Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 121/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №674/03.02.2021г. на Регионална дирекция по горите, с което на М.А.В., ЕГН **********, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 200лв.; за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 200лв..
Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че нарушението не е извършено, не е ясно описано и не е предявен или връчен АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира доказателства. В писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
На 29.09.2020г. жалбоподателят В. *** транспортирал с МПС марка Форд, модел Транзит, 4,5 пр.м.куб. дърва за огрев от зимен дъб, непридружени с превозен билет, доказващ законния им произход, и немаркирани с контролна горска марка.
Служителите на РДГ възприели, че жалбоподателят управлява автомобила и опитали да го спрат, но същият изсипал натоварените дърва и избягал.
В отсъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите. Същевременно в АУАН било отбелязано, че нарушителят отказва да подпише акта (удостоверено с подписа на един свидетел), както и че отказва да получи препис от акта (удостоверено с подписа на един свидетел).
Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за две нарушения- по чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ, налагайки на посоченото основание наказание– глоба в размер на по 200 лв. за всяко от двете нарушения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Ч. и Й..
Съобразно установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че в процедурата по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- НП е издадено без АУАН да е връчен на нарушителя. Това нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството.
От показанията на свидетелите се установява, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. В АУАН обаче св. Чадаров се е подписал като свидетел на отказ на нарушителя да подпише акта, както и на отказ на нарушителя да получи препис от акта. При тези обстоятелства в НП е прието, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН - отказ на нарушителя да подпише АУАН и да получи препис от него.
В случая от страна на АНО е налице смесване на хипотезите на чл.43, ал.2 от ЗАНН (отказ на нарушителя да подпише акта) и чл.40, ал.2 от ЗАНН (съставяне на акта в отсъствие на нарушителя).
Първата хипотеза - отказ на нарушителя да подпише акта, предполага неговото присъствие при съставянето му и запознаване със съдържанието му. В този случай отказът му да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел, с което процедурата по съставяне на акта и по връчването му приключва.
Втората хипотеза - съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, изисква актосъставителят да изпълни процедурата, визирана в чл.43, ал.4 от ЗАНН - да изпрати акта на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
В настоящия случай от показанията на свидетелите се установява, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като последният не е присъствал по време на съставянето му. Същевременно обаче АНО погрешно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН - отказ на нарушителя да подпише акта. Отказ е налице, само когато актът е предявен на нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със съдържанието му и не е пожелал да го подпише. Отсъствието на нарушителя по време на съставяне на АУАН не води до извод, че той отказва да подпише АУАН. След като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, то в АУАН и в НП неправилно е посочено, че нарушителят отказва да го подпише и да получи препис от него.
В случая е следвало актосъставителят, съставил акта в отсъствие на нарушителя, да продължи процедурата по реда на чл.43, ал. 4 от ЗАНН. Няма никакви данни, нито твърдения актът да е бил предявен по реда на чл.43, ал. 4 от ЗАНН на нарушителя.
Допуснато е нарушение в процедурата по връчване на АУАН. Безспорно е, че актосъставителят не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.43, ал.4 от ЗАНН - да изпрати съставения в отсъствие на нарушителя акт на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, като при подписване да бъде връчен препис от акта срещу разписка. Връчването е съществен момент в процедурата по съставяне на акта за нарушение, отразяващ се на законосъобразността на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН е императивна и нейното неспазване представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин е нарушено правото на защита на нарушителя, който е лишен от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да разбере какво нарушение му се вменява и да организира своята защита, респ. да направи писмени възражения и да представи доказателства в предвидения от закона срок.
Издаването на наказателно постановление въз основа на акт, който не е бил връчен на нарушителя е съществено нарушение на производството по издаването му и основание за отмяна на НП.
Този порок не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба има предвид пороци във формата на акта, а не касае изпълнението на процедурата по издаването на НП. Производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност е регламентирано, като строго формално с оглед осигуряване правото на защита на санкционираните лица, поради което е недопустимо нарушаване на административнопроизводствените правила, с които се нарушава това тяхно право.
В горния смисъл са Решение № 911 от 15.11.2017 г. по к.а.н.д. № 682/2017 г. на Административен съд София – област; Решение № 941 от 27.11.2015 г. по к.н.а.д. № 790/2015 г. на Административен съд София – област; Решение № 714 от 03.07.2013 г. по к.а.н.д. № 519/2013 г. на Административен съд София – област; Решение № 735 от 10.07.2013 г. по к.а.н.д. № 614/2013 г. на Административен съд София – област.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №674/03.02.2021г. на Регионална дирекция по горите, с което на М.А.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ за нарушение на чл.
213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на
200лв.; за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите е
наложена глоба в размер на 200лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: