Р Е Ш Е Н И Е
№: 1883 05.11.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар:
Ирина Ламбова
Прокурор: Х.К.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно
дело № 2096 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на от А.Т.Т. ***,
с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Шейново №92, чрез адв. И., процесуален
представител, срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София,
ул. Гурко №5, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204
от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 500 лева, представляваща причинени
имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен резултат от постановено от
служител на юридическото лице незаконосъобразно НП №ДАИ 0000067/02.08.2017г.,
отменено като незаконосъобразно с Решение №259/28.02.2018г. по н.а.х.д.
№6/2018г. по описа на Районен съд Бургас. Обезщетението
се претендира ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на Наказателно
постановление №ДАИ-0000067/02.08.2017г., издадено от Началник КС при ГД „АИ“гр. София, ищецът е ангажирал адвокат,
който е подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда,
за което му е заплатил възнаграждение от 500лв. за въззивната съдебна инстанция
по оспорване на НП. Това НП е било отменено от Районен
съд Бургас, както бе споменато по-горе с негово решение №259 от 28.02.2018г. по
н.а.х.д. № 6/2018г. по описа на съда, поради което претендира обезщетение за
заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно с дължимата законна лихва от
датата на влизане в сила на отменителното решение.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание ищецът не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен
адвокат И., който поддържат исковата претенция.
Ответникът, Изпълниотелна Агенция Автомобилна
Администрация гр. София, редовно уведомен, не се представлява. В нарочен
отговор на исковата молба ю.к. Нацев оспорва исковата молба при условията на
евентуалност, т.е. единствено в случай че по н.а.х.д. не е представен
догооврът, явяващ се основание за заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, в случай, че такъв е представен, предвид липсата на фактическа
и правна сложност на спора желае искът да бъде уважен до предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Оспорва размер на разноските в настоящото производство над предвидения в същата
наредба минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
от фактическа страна, намира за установено следното:
С Наказателно постановление №ДАИ-0000067/02.08.2017г.,
издадено от Началник КС при ГД „АИ“гр.
София, на ищеца А.Т.Т. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.
чл.6 от Наредба №11/2001г. е била наложена глоба в размер на 1000,00 лева, за
това, че на 19.07.2017г., около 15.40 часа, по път Малко Търново - Бургас -
Е87, на 200м. преди с. Маринка в посока гр. Бургас управлявал влекач марка
Ивеко с ДК № А 83 63 МР, собственост на лизингодателя Алианц лизинг България с
прикачно ремарке с ДК № СТ 08 33 ЕН, собственост на лизингодателя Елис Айля ЕООД,
извършвал обществен превоз на товари - 38 куб.м. дърва за огрев от с.
Граматиково до гр. Кастория Гърция, като масата на съчленната композиция надвишавала нормите от допустимата максимална
маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от
40 000кг. с 2740кг., като към момента на проверката не била представена
заплатена д.т. за движение на тежки ППС.
Наказателното постановление било оспорено пред Районен
съд - Бургас, за което е било образувано НАХД № 6/2018г. С решение № 259/28.02.2018г.,
съдът е отменил НП. Решението не е било обжалвано пред Административен съд
Бургас от наказващия орган. В образуваното административно-наказателно дело при
разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С.И. ***.
Видно от представените доказателства, при провеждане
на откритото съдебно заседание пред районния съд, договор за правна защита и
съдействие е бил представен, ведно с пълномощно. В договорът е отразена
договорената сума от 500,00 лева, както и обстоятелството, че е била платена в
брой.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление с което е
било наложено следното административни наказание: глоба в размер на 1000лв. На
основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС,
искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с постоянен
адрес ***, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен
да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ гр.
София е юридическото лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Агенцията. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 1000лв.,
като властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по
възмездяване на причинените на ищеца щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на договорно правоотнощение за
правна защита с уговорена цена, плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, какъвто е договорът, чиято цена се претендира да бъде обезщетена. Съобразно
т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението и е представила договора по делото. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление.
Съществено за изхода на спора е да бъде установено дали
от този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването
му. В тежест на ищеца е да докаже както договарянето, така и заплащането на
разноските към момента на приключване на съответния правен спор, респ.
съответната съдебна инстанция за която те се отнасят. В тази връзка, в настоящото
дело като доказателство е приложено нахд №6/2018г. на БРС.
Видно от делото
пред въззивната инстанция е това, че по същото е представен договор за правна
защита и съдействие с отразен в същия размер на договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Доколкото договорът е частен свидетелстващ документ,
установяването на достоверността на датата на сключване, съответно заплащане на
цената е в тежест на ищеца и тази достоверност бива потвърдена в настоящото
производство от обстоятелството по самото представяне на договора още в хода на
самия съдебен спор по н.а.х.д. №6/2018г., поради което не може да бъде прието,
че същият е съставен по-късно за целите на настоящото производство. По тази
причина, съдът приема за надлежно доказано обстоятелството, че цената по
договор с коментирания предмет е била заплатена от ищета в полза на адвоката му
на посочената в документа дата, поради което претенцията й в тази част се явява
основателна.
Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, които в настоящия спор се установява
да са в размер на 500,00 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът
не би я заплатил и заплатената на това основание сума не би представлявала за
него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено
впоследствие като незаконосъобразно. По своя преценка оспорващият притежава
свободата и правото да ангажира адв. защита и да направи за нея разходи в
подкрепа на отстояваната защитна теза, за да обезпечи успешния изход на спора
по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че по
отношение на коментираната сума е налице и втората материалноправна
предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
За уважаване на претенцията е изпълнено и третото
условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна
връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, според което неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би
направил разходи за защита, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 500лв., представляващи направени разноски за адвокатска
защита, имащи пряко отношение и принос към отмяната на процесното НП, ведно със
законната лихва, считано от 27.08.2019г., - датата когато е депозирана исковата
молба, тъй като дължимите разноски не се дължат от ответника автоматично а след
покана и предоставяне на подходящ срок за заплащането им. Когато това не е било
сотрено, каквато е настоящата хипотеза, съдебната практика е установила, че
исковата молба притежава характера на такава покана.
Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. е равна на минималния
размер за подобни дела. Таказаплатеният
размер от 500 лева не е прекомерен. Срещу него адвокатът е изготвил и депозирал
жалба, явил се е в съдебно заседание и наред с всичко това е представил писмени
бележки. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата „За
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
50 лв.“ Приравнено към конкретната хипотеза, това значи, че цената за
написване на жалбата не би могла да бъде по-малка от 150,00 лева.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ Такава е и настоящата хипотеза.
Положените от адвоката усилия обаче са над обичайните, като същият е изготвил и
писмени бележки, като е ангажирал и допълнителни писмени доказателства. По тази
причина съдът счита, че сумата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост,
включае дължимата законна лихва, считано от 27.08.2019г., доколкото търсената
сума не се дължи автоматично с отмяна на НП, а след покана и предоставяне на
подходящ срок за изпълнение.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на
10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 13.07.2018г. (л.3). Видно
от същия, негов предмет е „водене на дело по ЗОДОВ с-у ИА „Автомобилна
администрация“. Сумата е била заплатена изцяло в брой, като договорът по
отношение на това обстоятелство има характера на разписка.
В този случай присъдени в тежест на ответния орган
следва да бъдат изцяло сумите от 10,00лева за д.т. и 300,00 лева за адвокатския
хонорар за водене на настоящото дело, т.е. 310,00 лева.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация гр. София, ул. Гурко №5 да заплати на А.Т.Т. ***, на основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК сума в размер на 500 лева,
представляваща причинени имуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
постановено от административнонаказващ орган на юридическото лице
незаконосъобразно наказателно постановление №ДАИ 0000067/02.08.2017г., отменено
с Решение №259/28.02.2018г. по н.а.х.д. №6/2018г. по описа на Районен съд
Бургас, ведно със законната лихва върху присъдената сума за времето от 27.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на А.Т.Т. ***, за присъждане на законната лихва върху главницата за
времето от 23.03.2018г. до 27.08.2019г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация гр. София, ул. Гурко №5 да заплати на А.Т.Т. ***,
сумата от 310,00лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: