МОТИВИ
към присъда, постановена на 28.02.2017г. по
НОХД №56/2017г. по описа на Варненски
окръжен съд, наказателно отделение:
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинения срещу А.Д.А., роден на ***г., ЕГН:********** по три престъпления от
общ характер, наказуеми по чл.142, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК; чл.346, ал.5 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК и чл.198, ал.1 от НК за това, че:
-
на 22.05.2016 г., около 14:45 ч. в гр. Варна, от района на ул. „Дрин”, отвлякъл Т.С.П., ЕГН: **********, като бил въоръжен
с газов пистолет марка “EKOL P29”, 9mm;
-
по същото време и място, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Ситроен”, модел „С4” с регистрационен номер *
**** **, от владението на Т.С.П., без нейно съгласие, с намерение да го ползва,
като за отнемането на превозното средство и запазването на владението върху
него е употребена заплаха с газов пистолет, марка „EKOL
P29”, 9mm и е
последвала повреда на превозното средство на стойност 2 676,02 лева и същото е изоставено без надзор;
-
по същото време и място отнел чужди движими вещи – дамска чанта, дамско
портмоне, мобилен телефон, марка „Айфон 6”, външна батерия за мобилен телефон,
силиконов калъф и стъклен протектор за телефон, USB зарядно, диоптрични очила
„Диор”, парфюм „Есте Лаудер”, 10 броя CD с музика и яке от изкуствена кожа
„Пулентбер”, на обща стойност 1 568,66 лева, от владението на Т.С.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване.
Делото е разгледано в диференцираната
процедура за приключване на наказателното производство - съкратено съдебно
следствие по реда на Глава XXVII от НПК, поради направено от подсъдимия А.
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК, за което съдът намери, че се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвиненията.
Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока на
съставомерно поведение на подсъдимия по възведените обвинения. Акцентира върху степента
на обществена опасност на извършените деяния и едновременно с това на
опасността на извършителя, като пледира съдът да наложи наказания , както
следва: за престъплението по чл.142, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, „ лишаване от
свобода“ в размер на седем години, за престъплението по чл.346, ал.5 от НК моли
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години, като с
оглед събраните доказателства, че подсъдимият не притежава имущество, да не
бъде налагано наказанието конфискация. Относно деянието по чл.198, ал.1 от НК, представителят
на окръжна прокуратура навежда доводи, че следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на три години. Пледира при определяне на общо
наказание, да бъде наложено най-тежкото от тях, а именно седем години „Лишаване
от свобода”, като с оглед производството по реда на гл.XXVII
от НПК, да се приложи чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК, като всяко от
наказанията да се намали с 1/3. Излага становище, че следва при определяне на
най-тежкото наказание, съдът да увеличи с ½ общо определеното наказание.
Счита, че следва да бъдат групирани трите наказания, за които е бил осъден,
видно от справката за съдимост на по една година „Лишаване от свобода”, като се
определи общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и бъде
приведено отделно от наказанието, което следва да се определи по настоящото производство.
Относно затворническия режим, пледира така определените наказания да бъдат
изтърпяни при строг режим. Моли съда да зачете задържането под стража, считано
от 23.05.2016г. до датата на съдебното заседание 28.02.2017г., а вещите,
послужили за извършване на престъплението да бъдат отнеи в полза на държавата и
унищожени, а тези, които са собственост на пострадалото лице, да бъдат върнати
на същото. По отношение на гражданския иск, счита същия за доказан и моли съда
да го уважи. Прави искане направените по делото разноски да бъдат в тежест на
подсъдимия А..
По делото, като граждански ищец е конституирана
пострадалата Т.С.П., ЕГН: **********. Същата е предявила граждански иск по реда
на чл.84 и чл.76 от НПК , чрез повереник адв. Димитър Д., за причинените й неимуществени
вреди в резултат на изършеното престъпление по чл.142 от НК, в размер на 30 000
лв./тридесет хиляди лева/ и имуществени вреди, нанесени в резултат на
престъпленията по чл.198, ал.1 от НК и чл.346 от НК, в размер на 4 244,68
лв. /четири хиляди двеста четирдесет и четири лева/, ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Конституирана е и
като частен обвинител, като в това си качество, чрез повереника си, поддържа
обвинението по всички текстове на обвинителния акт и моли съда да наложи на
подсъдимия наказание около минимума, предвиден за съответните наказания, като
съответно бъде извършено групиране по чл.23 от НК. Адв. Д. излага становище, че
следва да бъдат групирани и наказанията по условните присъди на подсъдимия,
след което да бъде приведено в изпълнение групираното наказание, което е било
отложено, заедно с това по настоящата присъда. Повереникът поддържа гражданския
иск, така както е предявен, като сочи, че състоянието на неговата подзащитна е
все още нестабилно и стресът, който й е причинен не е отминал. Моли да й бъдат
върнати отнетите вещи, а газовият пистолет да бъде отнет в полза на държавата.
Подсъдимият А.А.
заявява, че разбира обвиненията и се признава за виновен, като също така
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
е съгласен да не се събират доказателства, като ще се ползват тези от
досъдебното производство. В последната си дума изразява съжаление за стореното и моли
съда да му наложи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия А., адв.Н., приема
фактическата обстановка съобразно обвинителен акт, като акцентира, че липсва
умисъл по отношение на деянието, представляващо престъпление по чл.142 от НК.
Излага становище, че подсъдимият не е имал намерение да отвлича собственичката
на колата, и не е й е причинил сериозни вреди. Счита предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.142 от НК за завишено с оглед настоящия случай и моли съда
да приложи чл.55 от НК, евентуално да наложи минимално наказание, което да се
редуцира по реда на чл.58а от НК. Моли съда да определи наказание към минимума
съобразно възрастта на подсъдимия и това, че е готов да се поправи, като не
посяга отново към наркотици. По отношение на гражданския иск, защитата сочи, че
счита имуществените вреди за доказани. Моли съда да намали размера на
предявената претенция по отношение на неимуществените вреди до размер
5 000 - 6 000 лева, тъй като същите са недоказани.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, прие
за установена следната фактическа обстановка, изнесена и в обвинителния акт:
На 22.05.2016 г., около 14:20 часа, сивдетелката Т.С.П. напуснала квартирата си с автомобила си
„Ситроен”, модел „С4”, регистрационен номер * **** **, черен металик на цвят.
Посетила магазин за професионални бои за коса на ул. „Дрин”. Когато стигнала в
близост до магазина, паркирала автомобила на тротоар в непосредствена близост
до жилищен блок, но спряла толкова близо, че не могла да слезе от мястото на
водача. Прехвърлила се на дясната седалка и слязла през предната дясна врата.
Магазинът бил затворен и тя веднага се върнала, като около 14:45 ч. по същия
начин отворила предната дясна врата, седнала на предната дясна седалка и се
прехвърлила на мястото на водача. След това се протегнала да затвори дясната
врата, но тя била задържана от намиращ се до нея непознат мъж – подс. А.Д.А..
Той насочил пистолет към св. П. и седнал на предната дясна седалка, извикал й
„Карай!” и презаредил пистолета, като заявил, че при погрешно действие от нейна
страна ще я простреля. След като потеглила с колата, подс. А. заявил, че при
предишен случай прострелял жена в краката, което било излъчено по телевизията. Уплашена
от това изявление на подсъдимия, св. П. изпълнявала нарежданията на подсъдимия,
като първо излезли на ул. „Бенковска”, пресекли бул. „Владислав” и на
кръстовището завили наляво по ул. „Д-р Пискюлиев”, после, по указания на
подсъдимия, свидетелката трябвало да завие в посока Аспарухов мост. На
по-оживени места подс. А. приближавал оръжието си към св. П. и й казвал, че ако
се опита да избяга, ще я простреля. Св. П. предложила на подс. А. да му предаде
автомобила с всичко, което се намира в него, само да я освободи, но той
категорично отказал и казал да не си помисля да бяга.
След като преминали през Аспарухов мост,
потеглили по автомагистрала „Черно море”. Подсъдимият попитал св. П. с колко
гориво разполага понеже щял да ходи някъде да изравя нещо, което още повече я
уплашило. След това отворил дамската й чанта, започнал да рови в нея и видял
мобилния й телефон, очилата и другите вещи, намиращи се в нея. Св. П.
продължила да се моли на подс. А. да вземе вещите й, но само да я освободи. В
края на магистралата, той й заповядал да завие наляво по второстепенен път, в
неизвестна за св. П. посока. През целия път подсъдимият държал пистолета
насочен свидетелката. Малко след това подс. А. отворил прозореца на дясната
врата на автомобила, извадил оръжието навън и произвел изстрел, като заявил на
св. П., че този патрон бил за нея, ако не изпълнява нарежданията му. След около
300 метра и наредил да завие надясно по черен път, находящ се над кв.
Аспарухово, местност „Крушките” и след около 30-40 метра, с насочено към нея
оръжие подс. А. й казал да спре автомобила, да слезе от него, без да се обръща
и да го гледа. Свидетелката изпълнила нарежданията на подсъдимия, слязла от
автомобила, отдалечила се на около 2 метра и застанала с гръб към автомобила.
Дамската й чанта с личните й вещи, както и якето й останали в колата. След като
напуснала автомобила, подс. А. се преместил на мястото на водача, форсирал
автомобила и потеглил посока магистралата. Силно уплашена, св. П. започнала да
бяга през храстите и излязла на главния път, посока магистралата. След като
стигнала магистралата, започнала да маха с ръце на преминаващите автомобили.
Св. Галин Оник Гарабедов се съгласил да я закара до гр. Варна, като по пътя св.
П. му разказала какво й се е случило.
В това време подс. А. отишъл с
автомобила до дома си в кв. Аспарухово и с черен изолирбанд преправил първата
петица на шестица на предния и на задния регистрационен номер на автомобила. В
колата била дамската чанта на св. П., в която имало дамско портмоне с 10 лева,
лична карта, СУМПС с контролен талон, талон на автомобила, два броя банкови
карти, мобилен телефон „Айфон 6” и други лични вещи. Подсъдимият отишъл в
заложна къща „Ахила”, където се опитал да продаде мобилния телефон, но от там
го изгонили. След това поел към кв. „Владислав Варненчик” да си купи наркотици.
По пътя спрял до бунище, взел от дамската чанта на св. П. калъфа й с лични
документи, а останалите вещи заедно с чантата изхвърлил на боклука. Спрял в
района на „Дом на камиона”, от където си купил наркотици, след това шофирайки в
района, преминал през неравност на пътя и в следствие на което предната броня
се откачила. Подс. А. отишъл до хранителен магазин на ул. „Ниш”, където пиел
бира със св. А. Д. К. и собственика на магазина М.. Подсъдимият се качил в
автомобила, потеглил назад и след около 20 метра се блъснал в паркиран лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с регистрационен номер * **** **, в
резултат, на което се получили деформации от лявата страна на автомобила,
управляван от подс. А.. Същият продължил да кара без да спира, а св. А. К.
запомнил номера на автомобила и водача, за което уведомил собственика на
паркирания автомобил, който от своя страна подал сигнал в полицията.
Подс. А. се обадил на приятелката си,
св. Р. Т., с която се познавали от метадонова програма. Предложил й да се
разходят и около 21:00 часа се срещнали на пазарчето на кв. „Вл. Варненчик”,
след което се включили в движението по бул. „Цар Освободител” и спрели да
заредят гориво на бензиностанция „Лукойл”. След това спрели на Колохозния пазар
и закупили питиета, бира и цигари. После продължили в посока „Аспарухов мост”,
тъй като решили да посетят някоя от гледките към гр. Варна. След като се качили
на съоръжението, забелязали, че има разположено КПП и полицейски служители.
Преминавайки през КПП-то, полицейските служители забелязали поправките в
регистрационните номера на автомобила. Това наложило тримата полицаи- св. И. Ж.
И., С. Е. Е. и А. Н. К., да се качат в патрулния автомобил и да последват
издирвания, като същевременно на дежурния на Четвърто РУ за посоката му на
движение. След „Аспарухов мост”, подс. А. завил в посока с.Звездица, като малко
преди Хидробазата направил десен завой, на който двигателят на автомобила
изгаснал. Полицейските служители спрели зад него, св.А. К. слязъл от полицейски
автомобил и се доближил до шофьорската врата, но в този момент подсъдимият
успял да запали двигателя на колата и потеглил с висока скорост в посока кв.
„Аспарухово”, движейки се в лентата за насрещно движение. Свидетелите И. и Е.
произвели изстрел във въздуха и по гумите на колата, но въпреки това
автомобилът продължил да се движи в посока кв. „Аспарухово”. Полицейски
служители отново последвали издирвания автомобил, като в преследването се
включил екип от Четвърто РУ на МВР – гр. Варна - св. П. Х. Д. и св. М. А. А.,
които в последния момент успели да предотвратят челен удар с движещия се в
насрещното движение автомобил, управляван от подсъдимия. Двата екипа продължили
преследването в насрещното движение в посока бул. „Народни Будители”, ул. „Мара
Тасева”, бул. „Първи Май”, като на светофара завил надясно, в посока
Онкоболницата. От там подсъдимият отново навлязъл в насрещното движение на ул.
„Нишава” в посока ул. „Кирил и Методий”, бул. „Народни Будители”, като отново
направил обратен завой и поел по ул. „Перекоп”, посока местност „Джанавара”.
След стадиона в местност „Джанавара” завил рязко наляво и навлязъл в тревната
площ. Подсъдимият А. напуснал автомобила, извикал на св. Р. Т. да бяга след
него и двамата навлезли в гората. Непосредствено след тях пристигнали двата
автопатрула, като служителите на Четвърто РУ на МВР – гр. Варна, останали при
изоставения автомобил, а служителите от Първо РУ на МВР – гр.Варна, предприели
обход на района. В последствие подс. А. и св.Т. били задържани и откарани в
сградата на Четвърто РУ на МВР – гр. Варна.
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на признанията на подсъдимия, свидетелските показания на
лицата разпитани по време на досъдебното производство/протоколи за разпити на
свидетели л. 89-102 от том 1 на ДП/, изготвените експертизи, както и всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства, които са взаимно
допълващи се.
От огледа на местопроизшествието /л.
20-21, том 1 от ДП/, - мястото на намерения автомобил, ббили намерени множество
вещи - пистолет с надпис „Гризли”, „EKOL P 29” № EP
1431164, кал. 9 мм.
Р.А.К., както и три броя
дактилоскопни следи, четири броя отривки за наличие на ДНК и два броя
одорологични следи от предните седалки на лекия автомобил.
Съобразно назначената комплексна
балистична и дактилоскопна експертиза / л.10-15 от том 2 на ДП/ по отношение на
намереното оръжие и боеприпасите в него, не са били установени дактилоскопни
следи по пистолета. Последният представлява произведено фабрично сингално газов
пистолет калибър 9мм, технически изправен, годен да произведе изстрели и води
стрелба с 9мм патрони за газово оръжие. По него не са установени преправки по заводските параметри
на пистолета с цел приграждането му за нещатен патрон. От извършеното
изследване по отношение на гилзите от експерименталната стрелба и гилзата
намерена в газовия пистолет при огледа, е установено, че патроните са
изстреляни от намереното при огледа оръжие. Това оръжие е собственост на подсъдимия, закупено
от него от оръжеен магазин „А.”, на 20.05.2016г., което се установява от
данните, сдържащи се в проткол за доброволно предаване. С него К. Н. Х. –
управител на „А.” ЕООД, предал заверени копия от Книга за приходи и разходи на
газсигнални оръжия на дружеството, от които се удостоверява това обстоятелство.
При извършения обиск на подсъдимия били
намерени вещи, част от които собственост на пострадалата - презрамен кобур за пистолет; десет газови
патрона със зелени капачки; отделно от - черно кожено калъфче с надпис
„Ситроен”, в което били лична карта, дебитна карта, СУМПС и контролен талон към
него, принадлежащи на св. Т.П.; карти за отстъпки, червило и флаш памет.
От оценката, изготвена в рамките на автотехническата
експертиза /л. 18-21 от том 2 на ДП/, се установява, че пазарната стойност на
лек автомобил „Ситроен – С4” с рег. номер * **** **, към датата на извършеното
деяние 22.05.2016 г., възлиза на 4 804, 80 лева. Стойността на причинените
вреди по него е в размер на 2 676.02 лв.
Стойноста на вещите, предмет на престъплението/
намиращото се в дамската чанта и в колата на П./ се установява от резултата от изготвената съдебно-оценителна
експертиза /л. 22-24 от том 2 на ДП/ - дамска чанта тип куфар, дамско портмоне,
мобилен телефон с марка „Айфон 6”, външна батерия за мобилен телефон, силиконов
калъф и стъклен протектор за телефон, USB зарядно, диоптрични очила „Диор”,
парфюм „Естел Лаудер”, 10 бр. CD и яке от изкуствена кожа „Пулентбер”, са на
обща стойност 1 568.66 лв.
По отношениена подсъдимия, за когото са
били налични данни че употребява наркотични вещества, е изготвена
съдебно-психиатрична експертиза/л. 1-6 от том 2 на ДП/, като от заключението на
същата есе установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата „психоза”. Налице са данни за Синдром на зависимост към
хероин, понастоящем употреба на метадон, като част от субституираща терапия. С
оглед изводите на експертоното заключение следва дасе приеме, че към момента на
извършване на деянието, подс.А. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си,
т.е. е бил вменяем .
Разпитаните по делото свидетели
безпротиворечиво допълват събраните доказателства и док.средства и водят до основните факти. Това са всички полицейски
служители от 4 РУ на МВР, които са участвали непоследствено в преследването на
подсъдимия, св. Гарабедян, който косвено е възприел случилото се със св. П. и
накрая самата пострадала, коят подробно разказва за действията на подсъдимия. Така,
след като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си, предвид следните правни
съображения:
Подсъдимият А.Д. А. е осъществил от
обективна и субективна страна три престъпления от общ характер, наказуеми
съответно по:
-
чл. 142, ал.
2, т. 1 вр. ал. 1 от НК, защото на 22.05.2016 г., около 14:45ч. в гр. Варна, от
района на ул. „Дрин”, отвлякъл Т.С.П., ЕГН: **********,
като бил въоражен с газов пистолет марка “EKOL
P29”, 9mm;
-
чл.346, ал.5 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, защото на
22.05.2016г., около 14.45ч. в гр. Варна, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Ситроен”, модел „С4” с регистрационен
номер * **** **, от владението на Т.С.П., без нейно съгласие, с намерение да го
ползва, като за отнемането на превозното средство и запазването на владението
върху него е употребена заплаха с газов пистолет, марка „EKOL
P29”, 9mm и е
последвала повреда на превозното средство на стойност 2 676,02 лева и същото е изоставено без надзор;
-
чл. 198, ал. 1 от НК, защото на на 22.05.2016 г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи –
дамска чанта тип куфар, дамско портмоне, мобилен телефон, марка „Айфон 6”,
външна батерия за мобилен телефон, силиконов калъф и стъклен протектор за
телефон, USB зарядно, диоптрични очила „Диор”, парфюм „Есте Лаудер”, 10 броя CD, яке , на обща стойност 1 568,66 лева, от
владението на Т.С.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване.
На първо място, по отношение на
престъплението по чл.142, ал.2, т.1 вр.
ал.1 от НК – обект на това
престъпление са обществените отношения, свързани със свободата на придвижване
на личността в пространството.
Съдът прие, че А. е осъществил от обективна
страна квалифицираният състав на престъпление по чл.142,
ал.2, т.1 вр. ал.1, тъй като е лишил
пострадалата от правото и на свободно придвижване и я отвел на против волята и
на неизвестно за останалите място, като от данните по делото, безспорно се установява, че
той е отвлякъл Т.П. чрез използване на принуда, въоръжен с газово оръжие - пистолет,
марка „EKOL P29”, 9mm към нея, като вдавал
конкретни нареждания, под заплахата от това оръжие, къде да шофира собствения
си автомобил и в неизвестна за нея посока. Пострадалата П. неколкократно се
опитала да убеди подсъдимия , като отправила молби да бъде освободена, като
изразявала готовност да предостави наличните си вещи на подс.А.,
но той категорично отказал и продължил да дава нареждания, какво да прави.
Видно от горното, извършеното деяние от страна на подс.А.
е препятствало формирането на действителната воля на пострадалата, използвайки
принуда, чрез заплаха с оръжие. Престъплението е резултатно, като престъпният
резултат се изразява в това, че в настоящия случай задържаната от подсъдимия А.,
св. П., не е имала възможност да се придвижва свободно в пространството, след
като същият се е качил в автомобила й около 14:45 ч. на 22.05.2016 г. в гр.
Варна, ул. „Дрин” и е насочил оръжие към нея, давайки нареждания накъде да бъде
управляван от нея автомобилът й, като това неблагоприятно фактическо състояние
по отношение на св. П., продължило до нейното освобождаване в местност
„Крушките”.
От субективна страна, деянието на
подсъдимия е извършено умишлено, с пряк умисъл, тъй като той е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел. Съгласно
изготвената СПЕ, към момента на извършване на деянието, подс. А. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи
постъпките си.
По отношение на извършеното от подс. А.
престъпление по чл.346, ал.
5 вр. ал. 2, т.1 вр. ал.1 от НК . Обективно подсъдимият А. отнел противозаконно чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил „Ситроен”, модел „С4”,
регистрационен номер * **** ** от владението на Т.С.П., без да има съгласието
й, с намерение да го ползва, с което е осъществил състав на престъпление по
чл.346 от НК. От установенте факти по делото, става ясно, че отнетото МПС е собственост на св. Т.П. и е бил в нейното владение
към момента на извършване на деянието, като автомобилът е отнет без нейно
съгласие, с намерение от страна на подсъдимия да го ползва. След като св.П. ***
и слязла от нея, подс.А. управлявал тази кола, като я
ползвал за свои цели. Налице са и квалифициращи обстоятелства по чл.346,
ал.5 от НК, тъй като подс.А. е употребил заплашване, осъществено
с газов пистолет, марка „EKOL
P29”, 9mm.
Подсъдимият е отправил заплашителни реплики
спрямо св.П., че ще бъде простреляна, ако не спазва неговите нареждания. Думите
си е потвърдил и чрез действия, като е произвел изстрелс оръжието през
отворения прозорец на автомобила. След установяване на фактическа власт върху
автомобила от страна на подсъдимия А., се получили деформации от лявата страна на превозното
средство, в резултат на управление на заден ход назад, при което се блъснал в
паркиран лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с регистрационен номер * ****
**. Това обстоятелство предпоставя квалифицираният състав по чл.346, ал. 2, т.1
от НК – последвала повреда на превозното средство. В тази насока е и
обстоятелството, че впоследствие, след стадиона в местност „Джанавара”,
подсъдимият оставил моторното превозно средство без надзор.
И това деяние от субективна страна е
извършено с пряк умисъл.
По отношение на третото деяние,
извършено от подс. А. на 22.05.2016 г., представляващо състав на престъпление
по чл.198, ал.1 от НК – насочено срещу правото на правото на собственост.
Обективно подсъдимият . А. е осъществил изпълнителното деяние по чл.198, ал.1
от НК, като е отнел разлибни движими вещи, собственост на св.Т.П. – дамска на чанта , портмоне, мобилен телефон,
и принадлежности към него, очила и др. на обща стойност 1 568.66 лв. В
тази насока са приобщените по делото доказателства – показния на пострадалата П.,
протокол за оглед на местопроизшествието/ л.20-21 от том 1 на ДП/; сведение от А.А./ л.38 от том 1 на ДП/; разписка за върнати вещи и пари,
л.40 от том 1 на ДП и др./. Инкриминираните вещи са били във владението на
пострадалата в купето на лекия автомобил. А. е осъществил това деяние в идеална
съвкупност с предходните, като отнемайки лекия автомобил у него е налице и
умисъл, а в последствие и конкретни действия по отнемане на вещите с намерение противозаконно да ги
присвои. В конкретния случай втората съставна част на грабежа е осъществена
посредством заплахата с газов пистолет, марка „EKOL
P29”, 9mm,
независимо, че това е елемент от състава на престъплението по чл.346, ал.5 от НК.
От субективна страна, и това деяние е
извършено с пряк умисъл.
Като съобрази изложените до момента
обстоятелства, съдът намира, че по категоричен начин се доказват така повдигнатите
обвинения на подсъдимия А.А., поради което и го
призна за виновен по трите.
По отношение на наказанието.
При преценката на размера на
наказанията съдът съобрази
задължителното приложение на чл. 58 А от НК, като резултат от съкратена
процедура, обстоятелстваат по чл. 54 от НК, както и липсата на претендираните
от защитатапредпоставки по чл. 55 от НК. За да прецени всяко едно от
наказанията, съдът взе предвид данните за степента на обществан опасност на
деянието, това на дееца, като се съобрази с представения по делото предсъдебен
доклад, както и всички други данни, от значение за размерана наказанието.
За да определи наказанието на подсъдимия
по отношение на пункт първи от обвинението съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние която е висока, както и конкретните
кхарактеристики на личността на подсъдимия, изводими основно от предсъдебен доклад /л. 37 от НОХД №
56/2017г., ВОС/. Претендират се в съдебно заседание като подбуди и мотиви за
извършване на деянието наркотичната зависимост на подсъдимия, която според
защитата следва да се вземе предвид като аргумент за приложението на чл. 55 от НК, но тя се оценява от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Прецени като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства
- изразено съжаление за извършеното; заявено желание да положи усилия да преодолее
наркотичната зависимост, самокритичност към нея и търсене на мотиви да я преустанови; намерение да завърши средно
образование и да започне работа.
- отегчаващи – предходна съдимост; несъблюдаване
на метадоново лечение и употреба на наркотични вещества; бягство от органите на
реда; налични и непреодоляни все още престъпни
нагласи, подкрепящи извършване на противоправни действия за личен материален
интерес, насочени против личността и собствеността; висока оценка на риска от
рецидив; висока оценка на риска от нанасяне на сериозни вреди.
Горепосоченото мотивира съда да отмери
наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ "Лишаване
от свобода".
По отношение на останалите две деяния от
съвкупността, съдът като прецени идентични обстоятелства- смекчаващи и
отегчаващи, намери, че наказания съответно от по ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода“ ще бъдат достатъчни, така че да
изпълнят целите визирани от законодателя в разпоредбата чл.36 от НК.
Съдът намира, че аргументите на защитата за приложение на чл.
55 от НК не намират доказателствена основа, предвид събраните данни за
личността на подсъдимия и не са налие нито многобройни, нито е налице
изключително обстоятелство. Не се установява и да е налице и кумулативната
предпоставка- предвиденото дори и най-ниско наказание да е несъразмерно
тежко.Затова и искането за налагане на наказание под минимума не може да се
удовлетвори.
Съобразявайки императивното правило на
чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи нормата на чл.58а от НК, и като отчита
съобразно чл.58а, ал.4 от НК, че не са налице предпоставките за прилагане на
нормата, визирана в разпоредбата на чл.55 от НК, предвид изтъкнатите по-горе
данни за обществената опасност на дееца, а и съобразно високата степен на
обществена опасност на деянията. Поради това и намали размера на всяко едно от
трите определени наказания "Лишаване от свобода" с по 1/3, като наложи
за изтърпяване на подс. А. следните наказания:
-
за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК - "Лишаване от свобода" за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ;
-
за престъплението по чл.
346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК
- "Лишаване от свобода" за срок
от ДВЕ ГОДИНИ;
-
за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК - "Лишаване от
свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
По реда на чл.23 от НК, съдът групира тези
редуцирани наказания и наложи на подсъдимия А. най-тежкото от тях - "Лишаване
от свобода" за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
При приложението на чл.24 от НК, съдът
прие, че за преценката са относими броя на отделните деяния в съвкупността, като всяко едно от тях е със завишена степен на обществена опасност,
цялостната престъпна дейност на подсъдимия, неговите трайно утвърдени престъпни
навици, включително и предивид останалите три осъждания от 2014 г, за които
съдът също приложи чл. 25 от НК; данните за личността на подсъдимия /
наркотична зависимост, несправяне с метадонова зависимост и пр. /, неговото
поведение по време на извършване на деянията, открояваща се тенденция да
извършва престъпления със все по-завишена опасност – и срещу личноста исрещу
собствеността, очертаващи го като личност със завишена опасност. Така
увеличеното общо най-тежко наказание ще съответства на отделните деяния,
включени в съвкупността и ще бъде справедливо и съобразено с чл. 36 от НК, без да се отдава по голяма тежест на всяка
една от двете превенции. С тези съображения съдът на основание чл. 24 от НК
увеличи с ½, наказанието в тази
съвкупност, като определи да изтърпи наказание „Лишаване от свобода" за
срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.
Съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание „конфискация“ по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК, кат овзе
предвид данните, съдържащи се в справка справка /л. 67-73 от том 2 на ДП/
относно имущественото състояние на подсъдимия А..
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете времето, през което подс.А. е бил задържан под стража по настоящото наказателно
производство, считано от 23.05.2016 година до влизане на присъдата в сила.
За които са били постановени три отдели
присъди, влезли в сила по различно време през 2014г., като не е било извършено
групиране по тях. Макар и настоящите дееяния да се явяват в изпитателния срок
по всяко едно от осъждданията, то съдът е задължен първо да приложи нормата на
чл. 25 вр. Чл. 23 от НК, като при това положение определонот по съвкупност
наказание да се изтърпи ефективно, доколкото не може да се приложи условно
осъждане. Така, съдът групира предходно наложените наказанията на подсъдимия с
Присъда по НОХД №3214/ 2014г. на ВРС, в размер на една година „Лишаване от
свобода”, Присъда по НОХД № 3525/ 2014г. на ВРС, в размер на една година „Лишаване
от свобода”, Присъда по НОХД № 5414/2014г. на ВРС, в размер на една година „Лишаване
от свобода”, като определи общо наказание от една година „Лишаване от свобода”.
На основание чл.57, ал.1, б.„б” от ЗИНЗС
първоначалният режим за изтърпяване и по двете групи следва да бъде „строг”.
Наказания от този вид и в този размер съдът
счете, че ще постигнат превъзпитателното въздействие, както и останалите
визирани в чл.36 от НК цели на наказанието, свързани с генералната и специалната
превенция. В този смисъл е и предсъдебният доклад, от който става ясно, че така
наложеното наказание представлява възможност за преодоляване на наркотичната
зависимост на подсъдимия. Затворната система притежава необходимия ресурс за
корекционно-възпитателно и поправително въздействие върху поведението на
извършителите на тежки умишлени престъпления по смисъла на НК, а също така и
предоставя възможност и условия за лечение на страдащите от наркотична
зависимост осъдени лица. ШИзолирането на подсъдимия за по-дълъг период от време
ще му предостави възможност за превъзпитание, след сйъответана корекционна
работа и възможност да преосмисли поведението си. Същевремнно с тези наказания
ще бъде удовлетворена и генераната превенция.
По отношение на гражданския
иск:
След като прие с присъдата си, че
подсъдимият А.Д.А. е автор на престъпленията чл.142,
ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК; чл. 346, ал.5 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК и чл.198, ал.1 от НК с пострадал Т.С.П., ЕГН: **********,
съдът прецени като доказан по основание и частично по размер, предявения от Т.П.
граждански иск срещу подсъдимия за обезщетяване на нанесените й имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на извършените деяния. Горното мотивира съда да
ангажира и гражданската отговорност на подс. А. по реда на чл. 45 от ЗЗД и го
осъди да заплати на гражданската ищца Т.П., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието, наказуеми по чл. 198 и чл. 142 от НК – сума в размер на 10000 ЛЕВА / десет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2016 година, до окончателното изплащане на тази сума, като
отхвърли предявения граждански иск за разликата до 30000 лв., като завишен и
недоказан по размер. Осъди подс. А.А. да заплати на Т.П.,
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянията по чл. 198
от НК и по чл. 346, ал. 5 от НК – сума в
размер на 4244,68 ЛЕВА /четири хиляди двеста четиридесет и четири лева и
шестдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2016
год. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
възложи на подс. А. да заплати направените по делото разноски в размер на 423.11
лева /четири стотим двадесет и три лева и единадесет стотинки/ в полза на
Държавата по
сметка на ОД на МВР-Варна, както и две държавни такси върху уважените граждански
искове в размер на 400 лева /четиристотин лева/ и 169.80 лева /сто шестдесет и
девет лева и осемдесет стотинки/ в полза на държавата по сметката на ВОС.
Съдът се прознесе относно веществените
доказателства, приложени по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: