Решение по дело №3958/2019 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

гр. София, 22.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „Е“ въззивен състав, в открито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело № 3958 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 33137/06.02.2019г., постановено по гр.д.№37871/2018г. на Районен съд - гр.София е прието за установено, че М.Т.М., ЕГН: **********,***, „Академик ********и съдебен адрес ***, дължи на Г.Г.Г., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес чрез адв. П.,***, сумата - 4889,57лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2018 год. до датата на изплащане, както и 1481,85лв. мораторна лихва за периода от 01.02.2015г. до 24.01.2018г.

Със същото решение М.Т.М., ЕГН: **********,***, „***** ********и съдебен адрес ***, е осъден да заплати на Г.Г.Г., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес чрез адв. П.,*** сумата - 580,43 лв. разноски по заповедното производство.

Пред настоящата инстанция производството е образувано по въззивна жалба на М.Т.М., ЕГН: ********** - ответник в първоинстанционното производство, против Решение №33137/06.02.2019г., постановено по гр.д.№37871/2018г. на Районен съд - гр.София.

Във въззивната жалба се претендира да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от въззиваем - ищец установителен иск. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че в отговора на исковата молба са били наведени възражения за недължимост на претендираното вземане, както и такива за неоснователност, недоказаност и погасяване по давност на така предявения иск. Посочва се също така, че с оглед проекта за доклад по делото е депозиран допълнителен писмен отговор и са направени доказателствени искания, които районният съд неправилно не е допуснал. По тази причина се моли същите да бъдат приети от въззивната инстанция, като се прави и искане за допускане до разпит на двама свидетели.

В законовия 14 - дневен срок по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор. Ответникът в първоинстанционното производство се явява в съдебно заседание и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че представените от насрещната страна доказателства за дружествени дялове не касаят процесния казус.

 

Софийски градски съд при въззивната проверка по съществото на спора, като взе предвид наведените от страните доводи, събраните по делото доказателства и съобразно закона установи следното:

С представения по делото Запис на заповед, издаден на 03.11.2013г. в гр. София, лицето М.Т.М., ЕГН: **********,***, се е задължило безусловно и неотменимо, без протест и без разноски, да заплати на поемателя Г.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 2 500 евро, с дата на падеж - 31.01.2015г.

Въпреки настъпването на падежната дата ответникът - въззивник М. не е изпълнил задължението си по процесния запис на заповед, във връзка с което не се навеждат доводи и не се представят доказателства от страна на същия.

По тази причина на 29.01.2018г. Г.Г.Г., ЕГН: **********, депозира пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, с която се претендира присъждане на дължимите по записа на заповед суми. Така описаното заявление е депозирано по пощата, видно от наличните по делото доказателства. Ответникът е възразил срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което и СРС е сезиран от заявителя - ищец с настоящия иск по чл. 422 ГПК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Според задължителните указания в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед . Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане /в този смисъл и практиката на ВКС — виж Решение 17/16.02.2015г. по т. д. № 116/2014 г. наВКС/.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че така предявеният иск е неоснователен, недоказан и погасен по давност, като моли същият да бъде отхвърлен с оглед изтичането на приложимия към настоящия казус тригодишен давностен срок.

Настоящият състав на СГС приема, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ задължителни реквизити. В същото време възражението за неоснователност и недоказаност на иска се явява бланкетно и не е подкрепено с доказателства и в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК правилно не е взето предвид от първоинстанционния съд при преценката на действителността на менителничния ефект.

В качеството му на абстрактни правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл. 422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищцата - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса ответникът не е противопоставил възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение. Конкретни възражения във връзка с недъжимостта на сумите по записа на заповед той излага единствено в допълнителния си писмен отговор, с който се представят и доказателства по делото. С оглед на факта, че същият е подаден извън срока за депозиране на отговор на исковата молба обаче, съвсем правилно първостепенният съд не е приел така посочените доказателства и не е дал отговор на наведените възражения.

Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

Въпреки, че въззивникът е изоставил виждането си за наличие на изтекла давност по отношение на вземането на въззиваемия, за пълнота следва да се отбележи, че както СРС правилно е приел, същата в случая не е изтекла. При извършване преценка в тази връзка СГС взе предвид, че дата на падеж на процесния запис на заповед е 31.01.2015г., а на 29.01.2018г. Г.Г.Г., ЕГН: **********, депозира пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Ето защо и предвидения за процесното вземане 3-годишен давностен срок не е бил изтекъл към датата на сезиране на съда с настоящия спор.

Съобразно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение 4/2014г. на ОСГТК кредиторът ищец не може едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл.12, ал.1 ВЗ и чл.29 ЗБНБ. Аргумент за противното не може да се извлече от разпоредбата на чл. 25,ал.2 ЗБНБ, според която банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата й равностойност , в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута.

Съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.

В разглеждания понастоящем случай и заповедният и исковият съд са били сезирани с искане за присъждане на левова равностойност, като е следвало в съответствие с цитираното тълкувателно решение да присъдят вземането във валутата, в която то е уговорено, а не в левове. Поради изложеното постановеното решение на СРС се явява неправилно..

В горната насока е и Решение №18/13.04,2016 г. по гр.д. № 5021/2015г. на ВКС, IV ГО, съобразно което решението на съда, с което възникналото и дължимо в чуждестранна валута вземане се присъжда в лева не е недопустимо, а неправилно. Недопустима по такива съображения не може да бъде и издадена заповед за изпълнение, а що се отнася до правилността на издадена заповед за изпълнение, тя не подлежи на контрол, тъй като не подлежи на обжалване.

С оглед на горното настоящият състав на СГС намира, че следва да отмени обжалваното решение касателно приемането за установено, че сумите по процесния запис на заповед се дължат в лева, като вместо това се приеме за установено, че същите се дължат в евро, както е уговорено между страните.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.З ГПК вр. чл.81 ГПК в тежест на въззивника следва да останат извършените от въззиваемия съдебно - деловодните разноски. Съобразно обстоятелството, че въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски в откритото по делото съдебно заседание пред въззивна инстанция, както и не е подала отговор на въззивната жалба, то не следва да бъдат присъждани разноски в полза на същата. Отделно от това по делото не са представени и доказателства за действително сторени такива от въззиваемия - ищец.

С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното Софийският градски съд

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 33137/06.02.2019г., постановено по гр.д.№37871/2018г. на Районен съд - гр.София, в частта му, в която е прието за установено, че М.Т.М., ЕГН: **********,***, „Академик ********и съдебен адрес ***, дължи на Г.Г.Г., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес чрез адв.П.,***, сумата - 4889,57лв., като вместо това постановява: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че М.Т.М., ЕГН: **********,***, „Академик ********и съдебен адрес ***, дължи на Г.Г.Г., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес чрез адв.П.,***, сумата - 2500 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №33137/06.02.2019г„ постановено по гр.д.№37871/2018г. на Районен съд - гр.София в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1.

     2.