№ 22435
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А.А Гражданско дело №
20231110162284 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника А. Х. А. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №121, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на
претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с
които се иска от съда да признае за установено, че А. Х. А. му дължи сумата от 1120,53
лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. до 31.03.2023 год.,
сумата от 25,50 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение и сумата
от 8,03 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 13.04.2023 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-А. Х. А., чрез назначения му особен представител е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер.
1
Третото лице помагач-„Техем сървисис” ЕООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ищецът не е
ангажирал доказателства, че ответникът е потребител на топлинна енегргия, въпреки
указаната му с определението по чл. 140 от ГПК доказателствена тежест.
Представеният нотариален акт за продажба на недвижим имот №110, том IV, рег.
№08800, дело №0638/2005 год. не оборва достигнатия извод тъй като установява
правото на собственост върху топлоснабдения имот на Христо А. Апостолов, а не на
А. Хрпистов А., спрямо когото са насочени претенциите. Не са ангажирани и
доказателства ответникът да е наследник по закон на Христо А. Апостолов. С оглед
изложеното съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и
недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на
процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. /////// искове против А. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////////, чрез
адв. Т.-особен представител за признаване за установено, че А. Х. А. му дължи сумата
от 1120,53 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена
2
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за недвижим имот-
апартамент №121, находящ се в гр. /////////, сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от
15.09.2021 год. до 31.03.2023 год., сумата от 25,50 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение и сумата от 8,03 лева-лихва за забава върху
претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до
31.03.2023 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3