№ 150
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно административно
наказателно дело № 20211100603146 по описа за 2021 година
Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл.
21 НПК след постъпила в срок въззивна жалба (и допълнение към нея) от адв. Н.Д. –
защитник на обв. Т. АС. К. (ЕГН: **********), срещу Решение от 28.06.2021 г. по
н.а.х.д. № 11284/2020 г. на СРС (НО, 104 с.), с което К. е бил освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а, ал.1 НК за извършено на 05.03.2020 г. престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308, ал.1 НК (съзнателно ползване на два неистински официални документа –
удостоверение за техническа изправност за л.а. с рег. № ******* и холограмен стикер
№ 22445433) и наказан с административна глоба от 1000 лв.
Жалбата е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК и развити в нея доводи, че
доказателствата по делото не обосновават субективната страна на деянието –
„съзнателното“ ползване на двата инкриминирани документа. Нито нейният подател
(адв. Д.), нито обвиняемият обаче се явяват в откритото заседание пред СГС за да
изложат устно аргументите си, въпреки редовното им призоваване. Прокурорът, от
своя страна, пледира лаконично, че оспорваното решение е правилно и предлага да
бъде потвърдено.
Въззивният съд прецени, че делото следва да бъде повторно разгледано от
първата инстанция, при това – в предварителния етап по чл. 377 НПК, защото се налага
нова (законосъобразна) преценка относно приложението на чл. 249, ал.4, т.1 НПК.
Проверяваният съдебен акт, като цяло, страда от порока по чл. 348, ал.3, т.2
НПК, защото „няма мотиви“ по съществени въпроси относно съставомерността на
деянието: знаел ли е обв. К. (от фактическа страна) за неистинността на ползваните от
него удостоверение и холограмен стикер; могат ли и двата обекта (от правна страна) да
се разглеждат като годен предмет на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 НК; и
1
„съзнателно“ по смисъла на чл. 316 НК ли е било ползването им пред органите на
МВР. Проблемът, обаче, е бил заложен още при формулирането на фактическата и
правна рамка на обвинението, описано в прокурорското предложение по чл. 375 НПК,
защото то категорично не отговаря на приложимите по аналогия стандарти за
реквизитите по чл. 246, ал.2 НПК. Именно непълнотата и неяснотата на
обвинителната теза е създала непреодолими препятствия в съдебната фаза на
процедурата по гл. 28 НПК, защото съдът е бил обвързан от лаконичната фактическа и
обърканата правна формулировка на предложението и не е разполагал с правомощие
да „надскача“ неговите рамки, като изследва въпроса за „съзнателното“ ползване,
установявайки „по свой почин“ допълнителни (непредявени от прокурора) факти.
Неяснотата на обвинението произтича, на първо място, от подхода деянието да
се квалифицира като престъпно ползване на един неистински официален документ, а в
същото време – да се твърди, че всъщност документите са два (представеното от обв.
К. удостоверение за техническа изправност и залепеният на стъклото на автомобила
холограмен стикер – вж. последното актуално постановление за привличане на
обвиняемия, в чийто рамки СРС се е произнесъл с решението си – л. 40 от д.п.). И ако
цитираното удостоверение отговаря на принципната правна постановка за класически
неистински (чл. 93, т.6 НК) официален (чл.93, т.5 НК) удостоверителен документ,
чието престъпно ползване от дееца може да бъде санкционирано при условията на чл.
316, вр. чл. 308, ал.1 НК, то логично (с оглед правото на защита) следва да се постави
въпросът отговаря ли описаният холограмен стикер на същите критерии и защо в
случая типичен пример за подправен официален удостоверителен знак по смисъла на
чл. 276, ал.2 НК (разглеждан в раздел II към П-3/82-Пл. като „абстрактно и мълчаливо
изразено изявление в клиширана форма“) е инкриминиран като предмет на документно
престъпление; кои обективни (външно проявими) белези на инкриминирания стикер
са му придали документален характер (т.е. са го превърнали в изявление на конкретно
лице с правно значение). Неяснотата какво всъщност твърди в тази насока прокурорът
е направила невъзможно Районният съд да мотивира по законосъобразен начин
признаването на обвиняемия за виновен.
И второ - подходът при описанието на фактите в обстоятелствената част на
предложението по чл. 375 НПК сочи, че с него не е бил предявен (от фактическа
страна) съществен признак на престъплението по чл. 316 НК. Посоченият състав (в
конкретната привръзка с чл. 308, ал.1 НК) инкриминира единствено „съзнателното“ (с
пряк умисъл) ползване на неистински официален документ, което изисква прокурорът
недвусмислено да посочи не само неговите обективни признаци (както в случая е
процедирано), но и фактите, относими към субективната му страна – обстоятелството,
че деецът е знаел, че си служи с такъв документ. Именно последното условие не е било
изпълнено, тъй като изготвеното от СРП предложение съдържа единствено обективни
констатации – спирането на автомобила на обв. К. от полицейските служители;
породените в тях съмнения за истинността на стикера на стъклото и удостоверението
за технически преглед; и извършената впоследствие насрещна проверка, която е
потвърдила, че въпросното превозно средство не е преминавало през такъв преглед.
Няма и дума за това, че обвиняемият е представил удостоверението, знаейки, че то е
неистинско, и че е управлявал колата с ясната представа, че залепеният на предното му
стъкло стикер не е издаден по съответния ред. Като резултат, подобна формулировка
на обвинението е довела до изначална невъзможност за постановяването на осъдителен
съдебен акт, защото при всички положения е налагало фактите около субективната
страна да се изследват допълнително от съда, без да са надлежно предявени и в разрез
със забраната да се внася съществено изменение в обстоятелствата (чл. 378, ал.3 НПК).
2
Следователно, възможността на съда в производството по гл. 28 НПК да
разреши законосъобразно всички въпроси за фактите и приложимото право налага
преди това прокурорът да е формулирал годно предложение по чл. 375 НПК, в което
престъпното деяние да е описано в цялост и квалифицирано без наличие на вътрешни
противоречия и неясноти. Именно това налага обжалваното от защитата на обвиняемия
решение да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за ново произнасяне по чл. 377,
ал.1 НПК. Така формулираното обвинение, по което първата инстанция „бланкетно“ се
е произнесла, е ограничило правото на защита на обв. К., а това да е достатъчно за
възприемането му като съществено процесуално нарушение по чл. 335, ал.2 НПК,
поради което Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 28.06.2021 г. по н.а.х.д. № 11284/2020 г. на СРС (НО, 104
с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд в стадия на
произнасяне относно въпросите по чл. 377, ал.1 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3