Решение по дело №114/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 6
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20211300600114
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Видин , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.

Д.М. В.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211300600114 по описа за 2021 година
С присъда №137/30.03.2021г. по НОХД№ 162/2021г. по описа на Районен съд-
Видин, подсъдимия С. АЛ. М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН за това, че на
07.11.2018 г. в гр. Видин, в игрална зала „Камелот", находяща се на ул. „*" № *, вх. *,
партер, противозаконно повредил чужда движима вещ, като счупил екран на игрален
автомат собственост на ЕТ „*" от гр. Русе с управител В. К. М., като причинената
имуществена вреда е на стойност 1430.00 лева - престъпление по чл. 216, ал.1, предл. второ
от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК,
подсъдимия е осъден и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/
месеца.
На основание чл. 58а , ал. 1 НК е намалено така наложеното наказание с 1/3, респ.
„Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗИНС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимия С. АЛ. М. е осъден да заплати на ЕТ „*“ гр. Русе сумата от 1430,00 лв.,
която сума представлява нанесени имуществени вреди в резултат на престъпното деяние,
ведно със законната лихва считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия М., чрез защитника му-
адвокат Б.В.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е необоснована и
неоснователно завишена. Иска се да бъде намален размера на наложеното наказание.
Гражданският ищец ЕТ „*“, не е взел становище по жалбата.
1
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение, като следва да се потвърди първоинстанционната присъда.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по
делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за
установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от
съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед
установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я
преповтаря в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е
направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 216, ал.1, предл. второ от
НК и е наложил справедливо наказание. Правилна е и присъдата в гражданската ѝ част.
Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са
следните:
На 07.11.2018г. в гр. Видин, в игрална зала „Камелот", находяща се на ул. „*" № *,
вх. *, партер, подсъдимият С. АЛ. М. противозаконно повредил чужда движима вещ, като
счупил екран на игрален автомат собственост на ЕТ „*" от гр. Русе с управител В. К. М.,
като причинената имуществена вреда е на стойност 1430.00 лева.
Така установената фактическа обстановка се базира на доказателствата и експертните
заключения от досъдебното производство: показанията на свидетелите В. К. М. и В. Г. Н.;
заключения на видеотехническа и идентификационна експертиза, и на съдебно оценъчна
експертиза. Няма противоречия между тези доказателства, които си кореспондират напълно.
Самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от доказателствата.
С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на
ВРС, че деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.
216, ал.1, предл. второ от НК.
За престъпление по чл.216, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
до 5 години.
ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373,
ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК и е след като е преценил, че следва да
индивидуализира законопредвиденото наказание в размер не много над минимума, респ. 9
месеца „лишаване от свобода”, го е редуцирал с 1/3, съобразно чл.58а, ал.1 от НК, и е
наложила на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Правилно е
приложен императивно предвиденият в закона бонус по чл. 373, ал.2 от НПК с
намаляването с 1/3 на размера на индивидуализираното по общите правила в чл. 54 от НК
2
наказание на подсъдимия. В противовес на смекчаващите обстоятелства, респ.
самопризнанието на дееца на ДП и изразеното от него съжаление пред ВРС, са множеството
му предишните осъждания /главно за престъпления от общ характер, като преобладават
тежките умишлени/, извършвани в период от около 18 години, т.е. дълъг период от време,
стойността на имуществената вреда не е ниска, респ. тя е в размер равняващ се на почти три
пъти МРЗ за страната, към момента на извършване на деянието. Посочените обстоятелства
са отегчаващи отговорността на дееца и го характеризират отрицателно, като лице с
повишена обществена опасност, и с утвърдени престъпни навици. Определено не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които
да обуславят приложение на чл.55 от НК.
При това положение, ВОС намира, че индивидуализираното от ВРС наказание, с
оглед чл.54 от НК е справедливо и няма основание да бъде намалено, още повече след
приложението на чл.58а, ал.1 от НК. По-леко наказание би било в разрез с чл.36 от НК, респ.
с генералната и специална превенции, тъй като видно от конкретиката на предишните
осъждания по – леките наказания не са изпълнили целите на цитираната норма от НК.
Предишните осъждания на подсъдимия с налагане на наказание „лишаване от
свобода”, изключват приложението на чл.66 от НК, като освен това ВОС счита, че за
постигане целите на наказанието и за поправянето на М. е наложително той да изтърпи
наказанието. Последното наказание изтърпяно от подсъдимия, по осъждания преди
извършване на деянието по настоящото дело, видно от справката за съдимост на М., е
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години и е изтърпяно на 11.10.2013г. Към момента на
извършване на престъплението по настоящото дело, не е бил изтекъл срока по чл.88а, ал.1
във вр. с чл.82, ал.1,т.3 от НК.
Предвид горните съображения, жалбата на М. е неоснователна и не следва да бъде
уважена. Не се касае за явна несправедливост на наложеното му наказание и ВОС не съзира
основание да го намали.
Неправилно ВРС е определил „строг“ първоначален режим за изтърпяване на
наказанието. Престъплението по настоящото дело е извършено на 07.11.2018г. Видно от
справката за съдимост последното наказание „лишаване от свобода“, за престъпления на
подсъдимия преди да извърши настоящото, е изтърпяно на 11.10.2013г., т.е. 5 годишния
срок по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНС е изтекъл на 11.10.2018г., респ. срока е бил изтекъл преди
момента на извършване на настоящото деяние. В случая не е определящо осъждането с
присъда влязла в сила на 01.03.2019г., тъй като то е за престъпление извършено на
13.11.2018г., т.е. след деянието по настоящото дело. При това положение, неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНС. Относимата норма е чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Присъдата на ВРС следва да бъде изменена в тази насока, като първоначален режим
за изтърпяване на наказанието бъде променен от „строг“ на „общ“.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №137/30.03.2021г. по НОХД№ 162/2021г. по описа на Районен
съд- Видин, само в частта, с която е постановено наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНС да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим, КАТО ИЗМЕНЯ първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от
„строг“ на “общ“, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4