№
гр. Варна, 13.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2337/2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Ж.И., ЕГН **********,***, предявена
чрез пълномощника му по делото адвокат Ж.Г., срещу отказ да бъде издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо
УРИ № 819000-42005 от 21.09.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Жалбоподателят изразява доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения отказ, поради липсата на изложени от
административния орган фактически и правни основания за издаването му. В
депозирани писмени бележки с.д. № 1060/24.01.2023г. излага подробно фактите по
спора, формулирано е искане за отмяна на оспорения отказ. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Изразява доводи за правилност на
оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Писмо УРИ № 819000-42005 от 21.09.2022г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна е издадено във
връзка с подадено от И. заявление за издаване на свидетелство за управление на
МПС, рег. № 12874 от 23.08.2022г.
В оспореното писмо се твърди, че след извършена
проверка в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна е
установено, че И. е загубил правоспособност като водач на МПС на основание
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Твърди се още, че пълният размер от 39 контролни точки са
били отнети след влизане в сила на следните наказателни постановления:
НП № 8164/18.10.2010г., влязло в законна сила на
25.04.2013г., с което са отнети 14 к.т.;
НП № 1235/10.03.2011г., влязло в законна сила на
25.04.2013г., с което са отнети 9 к.т.;
НП № 5985/04.10.2011г., влязло в законна сила на
25.04.2013г., с което са отнети 9 к.т.;
НП № 1039/11.06.2012г., влязло в законна сила на
25.04.2013г., с което са отнети 9 к.т.;
НП № 5279/25.09.2012г., влязло в законна сила на
25.04.2013г., с което са отнети 4 к.т.;
В хода на съдебното производство са приети
административната преписка и допълнително представените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.149 от АПК
14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на обжалвания
административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспореният административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК и на основанията посочени в чл.146 от АПК, съдът намира, че е издаден от
компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и сържание на
административните актове, посочени в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.157, ал.5
от ЗДвП.
При издаването на акта, с който на оспорващия е
отказано издаването на СУМПС, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложените в жалбата и в писмените бележки възражения,
настоящият състав намира за неоснователни.
Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП лице, което е загубило
правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след
като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. С оглед законовите разпоредби, възстановяването на
правоспособността е възможно само чрез полагане на изпит за придобиване на
такава.
В Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в
сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и
конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като се сочи, че контролните точки се отнемат въз
основа на влязло в сила наказателно постановление – чл.3, ал.1 от Наредбата.
Следователно, за да е налице релевантно
отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи
преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено
извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбата нарушения. Затова е
необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според
чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на
обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени
или изменени от съда.
Следва да се посочи,
че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява
връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален
свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това
му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно
връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват
официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях
факти.
В приложената справка за нарушител/водач е
отразено, че такива наказателни постановления са издадени и с влизането им в законна сила са отнети общо 45 контролни точки.
Единственото възстановяване на контролни точки е от 29.05.2018г., когато на И.
са възстановени служебно шест контролни точки. С оглед данните по делото,
независимо, че на жалбоподателя е било издадено ново свидетелство за управление
на МПС от 19.07.2017г., поради това, че е изтекъл срокът за който е било
издадено свидетелството за правоуправление, не е отпаднало основанието за
прилагането на разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. При положение, че на
водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята правоспособност
и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от загубата на
правоспособност. Възстановяване на правоспособността на водача се извършва чрез
явяване на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност.
От изложеното се налага извода, че И. е
останал без контролни точки, поради което законосъобразно е последвал отказ да
му бъде издадено свидетелство за управление на МПС.
Предвид изложените мотиви, жалбата на И. се явява
неоснователна, поради което следва да се отхвърли от съда.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно се
явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ
/обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Воден от горното Административен съд – Варна, Пети
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И.Ж.И., ЕГН **********,***, срещу отказ
да бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство,
обективиран в писмо УРИ № 819000-42005 от 21.09.2022г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна.
ОСЪЖДА И.Ж.И., ЕГН **********,*** да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 100.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: