№ 45
гр. Плевен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20244400900163 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. П. Д., ЕГН **********, от с.
********** чрез пълномощника й адв. И. К. от АК - Ловеч против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, с която е предявен иск с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 50 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие претърпяното ПТП на
21.02.2024 г., а именно лабиринтна дисфункция на двете уши, които при
замерване е установена 50% глухота, натъртване на седмо и осмо ребро вляво,
ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 21.02.2024 г.,
около 12.45 часа в гр. Плевен, на ул. „Н.Р.", при което автомобил на
Медицински център „Б.-И. Р." - гр. *******, марка „***“, с рег. №
***********, с водач И. Р. от гр. Плевен не спира на пътен знак Б2 /стоп/ и
1
реализира ПТП с материални щети с Участник № 2, който се движел по път с
предимство и е пострадало лице. Твърди, че Участник № 1 в ПТП-то има
застраховка ГО в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, полица № BG 22/123002535946.
Ищцата твърди, че е Участник № 2 в ПТП, като същата е пострадала при
управление на лек автомобил „****" с рег. № ******. Твърди, че автомобилът
е собственост на П. Б. от с.*******. Твърди, че Участник № 2 в ПТП-то има
застраховка ГО в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, полица № BG 22123001659820.
Ищцата твърди, че вследствие на удара й се е наложило да посети личен
лекар, чийто кабинет се намира в близост с местопроизшествието. Твърди, че
след удара била изтръпнала и имала болки по цялото тяло. Обяснила, че й се
вие свят, има гадене, главоболие, болки в ушите, силни болки в лявата гръдна
половина, след ПТП при удар с друг автомобила. Твърди, че й било дадено
направление за специалист УНГ. Поради продължаващите болки в ушите,
ищцата твърди, че е постъпила на болнично лечение, където престояла от
29.022024 г. до 02.03.2024 г. Издадена й била епикриза с диагноза Лабиринтна
дисфунктция на двете уши, които при изследване и замерване се установява
50% глухота.
Ищцата твърди, че и към момента търпи много болки и страдания,
вследствие констатираното ПТП. Твърди, че са й предписани аналгетици,
манитол, деган и покой.
Ищцата твърди, че с молба с обратна разписка от 13.03.2024 г. са
изпълнени изискванията на чл.498 от КЗ с искане Застрахователят да й
заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди, че
в законния тримесечен срок не е успяла да постигне споразумение с ответното
застрахователно дружество.
Ищцата твърди, че описаните негативни страдания са непосредствени
болки и страдания, които са в причинно-следствена връзка от травматичните
увреждания, получени от описаното ПТП.
Ищцата моли съда, да бъде осъден ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* да й заплати сумата от 50 000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие претърпяното ПТП на 21.02.2024 г., а именно
лабиринтна дисфункция на двете уши, които при замерване е установена 50%
глухота, натъртване на седмо и осмо ребро вляво, ведно със законната лихва,
2
считано от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са изпратени
на ответника за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ чрез
Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.“, представлявано от адв. Н. М. и адв. И.
М. и двамата от ПлАК, в който се изразява становище, че предявеният иск е
процесуално допустим, но по същество е неоснователен, необоснован и
недоказан. Ответникът твърди, че претенциите се явяват недължими или, ако
съдът счете, че същите следва да се разгледат като репариращи за нанесени и
търпени неимуществени вреди от ищцата, то са прекомерно завишени по
размер, поради което ответникът оспорва предявената искова молба изцяло на
основание и обстоятелствата изнесени в нея.
Ответникът оспорва допустимостта на предявения иск, поради липса на
предпоставките, регламентирани в чл.380 вр. чл. 432 от Кодекса за
застраховането. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди на А. П. Д. е
била разгледана от застрахователна експертна комисия при ответното
дружество, като е определено обезщетение при съобразяване на
обстоятелствата, при които са настъпили травмите, техния медико-биологичен
характер, механизма на процесното ПТП. Твърди, че в конкретния случай, при
ответното дружество е подадено искане за определяне на застрахователно
обезщетение, като не са представени данни за банкова сметка по реда на
чл.380 от КЗ или пълномощно с реквизитите, предвидени по чл.338 от КЗ,
доколкото изписването на номер на банкова сметка не представлява
изпълнение на задължението по посочената разпоредба. Ответникът счита, че
исковата претенция в тази й част следва да бъде оставена без движение,
доколкото не съдържа задължителните реквизити, съгласно разпоредбата на
чл.127 ал.4 от ГПК. Предвид обстоятелството, че по образуваната
застрахователна преписка не са представяни данни за банкова сметка по реда
на чл.380 от КЗ чрез представяне на удостоверение, обективиращо титуляра на
сметка, ответникът поддържа становището, че застрахователят не е изпаднал в
забава от датата на образуване на щетата и претенцията за акцесорния иск е
изцяло неоснователна.
Ответникът оспорва изцяло акцесрният спрямо претенцията за
3
неимуществени вреди иск за присъждане на лихва, като неоснователен.
Твърди, че претенцията за присъждане на лихва е акцесорна по отношение на
главния иск, като неговата неоснователност води до неоснователност на
претенцията за лихви. Моли съда, да приеме, че искът за неимуществени
вреди, ведно с акцеорния такъв за неоснователни.
Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди - по основание и по размер, като счита същата за
недължима, а отделно от това – за прекомерна. Оспорва всички твърдения в
исковата молба по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба относно
механизъм на произшествието, както и че същото е настъпило изключително
по причина от действията на водача на лек автомобил „***“, рег. № *******
при управление на превозното средство.
Ответникът поддържа становището, че ищцата А. П. Д. е управлявала
л.а. **** с рег.№ ******* с превишена за участъка и конкретните пътни
условия скорост, в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, както независимо от
възприетата от достатъчно разстояние маневра, изпълнявана от водача на
лекия автомобил и без оглед на същата е продължила да се движи с
несъобразена скорост, което поведение е единствена причина за настъпване на
транспортния инцидент. Поради движение със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, характера и интензивността на движението, както и
предприетите от останалите участници в движението и обозначени маневри за
посоката на движение, ищцата се е поставила в невъзможност да предотврати
настъпването на транспортния инцидент. Ответникът твърди, че
произшествието е било предотвратимо за ищцата, вкл. чрез спиране в случай
на управление на превозното средство със съобразена с пътните условия
скорост. Твърди, че ищцата не се е съобразила с конкретната пътна обстановка
и извършваната от водача на МПС маневра, което поведение също е в
причинна връзка с настъпване на транспортния инцидент, съответно, за
възникване на заявения вредоносен резултат, тъй като ищцата е могла да се
движи със скорост, с която да предотврати инцидента или да не задейства
спирачната система. Също така, ищцата е могла да спре движението на
управляваното от нея превозно средство преди достигане на мястото на удара,
поради което заявените от същата нематериални вреди са настъпили и от
самоувреждане. Ответникът твърди, че ищцата е нарушила и разпоредбата на
4
чл.5.(1) от ЗДвП, като в конкретния случай, ако същата се е движила със
съобразена с пътните условия скорост е щяла да има техническа възможност
да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП-то. Ответникът твърди, че
са налице условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а именно „допринасяне за
настъпване на вреди", с което следва намаляване на отговорността на
застрахователя.
Ответникът оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на
процесното ПТП на 21.02.2024 г., за ищцата са настъпили описаните в
исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни състояния,
като оспорва всички твърдения за морфологичния им характер, за естеството
на лечението и за неговата продължителност. Оспорва твърденията за
настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и
твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Ответникът посочва,
че ищцата е постъпила в Отделение по Ушно-носно-гърлени болести на
29.02.2024 г. /осем дни след процесното ПТП/, поради което твърди, че
травмата, която се твърди, че получила ищцата е вследствие на друг инцидент,
а не в вследствие на ПТП-то. Твърди, че ако ищцата е изпитвала някакви
болки и неразположения, то тя е имала възможност да бъде прегледана
непосредствено след процесното ПТП и да и бъдат направени необходими
изследвания и да и бъде предписана терапия. Оспорва твърдението, че е
получена каквато и да е травма при процесното ПТП. Посочва, че няма
налична медицинска документация, от която да се установяват твърденията в
исковата молба, както и че поради периода от време, твърдяните от ищцата
травми не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ответникът
посочва обстоятелсктвото, че процесното ПТП не е посетено от органите на
реда - Полиция и ЦСМП, а е съставен двустранен протокол, като в самия
протокол е отбелязано, че няма пострадали лица. Оспорва твърдението за
настъпване на вреди, обосноваващи размера на претенцията за
неимуществени вреди в посочения размер.
Ответникът оспорва твърденията, че и към момента е затруднен
нормалния начин на живот на ищцата, поради травма, настъпила при
произшествието. Оспорва твърдението за настъпили психологически
последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация
няма данни за търпени такива, както и за проведено лечение. Оспорва
5
твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищцата
от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило
лечение, вкл. към настоящия момент.
Ответникът оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен,
прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с
липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод
за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и
обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата
към момента на възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва
твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка,
непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на
транспортния инцидент.
Ответникът твърди за изключителен принос на пострадалата А. Д. за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради
извършени като водач на л.а. **** с рег. № ******* нарушения на установени
от ЗДвП правила. Поддържа становището, че причина за настъпване на
телесните травми за ищцата е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП
и Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С
това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл.137А от ЗДвП,
пострадалата, като водач на л.а. **** с рег. № ******* е създала
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поддържа становището, че
телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са
настъпили за пострадалата като резултат от липсата на обезопасяване чрез
поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на
императивна правна норма - чл.137А от ЗДвП. Поради липсата на поставен
предпазен колан от ищцата, не е било налично възпиращото свободното
6
движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и
функционално обезопасителния колан. Поддържа становището, че при
използване на предпазния колан от ищцата А. Д., то тя не би получила травми
като възникналите, а други, по-леки по медикобиологичен характер или
изобщо не би получила телесни увреждания. Ответникът твърди, че са налице
условията на чл. 51. ал. 2 от ЗЗД, а именно „допринасяне за настъпване на
вреди", с което следва намаляване на отговорността на застрахователя.
Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
иск за неимуществени вреди, като твърди, че предявеният размер е недължим,
а отделно, прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа становището, че исковата сума е
изключително завишена и не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен
съд и определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка
на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на
Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. Ответникът
твърди, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен
размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
смисъл. Твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищцата за
настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание, ищцата А. П. Д. не се явява.
Процесуалният й представител адв. И. К. – Х.ва моли съда, да уважи исковата
молба и да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на А. П.
Д. сумата от 50 000,00 лв., представляваща неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания, причинени от настъпилото ПТП на
21.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1 т.2 от ЗА. Представени са писмени бележки.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез
процесуалния си представител адв. Н. М. от ПлАК моли съда, да отхвърли
7
предявения иск. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80
от ГПК. Представена е писмена защита.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
От приложения по делото двустранен Констативен протокол за ПТП от
21.02.2024 г., съставен от участниците в настъпилото ПТП е видно, че на
посочената дата, около 12.45 часа в гр. Плевен, на ул. „Н.Р." е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „***“, с рег. № ***********, собственост на
Медицински център „Б.-И. Р." - гр. Плевен, с водач И. Р. от гр. Плевен и лек
автомобил „****" с рег. № ******, управляван от А. П. Д., собственост на П.
Б. от с. *******. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП-то – И.
Р. и А. Д., като в графа „Забележки“, водачът на лек автомобил марка „***“, с
рег. № *********** – И. Р. е отбелязал „Виновен съм за ПТП“, а в графа
„Забележки“, водачът на лек автомобил „****" с рег. № ****** - А. П. Д. е
отбелязала „Не съм виновна за ПТП. Събитието е посетено от органи на КАТ“.
По делото е безспорно установено, че лек автомобил марка „***“, с рег.
№ *********** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ, полица № BG 22/123002535946.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „***“, с рег. № ***********,
ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността
на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл,
ищцата А. П. Д. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от
КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
8
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото молба от ищцата А. П. Д., получена от
ответното дружество на 13.03.2024 г. /известие за доставяне на л.5 от
делото/ е видно, че същата е предявила пред ответното Застрахователно
дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000,00 лв.,
претърпени вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от
КЗ ответникът не е уважил претенцията, то искът, предмет на настоящото
производство е допустим.
Във връзка с настъпилото ПТП е приложен двустранен Констативен
протокол за ПТП от 21.02.2024 г., съставен от участниците в настъпилото
ПТП, а именно: И. Р. – водач на лек автомобил марка „***“, с рег. №
*********** и А. Д. – водач на лек автомобил „****" с рег. № ******.
При настъпилото ПТП е причинена телесна повреда на ищцата А. П. Д..
В тази връзка ищцата е представила като писмени доказателства Амбулаторен
лист от 21.02.2024 г., в който е посочено, че се касае за лице, намиращо се в лек
автомобил, пострадало при неговото сблъскване с лек автомобил, като е
установена повърхностна травма на окосмената част на главата на А. П. Д.,
мозъчно сътресение и повърхностна травма на ухото. Приложена е и
Епиикриза, издадена от Отделение по ушно-носно-гърлени болести при
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД – Ловеч, от която е видно, че
ищцата е постъпила на лечение на 29.02.2024 г. и е изписана на 02.03.2024 г. с
диагноза: Лабиринтна дисфункция. Приложен е и болничен лист за временна
неработоспособност на А. П. Д. за периода от 29.02.2024 г. до 12.03.2024 г.
Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за
вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил марка
„***“, с рег. № *********** е била покрита от ответното дружество, по силата
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица № BG 22/123002535946.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, настъпилите неимуществени вреди, както и наличие на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и
9
механизма на произшествието, налице ли е съпричиняване от страна на
пострадалата, досежно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, както и налице ли са предпоставките на чл.380 вр.
чл.432 от КЗ, доколкото в подаденото от ищцата искане за определяне на
застрахователно обезщетение не са предоставени данни за банкова сметка.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани И. П. Р., В. И. И., П. Г. П., Т. И.
М. и Х. Н. И..
От показанията на свидетеля И. П. Р., който е водач на лекия автомобил
марка „***“, с рег. № *********** се установява, че на процесната дата
същият се е движил по ул. „Т. К.“ на кръстовището с ул. „Н.Р.“, било е на обяд,
от двете страни на улицата е било пълно с коли, невъзможно за преминаване,
невъзможно и за виждане, движил се е леко, за да може да види, при което
ищцата го е ударила, както е бил в спряло положение. Свидетелят заявява, че
когато са дошли полицаите, са му казали, че той е виновен, защото идва от
улица със знак „Стоп“. Според свидетеля, ищцата се е движила с
несъобразена, висока скорост, без никакъв спирачен път. Заявява, че ако не е
имал застраховка „Автокаско“ е щял да иска от полицаите да направят
измерване за уточняване на скоростта, тъй като колата му е била спряла и в
него се е ударила кола с невероятна скорост за ситуацията. Посочва, че по
неговата кола е имало сериозни повреди. Твърди, че ищцата не е имала
оплаквания, не й е прилошавало, по-скоро е била притеснена, защото според
свидетеля е осъзнала, че е виновна.
От показанията на свидетеля В. И. И., който е съпруг на ищцата се
установява, че на 21.02.2024 г. е бил на работа в гр. София и А. му се е обадила
и му е съобщила, че е катастрофирала, плачела е и е била уплашена.
Свидетелят се е прибрал вечерта към 18.18.30ч., като твърди, че ищцата е била
изплашена, имала е болки в цялото тяло и е повърнала 2-3 пъти. Била е много
зле, много уплашена и е казала, че я болят ушите. Свидетелят посочва, че
заедно с родителите си А. е ходила на лекар, след няколко дни. Изписали са й
лекарства и оттогава не е добре със слуха, като твърди, че има моменти,
10
когато трябва да й викне, за да го чуе. Посочва, че А. е била в болница за три
дни, тъй като е имала силно главоболие, болки в ушите и болки по цялото
тяло.
От показанията на свидетеля П. Г. П., който работи като експерт
„Активна корпоративна сигурност“ към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, като отговаря за
гр. Плевен и гр. Ловеч се установява, че на 21.02.2024 г. е получен сигнал от
колцентъра за ПТП на ул. „Н.Р.“ и заедно с негов колега са отишли на мястото
на ПТП-то. Колегата му е сменил гумата на автомобила на ищцата.
Свидетелят е попитал ищцата дали й има нещо, като същата му е отговорила,
че й няма нищо, само колата е повредена. Водачът на лекия автомобил „***“ –
И. П. Р., който е лекар също е попитал ищцата дали й има нещо, като тя му е
отговорила, че й няма нищо. Според свидетеля, ищцата не е имала
наранявания, като посочва, че в горния десен ъгъл на двустранния протокол,
ищцата е зачеркнала, че няма травми.
От показанията на свидетеля Т. И. М. се установява, че същият е
направил допълнителен оглед на моторното превозно средство – л.а. БВМ,
като заявява, че е било отдавна и не си спомня нищо.
От показанията на свидетеля Х. Н. И. се установява, че ищцата е завела
щета в офиса на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД във връзка с процесното ПТП. Свидетелят
е посетил произшествието на място с още двама колеги, където е имало два
ударени автомобила, водачите също са били там и след известно време е
дошла полиция. Констатирали са, че двата автомобила са се приплъзнали един
в друг, като няма челен удар. Свидетелят си спомня, че водачът на единия от
автомобилите е била жена, която е била притеснена, леко уплашена, но по нея
не е видял никакви физически наранявания. Ищцата е отишла до офиса сама, с
автомобила си, където е направен оглед на автомобила за констатиране на
причинените увреждания и направен опис на същите. Свидетелят твърди, че
това е отнело около час – час и половина, като ищцата през цялото време е
била там, състоянието й е било добро, не е имала никакви физически
оплаквания.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. Според
заключението на вещото лице, на ищцата са били причинени следните
11
травматични увреждания: кръвонасядане в лявата слепоочна област и лявото
ухо и контузия (натъртване) на меките тъкани по хода на 7-мо и 8-мо ребра
вляво, изразяващи се с палпаторна болка. Тези травми са довели до болки и
страдания за срок до 3-5 денонощия. Вещото лице е установило, че
поставената диагнозата „мозъчно сътресение" не е подкрепена с убедителни
данни за реална опасност за живота. Според вещото лице е налице пряка
причинна връзка между посочените травматични увреждания: кръвонасядане
в лявата слепоочна област и лявото ухо и контузия (натъртване) на меките
тъкани по хода на 7-мо и 8-мо ребра в ляво, изразяващи се с палпаторна болка
и процесното ПТП. Поставената диагнозата „мозъчно сътресение" не е
подкрепена с убедителни данни за реална опасност за живота, като теоретично
е възможна причинна връзка между „травма на главата" и диагнозата
„лабиринтна дисфункция". Предвид обстоятелството, че в конкретния случай
има двустранно намаление на слуха, а едностранна (вляво) травма на главата,
както и сравнително дълъг период (7-8 денонощия) от ПТП-то до
диагностицирането на това състояние (временно двустранно намаление на
слуха), според вещото лице липсват убедителни данни да причинна връзка
между ПТП-то и временното двустранно намаление на слуха на ищцата.
Според издадения амбулаторен лист от личния лекар, лечението се е състояло
във венозно приложение на 0,200 (не е отбелязано дали става въпрос за
милиграми или милилитри) от препарата манитол и мускулно приложение на
една ампула от медикамента деган, който се дава при гадене и/или повръщане.
За друго лечение в първите 7 -8 дни след травмата няма данни. Уврежданията
са резултат от тъпи травми и е възможно да бъдат получени от удари на
главата и гръдния кош в части на купето на автомобила (най-вероятно лявата
врата). Вещото лице е установило, че контактни отпечатъци от автомобилен
колан в представената медицинска документация няма описани, като е
посочило, че е напълно възможно тези травми, които са съвсем минимални да
се получат и при поставен предпазен колан.
В съдебно заседание, вещото лице доц. д-р Д. Д. поддържа
представеното писмено заключение, като в допълнение посочва, че в
състоянието, което е описано в медицински документ от преглед при д-р Ю.
Н., същата не би могла в такова състояние нито да шофира, нито да стигне
пеша до неговия кабинет. Тъй като не е посочено къде се намира кабинета,
вещото лице е направило справка в интернет, от където се установява, че
12
кабинетът на д-р Ю. Н. се намира в с. Чомаковци, като няма данни за кабинет
в гр. Плевен. Колкото до уврежданията в слуха, вещото лице заявява, че е
описано, че ищцата се оплаква от болки в ушите, но не е издадено
направление за специалист УНГ и няма извършен преглед. Чак след 8 дни има
хоспитализация в болница в гр. Ловеч. Според вещото лице, е възможно
поставената диагноза да е травматична, но при тази ситуация с хематом вляво,
няма как да се обясни двустранно намаление на слуха. Това означава, че
причината за намалението на слуха най-вероятно е болестна, най-вероятно е
отпреди или в този период от 8 дни едно възпаление в гърло, нос или уши
може да даде намаление. В епикризата пише, че след ден 3-ти значително се е
подобрило състоянието на слуха. Възможно е да има намален слух, но според
вещото лице няма основание да се приеме пряка причинно-следствена връзка
от катастрофата.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
сблъсък на двете МПС, което е реализирано по следния механизъм: навлизане
на автомобил марка „*** X l“ c peг. № *********** в кръстовище след знак
"Стоп", страничен-кос удар със страничната предна дясна част от купето на
лек автомобил „**** A4“ c peг. № ********, закъснително движение на
същите след удара до установяване в покой. Произшествието е реализирано на
21.02.2024 г. около 12:45 часа е в гр. Плевен на кръстовище, образувано от ул.
"Н.Р." и ул. "Т. К., в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка,
без валежи. На ул. "Т. К." , на разстояние 6,1 м. преди кръстовището с ул. "Н.
Р." съществува знак № Б2 "Спри пропусни движещите се по пътя с
предимство". Мястото на удара между предна дясна ъглова част на автомобил
„**** A4“ c peг. № ******** и предна лява ъглова част на лек автомобил „***
Xl“ c peг. № *********** е в лявата пътна лента на ул. "Н. Р. " в гр. Плевен.
Скоростта на лекия автомобил „**** A4“ c peг. № ******** към момента на
предприето спиране от водача на МПС е 45,79 км/час, а към момента на удара
е 34,28 км/час. Скоростта на лекия автомобил „*** Xl“ c peг. № ***********
непосредствено преди и към момента на удара е 6,17 км/час.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, причините за ПТП-то
са комплексни. От една страна, те са свързани с действията (бездействия) от
13
страна на водача на лекия автомобил „***“, който е имал възможността да
позиционира в покой челната част на управляваното от него МПС,
непосредствено преди кръстовището, да възприеме местонахождението,
посока и направление на лекия автомобил „****“, да го пропусне, а след това
да осъществи постъпателно движение в избраната от него посока, с което да
предотврати ПТП-то. От друга страна, водачът на лекия автомобил „****“ е
допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС към
момента, в който лекия автомобил „***“ навлиза в кръстовището и съобразно
наличните паркирани автомобили в лявата пътна лента на ул. "Н. Р." този
водач е имал възможността, при своевременни действия за спиране, да
достигне до мястото на удара по-късно или да спре и предотврати ПТП.
Вещото лице е посочило, че лекия автомобил „**** A4“ c peг. №
******** е снабден с триточкови колани за всяко едно от седящите места, а
пред водача съществува въздушна възглавница, монтирана в кормилния кръг
на волана. Поставен в нормалния си режим на заключване, триточковият
колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода на движението,
когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или рязко
спиране обаче, или по време на силно ускорение или забавяне (удар),
предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото. Съобразно
определения механизъм на ПТП и получаване на телесни увреждания, тялото
на водача на лекия автомобил „**** А4“ с peг. № ******** към момента на
удара, съобразно действието на ударния импулс се е придвижил напред и
незначително надясно спрямо първоначалната посока на движение на МПС.
При тези обстоятелства е технически възможно, водачът на лекия автомобил
„**** A4“ c peг. № ******** да е реализирал натиск чрез ръцете върху
кормилния кръг на волана, а долните крайници към арматурното табло.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
14
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За възникналото ПТП е съставен двустранен Констативен протокол за
ПТП от 21.02.2024 г. от участниците в настъпилото ПТП, от който се
установява, че на посочената дата, около 12.45 часа в гр. Плевен, на ул. „Н.Р." е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, с рег. № ***********,
собственост на Медицински център „Б.-И. Р." - гр. Плевен, с водач И. Р. от гр.
Плевен и лек автомобил „****" с рег. № ******, управляван от А. П. Д.,
собственост на П. Б. от с. *******. Протоколът е подписан от двамата
участници в ПТП-то – И. Р. и А. Д., като в графа „Забележки“, водачът на лек
автомобил марка „***“, с рег. № *********** – И. Р. е отбелязал „Виновен
съм за ПТП“, а в графа „Забележки“, водачът на лек автомобил „****" с рег. №
****** - А. П. Д. е отбелязала „Не съм виновна за ПТП. Събитието е посетено
от органи на КАТ“.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от
заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, в което се посочва, че произшествието се състои в сблъсък на
двете МПС, което е реализирано при навлизане на лекия автомобил марка
„*** X l“ c peг. № *********** в кръстовище след знак "Стоп", страничен-кос
удар със страничната предна дясна част от купето на лек автомобил „**** A4“
c peг. № ********, закъснително движение на същите след удара до
установяване в покой. Като причина за настъпване на процесното ПТП е
посочено, че от една страна, това са действията (бездействия) от страна на
водача на лекия автомобил „***“, който е имал възможността да позиционира
в покой челната част на управляваното от него МПС, непосредствено преди
кръстовището, да възприеме местонахождението, посока и направление на
лекия автомобил „****“, да го пропусне, а след това да осъществи
15
постъпателно движение в избраната от него посока, с което да предотврати
ПТП-то. В случая, лекия автомобил марка „*** X l“ c peг. № *********** е
навлезнал в кръстовище след знак "Стоп“, който го задължава да спре и да
осигури предимство на движещите се по път с предимство МПС.
От представените амбулаторен лист и епикриза, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата А. П. Д. са
причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане в лявата
слепоочна област и лявото ухо и контузия (натъртване) на меките тъкани по
хода на 7-мо и 8-мо ребра вляво, изразяващи се с палпаторна болка. Налице е
пряка причинна връзка между посочените травматични увреждания:
кръвонасядане в лявата слепоочна област и лявото ухо и контузия
(натъртване) на меките тъкани по хода на 7-мо и 8-мо ребра в ляво,
изразяващи се с палпаторна болка и процесното ПТП.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице застрахователно събитие,
т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, което води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. Поради
това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил марка „*** X l“
c peг. № *********** осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
От доказателствата по делото е установено, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с
притежаването и използването на лекия автомобил марка „*** X l“ c peг. №
*********** е била покрита от ответното дружество по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG 22/123002535946.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищцата вреди от получените в резултат на
16
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, на А. П. Д. е причинено кръвонасядане в лявата
слепоочна област и лявото ухо и контузия (натъртване) на меките тъкани по
хода на 7-мо и 8-мо ребра вляво, изразяващи се с палпаторна болка.
Продължителността на търпените от ищцата болки и страдания е в рамките на
3 до 5 денонощия, според заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската ексдпертиза.
Твърдяната в исковата молба настъпила 50% глухота при ищцата,
потвърдена с показанията на свидетеля В. И. И. за проблеми със слуха при
ищцата и досега, както и посоченото в приложения амбулаторен лист от
21.02.2024 г., издаден от д-р Ю. Й., съдът съобрази становището на вещото
лице, според което двустранен протокол за ПТП се прави само, когато след
ПТП-то двата автомобила могат на собствен ход да напуснат мястото на
произшествието, от което следва изводът, че механичното съприкосновение
между двата автомобила е било „много леко" и не може да се очакват „тежки
травми" на пътуващите вътре в двата автомобила водачи или пътници. Пак
според вещото лице, ако се приеме за вярно, описаното в амбулаторния лист
обективно състояние на ищцата: „умерено увредено общо състояние, унесена,
сомнулентна (което означава сънлива, отпаднала), дезориентирана", в това
състояние тя не би могла нито да шофира, нито да се движи на собствен ход
пеша до кабинета на личния лекар, макар той да се намира наблизо (в исковата
молба не се посочва адреса, където се намира амбулаторната практика на този
лекар). При така описаното „обективно състояние" за „умерено увредено
общо състояние, унесена, сомнулентна (сънлива, отпаднала), дезориентирана"
и така поставената диагноза „мозъчно сътресение", според обичайната
медицинска практика, би следвало личния лекар да я насочи за
специализирана консултация към лекар-неврохирург, а не да я лекува сам. Ако
специалист-неврохирург потвърди диагнозата „мозъчно сътресение", такива
пациенти биват приети за наблюдение и лечение в клиниката по
неврохирургия. Там се назначава скенер на глава, за изключване на по-тежка
черепно-мозъчна травма, а при анамнеза за „болки и ушите и намален слух" е
щяла да бъде извършена навременна консултация с лекар-специалист по УНГ
болести и при необходимост пациентката е щяла да бъде прехвърлена в
клиниката по УНГ-болести на УМБАЛ-Плевен. Самата ищца работи като
технически секретар в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-
17
Плевен и би следвало да знае, че нивото на медицината и категорията във
всички клиники на университетската болница - Плевен е много по-високо
отколкото в отделението по УНГ болести в Ловешката болница. Ако се приеме
за вярно описаното в амбулаторния лист относно общото и локалното
състояние на ищцата като „умерено увредено общо състояние, унесена,
сомнулентна (сънлива, отпаднала), дезориентирана" и „хематом
(кръвонасядане) с размери 15-9 см. в лява темпорална (слепоочна) област и
ушната мида", то би следвало пострадалата А. П. Д. да е била временно
нетрудоспособна, поне за период от 3-5 дни. Болничен лист за временна
нетрудоспособност с вписаните в амбулаторния лист диагнози не е издаден от
личния лекар. Във връзка с посоченото в исковата молба, че на ищцата било
дадено направление за специалист по УНГ болести, вещото лице е
установило, че в представения амбулаторен лист от д-р Й. от 21.02.2024 това
не е вписано. Според вещото лице остава неясно защо още на 21.02.2024 г.
след ПТП-то, след като е имала оплаквания от болки в ушите, ищцата е
потърсила УНГ лекар, а цели 8 дни по-късно. Диагнозата „лабиринтна
дисфункция", с която ищцата е била лекувана в отделението по УНГ болести
на болницата в град Ловеч, означава нарушение на функциите на вътрешното
ухо. Те се изразяват в нарушение на баланса и равновесието на тялото, както и
на слуха. Причините за това могат да бъдат много и различни като:
възпаления на вътрешното или средното ухо (отити), т.н. „Мениеров
синдром", различни съдови увреждания, баротравми. Механични травми в
областта на главата също е възможно да доведат до „лабиринтна дисфункция".
В конкретния случай обаче намалението на слуха е установено 8 дни след
„травмата" от ПТП-то докато в повечето случаи това се проявява в първите до
1-2 денонощия след инцидента. По тази причина експертизата не може да
изключи възможността за друга травма, развитие на възпаление на средното
или вътрешното ухо или друга причина, освен ПТП-то. Освен това е налице
двустранно намаление на слуха, докато травмата на главата е едностранно (в
лявото слепоочие и ляво ухо). Това означава, че най-вероятно е била налице
някаква друга, предшестваща, най-вероятно болестна причина за това
временно двустранно намаление на слуха.
Цитираните изводи на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза пряко кореспондират и свидетелските показания на свидетелите И.
П. Р., П. Г. П. и Х. Н. И., които са категорични в своите показания, че след
18
инцидента ищцата не е имала физически оплаквания, състоянието й е било
добро, не е имала оплаквания, била е адекватна и на въпрос, дали й има нещо,
тя е отговорила, че й няма нищо. Самата ищца също е посочила в протокола за
ПТП, че не е пострадала. Отделно от това видно от амбулаторен лист от
21.02.2024г. същият е издаден в 17.00ч., като са описани виене на свят, позиви
за повръщане, гадена, главоболие и силни болки в двете уши повече в ляво, а
според показанията на свид.В. И., едва след като се е прибрал около 18.30ч.
ищцата е започнала да повръща, казала, че я болят ушите, но чак след няколко
дни, като са дошли майка й и баща й е ходила на лекар. Свидетелят също така
твърди, че е имала „дзундзула“ оток на челото, но не посочва травма в
областта на ухото и хематом /кръвонасядане/ с описаните размери 15-9см.
Ето защо съдът не може да приеме, че така описаните в медицинския
документ травми, са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а още по-
малко, че констатираното след време намаление на слуха у ищцата е в пряка
връзка с тези травми, настъпили при ПТП, поради което и счита, че за същите
не следва да се дължи обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът съобрази
вида на нараняванията, които приема за непосредствено причинени от ПТП, а
19
именно – кръвонасядане в лявата слепоочна област и лявото ухо и контузия
(натъртване) на меките тъкани по хода на 7-мо и 8-мо ребра вляво, изразяващи
се с палпаторна болка, както и леко мозъчно сътресение, с оглед данните за
описано повръщане в късните часове на деня.
Съдът отчита и обстоятелствата, че ищцата е в млада, работоспособна
възраст, продължителността на търпените от същата болки и страдания, които
са в рамките на нормалния оздравителен процес между 3 и 5 денонощия.
Лечението е било амбулаторно, не се е налагало и не са извършени оперативни
интервенции. Следва да се вземе предвид, че по делото няма данни за
усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес. Следва да се
вземе предвид, че няма никакви доказателства за продължаващи към
настоящия момент здравословни проблеми при ищцата, вследствие
процесното ПТП, както и няма данни за установена намалена
трудоспособност. Няма данни за посещение на ищцата при лекар, свързани с
психичното й състояние, както и няма данни за проблеми със същото към
настоящия момент. Съдът приема, че възстановителния период при ищцата е
завършил, като няма данни за усложнения, за продължаващо лечение или
друга медицинска помощ към настоящия момент. Следва да се има предвид,
че възникналото ПТП е инцидент, който неминуемо води да стрес и
притеснение, но по делото няма данни ищцата да е изпитала уплаха и
притеснение, извън обичайните за такива ситуации.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
20
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
По отношение на възражението на ответното дружество, че ищцата, като
водач на лек автомобил марка „****“ с рег. № ****** е управлявала без
поставен предпазен колан, съдът намира същото за неоснователно. В тежест
на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване, изразяващо се в
липса на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан от
страна на ищцата, за което, обаче, ответникът не ангажира доказателства. По
отношение на т.нар. „контактни отпечатъци“ от автомобилен колан, в
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е
посочено, че в представената медицинска документация няма описани такива,
но вещото лице е заявило, че е напълно възможно тези травми, които са
съвсем минимални да се получат и при поставен предпазен колан. Вещото
лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, също не дава
категоричен отговор на въпроса, дали ищцата е била с поставен предпазен
колан, като в своето заключение посочва, че в случая, е технически възможно
водачът на лек автомобил „**** А4“ с рег. № ****** да е реализирал натиск
чрез ръцете върху кормилния кръг на волана, а долните крайници към
арматурното табло. С оглед изложеното, съдът счита, че по делото не са
събрани безспорни и категорични доказателства, установяващи нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на ищцата, свързано с липса на
обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на 5 000,00 лв., която сума е съобразена със
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 21.02.2024 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 933,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
21
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищцата е
отправила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
на 13.03.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 13.03.2024 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
22
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на ищцата А.
П. Д., ЕГН ********** от с. ********** на сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 21.02.2024 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG 22/123002535946, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на Застрахователната претенция – 13.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната
сума от 50 000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на
200,00 лв., тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси по делото.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. К. К. от АК - Ловеч – пълномощник на
ищцата, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 750,00лв., определено от съда съобразно
фактическата и правна сложност на делото и действително положения труд,
съобразно изискванията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд /задължително за съдилищата на осн. чл.633 от ГПК/ и
съобразено с практиката на ВКС - Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС
по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К.; Определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и др.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в
полза на ПлОС сумата от 270,00 лв. за възнаграждение за вещи лица.
23
Следва да бъде осъдена ищцата А. П. Д., ЕГН ********** от с.
********** да заплати на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2430,00 лв.,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Д., ЕГН ********** от с.
********** на сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило
ПТП на 21.02.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG 22/123002535946, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 50 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от
предявения иск в размер на 200,00 лв., и 270,00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. К. К. от АК - Ловеч – пълномощник
на ищцата, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 750,00 лв.
24
ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН ********** от с. ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 2430,00 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
25