№ 2570
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501356 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20035026 от 11.05.2022 год. по гр.д. №16429 по описа за 2021 год.
на III ГО, 90 – ти състав на СРС се признава за установено по отношение на М. А. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. *******, действаща чрез
процесуалния си представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. София, ул.“******* че в
полза на СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС РАВДА, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: с. Равда, ул. „******* представлявано от „В. – С“ ООД, ЕИК *******
съществуват ЧАСТ от вземанията предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 11.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№2079/2020г. съгласно описа на СРС в
размер 325,92 лв., представляващи такса за обслужване на общите части на " ВС РАВДА "
за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. и 596,55 лв.-такса за обслужване на общите части
за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху сбора от
главниците, считано от 16.1.2020 г. до изплащане на вземанията, като са ОТХЪВРЛЕНИ
предявените от СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС РАВДА, срещу ответника М. А.
З. обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл. 6, ал. 1, т.9 и т.10 ЗУЕС, в ЧАСТТА относно признаването за установени на вземанията
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.06.2020г.,
издадена по ч.гр.д.№2079/2020г. съгласно описа на СРС в размер от над 325,92 лв. до
367,89 лв., представляващи такса за обслужване на общите части на " ВС РАВДА" и такса
мощност за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., 73,98 лв. за електрическа енергия за
1
периода от 01.07.2019г. до 31.08.2019г. и 22,54 лв. за вода за периода от 01.01.2019г. до
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху сбора от главниците в размер на 138,49 лв.,
считано от 16.1.2020 г. до изплащане на вземанията. Разноските са присъдени съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното определение е постъпила в срок въззивна жалба,
подадена от ответницата, в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба относно
незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание, респ. за
незаконосъобразност на приетите решения. Оспорва размера и начина на определяне на
сумите, дължими от ответницата. Оспорва същата да е пребивавала в имота повече от 30
дни, колкото е необходимо за да може да се ангажира отговорността й за разноски по
общите части на етажната собственост. Моли съда, да отмени обжалваното решение, като
вместо него постанови друго, с което отхвърли изцяло претенциите спрямо нея Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована, а
първоинстанционното решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Моли се
съда да остави жалбата без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в
частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано на основание чл.40, ал.3 от
ЗУЕС.
Предмет на делото са предявените от СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС
РАВДА, ЕИК ******* срещу ответника М. А. З., ЕГН **********, обективно и
кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1,
т.9 и т.10 ЗУЕС, относно признаването за установени на вземанията предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.06.2020г., издадена по ч.гр.д.
№2079/2020г. по описа на СРС в размер 367,89 лв., представляващи такса за обслужване на
общите части на "ВС РАВДА, " и такса мощност за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г.,
596,55 лв.-такса за обслужване на общите части за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.,
73,98 лв. за електрическа енергия за периода от 01.07.2019г. до 31.08.2019г. и 22,54 лв. за
вода за периода от 01.01.2019г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху сбора от
главниците, считано от 16.1.2020 г. до изплащане на вземанията.
Ищцовото сдружение основава претенциите си с твърденията, че ответникът е
собственик на обект в етажната собственост – апартамент № ******* сектор В (блок В),
като за посочените периоди не е заплатила претендираните вземания, дължими в следствие
на решение на Общото събрание на сдружението от 29.07.2017г. взето под т.3 от протокола
за провеждането му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника чрез
пълномощника й адв.К., с който предявените искове се оспорват с възраженията, че тя не е
пребивавала в етажната собственост, съответно в обекта си за повече от 30 дни в рамките на
календарната година, поради което на основание чл.51, ал.1 ЗУЕС не дължи разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Оспорва редовността
2
на свикването и провеждането на общото събрание на сдружението на собственици от
29.07.2017г. Сочи, че съгласно взетото решение по т.3 размерът на определената годишна
такса влиза в сила от 01.10.2017г., поради което не е налице основание да се претендира от
нея плащането на задължения за периода от 01.8.2017г. до 01.10.2017г. въз основа на това
решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите, касаещи неговата законосъобразност. При постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по
същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Редът за свикване на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна
собственост е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС. В първоначалната си редакция
/ДВ бр. 6/2009 г./ нормата предвиждаше свикването да се извърши чрез покана, която се
връчва на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото домакинство, което е
вписано в книгата на етажната собственост по чл. 7. Самото връчване следваше да се
удостовери с разписка в два екземпляра, подписана от получаващото лице и връчителя, в
която се отбелязват датата и часът на връчване. За да бъде редовно връчването в случаите,
когато собственикът или обитателят отсъстват или откажат да получат поканата, законът
предвиждаше поканата да се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата,
като залепването се удостовери с протокол, съставен от връчителя и подписан от един
свидетел, в който се посочват обстоятелствата, поради поканата не се връчва лично, и се
отбелязват датата и часът на залепването й.
С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г./ е променен редът за свикване на общото
събрание. Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът
предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не
по- късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се
отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да гарантира
правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват
самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди
възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани
поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер- чл. 13, ал.2 и ал.3
ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда
задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по
телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази
възможност, законът презюмира, че същите са биле уведомени за свикване на общото
събрание по реда на чл. 13, ал.1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място
покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Този
ред за свикване на общото събрание на собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато
влиза в сила изменението на ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 г.
3
Наред с изменението на правилата за свикване на общото събрание е променен и
редът за довеждане до знанието на етажните собственици на протокола от проведеното общо
събрание. Вместо връчване на съобщение за изготвения протокол на всеки от собствениците
и поставяне на съобщението на видно място, законът – чл. 13, ал.7 ЗУЕС, предвиди
оповестяването да се извърши само чрез поставяне на съобщението на видно и
общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се удостоверява с
протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател
или обитател, като в протокола се посочват датата, часът и мястото на поставянето му. Този
начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може
да иска отмяна на взетите решения – с изменението на чл. 40, ал.2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г.
този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16,
ал.7. Доколкото разпоредбата на чл. 16, ал.7 ЗУЕС не предвижда специален ред за
оповестяване на протокола по отношение на собственици, които не ползват самостоятелния
си обект или отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито препраща към правилата на чл. 13,
ал.2 и 3 за свикване на общо събрание, следва да се приеме, че след като събранието е било
свикано при спазване на изискванията на чл. 13, и за тази категория лица началният момент
на срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС също започва да тече от датата на поставяне на съобщението,
че протоколът е изготвен. (Решение № 161 от 29.10.2015 г. гр. д. № 6875/2014 год. на I ГО,
ВКС).
В настоящия случай, въззивната инстанция намира, че е налице основание за
прилагане на презумпцията, установена в чл.13, ал.3 от ЗУЕС, като ответницата по делото се
презюмира, че е била уведомена за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал.1
ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не
могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Доколкото ищцата сама твърди в
отговора на исковата си молба, че не е живяла или ползвала имота повече от 30 дни през
процесния период е налице основание да се приложат спрямо нея последиците на
установената презумпция. За спазване на процедурата по уведомяването за изготвения
протокол е приложено по делото уведомление за изготвяне на протокола от проведено ОС
на ЕС на дата 28.07.2020 год., което отговаря на изискванията на закона относно
съдържание, реквизити и начин на разгласяване. Последицата от гореизложеното е, че
безсъмнено се установява по делото, че ответницата е уведомена както за провеждането на
общото събрание, така и във връзка с изготвения и разгласен за това протокол, в
съобщението за изготвянето на който е посочена като дата на връчване 30.07.2017 год., от
който момент започва да тече и срокът за обжалване на взетите в него решения.
При съобразяване на практиката на ВКС възраженията относно процедурата за
законосъобразно свикване, провеждане и вземане на решения на общото събрание не
подлежат на разглеждане по следните съображения. Изведена е принципната позиция, че
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно
ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или
незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се
4
установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са
обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно
основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на
нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният
собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга
страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този
смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответницата,
отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали ответницата е била надлежно
уведомено за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за
спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване
взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната
законосъобразност (и то само по въведените с исковата молба пороци), взетите решения на
ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен
контрол, какъвто ответницата цели да бъде осъществен в настоящото производство.
(решение № 39 от 19.02.2013 г., по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 2437 от
21.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3577/2019 г.). Предвид изложеното, възраженията не
следва да се разглеждат по същество.
За да бъде уважена претенцията по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, ищецът следва да докаже
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на
индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че етажната собственост
на сградата дължи разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и 3)
размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. В § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС е посочено, че "разходи за управление
и поддържане" представляват разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в правомощията
на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. Веднъж определен от общото
събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим
на етажна собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение
да доказва конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за
общите части за всеки конкретен период.
По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост (консумативните разноски и разходите за текущо поддържане за
общите части на етажната собственост по терминологията на закона преди изменението с
ДВ бр. 57/2011 г.) чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че същите се разпределят по равно според
5
броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Собственик, ползвател или обитател,
който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната
собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и
поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с
решение на общото събрание -, ал. 5 на чл. 51 от закона. Основанието на претенцията по чл.
51, ал. 1 ЗУЕС обхваща както собствеността върху обект в сградата в режим на етажна
собственост, така и приетото решение на ОС на ЕС за определяне размера на вноските за
управление и поддържане на общите части.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 313 от 07.04.2020 г. по гр. д. №
1332/2019 г.,. на ВКС, ГК, ІV ГО, нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставя възможност за
тълкуване, като същата има императивен характер. В разглежданата разпоредба не е
предоставена възможност етажните собственици да предвиждат друг начин да разпределяне
на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Извод
в тази насока може да се обоснове и при тълкуване на чл. 11, т. 5 ЗУЕС, в която е
предвидено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е
изрично регламентиран в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС - поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Първоинстанционният съд не е установил отклонение в начина на
разпределяне на разноските по поддържане на общите части от етажната собственост, които
изводи въззивният съд изцяло споделя, поради което и не счита за необходимо да
възпроизвежда отново мотивите на първоинстанционното решение, а направо препраща към
тях.
По отношение на възражението за недължимост на сумите поради факта, че
ответницата не е ползвала или живяла в имота за период повече от 30 дни, въззивният съд
намира следното. При направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за
недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на.... поради това, че
етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Доказването на
това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава - че етажният
собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година
(решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
93/06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I г. о. и др.). Законодателната
формулировка на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр.2 от ЗУЕС изисква лицето "да е
пребивавало" в имота "не повече от 30 дни за една календарна година". Когато в тази
хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление
и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в
т. ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели
за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността
6
обектът да е бил обитаван (така определение № 264/06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г. по
описа на ВКС, III г. о.). Ответницата не е успяла в условията на пълно и главно доказване да
установи отсъствието си от собствения й апартамент, която собственост е установена с
приложения по делото нотариален акт, за период по – продължителен от 30 дни за
съответната календарна година. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства в този
смисъл, поради което и не може да се ползва от благоприятните последици на установяване
в нейна полза на един благоприятен факт.
Предвид гореизложеното и доколкото настоящият съдебен състав изцяло споделя
правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен
акт, въззивният съд не счита, че е необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС Р. следва да се
присъдят направените в хода на делото разноски. Представен е списък с разноски по чл.80
от ГПК, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и
начин на плащане, като е посочено, че е заплатено в брой в деня на подписването, поради
което и служи за разписка за извършеното плащане. Предвид, че е доказано реално
заплащане на сумата от 600 лева, за което е издадена и фактура, като се взема предвид
действията осъществени от процесуалния представител на ищеца, броя проведени заседания
и сложността на делото, съдът намира, че на въззиваемия следва да се присъдят разноски в
пълния претендиран размер.
При тези мотиви, Софийски градски съд, II – Г въззивен състав
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035026 от 11.05.2022 год. по гр.д. №16429 по описа
за 2021 год. на III ГО, 90 – ти състав на СРС се признава за установено по отношение на М.
А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. *******,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. София,
ул.“******* че в полза на СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС РАВДА, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: с. Равда, ул. „******* представлявано от „В. – С“ ООД,
ЕИК ******* съществуват ЧАСТ от вземанията предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 11.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№2079/2020г.
съгласно описа на СРС в размер 325,92 лв., представляващи такса за обслужване на общите
части на " ВС РАВДА " за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. и 596,55 лв.-такса за
обслужване на общите части за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната
лихва върху сбора от главниците, считано от 16.1.2020 г. до изплащане на вземанията, като
са ОТХЪВРЛЕНИ предявените от СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС РАВДА,
срещу ответника М. А. З. обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1, т.9 и т.10 ЗУЕС, в ЧАСТТА относно признаването за
установени на вземанията предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 11.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№2079/2020г. съгласно описа на СРС в
размер от над 325,92 лв. до 367,89 лв., представляващи такса за обслужване на общите
части на " ВС РАВДА" и такса мощност за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., 73,98 лв.
за електрическа енергия за периода от 01.07.2019г. до 31.08.2019г. и 22,54 лв. за вода за
периода от 01.01.2019г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху сбора от
7
главниците в размер на 138,49 лв., считано от 16.1.2020 г. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район „Подуяне“,
ул. *******, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр.
София, ул.******* ******* да заплати на СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ВС
РАВДА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Равда, ул. „*******
представлявано от „В. – С“ ООД, ЕИК *******, сумата от 600 лева, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8