чл.1: Банката предоставя на потребителя кредит за недвижим имот,
наричан по-нататьк за краткост ,,кредит“, в размер до 82 000 лева. В раздел ІІ.
Цел и основание за отпускане на кредита в чл.2 е посочено, че кредитът се
предоставя за следната цел: за рефинансиране на задължения по
потребителски заем в „Юробанк България“ АД с размер до 20200 лева; за
ремонт на собствен имот и покупка на автомобил;
Съгласно чл.4 кредитът се усвоява на два транша. Сумата в размер до
20200 лева, представляваща рефинансиране на задължения по потребителски
заем се усвоява на първи транш по сметката на кредитополучателя,
обслужваща кредита в ,,И.А.Б., след представяне на нотариален акт за
учредяване на договорната ипотека върху имота по чл.10, предоставен като
обезпечение и други документи. Вторият транш на сумата, представляваща
останалата част от кредита се усвоява след предоставяне на документ за
погасени задължения от кредитоискателя.
Съгласно чл.7, ал.1 „Преди ползване на кредита потребителят плаща
следните такси и комисионни за физически лица („Тарифата“), а именно 0.2
% мин. 200 лева – за кредитен анализ върху размера на кредита.
В разпоредбата на чл.13 от ЗКНИП е посочено, че оценката на
кредитоспособността на потребителя се извършва преди отправяне на
обвързващо предложение за сключване на договора за кредит, а в случая
комисионата се изисква с договора за кредит. Поради което, на 12.02.2024г. с
Констативен протокол № К-2716836 е извършена втора проверка в офиса на
кредитора в гр.Монтана, с цел да се установи кога е събрана комисионата по
2
чл.7, ал.1 за кредитен анализ, във връзка с предоставения Договор „Асет
универсален ипотечен кредит“ № ДК-474-005435-012 от 01.03.2023г. По
време на същата е изискано извлечение от сметката на потребителя, от което
да е видно, кога са преведени сумите по договора за кредит и кога са
заплатени таксите и комисионите по чл.7, ал.1 от договора. Изискан е и
погасителният план кьм договора.
На 14.02.2024г. на електронната поща на КЗП - Монтана е получено
писмо вх. № М – 03-538 от кредитора с изисканите му документи. В
извлечението за периода 14.03.2023г. - 16.03.2023г. са записани следните
движения по сметката на потребителя:
- 14.03.2023г. - Усвояване на кредит І транш Дт – 19751.47 лева;
- 16.03.2023г. - Автоматична такса комисиона - Кредитен анализ
ипотечни кредити сл. корп. кл. и бюджет Кт - 200 лева“;
- 16.03.2023г. - Усвояване на кредит ІІ транш Дт - 62 248.53 лева;
В погасителния план към договора също е записано начало на усвояване
14.03.2023г. От предоставените документи се установява, че договорът е
сключен на 01.03.2023г., а първият транш е усвоен на 14.03.2023г., а на
16.03.2023г. непосредствено преди усвояване на втория транш е удържана
такса за анализ на кредита.
С цел да се изясни за какви действия се събира комисионата за
кредитен анализ е извършена още една проверка в офиса на кредитора в
гр.Монтана, оформена с КП № 2716840/16.02.2024г.
На 19.02.2024г. на електронната поща на КЗП - Монтана е получено
становище вх. № М-03-97 от кредитора, в което е посочил, че комисионата за
кредитен анализ се събира за действия, които се извършват от банката във
връзка с анализа на кредитоспособността на кредитоискателя, неговата
възможност да изпълнява задълженията си по договора за кредит при
посочените в него условия и срокове, и се начислява върху разрешения
размер на кредита. Посочил е също, че действията се извършват от банката
преди сключването на договора за кредит и/или са във връзка с неговото
сключване, като събраната комисиона е съгласно действащата към датата на
сключване на Договора за кредит Тарифа за лихвите, таксите и комисионите
на физически лица. Тази Тарифа е приложена към становището. От същата е
видно, че за комисиона за кредитен анализ - кредити „Асет Жилище“, „Асет
универсален ипотечен кредит“ и „Асет Рента“ е записано: 0,20 %, мин. 200
лева, като в забележка е посочено, че комисионите се събират еднократно
върху размера на разрешения кредит.
За установеното административно нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП
св.В. Б. Ц. (актосъставител) съставила АУАН № 005210/26.02.2024г. в
присъствието на св.Р. П. И. (свидетел на установяване на нарушението и при
съставяне на АУАН) и св.И. А. Л. (свидетел при съставяне на АУАН), връчен
на 26.02.2024г. на упълномощено лице, а впоследствие било издадено на
основание чл.80, ал.1 от ЗКНИП обжалваното НП с налагане на имуществена
санкция при минимално предвидения размер.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни
доказателства в лицето на св.В. Б. Ц., св.Р. П. И. и св. И. А. Л..
Съдът като обсъди всички гласни и писмени доказателства, в контекста
на разпоредбите на чл.80, ал.1 вр. с чл.27, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.14 вр. с чл.13
от ЗКНИП, намира, че нарушението НЕ е доказано за извършено и не
правилно са били съставен АУАН и издадено НП, което не е „нищожно“
защото е издаден от надлежно оправомощено лице съгласно чл.82, ал.2 от
3
ЗКНИП на основание приложеното заверено копие на Заповед №
771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП. Съдът намира, че не е безспорно
доказано нарушението по чл.27, ал.2 на ЗКНИП. Твърденията на
жалбоподателя – кредитор, се подкрепят от доказателствата по делото.
Легалното определение на понятието "Оценка на кредитоспособността"
се съдържа в § 1, т.18 от ДР на ЗКНИП и това е оценка на възможността за
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит.
Цитираният нормативен акт е издаден с цел транспониране на Директива
2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г.
относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители
и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) №
1093/2010 (§ 2 от ДР на ЗКНИП). Съгласно т.55 от преамбюла на Директивата
важно е способността и склонността на потребителя да плаща погасителните
си вноски да се оценят и проверят преди сключването на договор за кредит.
При тази оценка на кредитоспособността следва да се отчитат всички
необходими и значими фактори, които биха могли да влияят на способността
на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-специално
способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло кредита си
следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или увеличения на
плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени плащания
по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на
останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както
и на дохода, спестяванията и активите. Новелата на т.57 от същия преамбюл
гласи, че решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е
съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността. Например
възможността на кредитора да прехвърля част от кредитния риск на трета
страна не следва да го подтиква да пренебрегва заключенията, произтичащи
от оценката на кредитоспособността, като предоставя договор за кредит на
потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да погаси кредита.
Поради изложените съображения в чл.18 от Директивата е разписано,
че Държавите членки гарантират, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът прави обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя.
При оценката се отчитат надлежно факторите, свързани с проверка на
вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за
кредит. Именно тази регламентация на Общностното право е основание
българският законодател да въведе задължение за кредитора да предостави
кредит, само когато оценката на кредитоспособността показва, че
потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от
договора за кредит (чл.14 от ЗКНИП). Оценката на кредитоспособността се
извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя
и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е
необходима и достатъчна за извършване на оценката (чл.16 от ЗКНИП).
При тази правна регулация кредиторът е длъжен да провери
кредитоспособността на потребителя преди отпускане на ипотечен кредит.
Подобно изследване в обхвата по чл.16 от закона предполага разходи. Тези
разходи са еднократни и се включват в т.4 на приложение № 2 на стандартния
европейски формуляр по чл.6, ал.3 от ЗКНИП, които е неразделна част от
предоставената от кредитора на потребителя персонализирана информация за
предлагания кредит. В тази връзка още на подготвителния етап преди
сключване на договора потребителят е запознат със този разход и има
възможност за вземане на решение при пълнота на информацията относно
възможните разходи, такси и комисионни по повод отпускане на кредита.
В закона не е уредено кой заплаща тази такса, но в Тарифата за лихвите,
4
таксите и комисионните на физическите лица на ,,И.А.Б., за предоставяне на
кредити „АСЕТ ЖИЛИЩЕ“, „АСЕТ УНИРВЕСАЛЕН ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ“
и „АСЕТ РЕНТА“ – 0.20 % мин. 200 лева, е упоменато, че комисионните се
събират еднократно върху размера на разрешения кредит. Както бе посочено
по-горе според т.57 от преамбюла на Директива 2014/17/ЕС решението на
кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със
заключението на оценката на кредитоспособността т. е. оценката на
кредитоспособността предхожда отпускането на кредита, това е дейност по
предварително проучване на степента на кредитен риск и именно поради тази
причина не може да се приеме, че е такса или комисионна, а еднократен
разход. В чл.4, 4) от Директивата се съдържа дефиниция за допълнителна
услуга "- услуга, предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит“.
Изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно
въведено правно задължение за кредитора. Освен това този разход не касае
усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е
възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита
предполага вече отпускат ипотечен кредит, т. е. тези дейности са последващи
възникването на облигационното правоотношение между кредитор и
потребител, докато оценката на кредитоспособността предхожда сключването
на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на
решение дали да отпусне кредита. В този контекст разходът по оценка на
кредитоспособността на потребителя не представлява такса или комисионна
за действия по усвояване или отпускане на ипотечен кредит на граждани и
няма неспазване на предписанието на чл.27, ал.2 от ЗКНИП от страна на
жалбоподателя. (В подобен аспект е Решение № 1838/07.12.2020г. по по
КАНД № 2254/20г. по описа на Адм.С – Варна, което настоящия съд
споделя).
За прегледност следва да се посочи, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограчинили правото на защита на жалбоподателя,
нарушител в АНП, в т.ч. такива по смисъла на 52, ал.4 от ЗАНН, чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, като не съществува неяснота относно датата на извършване на
нарушението – 01.03.2023г., а не 16.03.2023г., когато е била заплатена сумата
200 лева от кредитополучателя. В случая договорът е сключен на
01.03.2023г., действията на банката за кредитен анализ са извършени преди
неговото подписване, а комисионата е удържана от кредитополучателя на
16.03.2023г., т.е. непосредствено преди усвояване на втория транш по кредита
на същата дата.
Безспорно се установява, че санкционираното лице притежава
качеството "кредитор", дефинирано в § 1, т.10 от ДР на ЗКНИП като кредитна
институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова
институция по чл.3а от Закона за кредитните институции. В това си качество
санкционираното лице, според настоящия съд, е съблюдавало императивните
изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с
потребители при предоставяне на кредити за недвижими имоти. Понятието
"потребител" от своя страна е пояснено в § 1, т.20 от ДР на цитирания
нормативен акт. Според него, потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките
на своята търговска, стопанска или професионална дейност.
Според изричния законов текст на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, кредиторът,
каквото качество притежава кредитната институция, не може да изисква от
потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Преценката за същността на изисканата
5
такса от потребителя за оценка на кредитоспособността му се извършва въз
основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на
кредита. В настоящия казус таксата от 200 лева е изрично упомената в
Договор „Асет универсален ипотечен кредит“ № ДК-474-005435-012 от
01.03.2023г., като изрично е предвидено, че тази такса е платима за кредитен
анализ върху размера на кредита. Според настоящия съд не следва от това
извода, че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е
обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това
не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор
кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира
съгласно него. Това НЕ означава, че кредитната институция задължава с
плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не
за всички кандидатствали за получаване на кредит лица.
Нарушението НЕ правилно е квалифицирано като такова по смисъла на
чл.27, ал.2 на ЗКНИП, а НП е издадено в нарушение на материалния закон.
При условията на чл.80, ал.1 от ЗЗП НЕ правилно е наложена имуществена
санкция на юридическо лице кредитна институция - кредитор, което не е
доказано да е извършило административно нарушение по смисъла на чл.27,
ал.2 на ЗКНИП.
Тъй като нарушението не е доказано за извършено и според настоящия
съд е нарушен материалния закон при съставяне на процесния АУАН и
издаване на НП, не следва да се излагат доводи за това дали е следвало да се
приложи чл.28 от ЗАНН. Подобен анализ се изисква при доказано за
извършено административно нарушение, което в случая не е така.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63д, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съд намира, че
на ,,И.А.Б., ЕИК ХХХХХ, гр.С., следва да се присъдят 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение, а искането на АНО, направено чрез ст.
юрисконсулт П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да
бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-005210/28.03.2024г. на
Директор Регионална дирекция (РД) за областите Монтана, Видин и Враца
със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
,,И.А.Б., ЕИК ХХХХХ, гр.С., представлявано от гл. изпълнителен директор Р.
С. и изпълнителен директор М. Г., чрез юрисконсулт С. В., е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20000 (двадесет, хиляди) лева на
основание чл.80, ал.1 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА КЗП гр.С., към което ЮЛ се числи процесния АНО, да заплати
на ,,И.А.Б., ЕИК ХХХХХ, гр.С., сумата 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директор Регионална дирекция
(РД) за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД
6
„Контрол на пазара“ при КЗП, направено чрез ст. юрисконсулт С. П. за
присъждане на юрисконултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7