№………./……….07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 26.07.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 801 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК(2007г).
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 25521/01.04.2019г,
подадена от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД(БРС
АД), чрез адв. Ц. срещу решение №849/28.02.2019г по гр.д.15622/2017г
по описа на ВРС, 8 с-в, в частта, с която, са били уважени искове на потребители
за връщане на получени от цесионер без основание въз основа на нищожно
неравноправно договаряне платени от кредитополучатели по договор за кредит за
покупка на имот суми, както следва: 15 602.68
лв, събрани от правоприемник на банката-кредитор като недължима валутна разлика
между швейцарски франк и евро и 4122,95 щвейцарски франка, събрани като
разлика над дължима и начислена договорна лихва по същия кредит, както и
са определени разноски в полза на ищците.
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок(считано
от връчване на обжалваемо решение на пълномощника на осъдения ответник), и е
редовна: съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите
страни С.Б.Г. и Б.П.Г. оспорват жалбата.
Насрещните страни предявяват и претенции за определяне на разноски.
По
допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните като съответства на произнасянето по обжалваното осъдително
първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По
предварителните въпроси:
Дължимата авансово държавна такса по жалбата е внесена, съответно на
интереса по обжалваната част от решението
(при съобразяване на равностойност на валута към предявяване на иска). Жалбата е
надлежно администрирана. Пълномощникът на въззивника е овластени с права за всички
инстанции( л.69 от делото на ВРС). При проверка на книжата по делото не се
установи упълномощаване на приетия в първата инстанция представител на ищците.
Действията, извършени от лице без представителна власт могат да бъдат
потвърдени с обратна сила от надлежно упълномощен процесуален представител или
лично от страните, като въззивният съд служебно предприема мерки за
отстраняване на този процесуален недостатък.
По доклада
на въззивната жалба: Въззивникът се позовава на допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на материалния закон при преценка на предмета на договора и
обстоятелствата при сключването му и клаузите относно уговарянето на промени в
лихвения процент по предоставен на потребител кредит за закупуване на жилище.
Сочи, че доводите му относно валутния характер на кредита, уговорен,
предоставен, усвоен и подлежащ на връщане във франкове като определящ основния
предмет на сделката, и съответно извън преценката за неравноправност не са били
обсъдени и с това е игнорирано различието между конкретния казус и други
случаи, възприемани в съдебната практика като примери за неравноправно
договаряне. Отделно въззвиникът счита за необосновано отхвърлени и доводите му
за ясно, конкретно и разбираемо за потребителя изясняване на поемането на
валутния риск именно като съществена част от преговорния процес по предлагане
на кредитните продукти и индивидуално
избрания от клиентите на банката вид на валута на кредита, установено със събраните гласни показания и
съвкупната преценка на необсъдената част
от заключението на експерта и писмените доказателства, съставени от
кредитополучателя. В тази връзка се излагат и оплаквания за неправилна преценка
и изолирано обсъждане на събраните доказателства както и за обосноваване на
правните изводи с факти, които не са установени с конкретно доказателство.
Въззивникът се оплаква за пропуск на съда да обсъди и съобрази уговорките за
различните възможности за превалутиране, предоставени на кредитополучатели,
поели изрично валутен риск и то след разяснение за възможните тежести при
увеличаване на курса на чуждата валута по начин, разбираем според възможностите
на конкретните потребители. Изводите за неравноправност на уговорките относно
поемане на риска от курсова разлика на валутата на кредитирането според въззивника
не са могли да бъдат обосновани без да са изследвани и обсъдени по отделно
всички обстоятелства по сключването на договора, включително отделните клаузи,
предмета на договора и спецификата на валутния кредит, както и известните към
този момент нива на курсови разлики и устойчивост на пазара и предвидимата от
обикновения потребител и специализирания търговец динамика на този пазар. Не са
били обсъдени и действията на кредитора след настъпване на неочакваната и за
двете страни драстична промяна на валутния пазар, с които на потребителите са
предложени изцяло съобразени с индивидуалните им нужди ново условия за
погасяване на кредита в уговорената валута. Не е отчетено и обстоятелство, че
след индивидуално договореното споразумение оспорена клауза не е прилагана
поради нов начин на уговаряне на лихвата, останала непроменена до края на
процесния период. Именно процесуалния
пропуск да се изясни делото със събраните доказателства се сочи като нарушение и
при достигане до неправилните изводи за неравноправност на клаузите по чл. 3 и
12 от договора, обусловили и неправилното решение за връщане на събрани суми от
цесионера.
Въззивникът е поискал събиране на нови доказателства, като е посочил, че
исканото заключение на нова експертиза следва да опровергае грешно установен от
първата инстанция факт на начина по който кредита е бил усвоен и валутата, в
която е предоставен на клиентите.
Евентуално, въззивникът обосновава и необходимост от тълкуване на
директива на СЕО, транспонирана в националното право чрез материалния закон,
приложен неправилно от първата инстанция. Сочи, че спецификата на процесната
сделка отличава договарянето с потребителите от други сходни случаи, които вече
са били обсъждани от СЕС и се налага преодоляване на наличното противоречие
относно критериите, възприети в практиката на националните съдилища при
преценка на неравноправност на клаузи в договори за валутно кредитиране в
щвейцарски франкове. Доколкото прилагането на императивната уредба на
потребителска закрила е определящо за претенцията на ищците, а тя се основава на
насоки в чл. 3 и 4 от Директива 93/13г, именно чрез тълкуването на общностното
право, което е прерогатив на СЕС следва да се извлече действителния смисъл на закона и
той да бъде приложен правилно след отговор на преюдициалните въпроси относно
квалифицирането на клаузите относно разясняване на валутния риск както при
закупуване на валута за погасяване на месечни вноски, така и при превалутиране
като част от съдържание на договора, с което се осигурява добросъвестно
договаряне на предложения от банката валутен кредит или обратно: посочването на
риска създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност.
Въззивниците, чрез адв. К. оспорват жалбата с доводи за правилно
разпределена доказателствена тежест и съответно недоказано убедително от
кредитора договаряне на индивидуален преддоговорен процес, в който
добросъвестно е разяснено на потребителите начина на определяне на лихва по
обективни критерии и отделно формирането на информирано решение за поемането на валутния риск при искане,
предоставяне и задължаване за връщане на финансирането в конкретна валута и
разясняване на неблагоприятните последици от прехвърляне на риска към
потребителите. Сочат, че събраните по делото доказателства за установили именно
липсата на индивидуално договаряне, тъй като банката е предложила на клиента
предварително изготвен текст на договора без да предостави конкретни разяснения
нито относно основанията за промяна на лихвата, нито за предвидимите колебания
на курсовите разлики на предложената валута. Считат, че правните изводи за
неравноправност изцяло съответстват на възприети в постоянна практика на ВКС
критерии както по отношение на възможностите на кредитора да променя лихвения
процент, така и относно прехвърлянето на валутния риск. Не е изразено становище
по доказателствата и евентуалното искане
По
доказателствата:
Искането си за нова задача на експертизата въззвиникът е обосновал с
оплакване за неправилно установен факт. Същевременно обаче, въпросите за които
се търси експертно заключение не се отнасят за конкретните обстоятелства по
делото, а са общо поставени за принципни положения в целевото кредитиране. Въззивният
съд преценява, че събирането на такава експертиза не е необходимо, тъй като
самият въззивник сочи, че установяването на факта на усвояване на кредита в
евро е било неправилно, тъй като такава констатация не е можело да се извежда
от събраните доказателства, а напротив налични са доказателства ( отговор по
задача № 2 от основно заключение и писмено искане за усвояване на средства) за
предоставяне на средствата именно в поискана валута от швейцарски франкове.
Искането за допускане на ново заключение не следва да се уважава.
Макар и да е сезиран евентуално, доколкото основателността на искането
за поставяне на преюдициялен въпрос за тълкуване по реда на чл. 629 ГПК би била
пречка за движение на делото, подготвяно в разпоредителното заседание на
въззивния състав, това искане следва да
бъде разгледано към настоящия момент.
Макар въззивният съд да е сезиран
със спор, чиято цена изключва касационно обжалване и в този смисъл решението му
по същество не би подлежало на следващ инстанционен контрол, съставът преценява
че запитване не следва да се отправя, тъй като поставеният от страната въпрос
не изисква тълкуване на Общностен акт. Това е така, защото се визира фактическа
хипотеза на конкретно съдържание на сделка, а не принципен въпрос относно
смисъла и духа на защитата на потребителите, въведена в националното ни право в
изпълнение на Европейска директива. Дали определена формулировка е съвместима
или не с изискваният за добросъвестност при предлагане на кредитен продукт на
потребителя от доставчика на финансовата услугата винаги се преценява от
националния съд въз основа на изведените и пояснени в поредица от тълкувателни
актове ( цитирани от въззивника) общи нормативни критерии. В този смисъл поставяне на конкретен въпрос попадащ в по- общия отговор,
вече даден с решението по дело C‑186/16 на
СЕС покрива хипотезата на чл. 629 ал. 3 ГПК, освобождаваща въззивния съд от
задължението му да отправи запитването, искано от страната. Искането на
въззивника не следва да се уважава.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ал. 3 и 267 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба но
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД(БРС АД), чрез адв. Ц. срещу решение
№849/28.02.2019г по гр.д.15622/2017г по описа на ВРС, 8 с-в, в частта, с която,
са били уважени искове на потребители за връщане на получени от цесионер без
основание въз основа на нищожно неравноправно договаряне платени от
кредитополучатели по договор за кредит за покупка на имот суми, както
следва: 15 602.68 лв, събрани от
правоприемник на банката-кредитор като недължима валутна разлика между
швейцарски франк и евро и 4122,95 щвейцарски франка, събрани като
разлика над дължима и начислена договорна лихва по същия кредит, както и
са определени разноски в полза на ищците.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане на въззивника за допускане на счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за
отправяне на преюдициално запитване, на осн. чл. 629 ал.3 ГПК.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззиваемите – ищците Георгиеви, че
упражняването на права чрез пълномощник изисква писмено упълномощаване на адв. К.
с права за двете инстанции, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в срок най- късно до
дата на насрочено съдебно заседание да
представи:
писменото пълномощно, съдържащо реквизити по чл. 33 ГПК, издадено на
адв. Мирослава К. и описано, но НЕПРИЛОЖЕНО към искова молба
или
новоиздадено пълномощно, в което изрично да се потвърдят и действията на
адвоката по представителство в първа инстанция и упражняване на отговор по
въззивната жалба
или
писмено изявление, направено лично от С.Б.Г. и Б.П.Г., с което потвърждават всички
действията на действия на пълномощника К. по представителство в първа инстанция
и упражняване на отговор по въззивната жалба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемите, че при неизпълнение на това указание всички
процесуални действия на адвоката им ще се считат за неизвършени от въззивния
състав на съда.
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските
по чл. 80 от ГПК с конкретизиране на точен размер на претенциите им и посочване
на доказателства за извършване на отделните разходи до крайния срок(даване ход
на устните състезания в последното по делото заседание).
НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.09.2019г
от 14.00 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците (адв. Ц. и адв. К.).
Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно
със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.