Определение по дело №111/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….02.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.02.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 111 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е препратено за разглеждане от окръжен съд след прекратяване на първоначално образувано по общия ред производство по  гр.д. 6012/17г. на ВРС, 26 с-в по претенция на застрахован собственик за  заплащане на договорено по застраховка „каско” обезщетение за увредено застраховано МПС, ведно с обезщетение за забава от предявяване на претенцията.

По предварителните въпроси:

С необжалвано протоколно определение от 14.11.2017г, първоначално сезираният съд е уважил искане на ищеца за изменение на частичното му искане до пълен размер на претенцията, предявена за сума от 47 520лв. Като е констатирал неподсъдност на спора, районният съд е препратил делото, като настоящият съд приема своята родова компетентност, въз основа на увеличения до пълен размер иск, чиято цена надхвърля 25 000лв.

Дължимите държавни такси за пълния размер на претенцията са били авансово събрани.

Макар предметът на делото да налага разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ), доколкото предварителната размяна на книжата вече е приключена по общия ред, съдът следва да продължи разглеждането на делото като зачита досега извършените действия и като само допълни устния доклад по делото с указанията, които не са били надлежно дадени на страните.

Пълномощниците на насрещните страни са надлежно овластени( л. 25,40  и 58), страните са предупредени за последици по чл. 40 и  41 ГПК със съобщенията за насрочване на първото заседание. При служебната проверка настоящият състав не констатира наличие на процесуални пречки или липса на предпоставки за разглеждане на прекия иск на застрахованото лице срещу застрахователя.

Ищецът не е посочил начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, нито се е позовал на доказателство за предсъдебно предявяване на претенция пред застрахователя, което да съдържа посочване на  банкова сметка (***. 380 ал.2 КЗ). Съдът намира, че това допълнително съдържание на исковата молба(чл. 127 ал.4 ГПК) не може да се извлече от приложенията към нея и следва да изиска уточнението от ищеца.

Указания за доброволно уреждане на спора, включително за предимства от медиация, вече са дадени на страните.

По доклада:         

В първото насрочено заседание съдът е обявил устен доклад, в който са възпроизведени само твърдения на страните за факти, но не е дадена пълна правна квалификация по приложими закон и не е посочена тежест на доказвана за конкретни факти.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становища на страните и окончателен устен доклад на съда делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане предявения пряк иск на И.А.З., ЕГН ********** от гр.Варна кв. Вл. Варненчик бл.304 вх.10 ет.4 ап. 115, чрез адв.Алексиев – ВАК, служ. адрес ул. Бр. Георгиевич 36 ет. 3 срещу ЗК „ЛЕВ ИНС”АД ЕИК ********* гр. София, бул. Черни връх 51Д, чрез адв. Станислава Райчева – САК, служ. адрес гр.София, ул. Владайска 49 ет.1 ап.1,   за присъждане на обезщетение, претендирано от застрахован собственик на МПС, в размер на 47520 лв, за претърпени имуществени вреди от събитие, уговорено като покрит риск по застраховка „каско“, ведно с обезщетение за забава от предявяване на иска на 05.05.2017г до окончателно плащане на обезщетението.

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца, че следва да допълни съдържание на исковата молба (чл. 127 ал.4 ГПК) като посочи начин на плащане на претендирана с осъдителен иск сума, или да представи доказателство за предявяването на претенцията си пред застрахователя с посочена банкова сметка ***, като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че ако пропусне да направи това до последното заседание, съдът ще приеме, че отказва съдействие на длъжника си и ще изключи отговорността на ответник за забавата след предявяване на иска.  

ДОПЪЛВА устен ДОКЛАД по делото, както следва: 

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Освен обявените вече факти по сключване на застрахователна полица, безспорен е и фактът на уведомяването на застрахователя за настъпило събитие, за което е заведена преписка по щета № 0003-1201-16413557 и отказът на застрахователя да изплати исканото обезщетение. Няма спор, че част от съдържанието на договора и конкретно покритите рискове, изключенията от покритие, задълженията на застрахования и правото на застрахователя да откаже обезщетение, не са били индивидуално уговаряни в полицата, а са възприети по общите условия на застрахователя. Съдържанието на тези общи условия обаче не е посочено пред съда и съответно в тази част твърденията на страните следва да бъдат пояснени.

Не е било оспорено и твърдението на ищеца, че е платил първа вноска от разсрочена премия.

Останалите докладвани твърдения на ищеца (за начина по който е настъпило събитието и причиняването на вредите, съответно остойностяването на разходите за възстановяване и ремонт на повредите по МПС) са спорни. След увеличението на иска към твърденията на ищеца следва да се добави и фактът на нарастване на разходите за възстановяване на увредените детайли на МПС до стойност равна на застрахователната стойност, обявена при сключване на полицата.

Спорен е и фактът, въз основа на който ответника изгражда защитата си с възражение за договорено изключение от покритите рискове и за причиняването на вредоносния резултат от самия застрахован. 

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на иска като пряка претенция по чл. 405 КЗ на застрахования за реално изпълнение на неоснователно отказано от застрахователя обезщетение до размера на цялата застрахователна сума по имуществена застраховка „каско“ на МПС. Съответно приложимият материален закон, уреждащ правоотношението представляват общите и специалните  правила за имущественото застраховане (чл. 385 – 390 и чл.399 и сл. КЗ) и по специално задължението за изплащане на обезщетение до размер на действително понесени от застрахования щети, но не повече от застрахователната сума ( 

 

 

 

чл. 386 КЗ). Претенция  за обезщетение в размер надхвърлящо 70% от действителната стойност (доколкото тя не може да надхвърли застрахователна сумата по арг. от чл. 400 ал. 3 КЗ) покрива хипотеза на т 

 

отална щета на моторно превозно средство по смисъла на чл. 390 ал. 2 КЗ и налага прилагане на императивното правило, възлагащо на застрахования задължение за прекратяване на регистрацията на МПС. Това налага на страните да бъдат обявени и последиците от неизпълнение на това задължение, според установената съдебна практика. В случай, че до края на съдебното дирене застрахования не изпълни това свое задължение, определеното от съда обезщетение може да бъде присъдено само под условие за изпълнение на това задължение.

Възраженията на застрахователя се основават на уговорка за изключване на покритие на риск, предвидена в общи условия. Доколкото се касае за договаряне между застрахователно дружество и физическо лице-собственик без данни за професионалното използване на застрахованото МПС, биха могли да намерят приложение и общите норми, закрилящи потребителите срещу неравноправни уговорки (чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП),  като в случая хипотезата би била съответна на посочената в чл. 143 т.3 ЗЗП уговорка, позволяваща на търговеца да се освободи от задължението си само поради условие, което сам е определил в противоречие с изискванията за добросъвестност. Обосновката на такава клауза като наложена от балансирани интереси и на двете страни, в случая ще налага изследване дали визираното в общите условия изключение има обективно значение за непредвидено при договарянето носене на риска от застрахователя или е посочено произволно от застрахователя.

Срещу възражението за съпричиняване на резултата с поведение на водача, застрахованото лице е предявило реплика за договаряне в противоречие с императивно правило на чл. 408 ал.1 КЗ, но това възражение ще може да се разгледа само ако се установи, че настъпилото събитие съвпада с хипотеза на покрит риск. Макар и да е визирал договаряне в противоречие със закона, в случая не е налице такава хипотеза, тъй като застрахователят изобщо не сочи, че е уговорил право на отказ за покрит риск, а напротив -  изключване на определена фактическа хипотеза от покритите рискове.

Акцесорната несамостоятелна претенция за забава се урежда от общо предвиденото правоувеличаващо действие на предявяване на претенция пред съд (по арг. от чл. 214 ал.2 ГПК).

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Ищецът е ангажирал доказателства за спорните факти относно настъпване на събитие, причинило обективно щети, техния вид и размер и необходимите разходи за възстановяването на повредени части от МПС. Не са посочени и съответно не са събрани доказателства относно покриването на това събитие като поет от застраховката риск, договорен в общи условия. Не са ангажирани и доказателства за изпълнено задължение на застрахованото лице да прекрати регистрация на МПС, увредено до степен, налагаща възстановителни разходи надхвърлящи 70% от действителната му стойност.

Ответникът не е посочил доказателства за установяване на възражението за специална уговорка в общите условия, изключваща от покритите рискове фактическата хипотеза на причиняването на вредите.  В тежест на застрахователя е не само да установи съдържанието на клаузата от която черпи защитата си, но и да обоснове добросъвестното й уговаряне като изключение от принципно поета отговорност с оглед непредвидено увеличаване на предвидимия от застрахователя риск.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на всяка от страните с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от връчване на настоящото допълнение към доклада да пояснят твърдения и да поискат допълнителни доказателства по така указаната им тежест на доказване в седмичен срок от връчване на  настоящото определение, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при пропускане на тази възможност и упражняване на тези права едва в съдебното заседание могат да понесат отговорност за неоснователно отлагане на делото по реда на чл. 92а ГПК.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.03.2018г. от 09.00 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците адв. Алексиев и адв. Райчева (по факс, указан в пълномощно на л. 58) ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: