Р Е Ш Е Н И Е
№ 769 / 12.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 492 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Т.
К. Т., действаща в качеството на ЕТ „Т. Т.“, ЕИК *********, със седалище с.
Ивайло, обл. Пазарджик, срещу Решение № 1012-12-71#1/03.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с
което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01326977/24.03.2023 г.
на контролен орган на НОИ, с които търговецът е задължен да заличи подадените
данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр.№ 1 „данни за осигуреното лице“ за С.И.Т.
за периода от м. 01.2001 г. до м. 12.2005 г. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на решението, като издадено в нарушение на изискването за
форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. В съдебно заседание и представени писмени бележки, процесуалният
представител адвокат М. поддържа жалбата, като претендира отмяна на решението,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез
процесуален представител юрисконсулт В.С., изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Във връзка с искане от отдел „Пенсии“ е издадена
заповед на ръководителя на ТП на НОИ-Пазарджик, с която е възложено извършване
на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „Т. Т.“, за
което е съставен Констативен протокол № КП-5-12-01326874/24.03.2023г. на старши
инспектор по осигуряването. С оглед резултатите от проверката са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-12-01326977/24.03.2023 г. на едноличния търговец
за заличаване подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 за С.И.Т.
с код вид осигурен „01“ за периода от м. 01.2001 г. до м. 12.2005 г. с мотив,
че не е установено по безспорен начин С.Т. действително да е полагал трудова
дейност в осигурителя.
Предписанията са обжалвани от търговеца, като по
жалбата е издадено и процесното Решение № 1012-12-71#1/03.05.2023 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което органът е приел, че няма възникнало
осигурително правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от
трудово правоотношение, поради което С.Т. няма качеството на осигурено лице по
аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО. При проверка на данните в информационната
система на НОИ е установено, че са подадени уведомления по чл. 62 КСО за
сключване на трудов договор между С.Т. и ЕТ „Т. Т.“ на 01.06.2000 г., като на
14.05.2014 г. е прекратен. Осигурителят е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за С.Т. от м. 01.2001 г. до м. 12.2002 г. на 8-часов работен ден и от м.
01.2003 г. до м. 12.2005 г. на 4-часов работен ден с код за вид осигурен „01“ –
работници и служители, като за м. 06.2000 г. е код „12“ – самоосигуряващи се
лица“.
В представена декларация Т.Т.е заявила, че
дейността на едноличния търговец е транспортна. От 2000 г. до 2004 г.
търговецът е притежавал камион (Мерцедес 814Д), който е извършвал превози до
Турция и Гърция, използвайки лиценз за международен транспорт на дружеството
„Перла“ с управител Д. Д.. Изискани са първични документи – трудов договор,
заповед за прекратяването му, длъжностна характеристика и др., но такива не са
представени от Т.към момента на проверката, а са приложени към подадената срещу
задължителните предписания жалба.
От Министерство на транспорта и съобщенията – ИА
„Автомобилна администрация“ е постъпила информация, че ЕТ „Т. Т.“ не е и не е бил
превозвач, притежаващ лиценз за автомобилен превоз. По информация от
ОДМВР-Пазарджик и отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик,
търговецът не е бил собственик на МПС от 08.04.2004 г. до 22.03.2006 г. На
контролния орган не са представени документи за периода от м. 06.2000 г. до м.
12.2005 г., доказващи осъществяване на трудова дейност като „шофьор на
международни превози“ от С.Т., поради което е прието, че за лицето не е
възникнало основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и данните по чл.
5, ал. 4 КСО следва да бъдат заличени.
По реда на чл. 192 ГПК от НСИ е представена
информация, че подадените ГФО от ЕТ „Т. Т.“ за периода от 2000 г. до 2005 г. не
могат да бъдат предоставени поради изтекли срокове за съхранение. С писмо от
07.07.2023 г. ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик уведомява, че ГДД по реда на
ЗОДФЛ/ЗДДФЛ за финансови години от 2000 до 2005 г., както и РА № *********/2006
г. са унищожени, като неценни документи с изтекъл срок на съхранение.
По искане на жалбоподателя по делото са разпитани
свидетелите А.А.Й. и С.И.Т..
Свидетелят Й. заявява, че се познава със С.Т.,
който в периода 2000-2005 г. превозвал стъкла от България за Атина, но не знаел
за коя фирма е работил. Посочва, че 2003-2004 г. силен вятър бил обърнал
камиона на Т., за това Й. му дал неговия камион и неговия лиценз. Лицензът бил
на ЕТ „Тандем-А.Й.“ като Т. го ползвал под наем около 2-3 години, за което
имало сключен договор пред нотариус. След изплащането на уговорена сума,
камионът бил прехвърлен.
Свидетелят Т. - съпруг на Т.Т.заявява, че след
силен вятър през 2002-2003 г. камионът му бил обърнат и взел камиона на А.Й., с
който продължил да извършва международен превоз. Имали сключен договор и
пълномощно. След изплащане на цялата уговорена сума камионът бил прехвърлен на
фирмата на жена му. Заявява, че ЕТ „Т. Т.“ нямала собствен лиценз, поради което
извършвал превозите с чужди лицензи. Заявява, че са внесли осигуровки след
извършена ревизия от НАП.
Допуснато и изслушано е заключение по
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено
по доказателствата, приложени по делото. Вещото лице посочва, че съгласно
ревизионен доклад за извършена ревизия от органите на НАП за видове задължения за вноски за ДОО, за здравно осигуряване и във фонд ГВРС
периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г. е прието, че едноличният търговец
е осъществявал търговска дейност през проверявания период, С.Т. е бил назначен
по трудов договор на длъжността „шофьор“ и за него са дължими осигурителни
вноски. Посочва, че са реализирани и декларирани приходи от транспортна дейност
и е заплащан патентен данък за транспортна дейност. От представени платежни
нареждания за извършени бюджетни преводи вещото лице е установило, че
осигурителните вноски за С.Т. са внесени на 10.10.2011 г.
При така установеното от фактическа страна и след извършена
цялостна проверка на акта във връзка с правомощията по чл. 168 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от материално и
териториално компетентен за това административен орган съгласно чл. 117, ал. 3 КСО, според който ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. Решението е издадено в условията на заместване съгласно представените
Заповед № 1015-12-101/23.06.2021 г. и Заповед № 10100/24.042023 г.
Противно на посоченото в жалбата решението на директора
на ТП на НОИ съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактическите и
правни основания, мотивирали постановяването му, съответствието между които е
въпрос по същество.
Няма данни за допусната процесуална
незаконосъобразност, доколкото не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административният орган е изложил в
пълнота и пространно фактите за конкретния случай. Не се установява в хода на
производството по съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и
обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи,
да са нарушени принципите на административния процес при упражняване на
процесуалните права на съответните органи. Няма основание да се приеме, че
някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички
правнорелевантни факти, не съответстват на реда и средствата, предвидени в КСО
и АПК. На задълженото лице са били осигурени възможности да представи
изисканите му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано, както за
откриването на производството, така и за всички последващи действия на
органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за воденото
производство. Изискани са доказателства за попълване на преписката, на база на
които е извършена проверка на релевантните обстоятелства.
Спорният въпрос е по приложимостта на чл. 10, ал.
1 КСО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Съответно според разпоредбата на § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО гласи, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО предвижда,
че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Анализът на цитираните норми показва, че
задължение на осигурителя (какъвто се явява едноличният търговец) е да
декларира обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО само при
налично съществуващо осигурително правоотношение, което предполага началото и
осъществяването на трудова дейност от страна на осигуреното лице. Става въпрос
за престиране на работна сила или за действително реализиран трудов резултат в
изпълнение на трудов или граждански договор или при извършване на дейност като
самоосигурено лице.
Събраните в хода на административното производство
доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че С.Т.
реално не е извършвал трудова дейност като шофьор при осигурителя, поради което
за него не е възникнало основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Тези
изводи съдът намира за правилни.
Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно
за целите на осигуряването, както правилно е приел административният орган.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност,
не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в НАП, дори и при внесени осигурителни вноски. По делото е представен
Ревизионен доклад № 1209/21.08.2006 г., с който на ЕТ „Т. Т.“ са установени
задължения за вноски за ДОО, за здравно осигуряване и във фонд ГВРС за периода
от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г., които са внесени на 10.10.2011 г. Ревизията
е била по повод искане от Т.Т.за издаване на документ, като е посочено, че
осигурителят е изпълнил коректно задължението си по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за
наетия работник, като дължимите
осигурителни вноски са начислени, но не са внесени, поради което същите са
определени с ревизионния доклад. Съдът не отрича, че при упражняване на
законово възложената компетентност за установяване на задължения за данъци и
осигурителни вноски на физически и юридически лица, в рамките на съответното
производство по реда на ДОПК и за целите на това производство, органите на
приходната администрация могат да третират възникнали правоотношения с оглед на
техния действителен правен характер. В контекста на конкретния случай това
означава, че в правомощията на ревизиращите органи е било да извършат преценка
относно правната природа на правоотношенията, въз основа на които лицето С.Т. е
осъществявал трудова дейност за ЕТ „Т. Т.“. Тези си правомощия органите по
приходите реализират в рамките на образувано и провеждано ревизионно
производство реда на ДОПК за целите на съответно облагане – данъчно или
осигурително. В този смисъл извършваната от ревизиращите органи преценката има
значение единствено за упражняване на законово възложените им функции по
установяване по основание и размер на задълженията за данъци и осигурителни
вноски на ревизираното лице. Действително, по аргумент от чл. 108 ДОПК,
ревизионните актове са констативни административни актове, но с тях се
установяват само правни задължения (данъчните задължения и задълженията за
задължителни осигурителни вноски). Следователно установителното действие на
влязъл в сила ревизионен акт не може да надхвърля установените с РА по
основание и по размер задължения и отговорности т. е не обхваща обуславящите
неговото издаване фактически и правни установявания. В този смисъл приетото за
установено от органите на приходната администрация в хода на проведеното
данъчно-ревизионно производство при извършвана ревизия на ЕТ „Т. Т.“, че за
периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2015 г. осигурителят е начислявал, но не е
внесъл дължимите осигурителни вноски за работника има значение единствено за
целите на данъчното и осигурително облагане на ревизираното лице и за
установените с влезлия в сила ревизионен акт задължения за данъци и
осигурителни вноски по отношение ЕТ „Т. Т.“. С оглед на което неправилно в
жалбата се посочва, че с влезлия в сила ревизионен доклад на органи по
приходите при ТД на НАП, издаден в резултат на извършена ревизия на едноличния
търговец и внесените през 2011 г. осигурителни вноски, се установява с
обвързваща сила, че през периода от м. 01.2000 г. до м. 12.2005 г. С.Т. е
осъществявал трудова дейност на длъжността „шофьор“.
От справка в Търговския регистър и от представена
декларация от Т.Т.се посочва, че едноличният търговец осъществява транспортна
дейност. Разпитаните по делото свидетели заявяват, че С.Т. е осъществявал
международен превоз на товари. Първоначално е използвал собствен на търговеца
камион, а впоследствие камион на ЕТ „Тандем-А.Й.“. С.Т. посочва, че ЕТ „Т. Т.“
никога не е притежавала лиценз за извършване на превоз, като тези твърдения са
потвърдени пред административния орган с писмо от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, в което е посочено, че търговецът не е и не е бил
превозвач, притежаващ лиценз за автомобилен превоз. Свидетелите сочат, че Т. е
използвал лиценза на други дружества, които показания съдът приема за недоказани,
тъй като не са скрепени с писмени доказателства, въпреки твърденията им за
наличие на нотариално заверени договори за наем на камион.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и отменената с нея Наредба
№ 3/10.11.1997 г. в срок до 15 календарни дни от датата на подаване на
заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или упълномощено от него лице издава лиценз на Общността за извършване на
превоз на пътници или товари. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че моторните
превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на
превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози. Едно и също моторно превозно средство може да бъде вписано в регистъра
само към един лиценз на Общността или лиценз за извършване на обществен превоз
на пътници или товари на територията на Република България. Чл. 10, ал. 2 от
Наредбата гласи, че лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са
лични и не се преотстъпват.
От посоченото в жалбата и представена справка от
ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ се установява, че до 07.04.2004 г.
едноличният търговец е бил собственик на товарен автомобил „Мерцедес 814“, с
който е извършван международния превоз на товари. От събраните доказателства се
установява, че ЕТ „Т. Т.“ не е имал лиценз, което се потвърждава и от свидетеля
С.Т.. Доколкото законът изрично посочва, че лицензът се издава на конкретен
превозвач, като в него се вписват моторните превозни средства, с които се
извършва дейността, то ползването на чужд лиценз е практически невъзможно, тъй
като в него не фигурира използваното от търговеца МПС. Ето защо, съдът приема
показанията на свидетелите и твърденията в жалбата, че търговецът е използвал
чужди лицензи за недоказани.
В хода на административното и съдебното
производство са събрани достатъчно доказателства за това, че С.Т. няма
качеството „осигурено лице“, като констатациите на органа не се опровергаха от
жалбоподателя. Недоказани остават твърденията, че Т. реално е осъществявал
трудова дейност и че е полагал труд в полза на осигурителя. Доказано е
единствено, че са подавани декларации, като осигуровките са внесени едва през
2011 г. след извършена ревизия от органи по приходите. Представеният по делото трудов
договор, както и показанията на разпитаните свидетели, не установяват по
безспорен начин извършването на трудова дейност. Те могат да бъдат индиция за
такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на останалите
доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално полагане
на труд от С.Т.. Следва да се отбележи, че трудовото и осигурителното
правоотношение не са идентични, т. к. за да се счита едно лице за „осигурено
лице“ по смисъла на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, същото
следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е
упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя. Законодателят е въздигнал
извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични
предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до
възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него
осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително
престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е. ако не е
предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е
предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през
процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на
административното производство. Жалбоподателят не е доказал при условията на
главно и пълно доказване в производството пред съда, че наетият от него
работник е отговарял на дефиницията за „осигурено лице“, като е осъществявал
трудова дейност, т.е. реално да е престирал работна сила.
Предвид това съдът намира, че от събраните в хода
на административното производство доказателства не се установява, че С.Т. е
извършвал трудова дейност, тоест реално да е осъществявал трудова дейност в
изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор. С оглед на което жалбата
на ЕТ „Т. Т.“ срещу Решение № 1012-12-71#1/03.05.2023 г. на директора на
ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01326977/24.03.2023
г. на контролен орган на НОИ като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата
от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т., действаща в качеството й на ЕТ „Т. Т.“, срещу
Решение № 1012-12-71#1/03.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и
потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01326977/24.03.2023 г.
на контролен орган на НОИ.
ОСЪЖДА Т. К. Т., действаща в качеството й на ЕТ „Т. Т.“, ЕИК *********,
с. Ивайло, обл. Пазарджик, да заплати на Национален осигурителен институт, гр.
София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)