Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 29.06.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 72 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И.Г.И. *** срещу Наказателно постановление № 45-0000001 от 03.01.2020 г. на Началника на ОО “АА”, град Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева по чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение по същия текст. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречие между описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление и обективната истина, като излага собствени твърдения за осъществената фактическа обстановка и доводи в подкрепа на тезата на липса на извършено административно нарушение. В тази насока се развиват съображения, подробно изложени в депозираната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Началника на ОО “АА”, град Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление, придържайки се в хода по същество към съображенията, изложени в депозираната жалба.
Административнонаказващият орган ОО “АА”, град Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител. В съпроводителното писмо намира обжалваното наказателно постановление за съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и в хода по същество аргументирано предлага да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 28.11.2019 г. в град Хасково, свидетелите С.И.К. и Д.М.П., и двамата на длъжност инспектор“ в Областен отдел “Автомобила администрация”, град Хасково, извършили проверка на спрял на бул. „***“ в района на спирката срещу хипермаркет „***“ в град Хасково лек автомобил марка „**“, рег. № **, жълт на цвят с поставени стикери, обозначаващи го като таксиметров, но със закрита с покривало/калъф от плат табела „Такси“ и със сигнализация на предното стъкло, че не работи. След като изискали от водача на лекия автомобил в лицето на жалбоподателя И.Г.И., чиято самоличност впоследствие била установена - съответните документи за извършване на превоза, последният отказал да ги предостави на контролните органи от състава на Областен отдел “Автомобила администрация”, град Хасково, като заявил, че не бил на работа, а чакал своя близка /роднина/. След като било поискано съдействие от органите на МВР, на място да окажат такова се отзовали свидетелите Ц.С.Б., В.Д.К. и М. П.Я., тримата на длъжност „младши инспектор“ в Група „Общинска полиция“ към РУ на МВР – Хасково. Същите възприели, че се касае за лек автомобил, с жълт цвят и обозначен със стикери като таксиметров, но със закрита табела „Такси“, а чрез тях жалбоподателят представил на свидетелите С.И.К. и Д.М.П., в качеството им на контролни органи в Областен отдел “Автомобила администрация”, град Хасково, документите - своите като водач и тези за управляваното от него моторно превозно средство. В резултат, на същата дата – 28.11.2019 г., срещу И.Г.И. е съставен, в негово присъствие, от свид. А.Д.У. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018 № 268451, който жалбоподателят подписал лично, без в съответната графа за обяснения и възражения да впише такива.
В законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, осъществено на датата на неговото съставяне – 28.11.2019 г., според отбелязването в приложената разписка, не са постъпили допълнително писмени възражения от И.Г.И..
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като преценил подаденото възражение за неоснователно, наложил процесната административна санкция – глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.К. и А.Д.У. относно обстоятелствата, свързани с изложените в АУАН факти около извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, а въпросът дали преценката им за извършено нарушение съвпада с тази на съда се явява такъв по същество и аргумент в тази насока ще бъдат изложени на съответното място. По изложения комплекс от фактори, определящи за преценката, съдът дава вяра на показанията и на свидетелите Ц.С.Б., В.Д.К. и М. П.Я. за фактите и обстоятелствата, за които имат преки впечатления във връзка с извършените действия при оказване на съдействие, поискано им от контролните органи на ОО „АА“ – Хасково.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. ч75, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание принципно е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи обаче, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 5 от цитираната разпоредба. При описание на фактическите констатации, свързани с извършване на административното нарушение действително, съобразено е изискването да се впишат ясни, точни и конкретни твърдения за датата, мястото, но само донякъде относно начина на извършването му, които да способстват да бъдат подведени под относимата правна разпоредба. В тази връзка липсва уточнение в какво качество е бил проверен водачът, явяващо се определящо за обема и правомощията за службите за контрол, оттам и за съставомерността на деянието. Тоест, липсва необходимия обем твърдения, за да се определи, въз основа на тях, вида на нарушението, което се твърди, че е допуснато и релативната правна квалификация. В случая, необходимо е да се има предвид, че съгласно дадената в чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. и доп. легална дефиниция, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут, а според чл. 48 от цитираната наредба, контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ и контролните органи на МВР. По силата на чл. 93, ал. 4 от ЗАвтПр, водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв, като тази разпоредба следва да се тълкува относно приложното й поле по отношение кръга от водачи във връзка с ал. 1, според която се наказва със съответно наказание, според поредността на нарушението, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. А както бе посочено по – горе таксиметровият превоз е обществен превоз на пътници и ако за такъв и в качеството на водач, осъществяващ такъв вид превоз, по отношение на жалбоподателя е била предприета процесната проверка, то тогава отговорността за опита за нейното осуетяване, ако такава въобще се носи или за отказ да предостави документи следва да се реализира именно въз основа на разпоредбата на чл. 93, ал. 4 от ЗАвтПр, както е прието в Решение № 7881 от 27.12.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 10104/2018 г.; Решение № 4106 от 18.06.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 3843/2018 г.; Решение от 30.10.2019 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 217/2019 г. и др. Нарушението по последно цитираната разпоредба обаче е различно от това по предложената от актосъставителя и впоследствие от наказващия орган по чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП с оглед изискванията на фактическия състав и изрични твърдения за всяко от тях е необходимо да се съдържат именно с цел внасяне на необходимата яснота, както с оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, така и за обезпечаване на възможността за осъществяване на съдебен контрол. Нещо, което не е съобразено в необходимата степен и това води до извод за наличието на процесуално нарушение, което по изложените по – горе съображения, следва да се окачестви като съществено, оттам като основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
За пълнота на изложението и донякъде предложени при условията на евентуалност са и следващата група съображения, а именно, че дори и да бе прието, както сам е твърдял, а и са събрани доказателства за закриване на табелата „Такси“ и сигнализация, че не работи, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз, тоест обществен превоз на пътници, а оттам като водач на пътно превозно средство е бил подчинен на общото правило по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, то тогава следва да се анализира въпросът дали лицата на длъжност инспектор“ в Областен отдел “Автомобила администрация”, град Хасково имат качеството контролен орган. Тоест, дали попадат сред определените от министъра служби /чл. 165 от ЗДП/, които имат право да спират ППС, респ. от спрели такива да изискват от водача и да проверяват документи. Нещо повече, доказано от показанията на свидетелите Ц.С.Б., В.Д.К. и Митьо П.Я., тримата на длъжност „младши инспектор“ в Група „Общинска полиция“ към РУ на МВР – Хасково е, че веднага след тяхното пристигане жалбоподателят им е предал съответните документи. Или, макар и само по себе си поведение на конфронтация с органите на реда да неприемливо, по същество не е извършено описаното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С оглед тези съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП - отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000001 от 03.01.2020 г. на Началника на ОО “АА”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.