Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
гр. Първомай, 02.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 168 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) и
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът В.И.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.М.-Г.
и П.В. Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт К.Н.А., да му заплати сумата от 5 000, 00 (пет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – предмет на Застрахователна полица № 22115000973071, за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2016 г. на кръстовището между ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Черноризец Храбър“ в гр. Първомай,
обл. Пловдив, по вина на водача на лек автомобил марка „Хюндай” с рег. № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането –
22.02.2016 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА) – и на адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.М..
Излагат се фактически твърдения, че на 22.02.2016
г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, при управление на лек
автомобил марка „Хюндай” с рег. № *** М.П.З.,
ЕГН: **********, чиято гражданска
отговорност била обект на застрахователна закрила при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – предмет на валидна Застрахователна полица
№ 22115000973071, виновно нарушила правилата за движение по пътищата, като не
спряла на пътен знак „Б2“, навлязла в кръстовището
между ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Черноризец
Храбър“, блъснала движещия се по пътя с предимство велосипедист в лицето на
ищеца и му причинила телесни увреждания, изразяващи се в контузия в областта на
лявата подбедрица с изразен травматичен оток, палпаторна болезненост, две
охлузвния по предната повърхност, затруднени и
болезнени движения, както и руптура в областта на заден рог на ведиален мениск,
разтежение на предната кръстна връзка и поплитеален лигамент на лявата колянна
става. В причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият претърпял болки,
страдания и неудобства, като понастоящем не бил в състояние да спортува поради
атрофия на наранения си крайник.
На 04.08.2016 г. потърпевшият сезирал ответното дружество с претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
15 000, 00 лева, но с Писмо изх. № 9192/08.11.2016 г. застрахователят му
предложил обезвреда в размер на 200, 00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4402/09.07.2018 г., с който ответникът признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на пътния
инцидент, както и иска до размера от 200, 00 лева. За разликата до 5 000,
00 лева моли за отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва и дължимостта на законна лихва за периода, предхождащ 29.08.2016 г.
Сочи, че по повод предявената от ищеца претенция на 05.08.2016 г.
застрахователят е завел Щета № 0000-1000-03-16-7383, по която в изпълнение на
договорните си задължения е определил застрахователно обезщетение в размер на 200, 00 лева.
В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си поддържа исковете, а редовно призовано, ответното дружество не се
представлява, като със Становища вх. № № 3081/14.05.2019 г. и 5766/10.09.2019
г., подадени чрез процесуалния му представител пледира за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз
основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, неоспорения Констативен протокол № 4/22.02.2016 г. за пътнотранспортно произшествие с
пострадали лица (л. 17), съставен от полицейски орган при Районно управление –
Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, и заключението на назначената
съдебно-автотехническа експертиза (л. 87 – л. 100), което, като обективно,
пълно и компетентно изготвено, се възприема от съда, се изяснява, че на 22.02.2016 г. в гр.
Първомай, обл. Пловдив, М.П.З., ЕГН: **********, чиято
гражданска отговорност била
обект на застрахователна закрила при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със Застрахователна полица № 22115000973071,
валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г., управлявала лек автомобил марка и модел „Хюндай Купе” с рег. № *** по ул. „Христо Смирненски” в посока от запад на изток със скорост от около 29 км/ч. Без да спре на пътен знак „Б2”, навлязла в кръстовището с ул. „Черноризец
Храбър”, по която междувременно ищецът се движел с велосипед от юг на север, и
макар да задействала спирачната система, с предната част на моторното превозно
средство го блъснала от лявата му страна. Посетилият мястото на злополуката
полицейски служител удостоверил в гореспоменатия протокол констатации за ожулвания
по предните
броня и капак на автомобила,
деформация на предната и задната
капла и левия педал на велосипеда и охлузване и натъртване
на долния ляв крайник на велосипедиста. В Справка УРИ
**********/22.12.2016 г. (л. 13), изготвена от Началника на Районно управление
– Първомай, се съдържа информация, че виновният водач в лицето
на М.З. бил санкциониран с влязло в сила на 23.06.2016 г. Наказателно
постановление № 16-0325-000211/11.03.2016 г. по описа на
същото полицейско подразделение.
По
сведения от Фиш за спешна медицинска помощ № 9489/22.02.2016 г. рег. № 1622310 (л.
8) пострадалият бил прегледан и насочен към консултация с хирург от
пристигналия в 19:54 часа на местопроизшествието екип от Центъра за спешна медицинска помощ –
Първомай поради находка на палпаторна болка в областта на подбедрицата му.
Съдебномедицинското му освидетелстване на
24.02.2016 г. от д-р Й.М.Ш. – старши ординатор при Отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, документирано
от последния в Съдебномедицинско удостоверение № 152/24.02.2016 г. (л. 7), установило
контузия на лявата подбедрица с изразен травматичен оток, палпаторна
болезненост, две охлузвания по предната повърхност с размери съответно 2х2 см и
4х2 см и затрудени и
болезнени движения.
В Лист за преглед на пациент в спешно отделение №
015965/02.03.2016 г. (л. 15), издаден от д-р И.К. –
ортопед-травматолог при Специализирано отделение „Ортопедия и травматология” при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, е записано, че на 02.03.2016 г. по
повод оплаквания на ищеца от болка и оток на ляв глезен, Резултатът от
образно-диагностичното изследване на който под амбул. № 1395 от 02.03.2016 г. (л. 16), проведено в Отделение по образна диагностика в същата
болница, не показал рентгенологично доловими посттравматични промени на
обхванатите на графията кости, му бил препоръчан покой на крайника и проследяване
от личния лекар.
Видно
от Амбулаторен лист № 000148/22.06.2016 г. (л. 9), издаден от проф. П.С., същият
назначил на пострадалия медикаментозна терапия на неуточнено мускулно
увреждане, проявяващо се с палпаторна болка в областта на мускулатурата на ляво
бедро и подбедрица при симтом на Ласек.
Според Амбулаторни листове № № 19/19.10.2017 г.
(л. 19 – л. 20) и 24/30.11.2017 г. (л. 18), издадени
от д-р П.Д. – ортопед-травматолог при ДКЦ „Свети Георги” ЕООД – Пловдив, обективното състояние на пациента,
характеризиращо се с хипотрофия
на медиалната глава на четириглавия мускул на лявото бедро, палпаторна болка в областта на медиалната ставна цепка на лявото
коляно и затруднено клякане, било диагностицирано като „Лезио менисци медиалис генус син. Инветерате” въз основа и на данните за руптура в областта на задния рог на медиалния мениск, растежение на предната кръстна връзка и поплитеален лигамент на лявата му колянна
става, установени при извършена
Магнитно-резонансна томография № 2943/06.11.2017 г.
(л. 12) от д-р Е. Е. при Лаборатория за образна диагностика „СМДЛ Русев 91”, като му била предписана артроскопия
и лечение с лекарствени препарати.
Изслушаната
в хода на съдебното дирене съдебномедицинска експертиза (л. 74 – л. 77), която задълбочено,
всестранно и професионално отговаря на поставените въпроси и се ползва с
доверието на съдебния състав, заключава, че вследствие на процесния пътен инцидент
на ищеца е причинена контузия на лявата подбедрица с изразен травматичен оток,
палпаторна болезненост и две охлузвания по предната повърхност; разкъсване на
задния рог на вътрешния мениск и разтягане на предната кръстна връзка и на
връзките извън ставата отзад (поплитеална връзка) на лявата колянна
става, като предпоследните две увреждания са довели до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, което при липса на усложения
обичайно се възстановява за около два месеца.
Вещото лице
пояснява, че понастоящем травматичният оток, охлузванията и навяхването на
предната кръстна връзка са преминали изцяло. Менискът обаче не самозараства, а оздравяването му изисква оперативно отстраняване
на откъсналата се част по артроскопски способ. Ищецът е изпитвал и продължава
да понася болки в крайните фази на движение на лявата си колянна става –
например при клякане, стъпване на криво, нестабилност, като функцията на крака по
правило не е затруднена освен през време на характерните за клиничното
протичане на травмата на мениска периодични блокажи
на коляното. При пострадалия се наблюдава и отслабване на мускулите на левия
крайник (хипотрофия), което ограничава, но не изключва двигателната му
способност и което е преодолимо посредством лечебна физкултура и физиотерапия.
В качеството на пълномощник на ищеца адв. В.М. отправил до ответното дружество
писмена Претенция (л. 10) за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от първия в резултат на
катастрофата неимуществени вреди в размер на
15 000, 00 лева, която, придружена от набор от документи – констативния протокол за ПТП, съдебномедицинското
свидетелство, образното изследване и листа за преглед в спешното отделение,
изпратил до адресата с пощенска пратка на 04.08.2016 г., съгласно Служебен
бон (л. 11), издаден на 04.08.2016 г. от „Български пощи” ЕАД. По повод
получаването й на 05.08.2016 г. застрахователят
регистрирал Щета №
0000-1000-03-16-7383 и с Писмо изх. № 9192/08.11.2016 г. (л. 5) съобщил на
заявителя, че за обезвреда е
определил сумата от 200, 00 лева и че за оформяне на евентуално споразумение
следва да представи удостоверение
за банкова сметка ***но пълномощно
със съответните реквизити.
Сред
доказателствените материали фигурира Служебна бележка (л. 14), издадена на
07.03.2018 г. от „Юробанк България” АД, в уверение на това, че ищецът е титуляр
на разкрита на 08.11.2012 г. в същата банкова
институция сметка с ΙΒΑΝ: BG37BPBI79241067928301.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Предявеният
иск черпи материалноправното
си основание от нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ, която регламентира правото на увреденото лице да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. За
съдебното му упражняване чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ въвежда особена
абсолютна процесуална предпоставка – отправена писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по
която застрахователят не плати в предвидения в чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по нея тримесечния
срок от заявяването й, откаже обезщетение или правоимащият не е съгласен
с размера на определеното или изплатеното такова.
В конкретния
случай на 05.08.2016 г. ищецът е сезирал ответника с писмено искане (л. 10) за
обезвреда на понесените вследствие на злополуката неимуществени вреди, но е
останал неудовлетворен от величината на предложената за репарирането им сума от
200, 00 лева с изпратеното му в деня, следващ края на срока по чл. 496, ал. 1
от КЗ Писмо изх. №
9192/08.11.2016 г. (л. 5). Казаното изпълва горевизираните условия за допустимост
на търсената съдебна защита.
Процесното
притезание се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който в съответствие с чл. 477, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т.
1, чл. 493, ал. 1 и чл. 343, ал. 1 от застрахователят се задължава срещу премия да покрие в
границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност) по
смисъла на чл. 346 от , чийто минимум е утвърден в
чл. 492 от КЗ, отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица, включително пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, имуществени и неимуществени вреди, разбирани от § 1, т. 5 от ДР на КЗ като неблагоприятни промени
чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права,
телесна цялост, здраве и психическо състояние, които са пряко и непосредствено
свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Специалната уредба на въпросната застраховка е поместена в Глава четиридесет и седма на КЗ, а по препращане от чл. 505 от КЗ, доколкото друго не е
предвидено в Дял втори от КЗ, за нея се прилагат Глави четиридесет и първа,
четиридесет и четвърта и четиридесет и пета от КЗ, както и общият регламент на
Дял първи от КЗ.
Застрахователното съглашение се регулира от КЗ, според чл. 344, ал.
1, изр. 1 от който се оформя писмено като застрахователна полица или друг писмен акт, а при празнина
чл. 343, ал. 2 от КЗ препраща към общите правила на Търговския закон и на ЗЗД.
С оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от тази на застрахования делинквент успешното
провеждане на прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ предпоставя пълно доказване от
ищеца на учредено действително застрахователно правоотношение и настъпване
на застрахователно събитие, което по разума на § 1 т. 4 от ДР на ЗК означава реализиране на покрития риск в периода на
застрахователното покритие и което при обсъждания застрахователен
продукт се идентифицира с юридическия факт на извършено от застрахования непозволено
увреждане, пораждащо според чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в негова тежест задължение да поправи вредите, които виновно е нанесъл
другиму.
Доказателствата по делото легитимират ответника
като застраховател, обвързан към датата на процесното пътнотранспортно
произшествие от сключен в изискуемия се от чл. 344, ал. 1 от КЗ формат на Полица № 22115000973071, валидна от 03.04.2015 г.
до 02.04.2016 г., застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
касаещ лек автомобил марка и
модел „Хюндай Купе” с рег. № ***.
Чл. 477, ал.
2 от КЗ припознава в качеството на „застрахован” собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което осъществява
фактически действия по управлението или ползването му на законно основание. Подложена
на корекционно тълкуване във взаимовръзка с чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а” от КЗ,
който разширява обективните предели на застрахователното обезпечение и по
отношение на вредните последствия от деятелността на лице, упражняващо
фактическа власт върху вещта без изрично или мълчаливо упълномощаване, при
условие че не е придобило същата чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, новелата на чл. 477, ал. 2 от КЗ
позволява да се заключи, че по време на инцидента – предмет на спора,
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „Хюндай Купе” с рег. № *** се е
ползвала от застрахователната закрила на ответното дружество.
Приобщената доказателствена съвкупност
разкрива в кумулативна пълнота и елементите от общия деликтен
фактически състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно
деяние, вреда, причинна връзка помежду им и вина на дееца.
От изготвените съдебни експертизи и неоспорения
Констативен протокол №
4/22.02.2016 г. за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица (л. 17),
съставен от полицейски орган при Районно управление – Първомай при Областна
дирекция на МВР – Пловдив съобразно чл. 3, ал. 1 от от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд (с настоящо заглавие Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд), се изяснява, че на 22.02.2016 г. в гр.
Първомай, обл. Пловдив, при
управление на лек автомобил марка и модел „Хюндай „Купе” с рег. № *** в кръстовището между ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Черноризец Храбър“ М.П.З., ЕГН: **********,
е блъснала придвижващия се
с велосипед ищец, в резултат на което му е причинила контузия на лявата подбедрица
с изразен травматичен оток, палпаторна болезненост и две охлузвания по предната повърхност; разкъсване на задния рог на
вътрешния мениск и разтягане на предната кръстна връзка и на връзките извън
ставата отзад (поплитеална връзка) на лявата колянна става.
Причинната обусловеност на телесните травми
от катастрофичния удар е убедително аргументирана от медицинската
експертиза, поради което наведеното в указания смисъл оспорване относно
последните три от тях се явява несъстоятелно. Изхождайки от механизма на
получаването им чрез резки и умерено силни натоварвания на колянната става
извън нейните параметри на движение и липсата на сведения за други травматични ситуации,
вещото лице стига до категоричното становище, че са резултат именно от коментирания
сблъсък, което съвсем не се разколебава от обстоятелството, че са открити повече
от година и половина по-късно, тъй като, както специалистът пояснява, се диагностицират единствено чрез високотехнологично
изследване, а такова е било назначено на пострадалия от ортопед-травматолог
едва на 19.10.2017 г. и видно от Магнитно-резонансна томография № 2943/06.11.2017 г. (л. 12), изготвена от Лаборатория за образна диагностика „СМДЛ Русев 91”, е било проведено на 06.11.2017 г.
Вследствие
на описаните наранявания ищецът е претърпял негативни психо-физически
преживявания, изразяващи в телесни болки и страдания в областта на травмирания крайник,
двигателни затруднения и произтичащия от тях дискомфорт
в ежедневието.
Безспорен е и неправомерният
характер на поведението на автомобилиста, който е предизвикал катастрофата, като е навлязъл в кръстовището, без да спази предписанието на
пътен знак „Б2” и на чл. 50, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата да спре и да пропусне движащия се с предимство
велосипедист. От
субективна страна проявената от дееца вина по отношение на вредоносния акт се
презумира от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Гореизложеното обосновава
извод, че правната сфера на ответното дружество е
обременена с ангажимент да заплати на ищеца до лимита на застрахователната
сума обезщетение за причинените му от
застрахования водач нематериални вреди в размер, който по указанието на
чл. 52 от ЗЗД се детерминира по справедливост.
За да удовлетвори посочения критерий, преценката на съда се ръководи от конкретните
фактически положения досежно тежестта, характера,
броя, продължителността и интензитета на отрицателните въздействия върху
личността на потърпевшия и от икономическата конюнктура в страната към момента
на увредата.
В контакста на горното е от значение, че към датата на злополуката ищецът
е бил на петдесет и четири години, с некомпрометиран здравен статус, доколкото сведения
в противната насока не са ангажирани, и е бил физически активен, за което
говори фактът, че е управлявал велосипед. След случилото се е изпитвал болки в областта
на подбедрицата, глезена, мускулатурата на бедрото и медиалната ставна цепка на коляното на левия си крак и понастоящем все още търпи такива в крайните фази от движението на лявата си колянна става – при клякане, стъпване на криво и
нестабилност. Неподвижността на крайника е продължила над 30 дни до около два
месеца, след което функцията му е възобновена, но е ограничена от състояние на
хипотрофия, което е преодолимо посредством физотерапия и лечебна фузкултура, както и от характерните за клиничното протичане
на увреждането на мениска временни блокажи на
коляното.
Терапията на пациента е протекла изцяло в домашно-амбулаторна среда.
Понастоящем здравето му е възстановено с изключение на разкъсването на мениска,
който не самозараства. За лечението му се обосновава благоприятна прогноза, но
само след оперативна интервенция, каквато не е предприемана.
Като съобрази всички изложени
психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе
предвид икономическите условия към момента на деликта,
настоящият съдебен състав приема за справедлив паричен еквивалент на засегнатите му неимуществени блага сумата от 8 000, 00 лева. При съблюдаване на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство искът
следва да се уважи до заявения размер.
Чл. 493, ал. 2, т.
5 от КЗ включва в застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – а именно тези за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото
лице при режима на ал. 3 на същия член, т. е. считано от най-ранната от датите:
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице.
Следователно по действащия КЗ на застрахователно
обезщетяване подлежи и закъснението на делинквента, но не от датата
на деянието, откогато последният
е в просрочие по аргумент от чл. 84, ал. 3 от КЗ, а от
деня по чл. 429, ал. 3 от КЗ (в
този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.,
т. о.).
Съгласно чл. 497, ал.
1 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва и за собствената си забава, ако
в
рамките на трите месеца
по чл. 496, ал. 1 от КЗ не го е фиксирал и изплатил, считано от по-ранната от
двете дати, на които изтича
срока: т. 1. от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3
от КЗ – за установяване на основанието и размера на претенцията, и т. 2. по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен
когато увреденото лице не е представило доказателтвата, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е
специална, поради което непредставянето
от ищеца на пълни и точни данни за банковата му сметка, както изисква чл. 380,
ал. 1, изр. 2 от КЗ, не води до прилагане на ал.
3 от чл. 380 от КЗ, която изключва дължимостта на законна
лихва за закъснялата престация.
Ответникът признава в отговора си, че
е получил ищцовата извънсъдебна писмена претенция на
05.08.2016 г., придружена от документацията, удостоверяваща настъпването на риска и вредните
му последици. По съображения че липсва информация да е бил осведомен за произшествието
по-рано, както и че до края на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – 07.11.2016 г., е
пропуснал да се произнесе, на основание чл.
493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ за
забавата на застрахования и за своята търговецът трябва да плати мораторна компенсация от 05.08.2016 г. до окончателното
издължаване. За времето от 22.02.2016 г. до 05.08.2016 г. искът за лихва
подлежи на отхвърляне като неоснователен. От
периода на акцесорното вземане следва да се изключи и интервалът от 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действала забраната на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в
първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.).
При даденото разрешение на спора са
налице предпоставките на чл. 78 ал. 1 от ГПК за присъждане в тежест на
застрахователното дружество на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, претендирани
по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 104) и възлизащи в общ размер на 650, 00 лева,
от които 200, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 450,
00 лева – депозити за експертизи.
Адв. В.М. пледира
да му бъде заплатено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, но
искането му следва да се остави без уважение. Цитираният законов текст признава
правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл.
38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден от насрещната страна, ако е осъдена за
разноски, с адвокатско възнаграждение в определен от съда размер, не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. За целта
е необходимо и достатъчно да приложи сключен с
доверителя си договор за правна
защита и съдействие, от който да е видно, че е бил
ангажиран с неговото безвъзмездно процесуално представителство в някоя от
хипотезите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, без да е потребно да я доказва. По
делото обаче такова съглашение не е депозирано, а Списъкът по чл. 80 ГПК не може да
изпълни тези функции (в този смисъл Определение № 93/10.04.2013 г. по т. д. №
471/2012 г., II т. о., Решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., II т. о., Решение №
111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о., Определение
№ 621/06.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4731/2015 г., III г. о., Определение № 234/10.08.2020 г. по гр. д. № 3901/2019 г., III г. о., и Определение № 482/03.12.2020 г. по ч. т. д. №
90/2020 г., II т. о.).
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на
страните чрез процесуалните им пълномощници.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.