№ 265
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600364 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е жалба от адвокат Д.Д.П., като пълномощник на ИВ. В. Г. и
КР. Д. М., срещу Разпореждане от 21.11.2021 г., постановено по НОХД №
2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав и с което е била оставена
без разглеждане като процесуално недопустима молба от 24.10.2018 г. от
адвокат Д.П. за връщане на приобщените по делото превозни средства на
лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..
В жалбата е посочено, че в изпълнение на дадените от съда указания са
били представени два броя договори за правна защита и съдействие с двамата
доверители, както и копие на пълномощно от ИВ. В. Г.. В представените
договори и пълномощно нямало срок на действие или упоменаване, че се
отнасят само за досъдебното производство. В същите били вписани
известните на адвоката и доверителите номер на досъдебното производство
и прокурорска преписка, като към момента на подписването им лицата не са
предполагали, че наказателното производство ще приключи със
споразумение, постигнато в досъдебното производство, за да бъде вписано в
пълномощните и договорите номерът на делото в СРС. Твърди се, че по
делото нямало данни за наличието на спор за собственост по отношение на
автомобилите. При справка било констатирано, че МПС-тата не се намират на
паркинга във Враня, където се съхранявали веществените доказателства –
МПС по преписки на СДВР. Прави се искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и връщане на делото на СРС за разглеждане на молбата по
същество. Алтернативно е направено искане, ако съдът счете, че са налице
основания за това, да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се
разгледа молбата по същество, като автомобилите бъдат върнати на ИВ. В. Г.
и КР. Д. М..
1
Не е постъпило е възражение срещу депозираната жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С протоколно определение от 13.02.2013 г., постановено по НОХД №
2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав, е било одобрено
споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 51147/2011 г. по
описа на СРП, водено срещу обвиняемия А.Д.С.. Било е постановено
веществените доказателства – лек автомобил „БМВ“, модел „328 I“ с номер
на рама № WBAVP31080VK15854 и лек автомобил марка „Джип“, модел
„Гранд Чероки“ с номер на рама № 1J8GS48K97C684814, да останат на
съхранение в СДВР поради наличието на възникнал гражданскоправен спор
за собственост между Ралица Красимирова Тодорова, ИВ. В. Г. и КР. Д. М..
Видно от материалите по делото с молби, находящи се на л. 33 и 36 от
том 1 на досъдебното производство, ИВ. В. Г. и КР. Д. М. са поискали от
прокуратурата връщането на автомобили „Джип Гранд Чероки“ и „БМВ“
модел „328“, като с постановления от 04.04.2012 г. (л. 32) и от 05.09.2012 г. (л.
35) е било отказано. Молбата от КР. Д. М., находяща се на л. 36, е била
подадена чрез пълномощник – адвокат Д.Д.П., с представено пълномощно от
26.07.2012 г. на л. 37 (гръб). В пълномощното е вписано, че същото се отнася
за ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР, като не е посочено за какви действия,
срок на действие или до приключване на делото до коя инстанция следва да
важи.
С молба от 24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.Д.П., СРС е бил сезиран
с искане за връщането на автомобилите, приобщени като веществени
доказателства, на ИВ. В. Г. и КР. Д. М.. С разпореждане от 14.10.2021 г. съдът
е дал указания на адвокат П. да представи доказателства за учредена
представителна власт от ИВ. В. Г. и КР. Д. М.. В изпълнение на указанията са
представени копия от договор за правна защита и съдействие от 26.07.2012 г.
между КР. Д. М. и адвокат Д.Д.П., договор за правна защита и съдействие от
04.05.2012 г. между ИВ. В. Г. и адвокат Д.Д.П., пълномощно от 04.05.2012 г.
от ИВ. В. Г. в полза на адвокат Д.Д.П. с отбелязване, че същото важи за пр.пр.
№ 51147/2011 г. по описа на СРП (л. 47-49 от съдебното производство).
В обжалваното разпореждане СРС е приел, че адвокат П. не притежава
надлежна представителна власт, тъй като делото по НОХД № 2734 по описа
за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав е било финализирано с краен акт по
същество на 13.02.2013 г., от който момент пълномощните на молителя са
били прекратени, а представените пълномощни не предполагат наличието на
валидно представителство спрямо посочените лица и по други производства,
в т.ч. производни на основното такова. С тези мотиви първоинстанционният
съд е оставил депозираната молба без разглеждане.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
2
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивният съд не се съгласява с мотивите на първоинстанционния съд,
за да остави без разглеждане депозираната молба. Контролиращият съд счита,
че пълномощникът на молителите е разполагал с надлежна представителна
власт, за да сезира съда от името и за сметка на доверителите си. На първо
място, следва да се отбележи, че макар в заглавната част на молба от
24.10.2018 г. да е обозначено, че същата е подадена от адвокат Д.Д.П., без
уточнението, че същата действа като пълномощник на ИВ. В. Г. и КР. Д. М.,
видно от обстоятелствената част на молбата и петитума , с молбата е
поискано да се върнат МПС-тата именно на посочените лица. Следователно
адвокат П., подавайки молбата, е действала като пълномощник на ИВ. В. Г. и
КР. Д. М. – от тяхно име и за тяхна сметка, а не в лично качество.
Въззивният съд счита, че по делото са налице пълномощни, доказващи
валидната представителна власт на адвокат П.. Представените договори за
правна помощ и съдействие не съставляват едностранната правна сделка
упълномощаване, с която се учредява представителна власт, а уреждат
задължаването и заплащането по поетата правна защита. На л. 49 от
съдебното производство е налице пълномощно от 04.05.2012 г. от ИВ. В. Г. в
полза на адвокат Д.Д.П. с отбелязване, че същото важи за пр.пр. №
51147/2011 г. по описа на СРП, а на л. 37 (гръб) от том 1 от преписката с
досъдебното производство - пълномощното от 26.07.2012 г. от КР. Д. М. в
полза на адвокат П. с отбелязване , че същото се отнася за ЗМ 263/2011 г. по
описа на СДВР. Съгласно текста на пълномощните, същите не са ограничени
с отбелязване на конкретни действия или срок на действие. Настоящият
съдебен състав не се съгласява с разсъжденията на СРС за липса на
представителна власт, тъй като делото по НОХД № 2734 по описа за 2013 г.
на СРС, НО, 106-ти състав е било финализирано с краен акт по същество на
13.02.2013 г., от който момент пълномощните на молителя са били
прекратени, а представените пълномощни не предполагат наличието на
валидно представителство спрямо посочените лица и по други производства,
в т.ч. производни на основното такова. По делото няма данни посочените по-
горе пълномощни да са били оттеглени. В пълномощните на молителите е
вписано, че същите се отнасят именно за развилото се досъдебно
производство (с конкретизиране на номерата на преписките). Наказателното
производството е приключило преди внасяне на обвинителен акт в съда –
чрез сключване на споразумение, като първоинстанционният съд е бил
сезиран за одобрението му. НОХД № 2737/2013 г. по описа на СРС, НО, 106-
ти състав е било образувано с оглед и по повод разглеждане на
споразумението между обвиняемия и прокуратурата. Следователно същото се
явява своеобразно продължение и производно производство на до момента
развилото се, а пълномощните на молителите в полза на адвокат П. следва да
важат и за него, в т.ч. и по отношение разглеждането на депозираната молба
във връзка с веществените доказателства по посоченото производство.
3
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на същия съдебен състав на СРС, който да разгледа депозираната от
24.10.2018 г. молба по същество. Въззивният съд не следва да се произнася по
изложените в жалбата оплаквания по същество – твърденията за липсата на
спор за собственост по отношение на автомобилите, за липата на
автомобилите в паркинга на Враня, където се съхранявали веществените
доказателства – МПС по преписки на СДВР. Произнасянето от въззивния съд
по същество би лишило страните в производството от възможността за
инициирането на евентуален инстанционен контрол.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.11.2021 г., постановено по НОХД № 2734
по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав, с което първоинстанционният
съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молба от
24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.П. от САК, за връщане на приобщените
по делото превозни средства на лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 106-ти състав за разглеждане по същество
на молбата от 24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.П. от САК, за връщане на
приобщените по делото превозни средства на лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4