РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217744 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *****************, представлявано от управителя В.
Б. В., чрез адв. К. М.-САК срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400486 от
11.11.2024г., издадено от инж. ************– директор на Дирекция „Инспекция по
труда София област“, със седалище гр. София, с което на основание чл.416, ал.5,
вр.чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на *********в качеството на
работодател, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
В жалбата се поддържа, че нарушението, описано в обжалваното НП не е
извършено, като се твърди, че Р. Д. е назначен на работа в деня на проверката –
15.08.2024 г. и трудовият му договор е сключен преди началото на работното време.
Претендира се, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – липса на описание на съществени факти и доказателства,
с което се счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН. Счита се, че е нарушена и разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като
наказващият орган не е извършил никакви допълнителни проверки и разследвания, а е
издал НП единствено на базата на твърденията на инспекторите, извършили
проверката.
1
Поддържа се, че наложената санкция е прекомерно завишена, с оглед на това, че
работодателят няма предходни нарушения, за които да са му налагани санкции, с оглед
на което се счита, че санкцията е следвало да бъде в минимално предвидения размер.
С тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява по пълномощие
от адв. К. М., като същият поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваното НП
по изложените в нея съображения. Моли при постановяване на решението си, съдът да
има предвид, че от писмените доказателства и показанията на св. Д. се установило, че
преди да започне работа лицето е имало сключен трудов договор. С оглед на това
счита, че дори и да има нарушение, то не е по чл.61, а по чл.63, ал.2 КТ. Моли да се
има предвид и това, че до момента жалбоподателят няма регистрирани нарушения на
КТ, поради което счита, че дори да бъде санкциониран, то следва да е в минимален
размер.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт,
който моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и за потвърждаване на
обжалваното НП. Моли за частично кредитиране на показанията на св. Д., с оглед на
това, че той все още работи при същия работодател и се намира в йерархична
зависимост от него. С оглед на това счита, че следва да се приеме за достоверно
посоченото в попълнената от него декларация по време на проверката относно липсата
на сключен трудов договор към този момент, а не показанията му, дадени в съдебно
заседание пред настоящия съдебен състав, в които заявява, че сутринта преди
постъпване на работа е бил сключен трудовият договор. Смята, че дружеството е
извършило нарушението, за което е санкционирано и същото е правилно
квалифицирано, тъй като лицето не е имало сключен трудов договор към 11:00 часа на
15.08.2024 г. Моли, в случай на потвърждаване на обжалваното НП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Адв. М., в упражненото си право на реплика заявява, че при кредитиране на
свидетелските показания следва да се има предвид и факта, че актосъставителят и
свидетеля по акта са служители на Инспекцията по труда и в този смисъл също се
считат за заинтересовани от изхода на делото.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Ц. К. и свидетеля по акта – Б. Т., както и свидетеля Р. Д., който е
посочен в обжалваното НП като работника, с който не е бил сключен трудов договор
преди постъпване на работа в деня на проверката.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.08.2024 г., в 11.15 часа, е извършена проверка по спазване на трудовото
2
законодателство от свидетелите Ц. К. и Б. Т. – инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда София област“, в обект на контрол - заведение за бързо хранене, находящо се в
гр. София, ул. „Самоковско шосе“ №98, стопанисван от „*******************
По време на проверката в обекта е заварено лицето Р. Й. Д. да полага труд, а
именно да приготвя храна на скарата. В писмена декларация, завареното лице Р. Д.
собственоръчно попълнило, че работи на обекта като скараджия от 15.08.2024 г. с
трудово възнаграждение - 500 лева, работно време - от 08:00 часа до 14:30 часа,
почивни дни – събота и неделя и няма сключен трудов договор. На проверката, както и
при попълване на декларацията от Р. Д. присъствал управителят на дружеството, който
също потвърдил пред инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда София област“,
че с лицето няма сключен трудов договор.
Проверката продължила по документи на 22.08.2024 г. и 11.09.2024 г. в сградата
на ДИТ-София област, като по време на проверката по документи е представен трудов
договор №10 от 15.08.2024 г., сключен между „************* и Р. Й. Д..
За извършената проверка и направените констатации в хода на същата е бил
съставен и протокол за извършена проверка, изх. №ПР2431585/11.09.2024 г.
При тези данни, св. Ц. К., в качеството на актосъставител приела, че
***************, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с Р.
Й. Д. преди постъпването му на работа в проверявания обект на дружеството,
доколкото такъв договор не е бил представен към момента на проверката – 15.08.20024
г., около 11:15 часа, а е заявено както от управителя на провереното дружество, така и
от Р. Д. в писмена декларация, че същият няма сключен трудов договор. За така
констатираното съставила срещу дружеството АУАН №23-2400486/11.09.2024 г. В
същия нарушението е квалифицирано по чл.61, ал.1 от КТ и е посочено, че е
извършено на 15.08.2024 г. и е констатирано при проверката по документи.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството,
на който по надлежния ред е връчен препис от съставения АУАН, без вписани
възражения в него. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано
от връчване на препис от АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата
обстановка и при същата правна квалификация на деянието е издадено обжалваното
НП, което е връчено на адреса на дружеството на упълномощен представител на
25.11.2024 г., а жалбата против него е подадена на 03.12.2024 г., поради което съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
3
на свидетелите Ц. К., Б. Т. и Р. Д. /частично/ и от писмените доказателства и
доказателствени средства: АУАН; копия на: протокол за извършена проверка изх.
№ПР2431585/11.09.2024 г., известие за доставяне на НП, призовка по чл.45, ал.1 АПК,
идентификационна карта; пълномощно, декларация, попълнена от Р. Тодоров; трудов
договор №10 от 15.08.2024 г., сключен между *****************и Р. Й. Д., разпечатка
от ИС на ИА“ГИТ“ – Регистър на уведомления за трудови договори, заповед №З-
0864/17.10.202 г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед №ЧР-43/30.01.2023
г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на ДИТ-София област, Заповед №ЧР-750/08.05.2017 г., длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в ДИТ-София област.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост, с изключение на показанията на св. Д., които кредитира частично. Досежно
приетите за установени факти единственият спор между страните от фактическа
страна се отнася към факта дали преди или след извършената проверка от
инспекторите при ДИТ-София област на 15.08.2024 г. в 11:15 часа, е бил сключен,
представеният по-късно трудов договор №10 от 15.08.2024 г.
Доказателства относно този факт се съдържат в показанията на св. Д., който пред
настоящия съдебен състав заявява, че договорът е бил подписан от него преди
постъпването му на работа на 15.08.2024 г., но тези показания са в противоречие с
декларираните от него обстоятелства в попълнената по време на проверката в обекта
на контрол декларация, в която изрично е посочил, че няма сключен трудов договор.
Съгласно показанията на свидетелите К. и Т. този факт /че с Р. Й. Д. няма сключен
трудов договор/, по време на проверката, е бил потвърден и от управителя на
дружеството. Също така е несъмнено установен и фактът, че по време на проверката в
обекта на контрол, такъв трудов договор не е бил представен на проверяващите.
Същият е бил представен в хода на продължилата проверка по документи, а от
извлечението от Регистъра на уведомленията за трудови договори е видно, че
трудовият договор е регистриран на 15.08.2024 г.
При анализа на всички посочени доказателствени източници се налага извода за
това, че доколкото трудовият договор няма достоверен час на подписване, към часа на
проверката не е бил представен на проверяващите, като св. Д. в писмена декларация,
попълнена от него в присъствие на управителя на *************** декларирал, че
няма сключен трудов договор, което било потвърдено пред проверяващите и от
управителя на дружеството, впоследствие представеният договор е бил съставен след
приключване на проверката, за да обслужва защитната версия на жалбоподателя в хода
на административно-наказателното производство срещу него. С оглед на това, не
следва да се кредитират с доверие показанията на св. Д., дадени пред настоящия
4
съдебен състав, в частта, в която поддържа, че трудовият договор е бил подписан
преди постъпването му на работа, съответно преди проверката, извършена от
инспекторите на ДИТ-София област, доколкото в тази част същите са в абсолютно
противоречие с декларираните от него обстоятелства по време на проверката в обекта
на контрол. Освен това, обяснението, дадено от него, за причината поради която в
декларацията си е посочил, че няма сключен трудов договор, е абсолютно
неприемливо и нелогично, особено като се има предвид, че декларацията е била
попълнена от него в присъствие на управителя на „*************** и при
деклариране на неверни факти, особено такива, които са във вреда на дружеството,
същият би се противопоставил. Отделно от това, в показанията на св. Д. съдът
констатира и вътрешни противоречия и несъответствия, както и стремеж за нагаждане
на отговорите съобразно задаваните въпроси, като свидетелят първоначално твърди, че
бил на интервю за работа на 12.08.2024 г. и започнал работа на 15.08.2024 г., а в
следващия момент твърди, че предишния ден е бил на интервю за работа, а по-късно
твърди, че е бил на интервюто за работа 1-2 седмици преди 15.08.2024 г. и на същото е
присъствало лице, което се предполага, че е подало сигнала до Инспекцията по труда,
по повод на който е била извършена проверката. Явно личи наличието на стремеж у
този свидетел за представяне на фактическата обстановка в интерес на неговия
работодател, което налага извод за неговата заинтересованост от изхода на делото в
полза на ******************, в което дружество заяви, че все още работи. Освен
това, неговите показания са в пълно противоречие и с показанията на свидетелите К. и
Т., които макар и служители на ДИТ-София област, не се събраха доказателства за
личната им заинтересованост от извършване на конкретната проверка на обекта на
контрол, освен изискуемото поведение, произтичащо от служебните им задължения да
извършват контрол при постъпил сигнал за неспазване на трудовото законодателство.
С оглед на това, съдът кредитира с доверие именно техните показания, а
поддържаният в жалбата факт, а именно, че представеният в хода на проверката по
документи трудов договор е бил сключен преди постъпване на работа на св. Д. и преди
извършената в обекта проверка от служителите на ДИТ-София област остана
недоказан.
При липса на противоречия между доказателствата по делото по отношение на
останалите факти и по аргумент от противното /per argumentum contrario/ на
разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, съдът не следва да извършва
допълнител анализ на събраните доказателства, като следва да се отбележи, че всички
останали доказателства се кредитират с доверие, като установяващи удостоверените от
тях факти и обстоятелства.
Фактическите действия, извършвани от лицето Р. Д., заварен на място в обекта на
проверка, се установяват по един несъмнен начин от показанията на свидетелите К. и
Т., които са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
5
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно е установено, че „***************** има качеството на работодател,
осъществяващ дейност на територията на гр.София, по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР
на КТ, поради което се явява подконтролен субект на Дирекция „Инспекция по труда
София област”, с оглед спазване разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни
актове по приложението му.
В това си качество **************** е сключвало договори с работници, които
да престират работна сила и да изпълняват определени трудови функции в
стопанисвания от него обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София,
ул. „Самоковско шосе“ №98.
На 15.08.2024г., лицето Р. Й. Д. започнал работа като „скараджия - готвач” в
обекта, стопанисван от „************** и изпълнявал всички задължения,
произтичащи от заемането на тази длъжност, без да има сключен трудов договор към
момента на извършване на проверката от контролните органи на ДИТ – София област
– 15.08.2024 г., в 11:15 часа. Трудов договор с работника бил сключен на 15.08.2024 г.,
но след извършената проверка в обекта от служителите на ДИТ-София област и
регистриран на същата дата.
Съдът намира за безспорни по делото обстоятелствата по престиране на работна
сила в обекта от страна на лицата, заварени при извършване на проверката на
15.08.2024г., изпълнението на трудова функция от Р. Д., и несъмнено доказан факта за
липсата на сключен трудов договор с него, преди постъпването му на работа на
15.08.2024 г., както и към момента на извършената проверка. Така описаното покрива
обективните признаци на нарушението по чл.61, ал.1 КТ, съгласно която разпоредба:
„Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.“
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното НП,
съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са формално
основание за отмяна на същото.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, съгласно представените заповеди и длъжностни характеристики и в пълно
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В обстоятелствената част на
обжалваното постановление е описано извършеното административно нарушение,
констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото
правилно е квалифицирано от административно – наказващия орган като нарушение
по чл.61, ал.1 от КТ.
6
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липса на описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението, тъй като същите макар и схематично
са описани с всички съставомерни признаци на констатираното нарушение,
позволяващо на дружеството-работодател да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото и предявено административно обвинение, което същият е сторил с
подадената жалба, с конкретно изложени съображения.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН,
доколкото срещу АУАН не е било подадено възражение, с конкретно посочени спорни
обстоятелства, които да бъдат проверени чрез провеждане на допълнително
разследване от наказващия орган преди издаване на обжалваното НП.
За извършеното административно нарушение, законодателят е предвидил
наказуемост с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда за юридическо
лице наказание - имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. В случая
размерът на наказанието за извършеното нарушение е определен над минималния
възможен размер /1500лв./, а именно в размер на 2000 лева, без да са посочени каквито
и да е аргументи за това, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН, с
изключение на общи такива за съставомерност на деянието. С оглед на това, както
наказаното лице, така и съдът е поставен в невъзможност да разбере мотивите на
административния орган за определяне на административното наказание в този му
размер, което пък лишава съда от възможността да извърши контрол по
законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е
съществено, поради което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но води до ревизиране на наложеното административно наказание в
неговия минимум. Предвид липсата на мотиви относно размера на наложената
санкция, а и като прецени, че извършеното нарушение не се характеризира с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, в конкретния случай, съдът намира, че наказанието е следвало да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на наличието на
надлежно сключен трудов договор още в деня на проверката и това, че липсват данни
за извършени други предходни нарушения на трудовото законодателство от
жалбоподателя . В този смисъл, съдът намира, че размерът на санкцията следва да бъде
в минимален размер, а именно 1500лв., който адекватно съответства на тежестта на
извършеното нарушение и е достатъчен за поправяне и превъзпитание на нарушителя
към спазване на разпоредбите на трудовото законодателство занапред.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ не могат да се квалифицират като маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1 КТ, а и самото деяние не се отличава с по-ниска степен на
7
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид (по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН) доколкото се касае за формално нарушение /на
просто извършване/, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и
да е съставомерни негативни правни последици от същото. Това обаче в никакъв
случай не означава, че няма настъпили такива, тъй като неуреждането своевременно
на правоотношението с работниците, като трудови несъмнено ограничава правата на
работниците, които се лишават от възможността да се ползва от правата, предвидени в
КТ в защита на техните интереси. Именно с оглед на обстоятелството, че извършеното
нарушение е с характерната обществена опасност за нарушенията от този вид, но с
оглед на смекчаващите отговорността на санкционираното дружество обстоятелства
/трудовият договор е сключен в деня на проверката и липсват данни за предходни
нарушения/, за извършеното нарушение следва да бъде наложена имуществена
санкция в минималния, предвиден от закона размер от 1500 лева, като се измени
обжалваното НП в санкционната му част.
С оглед изхода на делото – липса на основание за отмяна на обжалвания акт, а
само за неговото изменение в санкционната му част, не е налице основание за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Същевременно обаче, не е налице
основание за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна именно поради това, че се явява основателно направеното при
условия на евентуалност искане на жалбоподателя за редуциране на размера на
наложената имуществена санкция до минималния, предвиден от законодателя.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 и чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2400486 от 11.11.2024г., издадено
от инж. *************– директор на Дирекция „Инспекция по труда София област“,
със седалище гр. София, с което на „********************* в качеството на
работодател, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на
чл.61,ал.1 от КТ, е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСТАВЯ без уважение исканията на страните за присъджане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9