Р Е Ш Е Н И Е
гр. М.17.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-М., пети граждански състав, в открито заседание на 19.06.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдия П. xxx по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с пр. осн. чл.99 ал.1 СК.
Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Ищецът- Г. Е. М. xxx твърди в исковата молба, че с ответникът сключили граждански брак на 04.03.2004г., който е първи за нея и втори – за него. От брака си имат едно дете- В. В. М., родено на 02.06.2004 г. Проблемите в брака им започнали след раждане на детето. Ответникът й заявил, че трябва да започне работа, за да могат да издържат семейството и да отделят средства за детето. Нейното желание било да остане в къщи и да гледа детето до навършване на 1- годишна възраст, но ответникът я упреквал, че е от бедно селско семейство и тя е бедна, че няма висше образование и трябва да работи. Майка му изтъквала същото като нейни недостатъци. За да няма разногласия започнала работа, като през деня работела във фирма, а вечер се грижела за домакинството и детето. В последствие ответникът започнал да се държи грубо с нея, да я обижда и прави скандали не само в къщи, но и в присъствие на техни познати, колеги и да я бие. Нанасял й побои и в присъствие на детето, което при повишаване на тона му започвало да плаче. Много пъти имала намерение да го напусне, но не го правила, защото й обещавал, че ще се промени. “Промените” траяли няколко дни и всичко продължавало по старо му. На 31.01.2009г. ответникът отново й нанесъл побой, за който се снабдила с медицинско удостоверение. На 14.02.2009г. пак се опитал да я бие, а на 18.02.2009г. напуснала жилището му заедно с детето, от когато са във фактическа раздяла. Установила се при родителите си в гр. М.. Счита че в бракът им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, съществува само формално и за това се обръща към съда с искане да бъде постановено решение, с което се допусне развод на посоченото основание, по изключителна вина на ответника.
Заявява искане да й бъде предоставено упражняване на родителските права над малолетното им дете В., а на ответника да бъдат определени мерки относно лични отношения като да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца. Да й заплаща като майка и законен представител на детето месечно издръжка в размер на сумата 100 лв, считано от 18.02.2009г., ведно със законната лихва. Не претендира за ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес гр. М., ул. xxxx № xxxx, вх. xxxx, бл. xxxx, , което да бъде предоставено на ответника. След развода желае да носи предбрачното си фамилно име- Г.. Няма претенция за лична издръжка. Претендира за присъждане на направените по водене на делото разноски, за които представя списък. Чрез пълномощника си- адв. Е. Л. представя писмена защита.
Ответникът- В. Н. М. xxx не оспорва иска за развод, но настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака счита, че е по вина на ищцата. Твърди в подадения писмен отговор, че на 02.01.2009г. съпругата му провела няколко телефонни разговора като му казвала, че са с майка й. Тогава със своя телефон набрал телефонния номер, с който разговаряла- ********** и видял изписано името на В.. Това лице било наето от тях в края на ноември 2008г. за преместване на стока от склад на семейната им фирма “ xxxx - М” ЕООД. Знае го, че работи като хамалин в складовата база на града и че е циганин от кв. xxxx . Настоял за обяснение от ищцата и тогава му казала, че двамата са любовници. Бил потресен от нейното признание и помолил баща й да дойде и обсъдят проблема. Тъстът му дошъл веднага и в негово присъствие Г. разказала, че между нея и В. има интимна връзка, която обещала да преустанови. Същото обещала по- късно и пред кума им Н. Г. К., но не се променила.
Излага още твърдения относно предишна месторабота на ищцата, от която била дисциплинарно уволнена. Започнали семеен бизнес- търговия, за който майка му им дала начален капитал от 5 000 лв. Регистрирали фирмата на домашния му адрес с едноличен собственик- ищцата. За нейни нужди майка му изтеглила кредит от 4 680 евро, които дала на ищцата Г. и сумата била инвестирана в дружеството им. Той също станал поръчител на фирмата и се задължил със сумата 30 000 лв от Банка ДСК- М.. Основната работа във фирмата извършвал той, извън което преподавал в училище. Заплащал по една минимална работна заплата на тъщата си, за да помага при отглеждане на детето им В..
Заявява претенция родителските права по отношение на малолетното им дете да му бъдат предоставени за упражняване, защото ищцата не се справяла добре с майчинските си задължения. Изразява към нея и други обвинения чрез своя процесуален представител- адв. К. К., като счита, че ще е лошо и вредно за детето В. да бъде отглеждана в кв. xxxx . При него има по- добри жилищни условия и разполага с повече средства от ищцата. На последната да се предостави подходящ режим на виждане с детето. Да му заплаща за издръжка на същото по 30 лв месечно. Да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Ищцата да носи предбрачното си фамилно име. Подробно развива доводите си в писмено становище, с искане за присъждане на деловодните разноски.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235 ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че сключили граждански брак с акт № 13 на 04.03.2004г., в гр. М., от който имат едно дете- В. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx. Живели заедно до 18.02.2009г. на адрес гр. М. ул. xxxx № xxxx, вх. xxxx, бл. xxxx, , от когато датира фактическата им раздяла. Ищцата с детето напуснала това жилище и се установили при родителите й, в същия град. Ответникът останал в него.
От показанията на свидетелите Д. В., М. П. и В. В. се установява, че между страните имало скандали, при които ответникът нагрубявал ищцата, наричал я “курва”, псувал я вулгарно, нанасял й побои. Бил много ревнив по думите на свид. Д. В., която присъствала на негови закани и обидни думи по адрес на ищцата. Последната идвала на работа с подпухнали от недоспиване очи и споделяла неведнъж, че ответникът я тормозел и бил. Очевидец на подобни скандални сцени била и другата свид. В. Д., която разказва за една вечеря в началото на миналата година, когато ответникът след употреба на ракия и вино се скарал на ищцата, “че му било малко яденето”, със свита в юмрук ръка срещу й. Свидетелите депозират показания и относно това, че познават ищцата като майка, която се грижи за детето си лично и с помощта на своите родители, с които е в едно домакинство след фактическата раздяла. Заедно ползват жилище под наем, което се състои от 5 стаи и има отделно помещение за нея с детето В., за брат й- на 22 г. Родителите й работят и се грижат за възрастна, болна нейна баба по бащина линия в този дом.
Ангажираните от ответника свидетели- Р. Д., С. С. и И. В. депозират показания относно това, че през миналата година виждали ищцата заедно със свид. В. Р. xxx 2008г. да се целуват в склада на страните, а втората е категорична, че ” 50 % от хората в квартала знаят за тази връзка”. Тя самата живее и има барче в кв. xxxx на гр. М., което страните зареждали със стока от склада си. В същия квартал живее и свид. В. Р., който им помагал в хамалската работа. За интимна връзка между последния и ищцата говорят посочените свидетелите. Свид. И. В. познава ответника като “един хубав младеж, учен, с образование. Споделя добрите си впечатления от майка му, която помагали при гледане на детето им и финансово- за нужди на семейната им фирма изтеглила заем от ДСК. Със същия ищцата споделяла, че не може да живее заедно с В., защото се събирал с приятели, най- вече в кв. xxxx и закъснявал. Свидетелят Н. К. се опитал да сдобри страните, когато били скарани и му се обадили една вечер, но явно не успял. Свид. В. Р. отрича да са имали с ищцата интимни отношения. През последните 7-8 месеца всяка вечер пият алкохол с ответника в барче при свид. С., кв. xxxx като “В. пие ракия по 250-300-350 грама на вечер.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от близката родствена връзка на част от тях със страните. Те взаимно не се опровергават и оборват, а всяка група допълва общата картина на семейния живот на страните.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Това му състояние се обективира от влошените взаимоотношения между ищцата и ответника през един продължителен период от време, както и от установената фактическа раздяла, след която не са се събирали. Данните по делото сочат, че между тях не съществува взаимно уважение и подкрепа, обща грижа за отглеждане и възпитание на детето и за семейството като цяло. Поведението им, установено от гласните доказателства сочи на извода за неизпълнение от тяхна страна на задължения, каквито Законът и добрите нрави изискват от съпрузите. Това е довело на практика до онзи дисбаланс в брачните отношения между страните, при който съществуването на семейството е станало само една ненужна формалност. То е причина за състоянието на брака и за настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл.99 ал.1 СК. За това следва да бъде допуснат искания развод по вина на двамата.
Между страните има спор относно упражняване на родителските права. Доказателствата по делото дават основание да се приеме в случая, че ищцата е по- подходящият родител и че притежава онези качества, които са от значение при оценяване възможностите й за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете от брака- В. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx. Тя се е грижила непосредствено и непрекъснато за същото и разполага с необходимия капацитет за отглеждане и възпитанието му за напред, подпомагана от своите родители. Не е възпрепятствала по никакъв начин ответникът като баща да го вижда съотв. взема при себе си за определено време, което също е от значение при оценка на родителските качества. Вината й за развода не следва да даде негативен отпечатък върху възможностите да се справя като майка, още повече като се като се вземе предвид пола и възрастта на детето, както и природната даденост на жената за отглеждане на дете. Съществува и подпомагаща я среда в лицето на семейството на родителите й. По изложените съображения родителските права следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата се определи режим на лични контакти с детето, както страните са се споразумели в привременните мерки, постановени на 24.04.2009 год. - да го взема от детска градина в петък след обяд и да го връща на ищцата Г. Е. в неделя в 17, 00 часа, които мерки на лични отношения се отнасят за всяка първа и трета седмица от месеца, а така също и да го взема един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Детето от брака на страните- В. В. М. е на 5 години. Данните за доходите на родителите му са следните: ищцата работи в регистрираната по време на брака семейна фирма “ xxxx -М” ЕООД, гр. М., като официално месечния й доход е в размер на минималната за страната заплата- 240 лв, а за 01.и 02.2009 г- по 260 лв. / л.8 от делото/. Ответникът също работи във фирмата, наред с което работи и като учител. За периода от 12.2007г. до 11.2008г. той има средно месечно брутно трудово възнаграждение по 357 лв. За периода 09.2008 до 03.2009г. е имал средно месечно брутно възнаграждение от местоработата си в ОУ”Хр. Б. ” с. М., обл. М. по 481 лв. /л.102-103 от делото/. Той дължи издръжка за малолетното си дете съгл. чл.82 ал.1 от СК. Като се съобразят доходите на родителите, възрастта на детето, пазарната конюктура в страната и нормативно определената рамка на парични средства за издръжка на дете от родител- ПМС № 38/85 г., съдът намира че месечно необходимата такава е в размер на сумата 130лв. От нея бащата следва да участва с квота в размер на 70.00лв, което няма да го затрудни и в собствената му издръжка. Няма представени доказателства да заплаща издръжка за другото си дете- И., родено на 12.07.1994г., /л.18/, за което обяснява, че живее в Канада. Следва да се отчете и факта, че ответницата полага непосредствени грижи за детето и е с по- ниски доходи от ищеца. Посоченият размер на издръжка бащата дължи от влизане в сила на настоящето решение, до когато се прилага постановеното в производство по привременни мерки- одобрена спогодба с определение по делото от 24.04.2009г. /л.108/. В останалата част до предявения размер от 100 лв искът за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Между страните няма спор относно ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес гр. М. ул. xxxx № xxxx, вх. xxxx, бл. xxxx, . След фактическата раздяла на страните и до сега в това жилище е останал ответникът. Ищцата не желае да го ползва. При това положение семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на съпруга В. М..
Ищцата е изразила претенция след развода да носи предбрачното си фамилното име Г., каквото е становището и на ответника. В този смисъл следва да бъде уважен иска за промяна на фамилното й име.
Страните нямат претенции за издръжка по между си след развода.
При очертания изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. М. сумата 25, 00лв- държавна такса за развода, сумата 100.80 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист, а ищцата- сумата 15.00лв- държавна такса за промяна на фамилното име и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Заявеното искане от пълномощниците на страните за съответно присъждане на направените разноски по делото съдът не следва да уважи, с оглед приетото вина за развода да имат двамата съпрузи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Г. Е. М. xxx, ЕГН xxx xxxx и В. Н. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен с акт № 13 на 04.03.2004г., в гр. М., поради настъпило в същия дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
Предоставя упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете от брака- В. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката- Г. Е. М. и отхвърля същата претенция на ответника В. Н. М..
Бащата- В. Н. М. има право на лични отношения с детето от брака- В. В. М. с ЕГН xxx xxxx както следва: да го взема от детска градина в петък след обяд и да го връща на майката Г. Е. М. в неделя в 17, 00 часа, които мерки на лични отношения се отнасят за всяка първа и трета седмица от месеца, а така също и да го взема един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката
Осъжда В. Н. М. да заплаща на Г. Е. М. /адрес и ЕГН по-горе/ като майка и законен представител на детето им В. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна ИЗДРЪЖКА в размер на сумата 70 лв, считано от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й.
Отхвърля претенциите за издръжка на малолетното дете над уважения размер от 70, 00 лв до предявения размер от 100, 00 лв, като неоснователен.
Предоставя ползването на СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр. М., ул. xxxx № xxxx, вх. xxxx, бл. xxxx, на съпруга- В. Н. М..
След развода съпругата Г. Е. М. ще носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ – Г..
Съпрузите не си дължат издръжка след развода.
Осъжда В. Н. М. да заплати по сметка на Районен съд- гр. М. сумата 25, 00лв- държавна такса за развода, сумата 100.80 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда Г. Е. М. да заплати по сметка на Районен съд- гр. М. сумата 15.00лв- държавна такса за промяна на фамилното име и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: