Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 175

Велико Търново,  21.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                 АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

при участието на секретаря  - С.Ф.

и прокурора от Окръжна прокуратура  - СВЕТЛАНА И.

като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 91/2023 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:

 

I.За вида на производството и неговия предмет:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, на основание чл.300 от същия кодекс.

Ново разглеждане от АСВТ, по реда на чл.226 от АПК, на  производство за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно принудително изпълнение, във вр. с отменително Решение № 1351/07.02.2023г. по АД № 9134/2022г. по описа на ВАС.

Образувано е по Искова молба/ИМ/ - вх. № СДА-01-1617 от 08.09.2018г. в АС-Габрово, изпратено по подсъдност от ВАС на АСВТ, след отвод на съдиите в ГАС. Исковата молба е предявена от М.Д.К. *** против ДНСК София и Габровски административен съд.

 

II.Становища на страните:

Ищецът твърди, че при проведено в периода 01-04.10.2013г. принудително изпълнение  на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК е разрушен домът й, който е нейно единствено жилище като е приведен във вид негоден за ползване. Претендира, че претърпените от нея вреди – имуществени и неимуществени са причинени от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на нищожна Заповед  - № ДК -02-СЦР-30/02.05.2011г., противоречаща на Решение на ГРС № 100/3.6.1995г.  и Наредба № 13/2001г. Настоява, че тази намеса на държавата представлява нарушаване на правата й, гарантирани  от Конституцията  и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, поддържа ИМ и ангажира доказателства. В о.с.з. и в представена писмена защита моли съда да  уважи претенциите й, т.к. счита че са доказани по основание и размер. Претендира разноски по списък в ПЗ, представена след о.с.з. и възразява за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт, претендирано от ответната страна.

Ответникът по делото – Дирекция за национален строителен контрол гр. София, действаща чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като недопустим по съображения, изложени в писмен отговор. Настоява, че твърденията в ИМ са идентични с тези по АД № 16/2017г. на АС-Габрово и АД № 285/2017г. на ГАС. По първото дело са разгледани твърдения за несъразмерност на изпълнението, а  второто е прекратено поради недопустимост на иска. Алтернативно ПП на ответинка счита, че ИМ е неоснователна  и недоказана както по основание, така и по размер. Подробни съображения развива в писмена защита, които могат да се обобщят по следния начин. Процесният имот не представлява единствено жилище на ищцата. Правото на неприкосновеност на дома не е абсолютно, а в случая са налице предпоставките по чл.8, §2 от ЕКЗПЧОС. Намесата е предвидена в закон. Цели защита на обществения ред. Същата е и пропорционална, т.к. ищцата не е останала бездомна след принудителното изпълнение. Посочват, че всички свидетели и ВЛ сочат, че първият етаж от сградата е останал обитаем. Защитата на ответника обръща вниманието на съда, че при интерпетиране на доказателствата следва да съобрази, че видеозаписът е правен от ищцата в момент занчително по-късен от този на събарянето на незаконната част от строежа. Машините, заснети на видеозаписа са разчиствали отпадъците, които К. не е почистила, но не е било проведено машинно премахване на незаконната част от строежа. ПП считат, че обясненията на страната не следва да се кредитират с доверие, т.к. не се подкрепят от други доказателствени средства. Защитата се концентрира и върху съображения за съпричиняване, а относно някои елементи  от фактическия състав, че са реализирани изцяло по причини в поведението на ищцата, която не е изпълнила доброволно заповедта, нито е съдействала при принудителното изпълнение, нито е укрепила и обезопасила сградата си след премахването на незаконната част. Това бездействие на ищцата е причинило част от вредите. Задължения върху собственика в тази връзка възлага чл.195 от ЗУТ. Настъпилият през 2016г. пожар също е нанесъл вреди върху сградата. По тези съображения и като поддържа всички свои предходни становища и първата ПЗ, ПП на ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове за имуществени, неимуществени вреди и законна лихва за забава,  като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък.

Окръжна прокуратура В. Търново - участващият в делото прокурор, дава заключение за частична  основателност на исковата молба. Счита, че от събраните  доказателства безспорно са установени предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като от показанията на разпитаните свидетели и от обясненията на ищцата се установи, че имотът е бил нейно жилище, което тя е обитавала, а обстоятелството, че е притежавала друг имот не означава, че той е бил годен за обитаване и че тя е живеела постоянно в него. От изгледаните записи и също от обясненията на ищцата счита за установено, че законната част от имота е била засегната по начин, че възпрепятства нормалното ползване, поради което е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения прокурорът счита, че са нанесени неимуществени вреди, но същите не са в претендирания от ищцата размер. Тези неимуществени вреди могат да се извлекат от показанията на разпитаните свидетели.  Намира, че по отношение на имуществените вреди, не са ангажирани доказателства за техния размер.

 

III.За допустимостта на производството:

Относно предмета на производството и неговата допустимост съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По указания на касационната инстанция/вж. Определение № 10453/04.07.2019г. на ВАС/ при първоначалното разглеждане на делото под № 809/2018г. на АСВТ, посочените в ИМ твърдения са квалифицирани като оплаквания за нарушено право по чл.8 от ЕКПЧОС – право на неприкосновеност на жилището. При това съдът е следвало да извърши проверка дали намесата на държавата е била пропорционална по смисъла на §2 от посочената норма от Конвенцията, като съобрази критериите за това, изведени в практиката на ЕСПЧ. Доколкото това не е сторено делото е върнато за ново разглеждане.

По указание на ВАС ИМ по АД № 809/2018г. на АСВТ е била оставена „без движение” като нередовна. В тази връзка е депозирано уточнение по същата. При спазване на указанията на ВАС първата инстанция на този етап е прекратила част от обективно и сбективно съединените искове с Определение № 246/22.07.2019г. по АД № 809/2018г. по описа на ВТАС и е върнала ИМ, в съответната част. Става въпрос за иска срещу АС-Габрово и претенцията за натурално обезщетение и възстановяване на дома на ищцата. Същото определение е влязло в законна сила на 29.07.2020г., поради което предмет на производството понастоящем е останал само искът насочен срещу Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията според уточняващата молба/19.07.2019г./ е в размер на 225 000,00лв. и  включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени.

При новото разглеждане на делото ищцата се опита да въведе като предмет на делото оплакването за нищожност на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК. Същото е оставено без разглеждане с протоколно определение в о.с.з. на 23.03.2023г. по съображения, че по въпроса е налице формирана сила на пресъдено нещо. С Решение на ГАС по АД № 154/2011г. е потвърдена законосъобразността на същата. Последното е оставено в сила с Решение № 4508/28.03.2012г. по АД № 1737/2012г. на ВАС. Посоченото протоколното определение  на АСВТ по АД № 91/2023г. е оставено в сила с Определение № 6005/06.06.2023г. по АД № 4591/2023г. на ВАС.

В проведеното първо о.с.з. по АД № 91/2023г. на АСВТ на 23.03.2023г. ищцата поска увеличение на размера на иска на 450 000,00лв. и съдът го допусна. Впоследствие с определение в з.з. на 18.04.2023г./вж. л.69 и сл./ съдът отмени определението си в тази част, т.к. процесуалното действие е недопустимо на този етап от производството. ВКС поддържа практика, че понастоящем при действието на норма на чл.214 от ГПК, изменението на иска по размер е допустимо само до приключване на делото в първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото, но не и след връщането му за ново разглеждане.

Във връзка с горното за правна яснота съдът направи уточнение по доклада като обяви на страните, че предмет на производството понастоящем е само искът насочен срещу Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията според уточняващата молба/19.07.2019г./ е в размер на 225 000,00лв. и  включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени  - главница, ведно с лихва за забава от 1.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата.

От фактическа страна исковата молба следва да се разгледа при твърдения за незаконни фактически  действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж,  съчетани от правна страна с оплаквания за нарушено право на неприкосновеност на жилището, закрепено в чл.8 от ЕКПЧОС. Впоследствие ищцата въведе възражение и за засягане на собствеността й – нарушение по защита на  притежанията с основание чл.1 от Първи протокол към същата Конвенция. Същото е допустимо, доколкото се заявяват нови правни съображения към същите твърдения за факти.

Настоящият състав на АСВТ намери за неоснователно възражението на ПП на ответника, че искът за обезщетение е недопустим, т.к. вече е водено такова производство за обезщетение за вреди от принудителното изпълнение, приключило с влязло в сила съдебно решение.

С оглед заявените в ИМ твърдения за факти, съдът намира, че правното основание на предявените понастоящем искове е чл.299, ал.1 от АПК. Претендират се вреди от незоконосъобразно проведени фактически действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, като в случая държавен орган е действал като орган по изпълнението. Според чл.300 от АПК тези искове се разглеждат по реда на АПК. При това Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява субсидиарно приложим, на основание чл.203, ал.2, предложение първо от АПК. Разпоредбата предвижда, че за неуредените в кодекса въпроси на имуществената отговорност се прилага ЗОДОВ. Видно е, че нормата на чл.299 от АПК е специална по смисъла на чл.8 от ЗОДОВ.

От приложените към ПО на ответника/вж. том първи по АД № 809/2018г. АСВТ/ писмени доказателства е видно следното:

ИМ на М. К. за вреди, причинени от ПИ на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. е върната като недопустима с Определение,постановено по АД № 285/2017г. на АС-Габрово. Прието е, че искът е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и предпоставка за допустимост на производството е тази заповед да бъде отменена, т.е. в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК, което условие не е налице. Напротив безспорно установено е, че Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК е преминала съдебен контрол по АД № 154/2011г. на АС-Габрово и е приета за законосъобразна, поради което самостоятелното й атакуване като нищожна е недопустимо. Решението на ГАС по АД № 154/2011г. е оставено в сила с Решение на ВАС по АД № 1737/2012г. Инициирано е и производство за отмяна, коетое било неуспешно/АД № 6908/2012г. на ВАС/.

Настоящият състав на АСВТ намира, че така обсъденото по-горе производство не е пречка за развитие на настоящото, т.к. ПО на иска е било по чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.204, ал.1 от АПК. Освен това същото е прекратено, т.е. по него не е формирана сила на пресъдено нещо. И най-важното в случая не са обсъдени възраженията на К. за допуснати нарушения по чл.8 от ЕКПЧ и чл.1 от Протокол първи към Конвенцията.

Относно производството по АД № 16/2017г. по описа на ГАС се установи, че това е ново разглеждане на делото с указания на ВАС да бъде квалифицирано по чл.299 от АПК, във вр. с члц128, ал.1, т.6 от АПК  - обезщетение за вреди от принудително изпълнение. Но фактическите твърдения в ИМ са свързани с ПИ на Заповед № ДК-02-СЦР-14/11.11.2010г. Това е друга заповед за премахване на друг незаконен строеж в имота на К.. При това ИМ се основава на действия по премахване на ограда в имота и бетонни колове на ограждението по повод изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на ДНСК, което било извън разпореденото за премахване. Макар да са изложени мотиви за съразмерност на ПИ, искът е отхвърлен, т.к. не е налице отменен ИАА, на който е основано ПИ, т.е. в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК. Изобщо не са обсъждани фактическите действия по изпълнението, нито са обсъждани оплакванията, заявени по настоящем за нарушение на права на ищцата, защитени от ЕКЗПЧОС, в частност неприкосновеност на жилището и накърняване на собствеността. Тоест, изводът на настоящия сътав на съда е, че макар да е водила множество съдебни дела с различен предмет и правно основание в нито едно от тях М. К. не е получила възможност националният съд да извърши преценка дали процесът на вземане на решение за премахване на незаконния строеж осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 от Конвенцията. Както изтъква ЕСПЧ, тъй като отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището, всяко лице, изправено пред този риск - независимо дали принадлежи към уязвима група или не - по принцип трябва да има възможност пропорционалността на мярката да бъде разгледана от независим съд в светлината на приложимите принципи по този член.  В този смисъл виж §53 от Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на И. и Черкезов срещу България, по жалба № 46577/2015 г. Поради което настоящото производство е допустимо като такова, в което засегнатото лице трябва да може да оспори ПИ с мотива, че то е непропорционално с оглед на неговите лични обстоятелства и съдът да изложи адекватни мотиви не само относно изпълнителното основание или фактическите действия по изпълнението, но и относно това налице ли е нарушение на правата, защитено от конвенцията – неприкосновеност на жилището и защита на притежанията. Поради това АСВТ смята, че настоящото производство се явява ефективно вътрешноправно средство за защита, в което да се обсъдят тези въпроси, за да се предотврати нарушение на права, гарантирани от Конвенцията в хода на съдебния процес. Макар да не се е занимавал  изрично  с този въпрос, всъщност касационният сътав е дал указания в този смисъл по същество, а именно:

В абзац последен на Определение № 10453/04.07.2019г. по АД № 5921/2019г. ВАС дава указания да се разгледа спора като се изследва въпроса дали е нарушено правото на неприкосновеност на дома, като се използват стандартите за тълкуване и прилагане на чл.8 от Конвенцията, утвърдени в практиката на ЕСПЧ.  В отменителното Решение на ВАС по АД № 9134/2022г. са дадени указани при връщане на делото да се изясни обстоятелството дали процесният имот представлява единствено жилище за К.; дали сградата, част от която е предметът на премахване, има характеристика на жилище за К. по смисъла чл. 8 от ЕКПЧ; доколко е налице трайна фактическа връзка с постоянното обитаване от страна на лицето, т. е. останало е неизяснено дали е налице защитим по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ интерес. Касационната инстанция сочи, че е останал неизследван въпросът за действителното състояние на първия етаж от сградата - законната част - дали тя е била годна или негодна за ползване.

По изложените съображения АСВТ прие така предявените искове за допустими за разглеждане по посочения ред и на заявените основания. Независимо от това, че действията по ПИ не са оспорени и отменени по реда на  на чл.294 и сл. от АПК. Допустимост на иска по чл. 299 АПК не е обусловена от провеждането на производство по чл. 294-298 АПК. Процесуалните предпоставки не могат да бъдат извеждани по аналогия. Ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само изрично и основано на закон. В този смисъл вж. Определение по АД № 4782/2021г. на ВАС. Пак там е изведено, че по реда на чл. 294-298 АПК засегнатите лица могат да атакуват само постановления, действия и бездействия на органите по изпълнението. В случая вредите се претендират не от действие или бездействие на органа по изпълнението, а от действия на осъществилото изпълнението лице, извършени извън пределите на възложеното му от ответника с изпълнителното основание. Освен това,  формулировката на чл.299 от АПК - "незаконно принудително изпълнение" сочи, че предвидената в него защита е максимално широка и цели да покрие всички хипотези на незаконно принудително изпълнение.

Разгледана по същество исковата претенция заявена на така посочените твърдения за факти се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

 

IV.По доказателствата:

С доклада по делото съдът даде указания по доказателствената тежест. В тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на отговорността, а именно, че въпросната сграда, която е претърпяла интервенции по повод извън определените в заповедта за събаряне на незаконен строеж фактически действия, е била нейно единствено жилище, с което се е намирала в трайна фактическа връзка и е обитавала постоянно, както и обстоятелството, че след проведеното събаряне законната част от сградата е била негодна за обитаване.

На ответника бе указано, че следва да установи, че настъпилите вреди са съпричинени от пострадалия или са негова изключителна вина, че е изтекла погасителната давност за претендираното обезщетение, а в частност, че намесата, проведена върху имота на ищеца от името на ДНСК, е обоснована с национална правна норма, преследва легитимна цел и е пропорционално осъществена, при баланс между личния и обществения интерес.

Като част от доказателствената съвкупност бяха приобщени писмените доказателства, събрани при първоначалното разглежданена делото. Това включва административните препски по издадените заповеди за премахванена незаконните строежи, съдебни дела и прокурорски преписки, СТЕ. При новото разглеждане на делото се извърши преразпит на вещите лица. Бяха разпитани свидетели  и снети обяснения от ищцата по реда на чл.176 от ГПК. Искането за оглед на място бе отхвърлено. Извършен бе оглед на ВДС – видеозапис, приложен към прокурорска преписка № 458/2015г. на Районна прокуратура – Габрово.

 

V. За фактите:

Като извърши преценка на тези доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимна връзка,  съдът прие за установено следното по фактите:

1. Със Заповед № ДК -02-СЦР-30/02.05.2011г. издадена от началника на РДНСК СЦР към ДНСК София/вж. л.15, том 1-ви АД № 809/2018г./ е разпоредено премахването на незаконен строеж, ОСНОВЕН РЕМОНТ по чл.148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в кв.110 по плана на гр. Габрово, собствен на ищцата. 

1.1.Същата заповед е обжалвана, а оспорването отхвърлено с решение № 127/6.12.2011г. на Административен съд Габрово по адм.д.154/2011г., потвърдено с решение № 4508/28.3.2012г. по адм.д. 1737/2012г. по описа на ВАС. С решение № 12032/01.10.2012г. по адм.д. 6908/2012г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

2.С писмо изх.№ ГБ 124-00-189/09.04.2012г. на РДНСК Габрово ищцата е уведомена за започване на принудителното изпълнение. С Писмо изх.№ ГБ 1450-07-092/01.08.2012г. е насрочено на изпълнението й от 21.8- 24.8.2012г. като с Определение  №196/17.8.2012г. по адм.д.195/2012г. на ГАС жалбата срещу него  е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес. Направеното от ищцата искане за спиране на принудителното изпълнение е оставено без разглеждане.

3. С Писмо за принудително изпълнение на заповедта на 8.10.212г.на ищцата е връчена  покана за доброволно изпълнение да премахне незаконен строеж – прозирна ограда, въз основа на друго ИО. Издадено е възлагателно писмо на основание чл.225, ал 4 от ЗУТ, във вр. с чл.271, ал 3 и чл. 286 от АПК, въз основа на сключен договор от 27.7.2012г. с РОТСТРОЙ 2009 ЕООД, за което ищцата е уведомена. Подала е жалба  против това писмо, по повод на която е образувано адм.д.192/2012г. по описа на ГАС. Същата е отхвърлена. Актът на ГАС е окончателен.

4. С Определение №197/17.8.2012г. по адм.д. 194/2012г. на ГАС е оставена без разглеждане жалбата на К. против възлагателно Писмо на ответника изх.№ ГБ 1450-07-091/01.08.2012г., с което е определена фирма изпълнител/ РОТСТРОЙ 2009 ЕООД, / и  се кани доброволно да изпълни премахването на незаконен строеж  - основен ремонт на жилищна сграда в срок до 21.08.2012г.

4.1. С Писмо изх. № ГБ-1450-09-707/09.10.2012г. М. К. е уведомена, че действията по ПИ на двете заповеди ще бъдат предприети след приключване на зимния сезон.

4.2. Поради виновно неизпълнение на задълженията договорът с  РОТСТРОЙ 2009 ЕООД е прекратен. Започнала е процедура по избор на нов изпълнител. Сключени са договори с изпълнител „ГИПСОСТРОЙ-09“ЕООД на 30.05.2013г. за изпълнение на двете заповеди за премахване на незаконен строеж: Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. за строеж „основен ремонт“ и Заповед № ДК-02-СЦР-14/11.11.2010г. за строеж „прозирна ограда“. Определен е срок за изпълнение от 24-28.06.2013г.

4.3. Междувременно е търсена информация от общината дали се касае за единствено жилище и от ДСП за алтернативно настаняване, за да се избегнат несъразмерно тежки последици за извършителя. В тази връзка срокът е удължен от ОИ/ДНСК до 30.09.2013г.

4.3.1. Постъпила е информация от общината, че М.К. притежава втори имот/земя и сграда в с. Мичковци/, община Габрово. Поради това не може да бъде картотекирана като нуждаеща се от общинско жилище.

5. След като на 17.01.2013г. е съставен протокол, с който е констатирано, че не е предприето доброволно изпълнение, е насрочено  второ принудително изпълнение Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. за строеж „основен ремонт на жилищна сграда“   в периода 01-04.10.2013г. Извършено е проучване относно начина на изпълнение – отразено в Протокол от 01.02.2013г. за предварителното проучване на ПИ по премахване на незаконния строеж/вж. л.21 папка дело 1140/2015г. РС Габрово/. Изготвена е КССметка на дейностите, която включва и изготвяне на План за безопасност и здраве. Същият се намира на л.108 и сл. от гр.д. № 1140/2015г. а РС-Габрово. Ищцата е уведомена с писмо изх.№ ГБ-1450-03-895/31.05.2013г.

5.1. На 01.10.2013г. е констативен протокол за установяване състоянието на строежа преди започване на ПИ/л.102 том първи дело 809/2018г./. В присъствието на служители на ДНСК, Община Габрово, МВР и фирмата изпълнител. Установена е липсата на доброволно изпълнение. На 01.10.2013г. в 10:45 ч. е започнало ПИ. В 17:20ч. ПИ е спряно от съда с Определение №311/01.10.2013г. на ГАС. На 03.10.2013г. ПИ е продължено, съгласно Решение № 319/03.10.2013г. на ГАС.

5.2. На 04.10.2013г. е съставен КП в уверение на това, че  Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. е изпълнена/л.104 том първи дело 809/2018г./. Отразено е, че е приключило премахването на незаконен строеж, представляващ “основен ремонт по чл.148 ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилищна сграда“. Записано е, че строителната площадка е в следното състояние:

 - демонтирана е покривната конструкция на цялата двуетажна жилищна сграда;

 - снижен е надзида на цялата жилищна сграда и допустимата пристройка до височина 1,5м.;

 - премахната е двуетажната надстройка над съществуващата едноетажна жилищна сграда;

 - разбита е стоманобетонната плоча на кота +4,35м. и е прорязана армировката към нея;

 - разбита е тухлена зидария на вароциментен разтвор;

 - премахнати са колони и пояси.

В КП е отразена констатация, че строежът е премахнат и  приведен в състояние негоден за ползване.

6. С определение № 408/12.11.2013г. по гр.д.17/2013г. на ГРС ищцата е осъдена да заплати на ДНСК направените разноски по принудителното изпълнение на заповедта.

7. При първоначалното разглеждане на делото е изслушано заключението на арх. Д. К.. ВЛ констатира, че според Заповедта е наредено премахване на част от строежа. Тази част по Заповедта е описана като надстрояване и пристрояване към съществуващите две жилищни сгради, които са вградени в обема на новопостроената сграда. Същата част се явява незаконна поради съществени отклонения от издадените строителни книжа.

7.1. По Заповедта на РДНСК-СЦР е наредено премахване на двуетажната надстройка над съществуващата едноетажна жилищна сграда в дъното на имота/сграда №2/ и цялата покривна конструкция и снижаване на надзида на сграда №1.

7.2. ВЛ К. установява несъответствие между нареденото премахване по Заповедта и изпълненото на място, а именно: при извършеното премахване на покрива, този надзид е останал, но са премахнати други елементи, които са извън заповедта. Според посочените видове дейности от изпълнителя са премахнати: надзида в таванския етаж, частично е разрушена североизточната част на сградата, като са премахнати конструктивни елементи – колони, пояси и част от междуетажната плоча,разрушени са мазилки по междуетажните плочи, съборен е комин в старата част и  частично е премахната дограмата.

7.3.Вещото лице е установило от видеоматериала и оглед на място, че при събарянето всички елементи, носещи и неносещи са надробени. Повредени са и елементите от конструкцията на частта от сградата, която не е предмет на Заповедта за премахване на незаконен строеж. В следствие на това останалата част от сградата е изложена на вредното въздействие на атмосферните влияния. Унищожената част от електроинсталацията е останала необезопасена.

7.4. ВЛ заключава, че в резултат на всичко това, сградата е оставена полуразрушена, без покрив, без комин в старата част, като североизточния ъгъл на сградата е разрушен изцяло, с остатъци от междуетажните плочи, като частично е разрушена и плочата над съществуващата едноетажна сграда. Липсват врати и прозорци, а тези, които са останали са деформирани от разрушителните работи. ВЛ намира, че в резултат на всичко това жилищната сграда е негодна за ползване в цялост, дори частта, която не е предмет на горната Заповед. С изключение на две стаи от старата част и коридора към тях.

8. Вещото лице арх. Д. К. е дало заключение, че не са спазени изискванията на Наредба № 13 от 23.7.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, а именно:

8.1. Не са спазени указанията, дадени в Плана за безопасност и здраве за демонтаж на отделните строителни елементи - дървените елементи да се разглобяват един по един, вътрешните и външни зидове да се демонтират тухла по тухла, като демонтираните материали се складират на площадката и се извозват своевременно. В случая според ВЛ не е извършен демонтаж, а ръчно и машинно разрушаване.

8.1.1. Съдът установи, че в ПБЗ/вж. на л.109 гр.д. № 1140/2015 ГРС/ е записано изрично следното, цитирам:

„Демонтажът на конструктивните елементи е с последователност отгоре надолу. Разпокрива се покривът като керемидите се спускат по коруби в двора. Дървените елементи от покриви, гредореди и др. се разглобяват един по един и се спускат с въжета и макари.  Вътрешните и външни зидове се демонтират тухла по тухла и се спускат по коруби. Бетоновите елементи се раздробяват чрез ръчни ударни или режещи машини, като отпадъците се изнасят без да се натрупват в сградата. Всички демонтирани материали се сортират на площадката и се извозват своевременно.“ – край н ацитата.

 8.2.Съгласно §4/отм., но действаща ПН при ПИ на заповедта на РДНСК/ от ДР на Наредбата, при частично премахване на незаконен строеж се изготвя становище от правоспособен инженер – конструктор за укрепване на строежа, придружено при необходимост от конструктивен проект, каквото не е налично в административната преписка.

8.3. В обобщение вещото лице твърди, че в Протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконен строеж е посочено, че премахването ще бъде само ръчно, което се налага от обстоятелството, че ще се премахва част от жилищна сграда и не би следвало да се засяга оставащата част от сградата. Това е и причината, която налага изработване на План за безопасност и здраве – ПБЗ. Вещото лице заключава, че след като липсва такова конструктивно становище, засягането на съответните конструктивни елементи, сградата/ извън незаконната част /  е останала необезопасена, негодна за ползване.

9. От преразпита на ВЛ в о.с.з. на 08.06.2023г. при новото разглеждане на делото се установява, че същото поддържа представеното ЕЗ. Потвърждава извода си, че при събарянето процесът е излязъл извън рамките на разпореденото със Заповедта. Експертът е категорична, че ако  се изпълни с ръчно премахване на това, което е обявено за незаконно, нямало е да има тези щети по законната част от строежа. ВЛ посочва, че всъщност първият етаж е обитаем. Доколко е добър за здравето и живота на обитателите, е друг въпрос, тъй като тече отвсякъде. Но вторият етаж е необитаем. Източната част е съборена изцяло, така че пораженията са повече, отколкото би трябвало да бъдат според Заповедта. ВЛ на база своя опит и знания  отговаря, че по принцип частично премахване на незаконен строеж е технически възможно -  да се събори това, което наистина се счита, че е незаконно, като не се пипа другата част и при това  да се укаже даже как да се укрепи след ПИ, което в случая не е сторено.

10. По делото е прието заключението на тройна СТЕ. Вещите лица са дали отговор, че на място са премахнати тези елементи, които са посочени в Заповедта. Не са могли да извършат оглед на съществуващите помещения на първия етаж, но смятат, че понастоящем/при изготвяне на СТЕ през м. 05/2022г./ не са налице фактори, които да пречат на ползването на стаите по предназначение. Считат, че непосредствено след премахването на покрива /преди поставяне на найлоновото покритие/ е било нецелесъобразно обитаването на къщата в този вид, защото плочата над първия етаж е била изложена на преки атмосферни въздействия.

11. Преразпита на ВЛ, изготвили тройната СТЕ, в о.с.з. на 08.06.2023г. даде следните резултати:

11.1. ВЛ поддържат депозираното ЕЗ. На конкретно поставени въпроси отговарят, че са извършили оглед на място през месец май 2022г. ВЛ инж. К. посочва, че на съществуващата в момента жилищна сграда е премахнат само покрива. Сградата е покрита с мазилка и не може да се установи каква е носещата конструкция. Върху първия етаж има изпълнено стомано-бентонова плоча. Стомано- бетоновата плоча на първия етаж на съществуващата жилищна сграда не е разрушена. Подробно изследване на носещата конструкция на сградата не са правили, защото това не е било предмет на задачите на СТЕ.

11.2. И трите ВЛ  са единни, че още когато е определена незаконната част от строежа, то премахването на покрива на сградата е било неизбежно, необходима последица от премахването на незаконната част на строежа. Архитект В. настоява, че е премахнато, това, което е записано в Заповедта, но те не могат да се ангажират с извода как е извършено премахването, т.к. не са присъствали при разрушаването, нито някой го е описал документално. Личното му мнение е, че технически е възможно да бъде премахнато незаконното строителство, съхранявайки останалата част от сградата.

11.3. На въпрос на съда относно необходимото изследване и  укрепване или защита на това, което е останало от строежа, арх. В. дава следния отговор:

Терминът „демонтаж“, а не събаряне е подходът, при който  може да се постигне това целта на заповедта – премахване на незаконно строителство. Но в последствие задължение на собственика е да изготви проект, съответно да бъде одобрен този проект за укрепване на тази сграда. Защото при събарянето винаги има и компрометиране на останалата носеща конструкция. Най-малкото един такъв проект за укрепване цели и обследване на носеща конструкция на сградата във вида, в който е останала след събарянето. Но това не е нито задължение на РДНСК, нито задължение на общината.

11.4. ВЛ отговаря, че в жилищни помещения не са влизали с колегите си, но видимо в останалата част от първия етаж явно се живее, има запазени помещения. Не може да уточни дали същите са захранени с ток и вода.

11.5. ВЛ са категорични, че те не са правили и по делото няма документ, показващ, че е извършено обследване на безопасността на частта от строежа, останала след разрушаването по Заповедта за премахване на незаконната част от строежа. Не им е известно и собственикът да е правил такова.

12. По процесуалния ред, предвиден в чл.204, ал.3 от ГПК бе извършен оглед на видеозапис, представен по делото с преписка на № 458/2015г. на Районна прокуратура – Габрово. Видно от данните по същата пр. преписка, СД със видеозаписа е представен от ДНСК, но от разпита на свидетелите  по пр. пр. се установява, че всъщност това заснемане е направено от М. К., включително кадрите, които са при самото премахване на строителството.  Последното обстоятелство бе потвърдено от ищцата в о.с.з.

12.1. Видеофайловете представят кадри заснети от височина на сграда, която е без покривна конструкция. Виждат се неразчистени строителни отломки, няма запазени комини върху това, което се вижда. Долу, в дясната част на сградата, както е заснета, вероятно пристроявана, е разрушено до основи, а в другата част от сградата е съборен покривът. Има разрушени и стени, които са били изградени в подпокривното пространство. Следва на 2,54 м. изглед, в който се показва от близо разрушена част на сградата, в която отчетливо се вижда как са разрушени комините. Вида се, че е засегнат прозорец на таванския етаж. Следва запис на 3,12 м., в който се вижда трима работници, които се занимават с премахването на строежа на надстройката, а долу се виждат други двама служители. Видно е, че има служител, вероятно технически ръководител, който не е пряко зает със събарянето, и долу в основата на сградата на мястото, където е спусната стълбата, се виждат строителни отпадъци. На следващ етап се вижда на 3,41 м. как е започнало разрушаването на пристроената част, като вътре се виждат мебели и покъщнина. Има засягане на корниза на прозореца на първия етаж в законната част от сградата. Следват кадри, в които се вижда, че разрушаването не е извършвано тухла по тухла, а има натрошени тухли. Следва кадър в 4,44 м., в който се вижда, че работниците се изнесли от вътрешността гардероб с дрехи, кутии с друга покъщнина. Чуват се звуци вероятно на къртачна машина при събарянето.

12.2. Следват кадри от по-късен етап, които показват пропускане на дъжда или снега през тавана в жилищното помещение - през плочата капе вода. Множество течове от тавана, включително и такива върху контактите на ел. уредите в помещението. Прозорците на дървената дограма също са мокри. Следват кадри, от които е видно, че след дъжда стените и таванът в жилищата част на сградата след разрушението са пропити с вода от дъжда. Снимани са строителни отпадъци в подпокривното пространство. Аналогични кадри се представят и от кухнята как от тавана тече над хладилника и фризера.

12.3. В 10,43м. в кадър се появява багер – съдът предположи, че  при разрушаването е използвана техника. Такива кадри няма в записа, но всъщност се оказва, че премахването на отпадъците е извършено с машини в един по-късен момент. Следва кадър на 11,58 м., в който строителни отпадъци се изсипват от едната страна на имота и се изнасят отвън. Следва кадър, в който старата част на къщата е затрупана със сняг като найлонът, който е положен на покрива, е провиснал. Следва кадър, в който цялата сграда е покрита с конструкция от дървени греди и найлон. Показва се кадър на 13,05м. с изглед отвътре на подпокривното пространство, където вместо стени са направени прегради с картон. Събират се строителните отпадъци, разчистват се строителните отпадъци с фадрома от основата на сградата, където са били събирани. Следва кадър в 15,35 м., където г-жа К. обяснява какво от строителните материали е успяла да събере за последващо ползване, което е минимално. Следва кадър, в който се представя, че изолацията на дома й в основата е откачена. На 16,18 м. следва кадър на къщата след приключване разрушаването и разчистване на строителни отпадъци.

12.4. Съдът намери при огледа на видеоматериала, че същият подкрепя констатациите на ВЛ арх. Д. К., която впрочем е извършила оглед на място във време най-близо до премахването на незаконната част от строежа и преди пожара през 2016г.

13. По време на съдебното следствие бяха изслушани показанията на двама свидетели по искане на ищцата.

13.1. Свидетелката В. познава М. К. от 70-те години на миналия век от периода, в който са работили заедно. Помни първото си посещение в жилището в периода 1991-97г., когато г-жа К. живеела заедно с майка си и баба си. Почти било завършено строителството на новата част. Сключили застрахователен договор, но застрахователно събитие не е имало. Втори път посетила имота след разрушаването. Някъде около 13-та година. Видяла старата къща сравнително запазена, но покривът го нямало и на втория етаж били избити прозорците. Влизала вътре в сградата. Гледала какво е останало от къщата - само една стая е горе-долу годна за живеене. Спомня си, че известно време след акцията на ДНСК, К. се подслонила при някакви свои близки приятели или роднини. Не знае дома и хората, при които се е подслонила г-жа К.. Не знае и кога се е върнала в жилището си. Свидетелката сочи, че К. е била под стрес, защото всички тези неща не е очаквала да се случат, или не точно тогава да се случат; известен уплах, защото все пак остава  практически без дом; и  надежда да възстанови дома си с помощта на институции.

13.1.1. Свидетелката споделя, че наскоро е посетила имота и условията са потресаващи. Трудно и е да прецени дали има заплаха за живота, но за здравето на ищцата положително има опасност, защото тя обитава една стая, която трудно се добира до там, до където ляга да си почива. Къщата няма покрив, опънати са найлони, доколкото те могат да запазят микроклимата вкъщи, прозорците са избити и черчеветата, и също се покрити с найлони, вятърът ги развява. В единствената стая, горе-долу читава, се отоплява с подово отопление. В. знае,  че К. притежава вилен или селски имот в една махала, недалече от Габрово. Не била ходила там, но помни, че тя е споменавала, че не е обитаемо, не е подходящо за живеене.

13.2. Свидетелят К.познава г-жа К. от 60-те година на миналия век, били съученици. Помагал и с колата да я закара до някъде. Ходил да й прави разни услуги, в двата и имота. Имала в гората на 6-7 км от Габрово къщичка, там като се счупи нещо, дърво да падне на къщата, отивал да й го нареже с резачката. В дома й в Габрово й помагал да  сложат найлон, заварил една стойка. Заявява, че е ходил преди ДНСК да проведе процедурата. Сграда е била на два етажа, нормална с покрив. Влизал е вътре. Помагал да оправи врати и др. ремонтни работи. Покривът бил съборен половината. Ходил да й спира водата да не замръзне, защото е разградено. Помни, че отдавна К. ***. Ходил е там  на гости и било нормално жилище преди да го съборят. Помни, че ако си е ходила на село, то е било преди да разбият на село къщичката. Кухня има на долния етаж и  преди събарянето се ползвала кухнята. След като я събориха, не съм ходил вече. То не можеше да се влезе. След събарянето заварил арматурната колона на ъгъла на къщата, за да може да се направи покривното покритие. Строителните материали, след събаряне на сградата, били на камара, начупени, невъзможни да се ползват. Не можело да се премине, наложило се да разчиства. Пояснява, че село Мичковци и махала Попари са две различни неща и разстоянието е 3-4 км. между тях. До имота в махала Попари сутрин и вечер има обществен транспорт, който спира на два километра от нейната къща. Там има изоставена жилищна сграда, защото там на близо няма други хора. Стотина години сигурно има къщата там. Наблизо са изоставени дворове. Голям баир е. В имота няма водоснабдяване и кабелите за тока са откраднати. Имотът е на практика в гората.

13.2.1. Свидетелят споделя, че М.К. била рухнала при събарянето на имота в Габрово. Не му е известно да е пострадала здравословно от това. Заявява, че не знае по какъв начин е граден строежът.

14. Част от доказателствения материал по делото са и личните обяснения на М.К., дадени по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. по настоящото дело, проведено на 08.06.2023г./вж. л.18 от протокола/ на следните въпроси:

Първи въпрос: Въпросното жилище, върху което е проведено принудително изпълнение със заповед за премахване на незаконен стореж, в законната си част от кога съществува? Ползвало ли се е като жилище от Вас или от Ваши близки и от кога до кога?

Втори въпрос: След провеждане на събарянето на посочената в заповедта част от строежа, Вие къде живяхте? В тази остатъчна част от жилищната сграда ли живяхте, напускали ли сте я, живели ли сте на друго място?

Трети въпрос: Във връзка с изграждането на това жилище, включително с неговото пристрояване и надстрояване, какви средства сте ползвали - Ваши лични или заемни средства и имате ли приблизителна представа това пристрояване и надстрояване на каква стойност е излязло?

14.1. Отговорите на ищцата К. са както следва:

По въпрос 1: Жилищната сграда е на дядо ми. Тя е строена 1927г. и представлява две стаи с тухлен зид, височина на стаите 3,5 м. Върху тях две тавански стаи с височина на зида два метра, както е било по тогавашния стандарт. Това е създадено като жилищна сграда и е ползвано като жилищна сграда. Аз съм родена 1952г. В тази къща съм родена, цял живот съм живяла в тази къща и се надявам поне още сто години да живея в нея. Това е било жилищна сграда и съм живяла там. Под тези две стаи, в които сме живеели, там е сутерена с дълбочина 1,6 м.

По въпрос 2: Живяла съм в останалата част от къщата след събарянето. От време на време съм ходила в съседи или приятели, когато става много нетърпимо, при минус 20 градуса, понякога отиваш да спиш на по-топло. Домът ми беше умишлено запален – на 17.09.2016г. Тогава шест месеца бях при роднини. След като сложих найлон в сградата, условията на живот не станаха по-поносими. Единствената разлика е, че няма директен теч. В остатъчната част от сградата ползвам вода долу в сутерена, защото зимата всичко в коридора на нормалния жилищен етаж замръзва, а таванския етаж има само вертикални стени 1,5 м. Водата в горната част замръзва. След принудителното събаряне на жилищната сграда първите три дни нямах ток, бях изключена от Енергото, за да им осигуря комфорт да събарят, след това извиках мой колега електроинженер, който откачи цялата електрическа инсталация, която е в разрушената част, за да няма ток, и фактически останах с ел. инсталация в две стаи и това беше. Преди събарянето имах комини, живеех в нормална къща и се отоплявах на печка на твърдо гориво. Но след това ме спаси това, че имам подово отопление от 1996г. и то ме спасява. Като изстинеш, лягаш на пода.

По въпрос 3: Основният ремонт и уширението на жилищна сграда, както е дадено по Разрешение за строеж от Община Габрово № 267/10.10.1992г. е извършено в периода 1992г.-1993г.-1994г. Тогава стойността на материалите беше съвсем друга, сега не мога да кажа точно сметката колко е, но правено е с лични средства на близките ми, на родителите ми, с мои средства. Точно колко е струвало не мога да кажа. Много приятели са ми идвали на помощ. Не съм ползвала заеми от банкови институции, но приятели са ми помагали с лични средства, после им ги връщам.

Анализа на доказателствената съвкупност по правилата на приложимия процесуален закон и кредитирането на доказателствената стойност на доказателствените средства въз основа на вътрешното убеждение на съдията го доведе до следните изводи за това кои от правнозначимите факти са се осъществили в случая:

Ищцата М.К. е реализирала пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда, като новото строителство е включено в един общ обем с това съществувало преди. Органи на ДНСК са определили това пристрояване и надстрояване за незаконно по правилата на ЗУТ, поради съществено отклонение от одобрените строителни книжа. Издадена е заповед за принудително премахване на незаконната част от строежа. Същата е потвърдена по съдебен ред. След покана за доброволно изпълнение незаконната част от строежа не  е премахната от ищцата. ДНСК по реда на приложимата Наредба № 13/23.07.2001г. определя фирма изпълнител.  Изготвеният План за безопасност и здраве предвижда ръчен демонтаж на незаконните елементи на строежа, за да не се накърни неговата част, която е законна. В действителност ПБЗ не е спазен и фирмата изпълнител излиза извън пределите на изпълнителното основание. В резултат на практика негодна за ползване се оказва и законната част от жилищната сграда, която е единственото жилище на К.. Ищцата е продължила да обитава същата сграда, в условия неподходящи за нейното здраве. . При това без покрив останалата част от плочата на къщата е била изложена на директното въздействие на атмосферните условия. Всъщност въпросът дали след разрушаването останалата част от строежа е безопасна за живота и здравето на ищцата  не е изяснен, защото не  е извършено изследване на състоянието на нейните конструктивни елементи, нито от АО, нито от собственика.

 

VI.За правото:

При тези несъмнено установени факти, обосновани с приетите по делото писмени, гласни и веществени доказателствени средства, както и СТЕкспертизи, съдът прие следното от правна страна:

Република България е държава страна по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Този международен договор е ратифициран със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. обнародвана е в ДВ бр. 80 от 2.10.1992 г. и е в сила по отношение на България, считано от 7.09.1992 г. Твърдените в исковата молба фактически действия по принудително премахване на незаконни части от строеж са се осъществили на територията на България по време, когато държавата е обвързана от действието на този международен договор. При това, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл.19 от посочената  Конвенция, за да се осигури спазването на задълженията, поети от високодоговарящите страни по силата на конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека. Според чл.32 от Конвенцията, юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него. В чл.46 от КЗПЧОС е посочено, че държавите страни по Конвенцията се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна. Предвиден е механизъм за изпълнението им.

Предвид изключителната компетентност на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на Конвенцията, то пред националния съд не би могло да се разглежда пряко жалба с правно основание нарушение например на чл.8 от ЕКЗПЧ, както в случая. Но във връзка с изложеното по-горе, държавата страна по Конвенцията следва да осигури спазването на прогласените в нея права на своя територия. Конвенцията за разлика от обикновен МД е директен източник на права за гражданите. Освен това, съгласно установената практика на Съда, правото на жалба пред ЕСПЧ е субсидиарен защитен механизъм. Тоест защитата пред него е допустима доколкото националните правни системи не са годни да гарантират спазването на тези права в достатъчната степен. Акцентът е поставен върху това националните съдилища да прилагат пряко нормите на Конвенцията, за да се даде на национално ниво защита срещу нарушения на права по Конвенцията. Поради това, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе по оплаквания във връзка с нарушаване на права, закрепени със защита в същата. Когато правоприлага националният съдия следва да разреши спора, основан на приложимите по време  национални материални правни норми, но резултатът от това, което постанови следва да е съобразен с тълкуването и приложението на нормите на Конвенцията. Така както са разтълкувани и изведени в практиката на ЕСПЧ. За да може да се изпълни общата цел, задължението на всяка от държавите, поето с този МД - за защита на посочените в Конвенцията права на човека на територията под нейна юрисдикция. Тоест, практиката на ЕСПЧ, дори по дела, образувани по жалби, които не са насочени срещу България, обвързва националния съдия. Това е т.нар. косвена тълкувателна сила на решенията на ЕСПЧ. При това националният съдия е длъжен във всеки случай да приложи пряко нормите на Конвенцията, включително като остави без приложение националните правила, когато  противоречат на същата.

В този ред на мисли приложимо материално право към спорния предмет в случая се явяват нормите на Конвенцията, Законът за устройство на територията/обн. в ДВ, бр. 1 от 2.01.2001г., в сила от 31.03.2001г./ и Наредба № 13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Приложим процесуален закон се явява Административно процесуалният кодекс/обн. в ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г./ и субсидиарно ГПК/ обн. в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008 г./,  на основание чл.144 от АПК.

Вече бе посочено по-горе в настоящото,  че относно допустимостта на подадения иск, основан на твърдения за незаконосъобразни фактически действия по ПИ,  се е произнесъл ВАС с Определение № 10453/04.07.2019г. по АД № 5921/2019г. Съответно с Определение № 246/22.7.2019г. по АД №809/2018г. на АСВТ, влязло в сила, предявеният иск против ГАС е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, както и искът за фактическо възстановяване на имота в предишното състояние и извършване на довършителни работи, които М. К. е била възпрепятствана да извърши.

Във връзка с горното предмет на производството се явява само искът насочен срещу Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията според уточняващата молба/19.07.2019г./ е в размер на 225 000,00лв. и  включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени  - главница, ведно с лихва за забава от 1.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата.

От фактическа страна исковата молба следва да се разгледа при твърдения за незаконни фактически  действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж,  съчетани от правна страна с оплаквания за нарушено право на неприкосновеност на жилището, закрепено в чл.8 от ЕКПЧОС и нарушение по защита на  притежанията с основание чл.1 от Първи протокол към същата Конвенция.

I. За преценката възникнало ли е право на обезщетение за вреди, причинени от незаконни фактически действия по принудително изпълнение, т.е. предявен иск с ПО чл.299 от АПК трябва да се изясни дали са се осъществили предпоставките, визирани в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ. Това е резултат на действието на нормата на чл.300 от АПК, която ни препраща към чл.203 от АПК. Алинея 2-ра на последната разпоредба обуславя приложението на ЗОДОВ.

Фактическият състав на отговорността на държавата в случая предполага съдът да се произнесе преюдициално в мотивите на решението си дали са налице незаконосъобразни фактически действия по ПИ, които са проява на административна дейност и при това са излезли извън предмета на изпълнителното основание. Правосъдният акт следва да намери отговор на въпроса причинени ли са от тези фактически действия вреди. Налице ли е пряка причинна връзка между незаконосъобразното принудително изпълнение и причинените вреди.

II. За преценката дали проведеното принудително изпълнение е довело до реализиране на нарушения по Конвенцията, като е засегнало правото на неприкосновеност на жилището и накърнило по недопустим начин  имуществени притежания на засегнатото лице е необходимо да се извърши анализ на конкретните установени обстоятелства по алгоритъм, разработен в практиката на ЕСПЧ, основан на посочените в съответната  разпоредба основания за допустимост на намесата на държавата в личната сфера на лицето. Във всеки случай трябва първо да се установи първоначално налице ли е правно защитим интерес по съответния член от Конвенцията.

А/. По отношение на правата, защитени по чл.8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в §2 на чл.8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл.8 от ЕКЗПЧОС, ЕСПЧ прилага тест, който включва отговори на следните въпроси:

-         налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес;

-         дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти;

-         дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел ;

-         след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

Б/. По отношение на притежанията, защитени по чл.1 от Първия протокол към Конвенцията. Нормата е посветена  на защита на собствеността и гласи следното:

„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

В тази връзка преценката на съда за пропорционалността на намесата в притежанията на лицето следва да разграничи дали има отчуждаване на собственост по пердвидения в закона ред или се касае за контрол върху ползването на собствеността. Ако конкретните обстоятелства не намират основание в никоя от двете хипотези на изключение, то се касае за нарушение на мирното ползване на „притежанията“ по автономния смисъл на Конвенцията.

Относно иска по чл.299 от АПК съдът прие следното:

 

Искът е допустим, за което се изложиха мотиви по-горе в настоящото/вж. Раздела за допустимостта – стр.6/. В това производство засегнатото лице оспорва принудителното изпълнение/като фактически действия на фирмата изпълнител/ с мотива, че то е непропорционално с оглед на неговите лични обстоятелства. ИМ е предявена от правоспособен субект на правото срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК. ДНСК е ЮЛ, съгласно чл.221, ал.1 от ЗУТ. Началникът на съответната териториална структура на дирекцията/РДНСК-СЦР/, издал заповедта за премахване на незаконно пристроената и надстроена част от жилищната сграда е притежавал качеството на административен орган, действащ в структурата на тази администрация. Именно упражняването на тази власт от името на ДНСК е основание за ангажиране отговорността на агенцията по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от разрушаването на незаконната част на строежа, т.е. от преустановяване на действията, съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.

В случая между страните няма спор, че заповедта за премахване на незаконен строеж е съдебно потвърдена и представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК. Началникът на  РДНСК-СЦР като автор на ИАА обаче не действа като единствен орган по изпълнението по смисъла на чл.271, ал.1, т.1, т.к. в специалния закон-ЗУТ е предвидено това да става съвместно с друго лице. Съгласно чл.225, ал.4 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.6 от Наредба № 13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, избора  на изпълнител на принудителното премахване се осъществява по реда на Закона за обществените поръчки. Съгласно чл.7 се сключва договор с избрания изпълнител. В случая като орган по изпълнението на Заповед №   е действала /съвместно с АО/ фирмата изпълнител „ГИПСОСТРОЙ-09“ЕООД за изпълнение на процесната Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. за строеж „основен ремонт“. Тоест, дейност по премахване на частта от строежа, определена като незаконна, е осъществена от името и за сметка на администрацията, въз основа на изпълнително основание, което представлява ИАА, но от друго лице, което обаче е действало като орган по изпълнението  вместо него. Поради това съдът намира, че категорично става въпрос за административна дейност.

Обикновената житейска логика и самата технология на процеса по премахване на елементи от строежа сочат, че по естеството си  фактическите действия на изпълнителя представляват разрушаване и неизменно водят до причиняване на увреди по сградата, които по правното си естество са имуществени вреди. /Дали подлежат на обезщетяване е друг въпрос, който ще изследваме по-долу./ Поради това нормата на чл.5 от Наредба №13/2001г. предвижда като задължителен етап от процедурата провеждането на предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването. В случая няма съмнение и бе потвърдено от всички вещи лица, че поради факта, че се премахва част от сграда, това е наложило изготвянето на план за безопасност и здраве/ПБЗ/, съгласно чл.5, ал.2 от Наредба №13/2001г. По-горе бе изяснено, че ПБЗ говори за демонтаж, а именно: демонтажът на конструктивните елементи е с последователност отгоре надолу. Разпокрива се покривът като керемидите се спускат по коруби в двора. Дървените елементи от покриви, гредореди и др. се разглобяват един по един и се спускат с въжета и макари.  Вътрешните и външни зидове се демонтират тухла по тухла и се спускат по коруби. Бетоновите елементи се раздробяват чрез ръчни ударни или режещи машини, като отпадъците се изнасят без да се натрупват в сградата. Всички демонтирани материали се сортират на площадката и се извозват своевременно.

В случая е извършено  проучване относно начина на изпълнение – отразено в Протокол от 01.02.2013г. Изготвен е ПБЗ, който фигурира в КСС на дейностите по премахването. Същият обаче не е спазен в случая. За този извод съдът се позовава на ЕЗ на ВЛ арх. К. и го кредитира с доверие. ЕЗ е поддържано при предупреждение за наказателната  отговорност по чл.291 от НК. Кореспондира с другите доказателствени средства в т.ч. писмените такива, представени от ответника/протоколи, КСС, ПБЗ и др./ както и с видяното на видеозаписа. Освен това, именно арх. Кастодинова е извършила огледи на  строежа/по повод други съдебни производства/ най-близо във времето след ПИ и във всеки случай преди пожара от 2016г.  Включително на жилищните помещения за разлика от тройната експертиза. Тя първа се ангажира с извода, че останалата част от строежа, след проведеното ПИ, е било необходимо да се обследва и да се укрепи. Подход, който е бил задължителен, съгласно §4/отменен понастоящем, но действащо право при ПИ/ от ДР на  Наредба №13/2001г. на МРРБ. Нормата изисква при частично премахване на незаконен строеж да се изготвя становище от правоспособен инженер-конструктор за укрепване на строежа, придружено (при необходимост) от конструктивен проект. В случая това не е спазено, което се подкрепя от всички ВЛ. Така арх. В. посочва, че при събарянето винаги има и компрометиране на останалата носеща конструкция. Поради което един такъв проект за укрепване цели и обследване на носеща конструкция на сградата във вида, в който е останала след събарянето. Друг е въпросът чие задължение е това и на кого следва да се възложат разходите. Не е имало пречка да се изготви такова становище за укрепване и да се включи в КСС, която ще заплати собственика, т.к. е логичното продължение на действията по ПИ на Заповедта.

 Изготвеният План за безопасност и здраве предвижда ръчен демонтаж на незаконните елементи на строежа, за да не се накърни неговата част, която е законна. В действителност ПБЗ не е спазен и фирмата изпълнител излиза извън пределите на изпълнителното основание. За този си извод съдът отново се опира на констатациите на арх. К., които се основават на документите, съставени по време на изпълнението, в т.ч. относно осчетоводените и  предявени за плащане дейности на собственика, както и от огледа на място. Предвид заключението на арх. К. и съпоставката му с писмените доказателства и видеофайловете категорично се потвърждава наличието на  несъответствие между нареденото премахване по Заповедта и изпълненото на място При това са премахнати други елементи, които са извън заповедта, а именно: според посочените видове дейности от изпълнителя са премахнати: надзида в таванския етаж, частично е разрушена североизточната част на сградата, като са премахнати конструктивни елементи – колони, пояси и част от междуетажната плоча/в частта, която не е предметна събарянето/,разрушени са мазилки по междуетажните плочи, съборен е комин в старата част и  частично е премахната дограмата. Съдът приема констатацията на ВЛ, която се потвърждава от видеоматериала, че  не е проведен демонтаж, а при събарянето всички елементи, носещи и неносещи са надробени. Повредени са и елементите от конструкцията на частта от сградата, която не е предмет на Заповедта за премахване на незаконен строеж. Действително от видеозаписите при самото ПИ не се виждат мощни машини. Такива се появяват при разчистването на отпадъците по-късно. Безспорно обаче при изпълнението е използвана техника, защото се чуват къртещи машини. Резултатът след проведеното ПИ обаче не сочи на проведен  „демонтаж“, а на събаряне, макар с ръчна техника. При това  е ползвана такава степен на механизация, която е довела до резултат при който останалата част от сградата на практика също е негодна за ползване по смисъла на §1 от ДР на Наредба №13/2001г. на МРРБ. Това де факто е в противоречие със самата Заповед, която предписва да се събори част от сградата.

Видно е от изложеното дотук, че е налице проведено ПИ, при което фактическите действия, с които е реализирано са в противоречие със Заповедта и излизат извън предвидения обем на ИО. Осъществени са в противоречие на  и конкретни правни норми, които предписват реда за извършването му. Съставеният ПБЗ не е изпълнен, а проект за обследване и укрепване не е изготвен. Не е спазен и чл.11, ал.2 от Наредба №13/2001г., видно от видеозаписа на самото ПИ. Тези безспорно установени факти определят фактическите действия на изпълнителя  като незаконосъобразни.

Опитните правила и нормалната житейска логика сочат, че човек с нормално развит интелект и правилно протичащи психични процеси ще изпита неприятни емоции от принудително събаряне на собствената му сграда. Ноторно е обстоятелството, че стресът от това събитие нараства, когато става въпрос за единственото жилище на засегнатото лице. Ищцата К. не представлява отклонение от нормата в обществото. Съдът придоби непосредствени впечатления от поведението й в съдебна зала. Поради което съдът приема за доказани преживените от нея неимуществени вреди. Тези изводи се подкрепят както от видяното на видеозаписите, така и от разпитаните свидетели.  В тази връзка св. В. сочи, че К. е била под стрес, за нея е било неочаквано и немислимо това, което се случва, имало е и известен уплах, защото остава  практически без дом. Свидетелят К.си спомня, че М. К. била рухнала след събарянето на сградата, макар да я познава отдавна и да знае, че е волеви човек.

Без всяко съмнение връзката между незаконните фактически действия и настъпилите вреди е такава на причина и следствие. Изводът за  пряката причинна връзка се основава на това, че уврежданията не биха настъпили, ако не бе проведено принудително изпълнение на заповед по премахване на незаконната част от жилищната сграда. Уврежданията са типични последица от такава дейност, по време следват извършването на фактическите действия и настъпват непосредствено след тях, без да има опосредяване чрез други причинни фактори.

Тук е моментът да отбележим, че всъщност фирмата изпълнител е излязла извън обема на  изпълнителното основание. Действително това е своеобразен ексцес на прекия изпълнител на възложената работа. Макар да е мислимо, че ексцесът не  е в пряка причинна връзка с ПИ, а представлява граждански деликт, защото не е обичайна последица на ПИ,  настоящият съдебен състав намира, че ДНСК трябва да носи отговорност и за тази част от изпълнението. Доколкото е възложител на работата, който е избрал изпълнителя и дължи контрол на резултатите от дейността по ПИ на Заповедта. Тези правила следва да намерят приложение по аналогия с хипотезата на чл.49 от ЗЗД , във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Доколкото тази хипотеза не   е уредена в самия ЗОДОВ, а вредите са причинени именно при изпълнение на възложената работа.

При обсъждане на причинните фактори за настъпилите вреди по сградата следва да отделим внимание и на приноса на самия ищец. Нормата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ гласи, че ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В тази връзка по пункт 3 от диспозитива на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. Съдът намира, че такава хипотеза в случая не е налице, макар строежът да е изграден в отклонение от издадените строителни книжа. Доколкото поведението на ищеца не е единственият каузален фактор за настъпване на  щетите. Ответникът обаче настоява, че е налице съпричиняване, което е основание за намаляване на размера на обезщетението. Съдът намира, че това възражение е основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В тази връзка в посоченото ТР№3/2005г. на ВКС е изяснено, че Отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат/което вече бе изяснено/ с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

От фактическа страна обсъжданото възражение е обосновано, т.к. действително е налице трайна линия на поведение у ищеца, която води до възникване на вредите върху имуществото му и  тяхното задълбочаване. На първо място М. К. е извършила строителство, което е определено от контролните органи като незаконно, т.к. не  е спазено издаденото РС. Тоест, съзнателно е рискувала да изгуби вложените материали и средства. Строежът не е заявен за узаконяване по реда на §184 от ЗУТ. След това не съобразява поведението си с влезлите в сила съдебни актове, касаещи съдбата на заповедта за премахване на незаконната част от строежа. Не провежда и доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед след като е получила ПДИ. След това не се ангажира с грижа за остатъка от строежа. Нито предприема обследване, нито укрепване на същия, а вече 10г. останалата част от жилищната сграда е без покрив. Съдът споделя виждането на ПП на ответника, че собственикът следва да се погрижи за укрепване и обезопасяване на строежа, след проведеното ПИ на заповедта. Това намира основание в нормата на чл. 195 от ЗУТ и в частност третата алинея, която гласи, че при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината.

Във връзка с изложеното, ако при тези обстоятелства се определи обезщетение за имуществени вреди, то размерът на същото би следвало да се намали наполовина. Относно неимуществените вреди и тяхната обезвреда вж. по-долу, раздела посветен на оплакването по чл.8 от ЕКПЧОС.

 

Относно оплакването за допуснато при принудителното изпълнение на Заповедта нарушение на права, защитени от чл.1 от Първия протокол към КЗПЧОС, съдът прие следното:

 

В Исковата молба/вж. вх. № СДА-01-1617/28.09.2018г. на ГАС/ и уточнението към същата/вж. вх. № 3381/19.07.2019г. на АСВТ/ имуществените вреди са заявени от една страна като оплакване за накърняване на собствеността в нарушение на чл.1 към Първи протокол от ЕКПЧОС, а от друга като сбор от унищожените при премахването строителни материали, като се иска възстановяване на сградата във вида й преди ПИ. Доколкото производството по искането за възстановяване на дома е прекратено като недопустимо/т.к. производството по ЗОДОВ не предвижда натурално обезщетение/, то в частта относно имуществените вреди ИМ е основана понастоящем само на оплакването за нарушаване на притежанията по смисъла на Конвенцията.  

В Раздел второ римско буква Б/вж. стр.21 от настоящото/ бе посочено какви са предпоставките за приложението на защитата по чл.1 от Първия протокол на Конвенцията. Вън от съмнение, че доколкото националното право признава собственост върху незаконна сграда, то в случая имаме защитим правен интерес. Налице е собственост върху сграда, което имуществено право се включва в понятието за „притежания“ по автономния смисъл на Конвенцията. Освен наличието на защитим правен интерес по чл.1 от Протокол №1 е налице безспорно и намеса на държавата върху това право. Държавата е създала правила за устройство на територията и е приела, че незаконните строежи подлежат на премахване. Според чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията, никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. В случая М. К. губи собствеността върху незаконната част от сградата и вложените в това материали и средства, но това става въз основа на правила, предвидени в закон/ЗУТ – вж. чл.225, ал.1 и ал.2/. Този подход несъмнено е в интерес на обществото, т.к. ЗУТ разглежда територията на Република България като национално богатство и цели нейното устройство да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението/вж. чл.1 от ЗУТ/. В случая администрацията не твърди да са налице причини, които сочат незаконния строеж да е опасен за здравето, да е нехигиеничен или неестетичен. Но при всеки случай, ако територията се застроява произволно, без строителни книжа или в отклонение от същите логично се стига до ситуация, при която тези ценности на обществото се нарушават и се накърнява обществения ред. Казано с други думи контролът върху устройството на територията е в охрана на обществения интерес.

Във втората част от съдържанието на разпоредбата на  чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията е записано, че приложението на разпоредбите на същия  не могат да ограничават правото на държавите, страни по Конвенцията да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес. Именно в такава хипотеза се намираме с случая. Държавата е установила правила за контрол върху   ползването на собствеността. Намесата й е обоснован в закон, преследва легитимна цел и е в обществен интерес. Съдът приема с оглд конкретните факти, че същата е необходима мярка за постигане на устойчиво развитие на територията на страната, което я определя като пропорционална по смисъла на чл.272 от АПК, във вр. с чл.6 от АПК.

Във връзка с горното следва да насочим внимание върху обстоятелството, че премахването на незаконната част от сградата, било доброволно или принудително, е правна последица, която е основана на чл.225, ал.1 от ЗУТ/в съответната й редакция/ и ищцата следва да я претърпи, без да и се дължи обезщетение, т.к. това има своето законно основание. Това е въпрос на преценка на държавата по въпросите за устройство на територията. Форма на контрол върху собствеността на гражданите. Този извод от приложението на посочените национални правни норми е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, който приема, че такава регулация е в съответствие с общия интерес.В тази връзка вж. §71 от Решението на ЕСПЧ по жалба № 46577/2015г./ става въпрос за  делото на И. и Черкезов срещу България/.  Правомощието на държавата да създаде правила, които са форма на контрол върху собствеността е нейната свобода на преценка относно позитивните й задължения. Контролът върху собствеността  е обстоятелство, което е предпоставка, предвидена в нормата на чл.1, §2 от Протокол №1 на КЗПЧ, която прави намесата на държавата обоснована и допустима. Съдът намира, че в конкретния случай същата е и  пропорционална, т.к. по отношение на правните последици е намерен справедливия баланс между обществения интерес/забрана за незаконно строителство/ и личния такъв на засегнатото лице/да запази притежанията си/.  Съгласно практиката на ЕСПЧ тази свобода на преценка на държавата е много по-широка, отколкото при защитата на правата по чл.8 от Конвенцията. Така в §73 от посоченото Решение Съдът посочва, че високодоговарящите страни се ползват със свобода на преценка в това отношение, по-конкретно при избора на средствата за изпълнение и при установяването на това дали последствията от изпълнението биха били оправдани. Когато става въпрос за прилагането на техните политики за устройство на територията и развитие на собствеността, ЕСПЧ приема, че тази свобода е широка. При това, Съдът посочва, че  не е налице припокриване на предпоставките по чл.8 и чл.1 от Първия протокол за индивидуализирано оценяване на всеки случай на премахване на незаконен строеж. Защото различна е интензивността на защитаваните интереси и границите на свободата на преценка на държавата в двата случая. От което следва, че оценката за наличие на нарушение по тези два члена на Конвенцията не е неизбежно идентична.

В §75 на цитираното по-горе Решение ЕСПЧ приема, че премахването на строителство, извършено в явно нарушение на националните строителни регулации цели да върне нещата в положението, в което те биха били, ако не са били пренебрегнати изискванията на закона. Заповедта и нейното изпълнение ще служат и за възпиране на други потенциални нарушители на закона, което не трябва да бъде пренебрегвано с оглед на очевидното широко разпространение на проблема с незаконното строителство в България . В тази връзка и с оглед на широката свобода на преценка, с която се ползват българските власти по силата на чл. 1 от Протокол № 1 както при избора на средствата за изпълнение, така и при установяване на това дали последствията от изпълнението биха били оправдани, ЕСПЧ приема, че нито едно от горните съображения не може да бъде компенсирано от имуществения интерес на  жалбоподателя към къщата му.

В този ред на  мисли, съдът съобрази алгоритъма, установен в практиката на ЕСПЧ. В частност пряко се позовава  на тълкуванието, дадено от същата юрисдикция на нормата на чл.1 от Първия протокол на Конвенцията. Тълкуване отразено впрочем неизменно и в постановеното от ЕСПЧ Решение от 21.04.2016 г. по делото на И. и Черкезов срещу България/по жалба № 46577/2015 г./. Като се позова на тези задължителни за националния съдия правни изводи,  настоящият съдебен състав на АСВТ приема по същество, че в конкретния случай не е налице нарушение на правото на М. К.  на мирно ползване на притежанията, защитени по чл.1 от Първия протокол на КЗПЧОС. Обусловен от това съдът намери ИМ за неоснователна в частта за претенцията за обезщетение за имуществени вреди на това фактическо основание.

 

Съдът прие  за основателно оплакването за допуснато при ПИ нарушение на неприкосновеността на жилището,  защитена от чл.8 от КЗПЧОС, поради следните съображения:

 

Съгласно  посоченото на стр.20 от настоящото,  тестът прилаган от ЕСПЧ за преценка наличието на нарушение на неприкосновеността на жилището по чл.8 от Конвенцията включва отговор на въпросите: налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма; дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел; дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

Във връзка с първия въпрос/вж. и указанията на ВАС/ следва да се установи дали сградата, част от която е предметът на премахване, има характеристика на жилище за К. по смисъла чл. 8 от ЕКПЧ. Настоящият състав на АСВТ намира, че несъмнено сградата на *** се вписва от техническа страна в  легалното определение на жилище, дадено в § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ. От личните обяснения на ищцата, показанията на свидетелите и представеното удостоверение за промени на настоящ адрес/вж. л.82 от делото/ съдът приема за доказано, че сградата на *** има качеството на жилище на ищцата по автономния смисъла на понятието според чл.8 от Конвенцията. В тази връзка, за да се установи дали определено място за живеене съставлява „жилище“ следва да се изследват конкретните обстоятелства. Според практиката на ЕСПЧ, „жилище“ е място, където лицето живее постоянно или с което има достатъчно продължителни връзки. Физически определен район, където се развива личния и семейния живот на едно лице. Собствеността – не е нито необходима, нито достатъчна, за да обоснове оплакване по чл.8.

В случая М.К. има трайна фактическа връзка с имота и го обитава постоянно, поне от 1980г. без прекъсване, както и понастоящем. Във връзка с  него е построила своите семейни и социални връзки и взаимоотношения. Самата тя го определя като свой дом и същият е важен за нейния  физически и психически интегритет. Поради това съдът прие, че в случая сградата в гр. Габрово е жилище и поради това е налице защитим интерес по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ.

Действително по делото бе доказано, че ищцата притежава собственост върху друга жилищна сграда в с. Попари община Габрово, който въпрос е бил служебно изследван и от ответника. Представени са писмени доказателства/декларация по ЗМДТ/ и ищцата не оспорва този факт. Но съдът приема жилищната сграда, находяща се в гр. Габрово и обект на ПИ  за единствено жилище на К.. Защото с имота в с. Попари ищцата няма такава връзка  - трайна и интегративна за съществуването й, поради наличие например на близки или съседи, с които да общува, както е с дома й в Габрово. Освен това, имотът в с. Попари е  отдалечен от урбанизирана територия/практически в гората/, с труден транспорт, без минимални битови удобства като ток и вода. Там тя не би се чувствала сигурна и в безопасност. Ноторно известно е и високото ниво на битова престъпност и малтретирането на възрастни самотни хора в малките отдалечени селата на България/в случая това е махала в планината/, поради липса на адекватна охрана и наказателна политика на държавата.

Касационната инстанция е дала указания при новото разглеждане да бъде изследван въпросът за действителното състояние на сградата след ПИ, нейната законна част - дали тя е била годна за ползване. При преценка на писмените, гласни и ВДС, в тяхната взаимна връзка и като кредитира заключението на ВЛ арх. К. , която сочи, че ПИ е излязло извън изпълнителното основание/това обстоятелство е обсъдено по-горе/, ПБЗдраве не е бил спазен. Както обсъдихме по-горе вместо ръчен демонтаж е последвало разрушаване, при което е накърнена съществено и законната част. Не е проведено обследване за степента на действителните поражения по конструкцията на сградата и нейната безопасност. Не е изготвено становище /проект за укрепването й, което е било задължително по силата на §4 от Наредба №13/2001г. на МРРБ като част то самото ПИ. Същата сграда без покрив е била подложена на преките атмосферни влияния на студа, дъжда и снега след 04.10.2013г., преди да я сполети пожара през 2016г. Въз снова на всички тези безспорно установени факти, съдът приема, че законната част от жилищната сграда е била негодна за използване по предназначение. Макар да е била действително обитавана от ищцата в този времеви период/почти 10 год./, с малки изключения. Жилището се е оказало непригодно в санитарно отношение поради течовете и студа. Затруднен е бил достъпът до баня и тоалетна и дори просто до вода през зимата. В жилището липсва всякакъв битов комфорт и естетика, дори да зачетем наличието на съпричиняване, тези обстоятелства имат своята връзка с незаконосъобразното и непропорционално проведено ПИ. Съпричиняването не е единственият каузален фактор, поради което съдът го отчита при определяне размера на обезщетението/чрез намаляването му/, но не и като основание да изключи имуществената отговорност на ответника.

Всъщност в този ред на мисли съдът приема, че не е доказан фактът, че остатъкът от жилищната сграда, след проведеното ПИ по премахване на незаконната част от строежа, е годен за ползване като жилище и безопасен за здравето. Този факт е в доказателствената тежест на ответника, а не бе доказан по делото. Фактът, че ищцата обитава този дом е резултат на нейната безизходица/материална и морална/, а не на това, че мястото е безопасно,  здравословно и приятно за живеене. В тази връзка ответникът не може да се позовава на липсата на обследване като задължение на ищеца. Защото законът изрично задължава органа по изпълнението /ДНСК/ да проведе такова обследване, като част от процедурата по ПИ, съгласно §4 от ДР на Наредба №13/2001г. на МРРБ. При частично премахване на незаконен строеж, се изготвя становище от правоспособен инженер-конструктор за укрепване на строежа, придружено (при необходимост) от конструктивен проект. По въпроса за необходимостта от обследване на остатъка от сградата за безопасност е налице единодушие между ВЛ по двете ЕЗ/вж. протокола, воден в о.с.з. на 08.06.2023г./.  Поради това ДНСК не може да се позовава  на  неправомерното си поведение при самото ПИ  и да черпи от това права.

В резултат на анализа на доказателствата, АСВТ заключи, че принудителното изпълнение на  процесната Заповед за премахване на незаконна част от строежа представляваща основен ремонт е проява на намеса на държавата в упражняването на правото на неприкосновеност на жилището. В този смисъл вж. §49 от Решение на ЕСПЧ по делото, образувано  по жалба № 46577/2015 г. И. и Черкезов срещу България, където Съдът еднозначно приема, че във всеки случай заповедта за разрушаването на жилището/дома, с който засегнатото лице има трайна връзка/ представлява намеса в правото на неприкосновеност на този дом.

Намесата е обоснована от страна на държавните власти с действието на националната правна норма на чл.225, ал.1 и 2 от ЗУТ. Ответникът претендира тази намеса да е оправдана с легитимна цел и да попада в изключението, предвидено в чл.8, §2 от Конвенцията  като контрол върху притежанията. ЕСПЧ споделя това виждане, че чрез премахване на незаконното строителство се защитава обществен интерес и това преследва легитимна цел. Така всъщност е приел и ЕСПЧ/вж. § 51 на горе цитираното Решение/, че разрушаването на незаконен строеж преследва законна цел. Същото следва да се разглежда като мярка, която налага регулацията на територията  и цели  възстановяването на върховенството на закона, т.к. Съдът е установил, че за България проблемът с незаконното строителство е широко разпространен.

Остава да бъде извършена преценката дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос ще е ключов за преценката постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес/да няма незаконно строителство/ и личния интерес на засегнатото лице/да запази дома си/.

В националното право преценката за пропорционалност в актовете и действията на АО  е заложена като основен принцип в чл.6 от АПК, който е наречен „съразмерност“. Алинея втора на тази норма гласи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая освен върху имуществото ПИ е посегнало и върху единствения дом на ищцата. Петата алинея на чл.6 от АПК постановява, че АОргани трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. АСВТ намира, че това изискване на закона в случая не е спазено, т.к. ПИ е поставило един възрастен човек в уязвимо положение, от което той няма ресурсите да се измъкне.

С разпоредбата на чл.272 от АПК принципа на съразмерност е изрично преведен в областта на принудителното изпълнение. Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.

Така посочените  разпоредби на АПК са били действащо право при издаването и изпълнението на процесната Заповед. Поради това за ДНСК е съществувало задължение да се съобрази с тези законови норми. АСВТ намира, че в случая това не е сторено по адекватен начин, макар АО да е потърсил информация дали К. има друга собственост и да е изследвал необходимо ли е алтернативно настаняване.

В параграф петдесет и трети на Решението по делото „И. и Черкезов срещу България“ ЕСПЧ основан на утвърдената си практика  намира, че оценката на необходимостта от намесата в случаи, касаещи отнемането на нечие жилище в полза на обществения интерес, включва не само въпроси по същество, но и процедурен въпрос: дали процесът на вземане на решения осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 от Конвенцията, т.к. отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището. Поради това всяко лице, изправено пред този риск - независимо дали принадлежи към уязвима група или не - по принцип трябва да има възможност пропорционалността на мярката да бъде разгледана от независим съд в светлината на приложимите принципи на член 8 от Конвенцията. Пак там/§53/ Съдът посочва примерните фактори, които следва да подлежат на преценка и указва, че засегнатото лице трябва да може да оспори разрушаването на дома му с мотива, че то е непропорционално с оглед на неговите лични обстоятелства. За тази цел според ЕСПЧ трябва да се преценят всички фактори, относими към всеки от засегнатите интереси. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице.

Във връзка с горните указания на ЕСПЧ  по тълкуване и приложение на нормата на чл.8 от Конвенцията, АСВТ взе предвид следните лични обстоятелства, касаещи ищцата:

Действително както сочи ответникът, не  е спорно, че  М. К. няма възрастни родители и деца, за които да се грижи. Но съдът намира, че предвид възрастта на същата и липсата на други доходи извън пенсия за старост тези факти всъщност сочат на липса на възможност за подкрепа в семейната среда. Действително не се твърди че засегнатото лице е тежко болно, но след 10г. съдебни битки е достигнала пенсионна възраст, когато е ноторно известно, че материалните, физически и психически ресурси на личността съществено  намаляват. Поради което банките все по-трудно отпускат кредити, вклч. за възстановяване  на имота, който предвид състоянието си не може да е надеждно обезпечение. Не се твърди наличието на други доходи на лицето. По-горе бе посочено, че съдът приема, че де факто това  в Габрово  е единственото жилище на ищцата, мястото което тя нарича дом и и се чувства сигурна там в продължение на над 40 години. Поради което не е мислимо алтернативно настаняване в планинската махала. Разтрогването на тази среда от връзки и отношения по повод проведеното ПИ чрез разрушаване на дома, при посочените обстоятелства според настоящия съдебен състав сочи, че М. К. е била в уязвима лична позиция при ПИ и непосредствено след това. Чувствала се е сама и несигурна, когато е поставена в състояние, което е равносилно на отнемане на единственото ѝ жилище. Чрез фактическото разрушаване на  единствения ѝ дом е посегнато на практика върху неприкосновеността на жилището по посочения по-горе начин на ПИ. Осъществено е навлизане дълбоко в личната сфера на засегнатото лице, което не може да бъде оправдано с посочените по-долу фактори, свързани  на обществения интерес, а именно:

Действително строежът е незаконен, но е изграден на основание Разрешение за строеж №267/10.10.1992г. с условие ремонтът да е в съответствие с чл. 148 от ППЗТСУ, т.е. има строителни книжа. Нарушението е наличие на отклонения от вязлото в сила РС. По неизвестни причини ищцата не е заявила строежа за узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД  ЗУТ/ДВ бр.65 от 2003г./, т.е. той не е бил нетърпим от ПУП и правилата за устройство на територията. Не се твърди в Заповедта на ДНСК сградата да е опасна, вредна в санитарно отношение, неестетична или неподходяща. Освен това, между реализирането на строежа/1992г./ и издаването на Заповедта/2011г./, а ПИ е през 2013г. е изминал продължителен период от време/почти 20 години/. Контролните функции на държавната власт са се забавили толкова, че да са лишени от смисъл, а тяхното ПИ е довело до резултат несъвместим с охраната на правата, защитени от Конвенцията. При тези обстоятелства логично е да си зададем въпроса с какво  допринася на обществения интерес разрушаването на дома на една възрастна самотна жена? Която след това не е в състояние да се погрижи за възстановяването или поне обезопасяването му. Това определя крайната преценка, че такава намесата на държавата не е необходима в едно демократично общество. Това определя проведеното в конкретния случай ПИ като несъразмерно. Поради това АО, действащ като орган по изпълнението е следвало да се въздържи от разрушаването на сградата, на основание прякото приложение на чл.8 от Конвенцията, т.к. разрушаването би причинило непропорционална вреда на засегнатото от мярката лице. ЕСПЧ в цитираните вече по-горе прецеденти по дела срещу България и в други, посочва изрично, че когато става въпрос за особено важен аспект на съществуването или на идентичността на индивида свободата на преценка, разрешена на държавата, ще бъде ограничена. Поради това и по изложените мотиви, в съответствие с тълкуването, дадено от ЕСПЧ, АСВТ приема, че е налице нарушение на правото на неприкосновеност на жилището, защитено по чл.8 от ЕКЗПЧОС. Поради това, доколкото положението не може да бъде възстановено в първоначалния му вид/т.к. Заповедта за премахване  е изпълнена/, то на засегнатото лице, което е претърпяло неимуществени вреди от нарушението по чл.8 от Конвенцията се следва парично обезщетение от държавата.

Нарушението по чл.8 от Конвенцията е в пряка причинна връзка с претърпените неимуществени вреди. Последните пък са резултат на незаконните фактически действия по ПИ на Заповед за премахване на незаконна част от строеж, представляващ единствено жилище на ищцата  са станали причина за необитаемост на първия законен етаж  на сградата. Поради това претенцията в ИМ за обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение на чл.8 от Конвенцията е основателна, макар и частично, поради наличие на каузален фактор като съпричиняването на вредите от страна на ищцата, както бе прието по-горе.

Относно размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, причинени от накърнената неприкосновеност на жилището, съдът прие следното:

Съгласно чл.162 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Когато производството е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и съдът е намерил предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание, следва да се определи размера му по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД гласи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Още в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. Пленумът на  Върховният съд е посочил, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. ВКС и ВАС са имали много поводи в утвърдената си практика да поддържат това становище. Във всички случаи прилагането на чл. 52 ЗЗД изисква от съда обосноваване на размера на обезщетението с оглед на конкретните обстоятелства, като изложи мотиви за тази си преценка.

Множеството на  обстоятелствата в конкретния случай включва дълбокото и непоправимо засягане чрез ПИ на личната сфера на ищцата в нейната сърцевина, т.к. заповедта е изпълнена фактически и то с ексцес. Лишаването й от дом я лишава от сигурност и уют, необходими всекиму. Лишава я от безопасността на същия и здравословни условия на живеене. Лишава я и от надежда да възстанови дома си. Правната сфера на засегнатото лице е деформирана по начин, който влияе практически върху неговата самооценка и взаимодействието му с обществото като цяло. Съдът  взе предвид продължителността и интензивността на проявление на негативните усещания у ищцата/десет години/, както и нейната уязвимост вследствие действията по премахването и нейната напреднала възраст. АСВТ се съобрази и със сумите, присъждани в националното законодателство по искове с ПО чл.299 от АПК, като и тези от ЕСПЧ по дела срещу България за нарушения по чл.8 от Конвенцията. Съобрази и факта, че е налице съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, обсъдено конкретно по-горе в настоящото. Съобрази и това, че сумата претендирана от ищцата е силно завишена. В тази връзка съдът счита, че парично обезщетение в размер на 17 хиляди лева би било справедливо обезщетение за М. К. за претърпените от нея вследствие незаконното принудително изпълнение, неимуществени вреди.

 

VII.Решаващ правен извод:

Предмет на производството е иск за обезщетение, насочен срещу Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София. Претенцията включва сумата от 75 000,00лв. за имуществени вреди и 150 000,00лв. за неимуществени  - главница, ведно с лихва за забава от 1.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата.

По изложените  в настоящото решение мотиви съдът намери за доказани незаконосъобразни фактически действия по ПИ по премахване на част от незаконен строеж, при което законната част представляваща единствено жилище на ищеца е приведена в състояние негодно за безопасно и здравословно обитаване. Обстоятелство, което по естеството си представлява нарушение по чл.8 от Конвенцията, т.к. е нарушено правото на неприкосновеност на жилището на ищцата. Проведеното ПИ е мярка непропорционална и противоречаща както на националните правни норми за съразмерност на ПИ, така и на степента на защита на правото на неприкосновеност на жилището по чл.8 от Конвенцията. По тези съображения настоящият състав на АСВТ намери  ИМ за частично основателна, а именно:

-         в частта за имуществените вреди, поради извода за липса на нарушение по чл.1 от Първия протокол към КЗПЧОС искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло;

-         в частта за неимуществените вреди  при доказано нарушение на чл.8 от Конвенцията искът е основателен, но следва да бъде уважен отчасти като се редуцира обезщетението поради съпричиняване на резултата от ищцата.

Определеният от съда размер на обезщетението от 17 000,00лв./седемнадесет хиляди лева/ е крайна сума, получена след редуцирането му наполовина поради приноса на ищцата към вредоносния резултат.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди, считано от датата на увреждането - 01.10.2013г./началото на принудителното изпълнение/, до окончателното изплащане, тъй като се прилага общият принцип, изразен в чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД. В смисъл, че при неизпълнение на парично задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. От това следва, че за такива задължения забавата настъпва от момента на възникването им. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Понеже за паричните задължения, произхождащи от непозволено увреждане, забавата настъпва от момента на възникването им, то съгласно разпоредбите на този член, законната лихва върху тези задължения се дължи именно от този момент.

 

VIII.Разноските:

При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.226, ал.3 от АПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищцата претендира присъждане на разноски в общ размер на 1 417,00 лева, от които: 650,00 лева – за държавни такси; 115.00 лева – деловодни разходи, пътни-336,00лв.  и дневни – 316,00лв. В настоящото производство същата не е представлявана от адвокат.

Въз основа на документите за извършени плащания съдът установи следното: по АД № 809/2018г. на АСВТ ищцата е заплатила за ДТ-10,00лв. и депозит за СЕ-400,00лв.; по АД № 9134/2022г. на ВАС – 80,00лв. за ДН; по АД № 91/2023г. на АСВТ – 200,00лв. за ВЛ, или общо за двете инстанции и новото разглеждане на делото пред АСВТ – 690,00лв. Тези разноски са направени и по делото са налице съответните доказателства. Съобразно уважената част от исковете, на М. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 52,13 лева.

Воден от изложените мотиви, на основание чл. 299, ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, вр. с чл.300 от с.к. и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд – В. Търново, VІІ-ми състав

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София  да заплати на М.Д.К. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 17 000,00лв./седемнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради нарушаване на неприкосновеността на жилището й, защитена по чл.8 от КЗПЧОС, чрез незаконни фактически действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на РДНСК-СЦР, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2013г. до окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000,00лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.К. срещу ДНСК София иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 75 000,00лв. поради нарушено право на мирно ползване на притежанията по чл.1 от Първия протокол към КЗПЧОС по повод същото принудително изпълнение,  като неоснователен в неговата цялост.

ОСЪЖДА Дирекция „Национален строителен контрол” гр. София  да заплати на М.Д.К. с ЕГН **********, адрес *** разноски по делото в размер на 52,13лв./петдесет и два лева и тринадесет стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като жалбата се подава чрез АСВТ.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: