Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 08.03.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и седми
февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. К. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Арсова и
в присъствието на прокурора
Димитров ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . А.
Н Д . № 589 по
описа за 2019 година , и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
решение от 22.10.18г. по Н .А
.Х .Д . № 10056 /16г. , СРС, НО , 136 с - в
е признал обвиняемия К. И.К.
за виновен за извършено престъпление
по чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл.
342 ал.1 пр.3 от НК
и на осн. . чл. 78 А от НК
го е освободил от наказателна
отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв
.С решението на осн. чл. 78 А
ал.4 вр. чл. 343 Г вр. чл . 37 ал.1
т.7 от НК е наложено на обвиняемия
К. И.К. лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца ,като на осн. чл. 59 ал.3 от НК е зачетено
времето , през което по административен ред е бил лишен от възможността да
упражнява тези права . С решението на осн. чл.189 ал.3 от НПК е осъден обвиняемия
К. И.К. за заплати разноски по сметка на СДВР в размер на 174 ,55 лв
, а също
и е осъден да заплати държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
|
|
Срещу решението е
постъпила жалба от упълномощения
защитник на обвиняемия
К. И.К. , с която се иска да бъде
изменено постановеното решение
в частта относно наказанието
,като се иска да не се налага наказанието лишаване от право да се управлява МПС или да бъде намален срока на
това наказание , както и да бъде намален размера на наложената глоба до минималния предвиден в закона от 1000лв .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на обвиняемия К. И.К. - адв.Б. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена, като бъде отчетено обстоятелството ,че обвиняемия не оспорва вината си ,признава се за виновен и съжалява за случилото се , както и че пострадалия е съпречинил вредоносния резултат .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди решението на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание обвиняемият К. И.К. сочи , че съжалява за това , което е направил .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е частично основателна
.
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното производство
е събрал доказателства , имащи значение за
установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички
правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал се установявя следната фактическа обстановка :
Обвиняемият К.И.К. е
роден на ***г. в гр.Лом, българин, с българско гражданство, с постоянен адрес-***
и настоящ адрес ***, със средно образование,неженен, неосъждан, работи като
телекомуникационен оператор, с ЕГН:**********.
На 30.11.2015 г., около
09.40 часа, в гр. София, обвиняемият К.К. управлявал лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Добло” с per. № *******на ул.”Триадица”. В района на №6, без да се убеди, че пътят зад
автомобила му е свободен и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, обвиняемият
предприел маневра „движение на заден ход“. В това време зад автомобила се
движел пешеходецът С.Д.. Движейки се назад с автомобила си, обвиняемият блъснал
със задната му част пешеходеца Д. и той паднал на земята. Обвиняемият К.
веднага спрял и слязъл от автомобила си, като предложил на пострадалия Д. да го
откара в болницата. След като свидетеля Д. се съгласил, обвиняемият го откарал
в най-близкия медицински център.Там при
влизане в регистратурата , пострадалият Д. поискал да
бъде закаран и прегледан в Пирогов . Обвиняемият
К. му казал ,че не може да го закара със
служебния автомобил до Пирогов, при
което предложил да му извика
такси и да му плати пътя до Пирогов, на което пострадалия отказал. Тогава обвиняемият
К. се обадил на телефон 112 и извикал линейка , която дошла в болничното заведение и откарала
пострадалия до Пирогов .
В резултат на
възникналото пътно-транспортното произшествие на пострадалия С.И.Д. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на ходилни
кости на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за период повече от 30 дни.
По делото е приложен
протокол за оглед на местопроизшествие, съставен е Албум със скица на ПТП и
снимков материал.
Видно от заключението на
СМЕ по писмени данни, при ПТП – то , е пострадал пешеходецът С.И.Д., който е
бил транспортиран и хоспитализиран за провеждане на лечение, тъй като са му
били причинени следните телесни травматични увреждания- закрито счупване на
ходилни кости на лявото ходило, реализирало медико- биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни от датата на травмата, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 3 от НК, както и кръвонасядания по
гърба на лявото ходило, причинили болка и страдание.Прието е ,че установените
телесни увреждания на пострадалия се дължат на действието на твърди тъпи или
тъпоръбести предмети, по механизма на удари, натиск и/или косо /тангенциално/
действие с или върху такива предмети, като по време съответстват да са получени
при възникналия пътен инцидент на посочената дата.
По делото е назначена АТЕ,
която в заключението си сочи, че скоростта на автомобила в района на
произшествието при движението на заден ход е била около 10 км/ч, но в
автомобила няма монтирано вътрешно огледало за обратно виждане и при движението
си назад водачът няма обективната възможност да възприеме в огледалата
намиращия се на пътното платно пешеходец, тъй като той попада в т.н. „мъртва
зона на видимост“.В момента на удара обвиняемият не е разполагал, при
движението си назад с автомобила, с възможността да възприеме пешеходеца в
лявото огледало за обратно виждане.Прието е, че от техническа и професионална
гледна точка причина за произшествието е, че обвиняемият е предприел маневра
„движение на заден ход“, без да се убеди в безопасното извършване на тази
маневра.Същият не е разполагал с обективната възможност да възприеме намиращия
се зад автомобила пешеходец.Обвиняемият е могъл да предотврати произшествието,
ако преди да предприеме маневрата „заден ход“ се е убедил в безопасното й
извършване, а по време на движението назад, е следвало да осигури лице, което
да му сигнализира за опасността.
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен
начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства : от показанията на пострадалия свидетел- С.И.Д.,
Ю.Н.Д.- очевидец на деянието, св.Д.Д., скица към протокол за оглед на
местопроизшествие / л. 14 /, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие
/л. 10 – 13 /, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 29- 34 / и
автотехническа експертиза, констативен протокол, справка за съдимост на
обвиняемия .
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционното решение , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Обвиняемият с деянието си
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343 А ал.1 б. А пр.2
чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК , а именно на 30.11.2015 г.,
около 09.40 часа, в гр. София, на ул.”Триадица” в района на №6, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Добло” с per. № *******, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП:„/По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. “
и по непредпазливост причинил на пешеходеца С.И.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30
дни ,като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия - откарал го в
най-близкия медицински център,
където по късно по настояване на
пострадалия, се обадил на
телефон 112 и извикал линейка , която
дошла в болничното заведение и откарала пострадалия до Пирогов .
От
обективна страна по делото се установява
,че обвиняемия на инкриминираната дата и
място при управление на
моторно превозно средство лек автомобил марка „Фиат”, модел „Добло” с per. № *******, при
извършване на маневра движение на заден ход, е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП:„/По
време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. “, вследствие на което е причинил на пешеходеца С.И.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период
повече от 30 дни . От обективна
страна по делото се установява ,че същия не е разполагал с обективната
възможност да възприеме намиращия се зад автомобила пешеходец, като не
е можел непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство , но обвиняемият е могъл да предотврати
произшествието, ако преди да предприеме маневрата „заден ход“ се е убедил в
безопасното й извършване, а по време на движението назад, е следвало да осигури
лице, което да му сигнализира за опасността.
От обективна страна по делото се установява ,че обвиняемия след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия , а именно откарал
го в най-близкия медицински
център, където по късно по настояване на пострадалия, се обадил на телефон 112 и извикал линейка ,
която дошла в болничното заведение и
откарала пострадалия до Пирогов, при
деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 343 А ал.1
б. А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2,
вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК .
Деянието е осъществено при форма на вината
непредпазливост, доколкото подсъдимия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните
последици , на като правоспособен водач е бил
длъжен и е можел да ги предвиди.
С оглед
на обстоятелството ,че по делото се установява , че
обвиняемият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2,
вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК , то същия на осн. чл.304 от НПК
следва да бъде оправдан по по- тежко
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, при което решението на СРС следва да бъде
изменено в тази му част.
Настоящата
съдебна инстанция намира ,че при
определянето на предвиденото
наказание лишаване от свобода до две години
и пробация
в нормата на чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 вр. чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК по
отношение на обвиняемия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , правилно е приложен чл. 78 А ал.1 от НК и дееца е бил освободен от
наказателна отговорност с наложено
административно наказание глоба , тъй
като престъплението е извършено по непредпазливост ,деецът е
пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на глава
осма на раздел IV от НК и от престъплението не са причинени
имуществени вреди. При определяне
на конкретния размер на административното наказание глоба в размер на 2000 лв , което е
наложено от СРС , въззивният съд намира ,че следва да бъдат отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , както и обстоятелството ,че подсъдимия се
признава за виновен в извършването на деянието , изразява съжаление за стореното , както и
че същия е с
добри характеристични данни , които
са смекчаващи вината
обстоятелства . В тази насока следва да се отчете и обстоятелството , че
пострадалия от своя страна също е
съпречинил вредоносния резултат , доколкото същия е преминавал зад автомобила , намирайки се на
пътното платно, което място е било предназначено за движение на
автомобили , както и обстоятелството ,че обвиняемия след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия , при което административното наказание глоба следва да бъде наложено в предвидения от закона минимум от
1000лв , при
което решението на СРС следва да бъде изменено в тази му част.
Въззивният
съд намира ,че за постигане на
целите на наказанието , следва да се приложи предвидената от законодателя в разпоредбата на чл.343г вр. чл. 343 А ал.1 б.
А пр.2 чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК и чл. чл. 78 А ал.4 вр. чл . 37 ал.1 т.7 от НК възможност ,при което
на обвиняемият
следва да
бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС на основание чл.343г
от НК , тъй като се касае за серизно увреждане крайника на пострадалия ,
което би могло да бъде избегнато при повишено внимание от страна на обвиняемия и с оглед упражняваната от него
професия, при която същия ежедневно и
постояно управлява МПС ,при което съдът намира, че налагането на наказанието
лишаване от право да управлява МПС в конкретния случай е наложително ,противно
на доводите на защитата . По отношение размера на това наказание ,което е определено от СРС на 6 месеца ,въззивният
съд намира , че същия следва да бъде намален до размер от предвидения законов минимум от 3 месеца , с
оглед на установеното по делото обстоятелство ,че обвиняемия след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, както и наличното съпречиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия , при което
решението на СРС следва да бъде изменено в тази му част.
Законосъобразно с оглед изхода на делото с решението на осн. чл.189 ал.3 от НПК е
осъден обвиняемия К. И.К.
за заплати разноски по сметка на СДВР в
размер на 174 ,55 лв , а също и е осъден да заплати държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен
лист в размер на 5 лв.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на
делото от първоинстанционния съд да са
допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционното решение .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 337 ал.1 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваното решение на СРС следва да бъде изменено в посочената му част, а на чл. 338 от НПК същото следва да бъде потвърдено в останалата му част , а жалбата да се уважи частично .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
И З М
Е Н Я решение
от 22.10.18г. по Н .А .Х .Д . №
10056 /16г. , на СРС, НО , 136 с – в , в частта , с която е
признат обвиняемия К. И.К.
за виновен за извършено престъпление
по чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл.
342 ал.1 пр.3 от НК
, като го ПРИЗНАВА ЗА
ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл. 343 А ал.1 б.
А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2,
вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК ,
и на осн. чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по по- тежко повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК .
И З М
Е Н Я решение
от 22.10.18г. по Н .А .Х .Д . №
10056 /16г. , на СРС, НО , 136 с – в
, в частта , с която за извършено
престъпление по чл . 343 ал.1 б. Б „
пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК
на осн. . чл. 78 А от НК
обвиняемия К. И.К. е освободен
от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лв, като вместо това
за извършено престъпление по чл. 343 А ал.1 б.
А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2,
вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
му НАЛАГА административно наказание глоба в
размер на 1000 лв .
И З М
Е Н Я
решение от 22.10.18г. по Н .А .Х .Д . № 10056
/16г. , на СРС, НО , 136 с – в , в частта , с която на
осн. чл. 78 А ал.4 вр. чл. 343 Г вр. чл . 37 ал.1 т.7 от НК е наложено на обвиняемия
К. И.К. лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца , като
Н А М А Л Я В А този срок до
3 месеца .
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решението в останалата му част .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове
: 1.
2.