№ 2159
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110117464 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на ПЛ. Д. Г. срещу
Решение №9/12.03.*г. на Общинска служба по земеделие гр.Варна.
Жалбоподателят излага, че наследодателят му Г.Д.К. е собственик на
поземлен имот в гр.Варна, м-ст“Елекин Трала“ съгласно НА №***, дело
1318/*. с площ от 1 дка, съставляващ нива и НА №** рег.№*, дело №260/*. с
площ от 1 дка нива в м-ст“Юрганджията“, като сочи, че двата имота са
съседни. По сега действащата КК на гр.Варна имотът бил идентичен с част от
ПИ **. твърди, че допълнителна молба към заявление за реституция вх.
№30026 от **. , подадено до ПК Варна били заявени и тези имоти.Сочи, че
протокол от 09.02.2011г. до **. за извършване на анкета за установяване на
бившите собственици сестра му Г.Д.М. била анкетирана като посочила, че
площта на имота е 2 дка. Към анкетата имало скица с границите на имота. В
проекто плана на старите имотни граници имотът бил с №* с площ 2.431 дка
и наследодателят му бил записан като бивш собственик, но впоследствие в
обяснителната записка комисията, която разглеждала плана решила като
собственик на имо №* да бъде вписан неидентифициран собственик. Излага,
че са подаде многобройни възражения срещу злаичаването на наследодателя
му като собственик и въпреки това в Протокол от 27.11.2014г, комисията,
назначена със Заповед №0238/20.01.2014г. и 017/24.01.2014г. на Кмета на
Община Варна решила, че в срока по чл.13а, ал.7 ППЗСПЗЗ няма постъпили
възражения, което не било вярно, тъй като било подадено възражение
АУ**ВН_042ВН.
На 11.12.*г. получил отказ да бъдат вписани в помощния план по чл.13
1
а от ППЗСПЗЗ за установяване на старите собственици на ПЗ“Планова“, м-
ст“Елекин тепе“ относно стар имот №*, поради това, че имотът в
представените нотариални актове не отговаря на нито един имот от плана по
площ и граници. Обжавала този отказ и поповод жалбата му било образувано
адм.дело №60/*г. по описа на Адм. съд гр.Варна. Жалабта била оставена без
разглеждане, тъй като решението на комиситяа по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ
било част от производството по издаване на заповед по чл.11 ППЗСПЗЗ и не
подлежи на самостяотелен контрол. По плана този имот останал с вписан
неидентифициран собственик. След постоняване на това определение
жалбоподателят предприел действия по продължаване на реституционната
процедура като подал заявление за издаване на скица и удостоверение по
чл.13 и сл. ППЗСПЗЗ. След постановяване на решение на Адм.съд
гр.Варна№253/12.02.*г. Община Варна издала скица и удостоверение по
чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, въз основа на което ОЗС Варна следвало да се
произнесе с решение за възтсановяване на правото на собственост или при
наличие на реституционни пречки да постанови отказ.
Административнията орган не се произнесъл по същество, а отказал да
разгледа преписката, тъй като имотът не бил заявен за реституция, а
описаните в заявлението имоти не били идентични с претендирания. Оспорва
решението в тази му част с твърдението, че съгласно проведена частна
техническа експертиза се установявало, че имотът на наследодателя му е
имот №* и границите имота по нотариални катове съвпадали с имот №* и бил
част от ПИ **.
Твърди се, че имотът е заявен в срок, била проведена анкета за него, в
първоначлано обявения вариант на плана имот №* бил записан на
наследодателя му, след което била извършена корекция в разписния лист
поради неправилна информация от ОСЗ.
Отправя се искане за отмяна на решението, с което е постановен отказ
за рагзлеждане на заявлението и връщане на преписката за постановяване на
акт по същество или постновяване на решение от съда, с което да се
възтсанови правото на собственост върху посочения имот.
В предоставения й срок ответната страна ОСЗ –Варна оспорва жалбата
като се излагат съображения за неоснователност на същата. Счита се, че
оспорваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено в изпълнение на действащите мариалноправни норми по
чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Твърди се, че на наследниците на Г.Д.К. са възстановени
всички заявени за реституция земи. Сочи се, че правилно и законосъобразно е
поставен отказ за произнасяне на комистията, защото нямало такъв заявен
имот. Отправя се искане за оставяне в сила на решението.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
2
Представено е заверено копие на преписка по заявление с вх.33006/**.
Съгласно представеното удостоверение за наследници жалбоподателят
е законен наследник на Г.Д.К..
С решение №9/12.03.*г. ОСЗ варна отказва да се произнесе по заявление
вх.№30026/**. и оставя без раглеждане заявление вх.№АУ-10-126/28.01.*г.,
подадено от ПЛ. Д. Г. за издаване на решение за възтсановяване правото на
собственост на наследниците на Г.Д.К. върху имот №* от Помощния план на
ПЗ Планова, тъй като имотът не е сред заявените в заявление №3006/**.
имоти, в тях не фигурира имот с такава площ и местност, а описаните под
№12 и №13 имоти не са идентични с него. Посочено е имотът не е заявен в
сроковете на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и за него не е представено съдебно решение по
чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Съгласно заключението на вещото лице Рени Попова по проведената по
делото СТЕ със заявление вх.№30026/10.11.*г. наследниците на Г.Д.К. са
заявили за взъстановяване 52.250 дка земеделски имоти. В това заявление не е
заявен за възтсановяване имот в м-ст“Елекин тепе“. При проведената анкета
в границите на стар имот №* е записано заявление №3006/10.11.*г. с
претендирани 2.000 дка за възтсановяване на наследниците на Г.Д.К..
Анкетата е подписана от Г.Д.М.. За всички заявени земеделски имоти по
заявление №3006/10.11.*г. ПК Варна се е признесла с решения. Имот, заявен
в позиция 13 в заявление №67/25.09.*г., представляващ нива от 1.1 дка м.Дюз
челик с наименования още : Дюс чалии; Дюс челии; Дюс чал, Дюс чешма,
Дюс челия, Дюс чалък попада в обобюена местност „Дюсчелии“, „Трошеви
ниви“, какво и вобобщената местност „Клюклюк“. Местността „Елекинч
тарла“ не е включена в обобщените местности на кв.Владиславово. в онхвата
на промишлена зона „Планова“ имотите се възстановяват в стари или във
възстановими граници по списък на собствениците, заявлили имоти в м-
ст“Елекин тепе“, „Елекинч тарла“, заверен от ръковдител сектор „Кадастър и
регулация“ при Община Варна. Съгласно заключението на изгответната
допълнителна СТЕ от същия експерт не е налице налице идентичност между
имотите, описани в т.12 и т. 13 от описа и процесния имот. Имотът по т.13 от
описа Нива от 1.1 дка землище Владиславово, м-ст Елекин тарала не е заявен
в подаденото заявление №3006/10.11.*г.
Съгласно заключението на назначената повторна СТЕ, изготвена от
вещото лице Йовка Атанасова наследниците на Г.Д.К. не са заявили за
възстановяване имот в местността „Елекин тепе“ в заявление №3006/10.11.*г.
извършена е анкета от 09.02.2011г. и 23.02.2011г. като под №3 в анкетния
лист е положила подпис Г.Д.М. за имот с площ 2.000 дка по заявление
№3006. В анкетния лист не е посочено в кой имот по плана на старите имотни
граници се анкетирал наследника, както и за кой от имотите от заявените за
възтсановяване. Заключението е, че е налице анкета при изготвяне на
помощни план на ПЗ“Планова“, но не са налице достъчно доказателства, че
лицето Г.Д.М. се е анкетирала точно за стар имот *, както и не е посочено за
3
кой от имотите по преписка с вх.№30026. ОСЗ Варна се е произнесла с
решения за всички заявени със заявление №3006/10.11.*г. от наследниците на
Г.Д.К. имоти. Имот, заявен в т.13 в заявление №67/25.09.*г., представляващ
нива от 1.1 дка м.Дюз челик с наименования още : Дюс чалии; Дюс челии;
Дюс чал, Дюс чешма, Дюс челия, Дюс чалък попада в обобюена местност
„Дюсчелии“, „Трошеви ниви“, какво и вобобщената местност „Клюклюк“.
Не може да се направи извод за съвпадение на м-ст Екелинч тарала и м-ст
Дюсчелии, тъй като местностите не са се отразявали с граници по плановете и
картите. Не е налице идентичност между имотите в т.12 и т.13 в описа и
заявените за възстановяване със заявление №67/25.09.*г. с процесния имот.
Съгласно заключението на проведената тройна СТЕ в заявление
№3006/10.11.*г. няма заявен имот, идентичен с процесния имот №* по
помощния план на ПЗ“Планова“. Налице е анкета при изготвяне на помощния
план на ПЗ“Планова“, но не са налице доказателства за съответствие на имота
по тази схема с някой от зявените в заявление №3006/10.11.*г. По заявление
№3006/10.11.*г. ПК гр.Варна се е произнесла за всичи заявени имоти с
решения за възстановяване с план за земеразделяне и стари/възстановими
реални граници или отказ за възстановяване. Не се установява съвпадение
меджу местност „Елекинч тарла“ и местност „Дюсченлии“. Не е налице
идентичност меджу имотите, описани в заявление №67.68/25.09.*г. ои т.12 и
т.13 от описа с процесния имот, представляващ имот №* по помощния план
на ПЗ“Планова“.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
При подадено заявление за възстановяване собствеността върху
земеделски земи по реда и в сроковете по чл.11, ал.1 ЗСППЗ Общинската
служба по земеделие се произнася с решение по същество на искането
чл.14,ал.1 ЗСППЗ.
Компетентен да се произнесе по искане за възстановяване
собствеността върху земеделски земи е Общинска служба по земеделие –
Варна, поради което оспореното решение е издадено от компетентен орган.
На следващо място оспореният административен акт е издаден в изискуемата
от закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
От представената административна преписка се установява, че със
заявления от *г. наследникът на Г.Д.К. - Д.Д. е отправил искане за
възстановяване на земеделски земи, като съобразно и трите приети по делото
СТЕ ОЗС Варна се е произнесла по всички заявени имоти, сред които не
попада процесния имот №* по помощния план на ПЗ“Планова“ . Обосновава
се извода, че заявителят Д.Д. не е сезирал Поземлената комисия – Варна с
искане за възстановяване на имот №*.
Подаденото последващо заявление може да породи правни последици,
задължаващи административният орган да се произнесе по същество, само
4
когато то е подадено в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. при пропускане на
регламентираният в нормата 17-месечен срок от влизане на закона в сила,
административното производство се явява процесуално недопустимо.
Въпреки, че е налице отказ от прозинасяне по заявлението от 20.11.*г., а
заявлението от 28.01.2019 г. е оставено без разглеждане с един
административен акт, обективиран в решение №9/12.03.* г. , то
последващото заявление не представлява процесуално продължение на
предходното такова, тъй като същото касае искане за възстановяване на
имота, който изначално не е заявен в предвидения преклузивен срок. По тази
причина, правното действие на заявлението от 28.01.* г. е с начален
момент от датата на подаването му, която дата е след изтичането на срока по
чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ – 31.01.1998 год. и тъй като същият е преклузивен, то
правилно с постановеното от ОСЗ- Варна решение №9/12.03.* г. това
заявление е оставено без разглеждане, тъй като е била налице е пречка по
чл.27, ал.2, т.6 АПК за разглеждане на искането на жалбоподателя и
произнасяне с решение по същество от административния орган. Иревантни в
настоящия случай са обстоятелствата относно собствеността върху имота,
вписванията в плана на старите имотни граници и проведената анкета. Тези
обстоятелства биха имали значение при отказ за възстановяване по подадено
в срок заявление.
Не са налице основания съобразно горните мотиви съдът да се
произнесе относно възтсановяване на правото на собственост.
Гореизложеното обуславя извод неоснователност на жалбата, поради и
което същата следва да се отхвърли.
Предвид изхода по спора и на осн. чл.143 АПК на ответната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лева и 200 лева за заплатен депозит за СТЕ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ПЛ. Д. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.**, ет.5,ап.145 срещу Решение №9/12.03.*г.
на Общинска служба по земеделие гр.Варна, в което обективиран откза за
произнасяне по заявление с вх. №30026/**. и е оставено без разглеждане
заявление с вх. № АУ10-126/28.01.*г.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ бл.**, ет.5,ап.145 да заплати на Общинска служба по земеделие
- Варна сумата 700/седемстотин/лева, представляваща направени разноски
по делото за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6