Определение по дело №225/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 157 от 01.06.2009г. състав на ВКС е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 306/08г. на БлОС и е отменил въззивното решение, постановено по посоченото дело, като е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и от стадия на съдебното заседание досежно приложението на чл.68 НК.

В с.з. представителят на БлОП пледира за потвърждаване присъдата на РС-Р. по НОХД № 845/07г. и изменение на същата единствено относно приложението на чл.68 НК- съобразно указанията на върховната инстанция.

Защитникът на подсъдимия изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната присъда на РРС, но - с оглед задължителните указания на касационната инстанция сочи, че по отношение на доверителя му следва да бъде приложен чл.25 НК и отмени приложението на чл.68 НК.

В последната си дума подсъдимият иска справедливост.

Въззивният съд, след като се запозна със становищата на страните и задължителните указания на касационната инстанция по смисъла на чл.335,ал.1,т.2 НПК, намери следното:

С присъда № 209 от 07.04.2005г. по НОХД № 905/2003г. състав на РС-гр.Р. е признал подсъдимия И. Р. М. от с.Ч. М., община- Я. за виновен по предявеното му обвинение за извършено на 16/17.05.2001г в с.Ч. М. престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.4,предложение 1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”Б” НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, при първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съдът - по реда на чл.68,ал.1 НК - е постановил подсъдимия да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода от 2 (две) години и 6 (шест) месеца”, наложено му с присъдата по НОХД № 478/2001г по описа на Военен съд –София.

Недоволен от присъдата, подсъдимият я обжалвал в законоустановения срок пред БлОС, излагайки съображения за несъответствието й както с материалния, така и с процесуалния закон. С решение № 306 от 07.11.2008г. по ВНОХ № 306/08г. състав на БлОС е потвърдил изцяло присъдата на РРС, като се е произнесъл и по наведените възражения на М. за процесуални нарушения. По реда на възобновяването това въззивно решение е било отменено с цитираното по-горе решение на ВКС само относно приложението на чл.68 НК, като касационната инстанция също е обсъждала оплакванията на подсъдимия за нарушено право на защита и недостатъци на обвинителния акт и е ги е отхвърлила като неоснователни. Поради и което настоящият състав на БлОС не следва да се занимава отново с наведените от дееца в иницииралата въззивното производство жалба възражения за съществени процесуални нарушения.

При новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС от указания стадий, настоящият съдебен състав на БОС намира следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият е млад човек, български гражданин, с начално образование, не е женен, безработен и безимотен е. Осъждан е няколко пъти за умишлени престъпления от общ характер, както следва :

1) с влязла в сила на 17.04.1996г. присъда по НОХД № 165/1995г. по описа на РС –Р. е признат за виновен в извършване на 06.09.1994г. на престъпление по чл.194,ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 7 (седем) месеца”, чието изпълнение е отложено за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила.

2) с влязла в сила на 01.08.2000г. присъда, постановена по НОХД № 183/2000г. по описа на ВС–С. подсъдимият е признат за виновен за няколко деяния, осъществяващи различни състави на престъпление по чл.195,ал.1 НК при условията на повторност, извършени в периода 19-22.06.1996г. За тези деяния, по реда на чл.23, НК му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, при първоначален „строг” режим, което наказание е изцяло изтърпяно за времето от 21.06.2000г. - 04.12.2000г.

3) с влязла в сила на 08.05.2001г. присъда по НОХД № 391/2000г. по описа на РС–гр.Р. подсъдимият е осъден за извършено от него на 29.04.2000г. престъпление по чл.346,ал.2,т.1 НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, което наказание е изцяло изтърпяно от М. в периода 08.06.2001г. -17.08.2001г.

4) с влязла в сила на 15.05.2001г. присъда по НОХД № 478/2000г. по описа на ВС–С. въззивникът е признат за виновен в престъпление по чл.379а НК, извършено в периода от м.октомври 1995г до 13.12.1995г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 (четири ) години от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият и св.С. са приятели и живеят в с.Ч. М., като св.С. живее в къща на края на селото, към която има плевня. През 2000-2001г. този свидетел оставил в двора си добит дървен материал от смърч (2,5 куб.м. фасонирани дъски), като същият (материалът) се виждал откъм улицата. Св.С., както и неговите близки често отсъствали от дома си.

През м.май 2001г. подсъдимия бил безработен и нямал средства за издръжката си. През същия период от време св.В. изкупувал дървен материал от района на Я., който впоследствие препродавал в гр.П. През втората половина на м.май св.Вехов минал през с.Ч. М., търсейки материал. Подсъдимият се срещнал с него и му заявил, че има материал за продажба, като се поинтересувал от условията. Двамата (подсъдимия и В.) се договорили св.В. да намери клиенти в П., а подсъдимият да му заплати 100лв. за превоз на материала. Св.В. намерил клиенти за материал и на 16.05.2001г. вечерта пристигнал в с.Ч. М. със собствения си микробус, тъй като по-рано през деня имал пътуване до Х., като водел със себе си още едно неустановено лице. Подсъдимият ги завел до дома на св.С., в който по това време нямало никой. Тук подсъдимият и неустановеното лице натоварили в микробуса на св.В. дървения материал, намиращ се зад къщата, като дори част от материала нарязали с трион на място. Подсъдимият представил на св.В. старо позволително за сеч, издадено на името на баща му. След като натоварили материала, всички заминали за гр.Пловдив и на следващия ден го продали. Подсъдимия заплатил на св.В. договорената сума за превоза, а другата взел за себе си.

След няколко дни св.С. установил липсата на материала и подал оплакване. От заключението на съдебно оценителната експертиза, се установява, че стойността на материала е 480 лева.

Горната фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд, който е изложил подробни съображения относно всяко едно от доказателствата по делото и не е необходимо тези съображения да се приповтарят.

Въз основа на тази правилно установена фактическа обстановка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.4,предл.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК и във връзка с чл.29,ал.1,б.”Б” НК. Касае се за кражба на чужди движими вещи, извършена при опасен рецидив.

От обективна страна е безспорно доказано извършването на изпълнителното деяние – подсъдимият е отнел от владението на св.С. без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои описания по-горе дървен материал, като по категоричен начин е прекъснал досегашната фактическа власт върху тези вещи и е установил своя такава. От обективна страна са налице и квалифициращите признаци на кражба извършена при опасен рецидив, при наличието и на хипотезата по чл.29,ал.1 б.”Б” НК - настоящото деяние е извършено и след като лицето е било осъждано три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по реда на чл.66 НК – осъжданията по цитираните НОХД № 165/1995г. на РС –Р., НОХД № 391/2000г. на РС –Р., НОХД № 183/2000г. по и НОХД № 478/2001г., и двете по описа на ВС–С (като и това оплакване е разгледано от ВКС и обсъдено като неоснователно).

Налице е и квалифициращия признак „използване на МПС”. Безспорно е, че за извозване на материала и установяването на трайна фактическа власт върху него, подсъдимият е ползвал МПС – микробус, управляван от св.Вехов. Поради това оплакването на подсъдимия в този смисъл е неоснователно и квалификацията във връзка с чл.195,ал.1,т.4 НК е правилно определена.

От субективна страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд, е налице пряк умисъл – деецът е съзнавал, че отнема чужди вещи, както и че липсва съгласието на досегашния им владелец. Налице е и специалната цел – да се присвоят вещите, тъй като деецът се е разпоредил незабавно със същите. Подсъдимият е имал знание и че е осъждан, което определя квалификацията като такава по чл.196 НК (настоящото деяние е извършено само ден след като предходната присъда е влязла в сила).

Извън оплакванията във въззивна жалба за допуснати процесуални нарушения се твърди от въззивника и че наложеното с атакуваната присъда на РРС наказание е явно несправедливо. И това възражение на подсъдимия е неоснователно- наложеното му наказание (от шест месеца лишаване от свобода) под минимума, визиран в чл.196,ал.1,т.2 НК и е определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК. Въззивният съд напълно споделя съображенията на районния относно приложението на чл.55 НК и за наличието на посочените от него многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Действително, този подсъдим е осъждан четири пъти, но деянията му са осъществени преди повече от 13 години (изключая това по нохд № 391/00г.), като наказанията по две от тях той е изтърпял реално. Т.е. това отегчаващо вината на въззивника обстоятелство не следва да се абсолютизира, като тук е мястото да се отбележи, че една закъсняла присъда по-трудно може да осъществи целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и че резултатите от едно бавно правосъдие не може да са в тежест на подсъдимия, който с процесуалното си поведение по никакъв начин не е способствал за забавянето на делото. Несъмнено е обаче, че предвид предходните осъждания на този деец и липсата на реабилитация по тях не са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК, като правилно е определен и режима- строг- съобразеното действащата към датата на постановяване на първоинстанционната присъда норма на чл.47,ал.1,б.”б”,ЗИН (и съответно на визираното в чл.61 ЗИНЗС, във връзка с пар.3 от ДР на същия закон).

Както се посочи – с атакуваната присъда РРС е постановил подсъдимият да изтърпи –на основание чл.68,ал.1 НК – и отложеното му наказание от 2,6 г. лишаване от свобода по влязлата в сила присъда по НОХД № 478/01г. на ВС-С. По този въпрос и като съобрази и отменителното решение на ВКС, въззивният съд в този му състав намира обжалвания акт на РРС в тази му част за незаконосъобразен. Така, районният съд при преценката относно приложението на чл.68 НК, не е взел предвид, че преди да се произнесе по този въпрос, следва да изследва дали са налице предпоставките на чл.23-25 НК (съобразно императивните правила, визирани в чл.301 НПК). Както се изтъкна - деянията на под.М., за които е осъден с влезлите в сила присъди по НОХД № 183/00г. на ВС-С., НОХД № 478/01г. на същия съд и НОХД № 391/00г. на РРС, са извършени преди за което и да е от тях да е имал влязъл в сила съдебен акт, т.е. в условията на съвкупност. Макар че, извършвайки едва във въззивното производство кумулиране на наказанията по посочените присъди на под.М., съдът би го лишил от една съдебна инстанция (по обжалване на акта в тази му част и досежно това обстоятелство), но с оглед указанията на ВКС и съобразявайки, че приложението на чл.68 НК се явява утежняващо правното положение на осъдения, то настоящият съдебен състав намери, че на жалбодателя следва да бъде определено общо наказание измежду наложените му такива с влезлите в сила присъди по НОХД № 183/00г. на ВС-С, НОХД № 478/01г. на същия съд и НОХД № 391/00г. на РРС в размер на най-тежкото от тях, а именно- от 2,6 години лишаване от свобода. Осъждането на дееца с влязла в сила присъда по НОХД № 165/95г. на РРС и последващите го криминални деяния, за които е осъден с цитираните присъди, са пречка изтърпяването на това общо наказание да бъде отложено за определен изпитателен срок, както и преценката на съда за обществената опасност на деянията и дееца. Съобразно разпоредбите на чл.60,ал.1 и чл.61 ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи така определеното му най-тежко наказание в затвор при първоначален строг режим. С оглед доказателствата по делото, че въззивникът е изтърпял изцяло наложените му наказания от 6 месеца и респ.- 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 183/00г. на ВС-С и съответно - по НОХД № 391/00г. на РРС, както и че от 01.12.2008г. търпи и наказанието от 2,6 години лишаване от свобода по НОХД № 478/01г. (след „активирането” му по реда на чл.68 НК с присъдата на РРС –предмет на обсъждане), то –на основание чл.25,ал.2 НК – от общото най-тежко наказание следва да се приспаднат изцяло изтърпените наказания и отчасти изтърпяното от него такова по последната влязла спрямо него присъда.

Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.334,т.3 и т.6 НПК, във връзка с чл.337ал.2,т.1 и чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 1181 от 05.06.2008г., постановена по НОХД № 845/2007г. на РС-гр.Р., като я ОТМЕНЯ в частта относно приложението на чл.68 НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ общо наказание на подсъдимия И. Р. М. в размер на най-тежкото измежду наложените му такива с влезлите в сила присъди по НОХД № 183/00г. на ВС-С, НОХД № 478/01г. на същия съд и НОХД № 391/00г. на РС-гр.Р., а именно – от 2,6 (две години и шест месеца) години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.

На основание чл.25,ал.2 НК ПРИСПАДА от така определеното общо наказание на подсъдимия М. изцяло изтърпените от него наказания от 6 месеца по НОХД № 183/00г. на ВС-С и от 3 месеца, наложено му по НОХД № 391/00г. на РС-Р. и изтърпяното отчасти от него за времето от 01.12.2008г. до настоящия момент наказание от 2,6 години лишаване от свобода по НОХД № 478/01г. на ВС-С.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: