Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8987 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Г.В.В. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 07.12.2013 г. бил пътник в специализиран автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с ДК № СА ******, управляван от М.Л.С..*** в посока от бул. „Тодор
Александров“ към бул. „Сливница“ в района на № 66 водачът на движещия се в
насрещната лента за движение л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. № ******* В.Й.П.
предприел маневра обратен завой на неопределено за целта място и отнел
предимството на с.а. „Фолксваген Транспортер“, като последвал удар. Вина за
настъпване на процесното ПТП имал водачът на л.а. „Ситроен Ксара“. С ответното
дружество бил сключен валиден договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Ситроен Ксара“, поради което ответникът следвало да
понесе отговорността за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При
процесното ПТП Г.В. претърпял контузия на черепа, сътресение на мозъка със
загуба на съзнание, раЗ.ъсно-контузна рана на главата и фрактура на VІ ребро
вляво по аксиларната линия. След като дошъл в съзнание В. установил, че по
лицето му тече кръв, залитал и не изпитвал нужната устойчивост при опит за
движение. Приели го по спешност във ВМА на постелен режим и под активно
лекарско наблюдение. Все още изпитвал главоболие при преумора, гледане на
телевизия и четене. Търпените неимуществени вреди оценява на 30 000 лева и
моли ответникът да бъде осъден да му ги заплати.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че заплатил на ищеца сумата от 5 000 лева, а
претенцията от 30 000 лева била неоснователно завишена.
Третото
лице помагач на страната на ответника В.Й.П. не изразява становище по
предявените от ищеца искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 06.01.2016 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 07.12.2013 г. за управлявания от В.Й.П. лек
автомобил е бил налице валиден договор за задължителна отговорност „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
По
делото е приет констативен протокол № К-1136 от 07.12.2013 г., който не е
оспорен от страните в производството и според който спрямо водача В.Й.П. е
взето административно отношение.
От
документите по административно-наказателната преписка се установява, че на В.П.
е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено
наказателно постановление за това, че при наличие на маркировка М2 извършва
завой наляво, като не пропуска насрещно движещия се автомобил и за това, че е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол – 1.01‰.
Изслушаната
по делото съдебна авто-техническа експертиза е описала механизма на ПТП и след
определяне на опасната зона за спиране на специализирания автомобил „Фолксваген
Транспортер“ и скоростта на движение на л.а. „Ситроен Ксара“ вещото лице е
заключило, че когато лекият автомобил е навлязъл в лентата на линейката, той е
бил в нейната опасна зона и ударът е бил непредотвратим. В съдебно заседание
вещото лице е посочило хипотеза, при която ударът би бил предотвратим и той е
свързан с началния момент на завиване.
Относно
обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетелят М.С.,
водач на специализирания автомобил. Той твърди, че по време на управление на
линейката и двамата с ищеца били с поставени предпазни колани. Бурканът и
сирената били пуснати. Помни, че л.а. „Ситроен Ксара“ е бил в насрещната лента,
когато се е отделил от нея и е предприел завой наляво, с което препречил пътя
му по начин, иЗ.лючващ възможността за предприемане на ефективно аварийно
спиране.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена съдебно-медицинска експертиза, според
която вследствие процесното ПТП на 07.12.2013 г. Г.В. е получил увреждания,
изразяващи се в контузия на главата с раЗ.ъсно-контузна рана в дясна теменна
област, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош с фрактура на 6-то ребро
вляво и контузия на ляво бедро. Черепно-мозъчната травма протекла със степенно
нарушение на съзнанието, липса на спомен за травмата и изразена общомозъчна
симптоматика.
Във
клиника по неврохирургия на ВМА-С. било проведено 3-дневно болнично лечение,
при което раната на главата е била обработена хирургично. При извършения на
30.03.2016 г. личен преглед вещото лице е установило, че ищецът е напълно
излекуван от уврежданията. Черепно-мозъчната травма е била получена на фона на
значими съпътстващи заболявания, отразяващи се неблагоприятно на нейното протичане.
По-интензивни болки и страдания В. търпял през първите 10-15 дни след травмата,
а в по-лека степен – до два месеца.
Ангажирани
са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. А., роднина по сватовство
от втора степен с ищеца. РаЗ.азва, че основно той му помагал в обслужването
след изписването от болницата. Главата на В. била в рани, имал счупено ребро и
кракът му бил подут. В продължение на две-три седмици се налагало В. да ползва
чужда помощ в ежедневните си дейности, включително за придвижване до баня и
тоалетна. Ищецът бил нестабилен в движенията си и залитал. В продължение на
месец сънят му бил неспокоен. Според свидетеля около три-четири месеца не ходел
на работа. През това време В. станал сприхав и се оплаквал от болки. Преди
произшествието бил здрав и не се оплаквал от нищо.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 21.06.2013 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ситроен Ксара“ с ДК № ******* и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 06.01.2016 г. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца безспорно
се установяват от описания от вещото лице доц. д-р инж. А. механизъм. В.П. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра завой
наляво на непозволено за целта място – при наличие на маркировка М2 (двойна непрекъсната
разделителна линия), отнел предимство на насрещно движещия се специализиран
автомобил – линейка, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.01‰.
Причината
за настъпване на произшествието лежи изцяло в субективните действия на водача В.П..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищеца
травми, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени
именно от процесното ПТП. В. е изпитал интензивни болки за период от около месец,
след което те са затихвали. По време на тридневното болнично лечение са му
вливани медикаменти за стабилизиране на състоянието. Хирургични интервенции не
са се наложили. Домашното лечение е продължило около два месеца, видно от
периодите на нетрудоспособност в болничните листове. Възстановяването е
изисквало постелен режим, както и чужда помощ за придвижването, дори и на
кратки разстояния. Това се е налагало от изпитваното замайване и нестабилност в
походката. Особено интензивни са били болките през първия месец, като са довели
и до нарушения на съня.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 64 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, характера и вида на проведеното лечение,
относително пълното възстановяване на физическото състояние, но и значимите
съпътстващи заболявания, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер
на обезщетението. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се
увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 07.12.2013 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
Ответникът доказа, че е заплатил на ищеца 5 000 лева
застрахователно обезщетение, което обстоятелство е отделено като безспорно с
протоколно определение от 22.04.2016 г. Тази сума следва да бъде приспадната от
определеното от съда обезщетение.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца се следват
разноски съразмерно на уважената част от иска – 890 лева, а на ответника –
сумата от 850 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията.
Тъй като
на ищеца е оказана безплатна правна помощ, на процесуалния представител адв. С.К.
Николова се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Г.В.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 07.12.2013 г., ведно
със законната лихва от 07.12.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв. ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. С.К. *** сумата от 1 500 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 890 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 850 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗК „Л.и.“ АД – В.Й.П., ЕГН **********, с адрес
гр. С.,***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: