Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-3 състав, в
публичното съдебно заседание на пети септември две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 713
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са, както следва:
- Първоначално субективно и обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр.
чл. 87 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД от П.И. ЕООД, ЕИК: ******срещу съдружниците в
ДЗЗД Т.Т, БУЛСТАТ: ******- Т. ЕООД, ЕИК: ******И Т. ЕООД, ЕИК: ******, както
следва: 1. За сумата от 53 148, 12 лева – общо дължим и подлежащ на
връщане неусвоен аванс дължим по развален Договор за доставка и
строително-монтажни работи от 31.07.2019 година и в размер на допълнително
възложени и неизпълнени по силата на устно споразумение СМР от 16.06.2020
година, развалено по реда на чл. 87 ЗЗД, при процентно съотношение 1% за първия
ответник и 99% - за втория, съобразно разпределение, уговорено в договор за
създаване на гражданско дружество по ЗЗД и 2. За сумата от 46 223,63 лева – неустойка
по чл. 49 от Договор за СМР от 31.07.2019 година, при процентно съотношение 1%
за първия ответник и 99% - за втория, съобразно разпределение, уговорено в
договор за създаване на гражданско дружество по ЗЗД;
- насрещен иск по чл. 92 ЗЗД, предявен от Т. ЕООД, ЕИК: ******срещу
П.И. ЕООД, ЕИК: ******за сумата от 51946,09 лева – дължима неустойка по
чл. 55 от Договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019
година, дължима поради неизпълнение задължението за заплащане на втора авансова
вноска до 20 работни дни от започване на работа, ведно със законната лихва от
предявяване на иска и съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване
на гражданско дружество и
- съдебно възражение за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД на ответника Т. ЕООД, ЕИК: ****** за сумата от 524,70 лева-
дължима неустойка по чл. 55 от договора и съобразно разпределение, уговорено в
договор за създаване на гражданско дружество.
Ищецът П.И. ЕООД,
ЕИК: ******твърди, че с ответниците като съдружници в дружество по ЗЗД,
на 31.09.2019 година е сключил договор за изработка на СМР, с уговорен краен
срок за изпълнение до 30.06.2020 година и междинни срокове за изпълнение по
линеен график. Твърди, че ответниците са изпълнили несъществена част от
възложената работа и поради голямата забава и на основание чл. 49 от договора,
ищецът го е развалил едностранно, без предизвестие, на 28.05.2020 година.
Поддържа и че е заплатил аванс по договора, като след прекратяването
ответниците са останали задължени за връщане на разликата между заплатения
аванс от 185 902,75 лева с ДДС и усвоените средства /стойността на
изпълнените и приети СМР на стойност 74 966,04 лева с ДДС/. Дължима
намира, че е уговорената неустойка при прекратяване на договора на основание
чл. 49 от същия. По повод описаните вземания ищецът твърди, че на 16.06.2020
година е сключен устен договор за спогодба, с който страните са се съгласили,
дължимата сума за неусвоен, заплатен аванс, да се счита като аванс по
спогодбата за възложени нови СМР. Твърди и че устното споразумение е развалено
от възложителя поради забавено изпълнение, на 25.11.2020 година. До датата на
прекратяване сочи, че са изпълнени СМР на стойност 57 788,60 лева. Поради
всичко посочено, претендира ответниците да върнат неоснователно получената сума
от 53 148,12 лева с ДДС /разликата между заплатения аванс по устното споразумение от 110 936,71 лева с
ДДС и изпълнените СМР, възложени с него от 57 788,59 лева с ДДС/.
Исковите претенции са съобразени с участието на двете
дружества в ДЗЗД и приетия от тях процент на участие в печалбите и загубите на
дружеството.
Изрично, ищецът сочи, че исковата молба, в случай, че се
установи, че договорът не е прекратен преди завеждането й, следва да се счита
за изявление за разваляне.
Във връзка с възраженията на ответниците сочи, че
размерът на авансовата вноска, за която ответниците твърдят, че е в забава, е
намален по силата на сключен при условията на чл. 292 ТЗ, между страните анекс,
като ответникът не се е противопоставил на сключените анекси към първия
договор. Оспорва и да е допуснал забава в плащането на аванса и възникване на
вземането за неустойка. Неоснователни намира възраженията за това, че
ответниците не са били уведомени за допуснатото от тях неизпълнение, като сочи,
че писмата са изпращани на адресите за кореспонденция в договора. Възразява и страните да са постигнали
съгласие за спиране сроковете по договора по време на извънредното положение,
каквото се изисква по договора, като сочи и че не може да се приеме да е налице
и хипотезата на непреодолима сила. Поддържа, че договорът от 2019 година е
прекратен едностранно с получаване на нотариалната покана и е сключен нов
такъв, макар и устно, за извършване на СМР в същия обект. Счита за неприложима
нормата на чл. 83 ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като
вземането по чл. 55 ЗЗД не произтича от договора. Възразява и неустоечната
клауза, на която основава претенцията си, да е нищожна.
По насрещния иск – оспорва го като неоснователен, както и
възражението за прихващане на другия ответник, като настоява, че е постигнато
съгласие за изменение на размера на втората авансова вноска по договора от 2019
година. Настоява, че анексите за изменение на договора са действителни, при
спазване необходимата писмена форма, като изпълнителите са се съгласили с тях
мълчаливо и в приложение на чл. 292 ТЗ, както и чрез конклудентни действия.
Поддържа и че не е изпаднал в забава и не е възникнало право за ответниците по
чл. 55 от договора.
Ответникът Т. ЕООД оспорва исковете. Твърди, че
възложените СМР са изпълнени и са на стойност над тези по заплатените аванси и
възнаграждения по договора. Твърди
забава на кредитора по отношение на задълженията му за заплащане на аванса на
две вноски, както и извършени значителни по обем СМР към 25.10.2019 година.
Сочи, че забавата на ищеца е довела до невъзможност за изпълнение задълженията
на ответниците, поради материална необезпеченост. Твърди, че не е бил уведомен
за констатирани пропуски в изпълнението, като оспорва представената по делото
разписка от 24.02.2020 година да е подписана от представляващ дружеството,
както и да е отправена до правен субект. Сочи и че забавата в изпълнението на
СМР се дължи на обявеното извънредно положение в рамките на два месеца, което е
непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, а ищецът злоупотребява с право.
Поради изложеното оспорва за ищеца да е възникнало правото да развали договора,
тоест, не е възникнало и правото на неустойка при прекратяване на
облигационното правоотношение. Оспорва да е сключен договор/споразумение на
16.06.2020 година и договорки в този смисъл, сочи че страните са постигнали
съгласие да бъде продължено действието на договора и до м. 12.2020 година и
значителна част от работата, която е заплатена е изпълнена. Прави и възражение
за неизпълнен договор и за прилагане последиците по чл. 83 ЗЗД. Отделно, счита
неустойката по чл. 49 от договора за нищожна клауза, поради противоречие с
добрите нрави.
Ответникът Т. ЕООД предявява насрещен иск, по който
твърди, че ищецът му дължи неустойка за забава плащането на аванса по договора.
Ответникът Т. ЕООД оспорва исковете с абсолютно идентични
мотиви. Прави при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане с
негово насрещно вземане за неустойка по чл. 55 от договора в размер на 524,70
лева.
И двамата ответници оспорват посочените от ищеца анекси
да ги обвързват, като сочат, че документите не са подписани от техни
представители, а в подкрепа на тезата си сочат, че анексите са изпратени 10
месеца след сключване на договора и издаване на фактурите за тях, а сторниране
на част от фактурите обясняват с неплащането им в срок и избягване на излишни
данъчни задължения. Сочат и че анексите не са изпратени на посочения в договора
имейл. Сочат и че ищецът е бил в забава и по отношение на двете авансови
вноски, от което произтича правото на неустойка за изпълнителите, като
ответниците са издали кредитно известие с оглед избягване дължимостта на ДДС
върху незаплатената част от аванса. Намират и че не е налице обедняване, тъй
като между страните е съществувала правна връзка. Оспорват не само наличието на
споразумение в устна форма, но и уговорени срокове по него, както и
неизпълнение от изпълнителите по договора във времево отношение. Поради това
оспорват и факта на прекратяване на такова споразумение.
Страните претендират законните последици на осъждането и
разноски.
При така заявените факти и съобразно приетия доклад по
делото, по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ищецът носи тежест да докаже:
1./ получаването/обогатяване на ответниците със сумата, заплатена по писмения
договор като аванс в претендирания размер, за която сума е възникнало
задължение за връщане от страна на ответниците; 2./ постигнато съгласие между
страните сумата, която ответниците имат задължение да върнат като неусвоен
аванс да послужи като аванс по сключен нов устен договор за СМР; 3./ предмета,
страните и съдържанието на устното споразумение; 4./ възникване на задължението
за връщане на неусвоения аванс от ответниците - разваляне на писмения договор
/установяване на задължението за връщане на сумата от ответниците/ и разваляне на споразумението /по причина
виновно неизпълнение на задължение по него/; 5./ упражняване на правото на
ищеца да развали договорите, чрез отправяне на изявление до ответника,
предоставяне подходящ срок за изпълнение или наличие на някоя от хипотезите на
чл. 87, ал. 2 ЗЗД и възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото
на ищеца да получи обратно всичко, което е престирал по разваления
договор/споразумение /с изключение на стойността на изпълнените СМР по договора
и устното споразумение/; 6./ изпълнението на задълженията си по процесния
договор/съответно – устното споразумение до развалянето им.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си, вкл. изпълнение на задълженията си във
връзка с възникнали по съгласие на страните облигационни отношения по писмен
договор от 2019 година, постигнато съгласие за изменение на договора по
отношение на уговорените в него срокове за изпълнение, или - евентуално
плащане. Носят тежест да докажат и възраженията си за това, че евентуално
неизпълнение се дължи на причини, за които е отговорен кредиторът, тъй като не
изпълнява свое насрещно задължение по договора или че неизпълнението се дължи
на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора.
По исковете по чл. 92 ЗЗД всеки ищец /и направилият
възражението за прихващане ответник/ носи тежест да докаже валидна неустоечна
клауза, размер на неустойката и твърдените факти, обуславящи възникването й-
разваляне на договора по вина на изпълнителя при условията на чл. 49 от
договора, съответно – забава на възложителя за заплащане на уговорен аванс,
съобразно уговореното в чл. 55 от договора.
Ответникът по насрещните искове носи тежест да докаже
възражението си за изменение на договора по отношение на размера на дължимото
авансово възнаграждение.
Страните не спорят и поради това фактите, обявени за
ненуждаещи се от доказване, съдът приема за установени в процеса, а именно:
сключен между ответниците договор за гражданско дружество при дялово
съотношение между съдружниците за участие в печалбите и загубите - 1% за Т.
ЕООД, ЕИК: ****** и 99% за Т. ЕООД,
ЕИК: ******; сключен на 31.07.2019 година писмен договор за изработка
със съдържанието на представения по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна
страна:
С представения договор от 31.07.2019 година страните са
обвързани в облигационни правоотношения, като ответниците като изпълнител са се
задължили да изпълнят строително-ремонтни дейност /СМР/ по
количествено-стойностна сметка /КСС/, неразделна част от договора, по корпуси
А, Б и Д /вкл. изграждане на външен асансьор на корпус А/ на Професионална
гимназия по строителство, архитектура и геодезия в гр. Русе. Договорена е обща
стойност на СМР от 524 708 лева без ДДС на база единични цени по КСС. В
чл. 3 от договора е предвидена възможност за възлагане на допълнителни СМР по
протокол и единични цени по КСС. В чл. 5 от договора за ищеца – възложител е
установено задължението за плащане на цената за възложената работа, както
следва – аванс от 25 % или 131 177 лева без ДДС на две вноски – от
80 000 лева без ДДС до 30 дни от подписване на договора, фактура и подписване
на протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и от 51 177
лева без ДДС – до 20 дни от започване работа на обекта, фактура и подписване на
протокол за предаване на строителна площадка.
Уговорено е също така и поетапно заплащане на извършените
работи при установен график, при двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи образец 19 и подробна КСС, като от всяко междинно плащане се приспада
пропорционално и от аванса, като междинните плащания и авансът могат да
достигнат до 90 процента от стойността на договора, а окончателното плащане е
дължимо след цялостно изпълнение на предмета на договора. В чл. 6 страните са
се съгласили при реално по-ниска цена на извършените СМР да е дължима тя, а не
договорената стойност по чл. 2.
С договора страните са постигнали и съгласие отчитането
на извършените СМР да става при условията и представяне на документите по чл. 7
– междинни актове образец 19, подписани след покана и от упълномощени от
възложителя лица, техническия ръководител, ПТО специалист, с представена
подробна КСС на изпълнение и подлежащи на заплащане СМР и др. Изрично, в чл. 9
от договора е предвидена възможност за възлагане на допълнителни работи /извън
тези по Приложение 1 към договора, но свързани с тези по предмета на договора/
с протокол за възлагане и писмен анекс по чл. 10.
Срокът за изпълнение на възложените по договора от 2019
година работи е в чл. 15 и е до 30.06.2020 година и по план – график –
междинните срокове за различните видове СМР. Промяна в сроковете страните са се
съгласили също да се извършва само с писмено, двустранно обективирано съгласие.
Според чл. 24 от договора, незаплащане в сроковете от
страна на възложителя обосновава право на изпълнителя да спре работа.
В чл. 49 е предвидено правото на възложителя да развали
договора без предизвестие в случай, че стане явно, че изпълнителят ще е в
невъзможност да изпълни в срок работата, в който случай изпълнителят дължи
обратно връщане на неусвоените средства от аванса и неустойка в размер на 10 %
от стойността на неизпълнените работи по договора. В чл. 55 от договора се
съдържа неустоечна клауза, според която при забавяне авансовото плащане по чл.
5, ал. 1, възложителят дължи неустойка от 0.5% от стойността на дължимата
просрочена сума на ден, но в максимален размер до 10 % от стойността по
договора.
В приложение 1 към договора, неразделна част от същия, се
съдържа и обобщената КСС по видове, количество и единична цена на отделните
СМР, предмет на облигационното правоотношение. Представен е и линеен график
относно прогнозните срокове по видове СМР.
Видно от уведомление на л. 23 от делото, ищецът е
изпратил уведомление до представляващите гражданското дружество за констатирана
сериозна забава в изпълнението на СМР и нанесени щети на обекта, като е
предоставил срок на ответниците да отстранят причините за забавата и осигурят
достатъчно работници за осъществяване на СМР, като предоставят и план за
изпълнението им в срок. Видно от обратна разписка на л. 24, пратката е получена
от М.И.от името на гражданското дружество, на 21.02.2020 година.
На 28.05.2020 година на съдружниците в гражданското
дружество, чрез Х.С., е връчена и нотариална покана /л. 27 от делото/, с която
ищецът подробно е описал констатираното неизпълнение, съответно- изпълнение от
страна на строителите и констатираната забава при съобразяване на приетия
линеен график, като е упражнил правото по чл. 49 от договора и е направил
волеизявление за разваляне на договора, поради невъзможност работата да бъде
приключена в срок и е поканил ответниците в определен срок да върнат сумата от
110 935, 51 лева с ДДС – неусвоен аванс, както и да заплатят неустойка от
46 223,53 лева без ДДС по чл. 49 от договора.
С протоколи образец 19 от 25.10.2019 година, 20.12.2019
година, 07.08.2020 година, на 09.11.2020 година, 24.11.2020 година са
констатирани изпълнените СМР по вид и стойност, както и допълнително
възложените по вид и стойност и извършени строителни работи. Протоколите са
двустранно подписани от представители на възложител и изпълнител, с изключение
на последните два, представени по делото на л. 46 и сл.
Видно от анекс 1 от
30.10.2019 година, неподписан от изпълнителите, е променен общият размер
и размерът на втората вноска от уговорения аванс, а в анекс № 2 и Приложение 1А
към него от 18.03.2020 година са посочени допълнително количество СМР на обща
стойност от 14 618, 50 лева без ДДС. Във втория анекс от 18.03.2020 година
за изпълнителят е предвиден и срок до 20.04.2020 година за изпълнение на 80% от
посочените като забавени СМР и задължение за изпълнение на 80% от вътрешните
СМР в посочения корпус Д, като при неизпълнение е предвидено връщане на аванса
и неустойка от 20 % от общата стойност на договора. Документите са изпратени по
електронната поща на съдружника в ДЗЗД – Т. ЕООД. Отново по електронната поща
на 11.06.2020 година е изпратена и покана за сключване на споразумение на
16.06.2020 година във връзка с възникналите спорове по повод изпълнението на
договора за изработка. Видно от доказателствата, двата анекса са изпратени на
съдружника в ДЗЗД на 24.08.2020 година.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и мотивирано,
изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. Видно от заключението,
и двете страни са отчели като заплатен аванс от 96 000 лева с ДДС по
фактури от 31.07.2019 година по договора от 31.07.2019 година. Ищецът е
осчетоводил и фактура от 01.10.2019 година и кредитно известие от 30.10.2019
година, съответно за дължим аванс от 61 412, 40 лева с ДДС и 41 177
лева с ДДС /съответно осчетоводени при ответника като приходи от продажба на
услуги/. Като аванс е осчетоводена при двете страни и сумата от 9694,51 лева с
ДДС по фактура № 170 от 20.11.2019 година. По фактура № 171 от 21.11.2019
година ищецът е осчетоводил сумата от 33 997, 02 лева с ДДС като разходи
за СМР, като съответно – ответникът е приспаднал по тази фактура аванс от
7082,71 лева с ДДС, както и по фактура № 172 от 20.12.2019 година – ищецът е
осчетоводил сумата от 25 975, 81 лева като разходи за СМР, а ответникът е
отчел и 5411, 63 лева с ДДС приспаднат аванс. Последните две фактури са
издадени на основание съответно – плащане по акт № 1 от 28.10.2019 година и № 2
от 20.12.2019 година.
В заключение вещото лице е обобщило, че неприспаднатият аванс
при ищеца по счетоводни данни е в размер на 104 941, 60 лева без ДДС /,
тъй като не са отчетени приспаднатите аванси по посочените по-горе последни две
фактури, а сумата по фактура 163 е отразена при ищеца като аванс и намаляване
на аванса, а при ответника – като приход. Според вещото лице, разликата в
констатираните като отчетени суми по процесните фактури се дължи на
неправилното им отразяване в счетоводството и на двете страни, поради което
сумата на неприспаднатия аванс е в размер на 92 447, 26 лева, който е
заплатен от ищеца по процесните пет фактури. Установява се от посоченото от
вещото лице в съдебно заседание, че фактурите на стойност от 185 902,74
лева с ДДС са осчетоводени и при двете страни и всичко по тях е платено.
Установява се и че при редовно водено счетоводство, съобразно стандартите, и от
двете страни, неприспаднатият, но заплатен аванс, съобразно издадените фактури
е в размер на 92 447, 26 лева без ДДС /110 938 лева с ДДС/, докато
заплатеният и приспаднат аванс възлиза на 12 494,34 лева без ДДС. Вещото
лице изрично пояснява, че всички междинни плащания /по фактури, които не са
придружени от протоколи за извършена работа/ следва да се осчетоводяват като
аванс, а не като приход /съответно – кредитното известие по тази причина отразява
сторниране, намаляване на аванса/.
От заключението по приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, което съдът възприема като мотивирано, пълно и изготвено
в обхвата на специални знания на вещото лице се установява, че при извършения
оглед на място на 28.02.2022 година, в обекта, предмет на договора от
31.07.2019 година се изпълняват дейности по почистване и подготовка за
приемателна комисия за въвеждане в експлоатация/издаване разрешение за ползване
на строежа, след основен ремонт и пристрояване на външен асансьор на Корпус А.
Вещото лице е констатирало, че в общата стойност, посочена в договора, не е
отчетена стойност на предвидени в КСС дейности по Приложение1- посочени като
вид и единична цена, в размер на общо 1383,05 лева без ДДС, с която сума общата
стойност на договорените СМР възлиза на 526 091,05 лева без ДДС. Вещото
лице намира, че това се дължи на техническа грешка. От извършения от вещото
лице анализ на представените по делото строителни книжа и документи, се
установява, че общо изпълнените от съдружниците в ДЗЗД и възложени по договора
от 31.07.2019 година договор и ОКСС са на стойност от 110 728,84 лева без
ДДС, както следва – по протокол от 28.10.2019
година – 31 106,32 лева без ДДС; по протокол от 20.12.2019 година – 26 338,15 лева без ДДС; по протокол от 07.08.2020 година – 16 063,74 лева
без ДДС, които протоколи са двустранно подписани; както и съобразно едностранно
подписани от ищеца: Протокол от 09.11.2020
година – 15 084,52 лева без ДДС; Протокол 5 от 09.11.2020 година – 2499,95 лева без ДДС и Протокол 6 от 24.11.2020 година – 6 117,12 лева
без ДДС.
Според вещото лице, допълнително са актувани доставки и
СМР по Протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр. 19) №1/28.10.2019г. за 4 307,23 лв. без ДДС,
по Протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр. 19) №2/20.12.2019г. -720,00 лв без ДДС, Протокол за приемане на извършени
СМР (Акт обр. 19) №3/07.08.2020г.– 6
605,96 лв. без ДДС, Протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр. 19)
№4/09.11.2020г.-150,00 лв. без ДДС. Вещото лице е отчело и актуваните доставки
и СМР в заменителна таблица в Протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр.
19) №3/07.08.2020г. -1 238,20 лв.
без ДДС, Протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр. 19) №4/09.11.2020г. -
497,65 лв. без ДДС.
Вещото лице е констатирало, че СМР по протокола от 07.08.2020
година представляват пълно или частично изпълнение на СМР като вид и
количество, заявени по КСС, Приложение 1-1 към анекс № 2 от 18.03.2020 година.
В обобщение, вещото лице сочи, че към 30.05.2020 година общо изпълнените СМР
на обекта са на стойност 62 471,70
лева без ДДС, а към 20.11.2020
година- 104 611,72 лева без ДДС.
Вещото лице е определило и стойност от 11 207,78
лева без ДДС на заявени от ответниците към 09.11.2020 година, но непризнати от
ищеца количества СМР, като разлика от изпълнени и коригирани от възложител
количества СМР в колона 13 и 14 по Протокол 4 от 09.11.2020 година.
Според вещото лице от 24.11.2020 година и до датата на
огледа – 28.02.2022 година, завършените СМР, с приспаднати актувани количества
по договор, биха възлизали на 431 840,61 лева без ДДС, като всички
възложени по проект Модернизация на образователната инфраструктура - ремонт на Корпус А, Б и Д и пристрояване на
съоръжение за достъпна архитектурна среда – външен асансьор на Корпус А на в
ПГСАГ „П. П.“ гр. Русе“.
Показанията на свидетелите Л.и С. съдът кредитира, в
посочената по-долу част, тъй като са логични и непротиворечиви, дадени под
страх от наказателна отговорност от лица с преки впечатления по обстоятелствата
по делото.
От показанията на свидетелката Л.се установява, че същата
е изпълнява ръководна длъжност при ищеца, в чиито задължения са се включвали и
контрол и организация на изпълнението на строително-монтажни работи на всички
обекти, вкл. и процесния. Според Л., работници на ответните дружества са
започнали работа по договора от м. 07.2019 година, но не са спазвали установения
работен /линеен/ график, както и работата не е започната по всички корпуси, за
които са възложени дейности, като първите СМР са изпълнени едва през м. 10.2019
година – частично изпълнена топлоизолация на корпус Б. След това, според
свидетелката, работата по корпус Б е прекратена и е започнало изпълнение на
ремонтни дейности по външната фасада на корпус А, която обаче е била в голяма
забава, както и не са извършвани паралелно ремонтни дейности във вътрешността
на обектите. Според свидетелката, на обекта са присъствали много малко
работници, а в продължение на седмици въобще не е имало хора – строителни
работници- на обекта. Свидетелката знае за подписан втори протокол за
изпълнение и приети СМР през м.12.2019 година, като след това - в продължение на
месец-два на обекта е имало до един-двама работника, които са изпълнявали СМР
вътре в Корпус А. В корпус Д и във вътрешността на корпус Б работа не е
започнала въобще, като според свидетелката, не са изпълнявани и работи като
демонтаж на ламперии и др., за които няма необходимост от материали. Според Л.,
в края на м. 02.2020 година, по вина на строителните работници на ответниците,
е настъпила и авария в Корпус А, който е бил наводнен при неправилно отрязване
на водопроводна тръба, като са причинени значителни материални щети – повредени
тавани, настилки и др., част от които отстранени от строителите. Щетите, Л.твърди,
че не са начислявани и приспадани от възложителя. Според свидетелката, в корпус
А и корпус Б не са се провеждали учебни занятия, поради което не са
съществували пречки от такъв характер. Свидетелката не знае за възникнало
събитие, което обективно да е препятствало извършване на всички възложени СМР,
нито знае възложителят да е уведомяван за такова обстоятелство, като наред с това
сочи, че по всички корпуси, по всяко време е имало терен и възможност за
работа, без оглед температурните и времеви условия. В обобщение свидетелката
сочи, че работа по корпус Д въобще не е започвана, след м. 12.2019 година
дейности не са извършвани и в корпус Б, а в корпус А – след м. 12.2020 година
са извършвани предимно демонтажни работи вътре и то на периоди, като е имало
такива без въобще да се осъществяват СМР. Свидетелката сочи и че страните са
поддържали непрекъсната комуникация, която през м.02.2020 година е свързана с
настъпилата авария, а през м.юни 2020 година възложителят е предупредил
изпълнителите за изтичане на срока по договора и ги е поканил да върнат
неприспаднатия аванс. Свидетелката сочи и че от страна на възложителя основно
тя и управителят са водили кореспонденцията, а за изпълнителите – Х.С.. Според
свидетелката заплатеният аванс, който не е бил усвоен изпълнителите са казали,
че нямат възможност да възстановят и са поискали да го изработят, за което е
постигнато съгласие – да извършат работи на стойност незаплатения аванс до края
на м. юли 2020 година. Дейностите, за които страните са постигнали съгласие да
бъдат отработени за сметка на заплатения аванс свидетелката твърди да са от
тези по сключения договор 2019 година, за което е съставена и нова КСС, а част
от дейностите са били допълнително възложени по анекс, който обаче останал
неподписан. Според свидетелката и в този срок почти нищо не е отработено, като
са извършени само вътрешни работи в корпус А и последните актове са подписани
през м. 11. 2020 година. Л.потвърждава също и че още м. 06.2020 година на
обектите са допуснати и други подизпълнители, а от началото на договора СМР са
започнали да се изпълняват и от работници на възложителя, а след м. 11.2020
година работите са изпълнени изцяло от възложителя и други подизпълнители.
Свидетелката намира и че при действие на договора, изпълнителите не са били
точни относно необходимите придружаващи документи при подписване на актовете
образец 19. Според свидетелката, първоначалната уговорка е била за заплащане на
аванса на два пъти. Впоследствие, още със започване работата на обекта, е
започнало и изоставяне в графика. Тази причина свидетелката сочи за
постигнатото съгласие за намаляване на процента на аванса на 20%, като в
компенсация на това да се изплати сума по първия акт за изпълнени СМР. Според
свидетелката не е имало пречки за работа по време на извънредното положение, а
напротив – липсата на присъствени занимания е осигурявала свобода и възможност
за спокойна работа, при осигурени от възложителя предпазни и дезинфекционни
средства.
Според Л., непризнаните дейности по акт 4 са поради липса
на оправдателни документи и изготвена КСС, одобрена от възложителя, както и
по-голямата част от работата, отбелязана като изпълнена, не е била осъществена
или е била изпълнена в степен, негодна за приемането й и предназначението й.
Свидетелят С. е
осъществявал доставка на материали и контрол на техническите ръководители на
обектите на изпълнителя Т.. Според свидетеля, след получаване на първата вноска
от авансите и част от втората вноска, работата е започнала по външните
топлоизолации и мазилки, като била завършена частично поради настъпилия зимен
сезон. Свидетелят не е запознат за причините за неплащане на втората вноска по
аванса в цялост, но знае да е сторнирана фактура в тази връзка с оглед
незаплащане на ДДС. Според С., СМР са извършвани и вътре, основно през зимата,
като са сваляни ламперии. С обявяване на извънредното положение, С. сочи, че
работата е препятствана, поради липсата на възможност за придвижване на
работниците – тези от София, както и част от работниците не желаели да работят.
След края на извънредното положение, свидетелят сочи, че работата е продължила
по изолациите, мазилките, фасади и вътре – къртене и преработване.
По мнение на свидетеля, през лятото на 2020 година
страните са се съгласили изпълнителите да продължат да работят в рамките на
извършените вече плащания. Работата на обекта продължила до м. 12.2020 година,
като плащанията били периодични и частични, като допълнителните количества не
били признавани от възложителя и съответно – всичко извън КСС не е плащано.
Според свидетеля, последните протоколи не са подписани от тяхна страна, тъй
като не били включени някои количества СМР- напр. окачени тавани и др., като
същевременно всичко по протоколите било извършено, но и в повече, което не е
било отразено. Работата твърди да е преустановена м.12.2020 година, тъй като
изработеното е покрило заплатените от възложителя суми. Според свидетеля,
работата е била в забава към месец юни 2020 година, но страните са се разбрали
да продължат по стария договор, като сочи и че винаги са представяли
необходимите отчетни документи. Сочи и че са извършени дейности извън ОКСС,
допълнителни дейности, като всичко изработено е установявано устно като
изпълнени количества, на обекта в присъствие на представители на страните.
При горните факти, съдът достига до следните правни
изводи.
По делото не е спорно, че между ищеца, като възложител, и
ответните дружества, като изпълнители, са възникнали облигационни отношения,
произтичащи от сключен договор за изработка от 31.07.2019 година. Това се
установява и от приетия като доказателство в производството писмен договор.
Доколкото гражданското дружество по ЗЗД е форма на обединяването на две или
повече лица за постигане на обща стопанска цел, което не е самостоятелно
юридическо лице, страна по този договор не е гражданското дружество, а
отделните съдружници в него. Безспорно по делото е, че съдружници в това гражданско
дружество са ответните търговските дружества и те са постигнали съгласие да
обединят своята дейност за постигане на обща стопанска цел, вкл. изпълнение на
възложените с процесния договор строително-ремонтни дейности, като воля за
съгласие за това е изразена от тяхно име и по обвързващ ги начин от управителя
на гражданското дружество, в което те са съдружници, който е упълномощен да
действа от тяхно име. Не се доказа по делото страните да са постигнали съгласие
за изменение на облигационното правоотношение с анекси 1 и 2 от м. 10.2019
година и м. 03.2020 година /на л. 115-116 от делото/. Посочените документи не
са подписани от представляващ ответниците или дружеството по ЗЗД лице, а съдът
не намира за приложима по отношение на тях на нормата на чл. 292 ТЗ, която с
оглед систематичното й място касае сключването на търговските сделки, но не и
изменението на съдържанието на вече сключени такива. Още повече, в чл. 12 и чл.
17 от договора е поставено изискването промяната в сроковете и сключване на
анекси да бъде извършено в писмен вид, в двустранно подписани документи. Поради
това, съдът приема, че съдържанието на основните права и задължения на страните
са тези по договора от 31.07.2019 година и неговите приложения, подписани при
сключването му.
Същевременно, по делото се установи страните да са
обвързани и от устно споразумение, сключено след м. 05.2020 година, с което на
ответниците са възложени нови, допълнителни СМР в същия обект, както и частично
- извършване на идентични по вид СМР като тези по договора от 31.07.2019
година. От показанията на свидетелите се установява, че след м. 05.2020 година
и след изтичане на срока по договора от 31.07.2019 година, ответникът е
изпълнявал СМР по възлагане от ищеца в строителния обект в гр. Русе. За
наличието на нов устен договор свидетелстват и представените по делото
протоколи образец 19 от 07.08.2020 година, който е и двустранно подписан, както
и два протокола от 09.11.2020 година и от 24.11.2020 година, които не са
подписани от представител на дружеството по ЗЗД, но видно от показанията на
разпитания свидетел С., това е било по причина, че в тези протоколи не са
отразени всички изпълнени от
строителите ремонтни дейности, но не отрича констатираните и отразени в
документа да са извършени. За установените от страните устни договорки, след м.
06.2020 година свидетелстват и осчетоводените от двете страни, макар и
нередовно, фактури за заплатени СМР. Или, анализът на всички доказателства по
делото налага извод за сключен при условията на чл. 292, вр. чл. 293, ал. 1 ТЗ
устен договор между същите страни за изпълнение на СМР на същия обект, вкл. за
нови по вид и количества. Показанията на свидетеля С. за това, че е продължен
срокът на договора от 31.07.2019 година са изолирани и не се подкрепят от
останалите доказателства по делото и изискването по чл. 16 от договора за
наличието на двустранно подписано споразумение за изменение на договора в
частта за сроковете. Свидетелят по-скоро възпроизвежда субективните си
възприятия, като продължаването на срока обвързва основно с идентичността на
обекта, в който се извършват СМР. Ясно изразена е и волята на възложителя за
преустановяване на облигационната връзка и отправената претенция за последиците
от това, обективирана в нотариалната покана от м. 05.2020 година.
По силата на договора от 31.07.2019 година в тежест на
ответниците е възникнало задължение да изпълнят строително-монтажни работи,
описани по вид и количество в ОКСС, приложение 1 от същия. Предвид разпоредбата
на чл. 2 от договора и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че общата уговорена от страните стойност на СМР е
посочената от вещото лице – 526 091,05 лева без ДДС, предвид установената
от експерта допусната явна фактическа грешка при сумиране стойностите на описаните
видове дейности.
Що се отнася за съдържанието на възникналите по устното
споразумение задължения за страните, ищецът не проведе пълно и главно
доказване, като не се установи какви точно СМР в какъв срок и на каква стойност
следва да изпълнят ответниците, нито какво е конкретната насрещната престация,
дължима от възложителя и изпълнена ли е в срок тя. Единствено се установява,
поради признанието на ищеца и доказателствата за сключен устен договор, че са
извършени от ответниците и приети СМР по устното договаряне на стойност от
57 788,59 лева с ДДС, като изпълнителите не оспорват да са изпълнявали
възложени от ищеца СМР и след твърдяната в исковата молба дата на прекратяване
на облигационната връзка по договора от 31.07.2019 година.
Спорно по делото е дали за ищеца, който е възложител по
договора за изработка от 31.07.2019 година, е възникнало потестативното право
да го развали поради неизпълнение от страна на изпълнителите по причина тяхното
виновно поведение, както и дали това право е надлежно упражнено.
Правото на възложител да развали договора за изработка съгласно специалната
норма на чл. 262, ал. 2 ЗЗД възниква тогава, когато за страните по сделката
стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при
забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин,
т.е. при некачествено изпълнение.
В случая, се твърди неточно изпълнение във времево
отношение. В договора са уговорени междинни срокове за изпълнение на
съответните видове СМР – съобразно линеен график по чл. 17 от договора и е договорен
падеж – 30.06.2020 година за изпълнение на задължението на ответниците за
извършване на възложените СМР в цялост. Линейният график следва логичната
последователност на видовете СМР и сроковете за тяхното осъществяване и е
съществен фактор при преценка възможността за изпълнение на работата съобразно
уговореното, а крайният срок за окончателното им приключване се явява основен
елемент от съдържанието на правоотношението и спазването му е от съществен
интерес за кредитора /което е видно и от лимитираните възможности по договора
за изменение на уговорените срокове/, който е встъпил в правната връзка поради
интереса си да получи крайния резултат в определен срок, а не принципно в
неопределен или определяем по волята на длъжника бъдещ момент.
От свидетелските показания и заключението на вещото лице З.
се установява, че изпълнителите са допуснали голяма забава в изпълнение на
видовете СМР по график и съответно – същите не са и завършени към 30.06.2020
година, като в по-голямата част въобще не е започнала работа по възложеното, а
по отношение на други видове СМР, тя е изпълнена частично. От представените по
делото, двустранно подписани и съставени преди
уговорения падеж приемо-предавателни протоколи /тоест, тези от м. 10 и
м. 12.2019 година/, се установява, че изпълнените и приети СМР по договора от
31.07.2019 година са на стойност от 62 471,70 лева без ДДС, като в тази
част и допълнително възложените и приети в процеса на работа СМР и такива по
заменителна таблица. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за това в
този срок да са изпълнени и други видове СМР или СМР, надхвърлящи посочената
стойност, съдът приема за доказано изпълнени СМР към 28.05.2020 година /датата
на която до знанието на ДЗЗД е достигнало изявлението за разваляне на договора/
именно описаните в Протоколите образец 19 от 28.10.2019 година и от 20.12.2019
година, подписани от представители на двете страни и неоспорени в процеса.
Тоест, в случая се установява, че в периода /месец преди изтичане на срока по
договора/ са извършени само отразените по протоколите видове и количества СМР,
които представляват едва около 10 процента от стойността на общо възложените.
От събраните гласни доказателства се установи, че към посочената дата не е
започнала въобще работа по част от обектите /напр. дейностите по корпус Д, по
изграждане на външен асансьор и ограда по корпус А и Б, покривни работи по
корпуси А и Б и др./, като още от стартиране на работата от страна на
изпълнителите не са осигурени необходимия брой работници и не е създадена
организация за изпълнение на дейностите при спазване на междинните срокове,
като в определени периоди въобще не е работено на обекта, което съответно е
довело до сериозно забавяне от установените в план-графика междинни срокове за
отделните видове СМР и СМР по различните корпуси. Или, доказа се по делото
неизпълнение на задълженията на ответниците за изпълнение на СМР в определените
срокове и обеми, както и липса на доказана готовност и възможност за това.
Според чл. 15, договорът влиза в сила от датата на
превеждане на пълния размер на аванса по чл. 5, ал. 1, т. 1.1.1 от 80 000
лева без ДДС. Авансът е заплатен на три пъти, като последното плащане е от
05.09.2019 година /срокът по чл. 5 е изтекъл на 30.08.2019 година, като частта
от аванса, заплатена след тази дата е 10 000 лева и със забава от 4 дена/.
Поради това и във връзка с възраженията в отговорите на исковата молба, съдът
приема, че допуснатата забава в изпълнение на задължението за превеждане на
пълната сума от уговорения първи транш от аванса, е незначителна с оглед
времето на забавата и незаплатената част от общата дължима сума. Тоест,
посоченото обстоятелство не би могло да бъде разглеждано като основание за
освобождаване на длъжника от отговорност, поради забава на кредитора в
плащанията и съответно - неосигуряване финансова обезпеченост за започване на
работите по договора. Ответниците, освен това, не доказаха забавата в
изплащането на сумата от 10 000 лева да е причина за последваща
невъзможност да започнат и изпълнят работата в цялост и в срок /напр. поради
необходимост от средства за наемане на специална техника или закупуване на
материали/ . Същото важи и по отношение на незаплатения в срок и цялост втори
транш от уговорения аванс, което обстоятелство също не е спорно по делото и
което се сочи като причина за длъжниковото неизпълнение. По делото не се
установи, обаче, незаплащането и на втората част от аванса в цялост да е
обуславящо за изпълнение на конкретните видове СМР от строителите поради
финансова необезпеченост. Напротив, свидетелите сочат, че на обектите според
линейния график и времевите условия са подлежали на изпълнение множество
дейности, които не изискват допълнителни материали или техника, тоест, не се
установи да е имало необходимост от допълнителни средства извън тези, които при
положена добра грижа в организация на работата и плануване на разходите, всеки
строител следва да е предвидил с оглед уговорения обем, вид и време на
извършване на СМР в конкретно правоотношение. Отделно, видно от доказаните плащания
по делото, освен авансите на ответниците са заплащани своевременно и след
издаване на фактура СМР, изпълнени и приети по изготвените протоколи образец 19
от м. 10 и м. 12.2019 година. Следователно, не може да се приеме, че неплащане
на аванса в цялост е в пряка причинна връзка с констатираното неизпълнение на
длъжниците, като изпълнителите сами са се поставили в положение да не могат да
изпълнят възложената работа. Събраните гласни доказателства сочат на това, че
участниците в ДЗЗД нито първоначално, нито в последствие са имали достатъчна
подготовка за осигуряване достатъчно работници, материали и техника на обекта
за започване на работа в пълен обем и приключването й в срок. Дори към изтичане
срока по договора такава готовност и възможност не е установена, въпреки
осигурените средства за работа при заплащане в цялост на първата част от аванса
и по-голямата част от втората, както и при текущо заплащане на отчетените и
приети СМР. Поради това, неоснователно е възражението за забава на кредитора
при условията на чл. 95 ЗЗД и последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД поради неоказано съдействие от кредитора да се
извършат уговорените ремонтни дейности, тъй като не е осигурено финансиране
/материална обезпеченост/ за заплащане на възнаграждение за тях. Не се
установиха и обстоятелства, които да сочат на извод длъжниковото неизпълнение
да е по причина в поведението на кредитора.
С оглед изложеното, се налага крайният извод, че по
делото не се доказа да е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД,
респективно предпоставките по чл. 83 ЗЗД, при които да се считат отпаднали
последиците от установената забава на длъжниците, включително и пораждането на
потестативното право по чл. 87 ЗЗД в полза на възложителя.
В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника
и че забавеното изпълнение се дължи на непреодолима сила, а именно - въведеното
извънредно положение през м. март 2020 г. Със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. в страната
действително е обявено извънредно положение заради появилата се пандемия от
заболяване с Ковид 19. Епидемичната обстановка, обаче, няма характер на
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, тъй като не
са въведени извънредни забрани за строителство, а затрудненията от вътрешноорганизационен
характер при намиране и придвижване на работници не е нито обективно, нито
непредотвратимо. Напротив, от показанията на свидетелката Л.се установи, че
въведеното извънредно положение и липсата на учебни занятия принципно е способствало
за улесняване и ускоряване работата на строителния обект. Ответниците не са
ангажирали и доказателства за това да са положили дължимата грижа /изискуема и
според чл. 306, ал. 3 ТЗ/ за своевременно и незабавно уведомяване на
възложителя за наличието на непреодолими пречки за продължаване на работата и
постигане на съгласие в тази насока. Показанията на свидетеля С. в тази насока
са общи и неконкретизирани и при липсата на други доказателства, по делото не
се доказа възложителят да е бил своевременно уведомен за затруднения от
организационен характер /невъзможност за достъп на работниците до обекта,
поради това, че същите живеят в град София/.
Отделно, установеното в цитирания по-горе закон спиране
на някои видове срокове, е неотносимо към сроковете по процесния договор.
Срокът за изпълнение на работата за ответниците е започнал да тече от
05.09.2019 г. /когато е извършено плащането по чл. 5, т. 1.1.1/, далеч преди
обявяване на извънредното положение, през което време изпълнителите са
разполагали с време да напреднат със строителните дейности и организират
работата си. В тази насока следва да се добави и че по делото не се събраха
доказателства за това да са били налице и извънредни климатични /сезонни/
явления, препятстващи изпълнение на работите и невъзможност за следване на
прогнозния план /изначално включващ предвиждане на изпълнение на СМР през
студената част от годината/.
Предвид горното, ответниците не доказаха твърдените
обстоятелства, освобождаващи длъжника от отговорност поради забава на кредитора
или поради невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията.
От всичко гореизложено се налага извод, че изпълнителите
по процесния договор за изработка, сключен между страните по спора, не са
извършили възложената им работа в срок и са неизправна страна, поради което за
възложителя, е възникнало потестативното право едностранно да развали договора
на основание чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 262 ЗЗД, въпреки че ищецът е бил в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на втората част от аванса по чл. 5
от договора. Трайно установена е съдебната практика, че общите предпоставки за
развалянето на договора са наличието на неизпълнение на задължение от
насрещната страна по договора по причина, за която длъжникът отговаря, като в
Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. № 1970/2013 г. по описа на ВКС, Т. К., І
Т.О. е прието, че чл. 87, ал. 1 ЗЗД не поставя изрично условие страната, която
разваля договора да бъде изправна, като възможност да стори това има всяка от
страните, независимо че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед
неизпълнението на противната страна, да развали едностранно договора.
На следващо място, за да породи правно действие правото
на страната да развали договора, то трябва да бъде и надлежно упражнено. Предвид
характера на договора за изработка това става извънсъдебно с писмено изявление
на кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение на
задължението. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника, то е станало
безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Специалната норма на чл. 262, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност
за възложителя, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, да развали
договора, като не е въведено изискване за предоставяне на срок за изпълнение. В
случая, от доказаните по делото факти е видно, че към датата на изпращане на
нотариалната покана, получена съответно на 28.05.2020 година, около един месец
преди изтичане срока по договора, изпълнителите са допуснали толкова
продължителна забава в изпълнение на СМР съобразно междинните срокове по
линейния график, както и че свършената работа е незначителна предвид възложения
обем дейности, че е явно невъзможно завършване на ремонтните дейности до
определения падеж. Доколкото договорът е сключен за изпълнение на дейности,
възложени по обществена поръчка и срокът е съществен за възложителя елемент от
правоотношението, като изпълнение не е последвало и след предоставената от
кредитора възможност за това през м. 02.2020 година. Липсата на готовност и
проявена активност за завършване на работата, установена от разпита и на
двамата свидетели, обосновава извод, че забавеното изпълнение на процесното
задължение е станало безполезно за кредитора. Това означава, че в случая за
надлежно упражняване от възложителя правото да развали процесния договор за
изработка, е нужно само да бъде отправено писмено изявление до изпълнителите в
тази насока, без да се дава нов срок на длъжника за изпълнението му.
От приетите в производството доказателства и по-точно нотариалната
покана се установява, че до участниците в гражданското дружество, чрез неговия
представляващ, е адресирано изявлението за разваляне на договора от страна на
ищеца. Същото е и достигнало до знанието на адресатите, тъй като е връчено
редовно на служител, поел задължението да предаде поканата, съобразно правилата
за призоваване, предвидени в ГПК по отношение на всяко от юридическите лица –
участници в ДЗЗД, което обстоятелство всъщност и не се оспорва от ответниците.
Ето защо, следва да се приеме, че възложителят надлежно е упражнил
потестативното си право по чл. 87 ЗЗД спрямо двамата ответници и процесният
договор се счита развален от момента на уведомяването, т.е., считано от
28.05.2020 г. Във връзка с възражението на ответниците следва и да се отбележи,
че в договора не е посочено конкретно лице, което да получава книжа от името на
ДЗЗД или участниците в него.
По отношение на твърдяното от ищеца устно споразумение не
се установи възникнало и упражнено право на разваляне на същото /вкл. и със
съдържащото се в исковата молба изявление за разваляне/, поради недоказано
неизпълнение на конкретно установено задължение за ответниците.
Правното действие на надлежно упражненото право на
разваляне е едностранно прекратяване на правоотношенията между страните, като
развалянето в случая и доколкото договора за строителство е с продължително
действие, няма обратно действие и съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може
да иска връщане само на неусвоената част от дадения аванс. Както беше посочено,
по делото се доказа, че в изпълнение на договора ответниците са получили сумата
от 92 447, 26 лева без ДДС или 110 936, 71 лева с ДДС като аванс,
която сума не е усвоена и не е представена насрещната престация от страна на
ответниците по време на действие на договора и преди неговото разваляне,
съответно- подлежи на връщане. Ответниците не доказаха по време на действие на
договора и в изпълнение на уговореното да са изпълнили СМР, надхвърлящи
посочената сума, като изпълнението по останалите представени по делото протоколи
образец 19 дейности, приети от възложителя, както беше посочено по-горе са
допълнително, устно договорени между страните.
Независимо от извода за недоказаност на разваляне на
устното споразумение, доколкото ищецът признава, че със стойността на установените
като изпълнени по него СМР се погасява подлежащия на връщане неусвоен аванс,
както и предвид установения от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
техен размер от 57 908, 43 лева с ДДС, то за ответниците е останало
непогасено задължението за връщане на сумата от 53 028, 28 лева с ДДС по
разваления договор от 31.07.2019 година /разликата между подлежащия на
възстановяване аванс с ДДС и стойността на извършените по устното възлагане и
доказани в процеса СМР/. Следва да се отбележи, че съдът приема за доказани
изпълнени СМР на обща стойност представляваща сбор от сумите по приетата работа
по протоколите от 07.08.2020 година, двата от 09.11.2020 година и от 24.11.2020
година, като ответниците не доказаха изпълнени СМР на обекта след 28.05.2020 година
на стойност над посочената от вещото лице по СТЕ от 57 908, 43 лева с ДДС.
Доказателства за това да са изпълнени от ответниците и неприетите СМР по
протокола № 4 от 09.11.2020 година на стойност от 11 207,78 лева без ДДС
не са ангажирани в процеса. Липсата на установени СМР на по-висока стойност от
въприетата по- горе, която да оправдае задържане на други суми по заплатения
аванс по договора от 31.07.2019 година и устните договорки след развалянето му,
обосновава извод, че искът по чл. 55 ЗЗД е основателен до размер общо от
53 028,28 лева с ДДС, от които Т. ЕООД дължи 530,28 лева, а Т Усма ЕООД –
52 498 лева.
Ответниците, от своя страна не доказаха възникнало
основание за задържане на посочената сума от 53 028,28 лева с ДДС или
погасяване на задължението си за връщането й на ищеца. От СТЕ се установи, че
всички залегнали в договора от 31.07.2019 година СМР са изпълнени понастоящем
на обект, но предвид свидетелските показания – от работници на самия ищец и
други подизпълнители.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
В чл. 49 от договора се съдържа и неустоечна клауза,
която има характер на отнапред уговорен размер на дължимото обезщетение при
разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя.
Клаузата, противно на възраженията на ответниците, съдът намира да е
действителна.
Заявеното възражение е за нищожност на описаната уговорка
за дължимост на неустойка, тъй като с нея се накърняват добрите нрави, е
неоснователно. Според чл. 26, ал. 4, вр., ал. 1 ЗЗД, нищожна поради
противоречие с добрите нрави може да бъде и само отделна договорна клауза.
Относно нищожността на това основание на уговорена неустойка са дадени
задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС. Според възприетото от ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клаузата за неустойка тогава, когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се
прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора. В
случая, неустойката по чл. 49 е уговорена в процент от стойността на
неизпълнените работи по договора и е дължима само при пълно неизпълнение по
договора и неговото прекратяване по вина на едната страна - изпълнител. Тоест,
същата е функция от неизпълнената част от възложените работи. За преценката
съобразно указанията в тълкувателното решение, съдът взима предвид и обстоятелството,
че договорът е сключен в резултат на проведена обществена поръчка и е свързан с
обект от обществено значение, като немаловажен фактор е и особения източник на
финансиране на средствата в тези хипотези, необходими за възложените дейности,
които обстоятелства изискват сигурност при избор на изпълнителя и за изпълнение
на работата, вкл. при спазване на заложените срокове. Именно поради това
определеният процент на неустойката за вреди от пълно неизпълнение и при
прекратяване на облигационната връзка, настоящият състав приема, че обезпечава
изпълнението по договора и реализиране на проекта в срок и целево усвояване на
отпуснатите за финансирането средства. Или, неустойката в случая обезпечава
постигане на крайния резултат от възложената работа. Неустойката цели и
избягване на загуба на средства и време при намиране на нов изпълнител за
обекта по проекта. Тоест, процесната неустойка не води до единствен резултат
неоснователно обогатяване само за едната от двете насрещни страни по сделката
за сметка на другата и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, поради което не противоречи на добрите нрави.
Щом уговорката за неустойка по чл. 49 от договора е
валидна, следва да се приеме, че с надлежно упражненото право на ищеца да
развали договора поради виновното неизпълнение от длъжниците, за него е
възникнало и правото да претендира и неустойката при разваляне.
За определяне размера на тази неустойка, съдът взима
предвид заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което е видно, че
неизпълнените работи по договора възлизат на стойност от 463 619,35 лева
без ДДС /или 556 343, 22 лева с ДДС/, като разлика от уговорената цена по
договора от 526 091,05 лева без ДДС /при зачитане установената техническа
грешка при сборуване/ и признатите и приети СМР по протокол № 1 от 28.10.2019
година на стойност от 35 413,55 лева без ДДС и протокол № 2 от 20.12.2019
година на стойност от 27 058, 15 лева без ДДС, както и предвид липсата на
доказателства за извършени СМР от договорените на 31.07.2019 година над този
размер. Следователно, дължимата неустойка от 10 % е в размер на 55 634, 32
лева, но предвид диспозитивното начало в процеса, следва да бъде присъден
претендираният в исковата молба размер от 46 223, 63 лева, от които Т.
ЕООД дължи 462,24 лева, а Т Усма ЕООД – 45 761,39 лева.
По насрещния иск и възражението за прихващане.
Производството по насрещния иск по аргумент от чл. 637, ал.
1, изречение второ ТЗ не подлежи на спиране и съответно – не е недопустимо при
предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ.
Претендираните по тях вземания ответниците основават на
нормата на чл. 92 ЗЗД и уговорката по чл. 55 от договора, според която при
забавяне авансовото плащане по чл. 5, ал. 1, възложителят дължи неустойка от
0.5% от стойността на дължимата просрочена сума на ден, но в максимален размер
до 10 % от стойността по договора.
При зачитане на правното действие на упражненото
потестативно право на развалянето на двустранния договор и съобразяване
характера на договора, съдът намира и искът и възражението за неоснователни.
Предпоставките за заплащане на неустойка от страна на ищеца не са налице, тъй
като договорът между страните е развален и считано от 28.05.2020 година
облигационната връзка е прекъсната. След развалянето на договора не може да има,
както изпълнение по него, така и неизпълнение, вкл. и възникване на последиците
от неизпълнението, свързани с правото на неустойка по чл. 55 от договора /за
забавено изпълнение на авансови плащания/, като кредиторът разполага с правото
да претендира единствено обезщетение за вредите от неизпълнението по реда на
чл. 88, ал. 1, пр.2 ЗЗД, в каквато хипотеза не е предявения от ищеца иск/приетото
възражение за прихващане. Уговорката по чл. 55 не е предвидена в хипотезата на
разваляне на договора, а прекратяването на договора изключва приложение на
хипотезите по чл. 79 ЗЗД.
По
разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и заявено своевременно
искане и съобразно изхода от производството, на ищеца са дължими общо разноски
от 4369 лева за държавна такса и вещо лице /по делото не е събирана такса за
допускане на обезпечение, както и няма искане и доказателства за присъждане на
адвокатско възнаграждение на ищеца/ в настоящото производство, платими от
ответниците, съобразно участието им в ДЗЗД / Т. ЕООД, ЕИК: ******- сумата от 4327 лева и Т. ЕООД, ЕИК: ****** – сумата
от 44 лева/ и при отразена компенсация на дължимите на ответниците и съответни
на отхвърлената част от исковете разноски за вещо лице по СТЕ от 1 лев общо. Няма
доказателства за заплатено възнаграждение на адвокат на ответниците.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач
не са дължими разноски.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 87, вр. чл. 88 ЗЗД участниците в ДЗЗД Т.Т,
БУЛСТАТ: ******съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване на
гражданско дружество по ЗЗД, а именно: Т. ЕООД, ЕИК: ******И Т. ЕООД, ЕИК: ******
да заплатят на П.И. ЕООД /н/, ЕИК: ******, както следва:
- Т.
ЕООД, ЕИК: ******- сумата от 52
498 лева с ДДС – представляваща общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен
аванс дължим по развален Договор за доставка и строително-монтажни работи от
31.07.2019 година, срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни
престации чрез изпълнение на строително-ремонтни работи по устно възлагане от
м. 06.2020 година, ведно със законната лихва от 21.04.2021 година и до
окончателно погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 52 616,64 лева, като неоснователен;
- Т.
ЕООД, ЕИК: ******- сумата от 530,28
лева с ДДС, представляваща общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс
дължим по развален Договор за доставка и строително-монтажни работи от
31.07.2019 година срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни
престации чрез изпълнение на строително-ремонтни работи по устно възлагане от
м. 06.2020 година, ведно със законната лихва от 21.04.2021 година и до
окончателно погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 531,48 лева, като неоснователен;
ОСЪЖДА, на основание чл. 92
ЗЗД,
участниците в ДЗЗД Т.Т, БУЛСТАТ: ******съобразно разпределение,
уговорено в договор за създаване на гражданско дружество по ЗЗД, а именно: Т.
ЕООД, ЕИК: ******И Т. ЕООД, ЕИК: ****** да заплатят на П.И. ЕООД/н/, ЕИК: ******, както следва:
- Т.
ЕООД, ЕИК: ******- сумата от 45 761,39
лева, представляваща неустойка по чл. 49 от Договор за СМР от
31.07.2019 година, ведно със законната лихва от 21.04.2021 година и до
окончателно погасяване на сумата и
- Т. ЕООД,
ЕИК: ****** - - сумата от 462,24 лева, представляваща неустойка
по чл. 49 от Договор за СМР от 31.07.2019 година, ведно със законната лихва от
21.04.2021 година и до окончателно погасяване на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
участниците в ДЗЗД Т.Т, БУЛСТАТ: ******и съобразно разпределение, уговорено в договор за
създаване на гражданско дружество по ЗЗД, а именно: Т. ЕООД, ЕИК: ******И Т.
ЕООД, ЕИК: ****** да заплатят на П.И. ЕООД/н/, ЕИК: ******и по компенсация, както следва:
Т.
ЕООД, ЕИК: ******- сумата от 4327
лева и Т. ЕООД, ЕИК: ******
– сумата от 44 лева- сторените разноски от ищеца в настоящото
производство за ДТ и вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.
ЕООД, ЕИК: ******срещу П.И. ЕООД/н/, ЕИК: ******иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 51946,09 лева – дължима неустойка по чл. 55 от Договор за
доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019 година, дължима поради
неизпълнение задължението за заплащане на втора авансова вноска до 20 работни
дни от започване на работа, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца- Х.Д. АД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: