Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Велико Търново, 09.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 629/2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС във връзка чл. 145 и сл.
от АПК.
Същото е образувано по жалба на „Захарни заводи” АД, гр. Горна
Оряховица против Решение № 32-249307/07.09.2016 г. на началника на Митница
Свищов, с което на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС, на дружеството е отказано
издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект
Завод за спирт.
Жалбоподателят оспорва решението като процесуално и
материално незаконосъобразно, и несъответстващо на целта на закона. Счита, че е
налице противоречие с Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно
преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията (Директивата) и с разпоредбите на чл. 24,
ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Поддържа, че при издаването на решението са нарушени
разпоредбите на чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС, респ. чл. 14 и чл. 16 от ППЗАДС. Подчертава,
че при проверката, извършена от органите на митницата по чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС
не е установено използване на енергийния продукт за отопление, а за
производство на пара за целите на технологичния процес при производството на етилов
алкохол. Позовавайки се на подадените с искането технологични схеми и
разяснителни записки, както и на предходно издадено Удостоверение № BG004300Е0090/21.05.2015 г. твърди, че използването на енергийните продукти
за отопление фактически е невъзможно. В подкрепа на твърденията си цитира
съдебна практика на ВАС.
По изложените мотиви, допълнително развити от
процесуалния представител юк Г. в съдебно заседание и в представена по делото
писмена защита, претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на
направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – началникът на Митница Свищов, чрез юк Я.,
оспорва жалбата като неоснователна, доколкото намира решението за валидно и
законосъобразно. По съществото на спора представя писмено становище, в което се
излагат подробни доводи относно актуалната разпоредба на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и
тълкуването и приложението на легалната дефиниция за енергиен продукт за
отопление, за което препраща към мотивите на ЗИД на ЗАДС и практиката на СЕС.
Моли оспорването да бъде отхвърлено и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на оспорване е Решение № 32-249307/07.09.2016 г.
на началника на Митница Свищов, с което на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС на
дружеството е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител за обект Завод за спирт, находящ се на площадката на „Захарни
заводи“ АД поради това, че по отношение на описаните от дружеството дейности,
за които ще се използва енергийния продукт не е налице изискването на чл. 24,
ал. 2, т. 4 от ЗАДС, т.е. използването на енергийния продукт природен газ с код
по КН 27112100 е свързано с неговото изгаряне, в резултат на което се отделя
топлина, която се използва за производствени нужди , непосредствено или чрез преносна
среда, което е легалното определение за „енергиен продукт за отопление“
съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС (изм. бр. 58 на ДВ от 2016 г.).
До издаване на оспореното решение се е стигнало след като
от „Захарни заводи“ АД на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС е подадено до
началника на Митница Свищов Искане № 32-102991/13.04.2016 г. за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител по отношение на обект –
завод за спирт. Депозираното искане каса енергиен продукт – природен газ с код
по КН 27112100, който ще се използва при производство на етилов алкохол. В
искането са описани данните по чл. 24а, ал. 5 от ЗАДС, в това число годишните
прогнозни количества – 150 х. н. куб. м, 5 652 GJ, 9 000 kkal/н. куб. м., които
ще се потребяват, материалната отчетност, която ще се води по отношение на получените
и използвани енергийни продукти, максималния производствен капацитет, годишните
прогнозни количества на произвежданите стоки по предназначение – 2 628 000
в България, 10 512 000 в ЕС и 1 460 000 за износ, и прочие.
Към искането са приложени доказателства съгласно
изискванията на чл. 24а, ал. 2 т. 3 от ЗАДС – план на обекта, обяснителна
записка към схема на използване на пара, схема на използване на пара в завод за
спирт, списък на доставчиците на природен газ, декларации по закон, НАССР
сертификат, ISO
9001:2008 сертификат, документ за собственост, разрешения
за ползване, удостоверение за липса на публични задължения към НАП,
свидетелства за съдимост, удостоверение от Министерството на икономиката и
енергетиката, лиценз за управление на данъчен склад и техническа спецификация. В
съпроводителното писмо е посочено, че по отношение използването на пара при
производството на етилов алкохол в различните технологични процеси не са
настъпили промени и обстоятелствата, установени при предходна проверка,
приключила с издаването на Удостоверение № BG004300Е0090/21.05.2015 г., са актуални.
Във връзка с искането на „Захарни заводи“ АД и предвид
Писмо № 32-110135/20.04.2016 г. на началника на Митница Свищов, на 26.04.2016
г. на място в завода за спирт е извършена проверка от митнически служители в
присъствието на директора на завода, резултатите от която са намерили отражение
в съставения Протокол № 567/26.04.2016 г. Според направените констатации производствените
помещения и оборудването, при които се използва природния газ отговарят на
представените към искането справки и схеми; природният газ влиза в завода за
спирт по тръба в жълт цвят като чрез регулатори на налягането линията се
разделя на две – за два броя горелки, монтирани на два броя парни котли, т.е.
получената пара през регулираща температурна установка постъпва в завод за
спирт за технологични нужди; в административните и командни зали са установени
налични за отопление климатици; природният газ се използва за производство на
пара, която се подава към завода за спирт за технологични нужди, като не е
установено използването на природния газ за други цели, непопадащи в обхвата на
чл. 24 от ЗАДС.
Протоколът е сведен до знанието на началника на Митница
Свищов с Писмо № 32-118192/27.04.2016 г. на началника на Митническо бюро Горна
Оряховица, в което е указано, че провереният обект отговаря на изискванията на
чл. 24а от ЗАДС и е дадено положително становище за издаване на исканото
удостоверение.
Междувременно, след извършена документална проверка на
приложенията към искането, до „Захарни заводи“ АД е адресирано Писмо №
32-116394/26.04.2016 г. на началника на Митница Свищов за попълване на
законоизискуемата документация с технологична схема на производствения процес,
разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, както и
техническа спецификация съгласно чл. 24а, л. 6, т. 11 от ЗАДС, тъй като представените
не съдържат цялата необходима информация по смисъла на чл. 4, т. 13 от ЗАДС. В
изпълнение на указанията заявителят е представил уведомление №
32-138274/19.05.2016 г. ведно с разходна норма на природен газ за производство
на единица продукция и техническа спецификация на етилов алкохол от земеделски
произход.
Последвало е Запитване № 32-112997/22.04.2016 г. за
методически указания до Агенция „Митници“, инициирано от началника на Митница
Свищов относно приложението на акцизното законодателство, касаещо акцизно
третиране на комбинираното производство на електроенергия и топлинна енергия и
в частност чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС предвид промените в чл. 4, т. 37 и чл. 28,
ал. 2 от ЗАДС (ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Видно от
даденото становище № 32-172215/22.06.2016 г. след анализ на цитираните правни
норми и позоваване на практиката на СЕС по дело С-240/01 заместник-директорът
на Агенция „Митници“ е разяснил, че в случаи като този компетентният орган
действа в условията на обвързана компетентност и законът му предписва как да
действа при сбъдната хипотеза на правната норма, като негов ангажимент е да
провери наличието на съответните предпоставки.
При това положение, началникът на Митница Свищов е
съставил Решение № 32-189398/07.07.2016 г., с което е отказал издаването на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Захарни заводи“
АД за завода за спирт. Мотивите за този
отказ са, че енергийният продукт – природен газ, участва в процес, свързан с
неговото изгаряне в резултат на което се отделя топлина, която се използва за
производствени нужди, непосредствен или чрез преносна среда, което е легалното
определение за „енергиен продукт за отопление“ съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС и
в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Недоволно от постановения отказ дружеството го е оспорило
по административен ред с жалба № 32-210442/27.07.2016 г. пред директора на
Агенция „Митници“. Решаващият орган се произнесъл с Решение № Р-454/12.08.2016
г./32-226353, с което мотивирано е отменил отказа и е върнал преписката на
началника на Митница Свищов за произнасяне при спазване на нормативните
изисквания и съгласно изложените мотиви за съобразяване с актуалното определение,
съдържащо се в чл. 4, т. 37 от ЗАДС „енергиен продукт за отопление“, предвид
изменението в закона, последвало решението, с ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от
26.07.2016 г.
Така се е стигнало до съставянето на процесното Решение №
32-249307/07.09.2016 г., с което отново е отказано издаването на исканото
удостоверение. Посочено е, че енергийният продукт представлява „енергиен
продукт за отопление“ по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в
процес на изгаряне, в резултат на което се отделя топлина, а по смисъла на чл.
24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти,
използвани за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление. Видно от
приложеното известие за доставяне решението е връчено на „Захарни заводи“ АД по
пощата на 09.09.2016 г.
С жалба от 21.09.2016 г. „Захарни заводи“ АД е оспорило
така постановеното решение пред Административен съд Велико Търново. Въз основа
на тази жалба е образувано настоящото производство.
Още с разпореждането за насрочване на делото в открито
съдебно заседание настоящият състав е разпределил доказателствената тежест,
като е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства, че
отговаря на условията за издаване на претендираното удостоверение, в това
число, че енергийните продукти ще бъдат използвани за цели, различни от моторно
гориво и гориво за отопление.
В изпълнение на това от страна жалбоподателя е поискано
изслушването на съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието
без оспорване от страните и доколкото отговаря в пълнота на поставените въпроси
съобразно специалните знания на вещото лице, ще бъде ценено ведно с другите
доказателства по делото.
По делото са представени писмени доказателства, описващи
и характеризиращи технологичния процес за използване на енергийните продукти в
предприятието на жалбоподателя, която част от процеса има отношение към
претендираното издаване на удостоверението – обяснителна записка, схема за
използване на пара в завод за спирт, техническа спецификация на етилов алкохол
и технически схеми на оборудването.
Допълнително, за установяване особеностите на
технологичния производствен процес на крайния продукт и целите, за които се
използва енергийния продукт са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Н.Р. – технолог в производството при жалбоподателя.
От страна на ответника по делото е представени и приети
документите, съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата
за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до
компетентния съд. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията
на съда за това са следните:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и
териториалната му компетентност, предвидена по чл. 24а, ал. 4, вр. чл. 24б, ал.
5 от ЗАДС. Същият е съставен в писмена форма, съдържа
необходимите реквизити и е мотивиран съобразно изискванията, предвидени в чл. 24б,
ал. 5 от ЗАДС. Не се констатират съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение,
като в хода на производството по съставянето му ответникът е съобразил
процедурата, разписана в чл. 24б от ЗАДС. Ето защо решението съставлява валиден
и процесуално законосъобразен акт, който обаче страда от противоречие с
относими материалноправни норми, което води до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 1, б) от
Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на
правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията терминът „енергийни продукти” се отнася за продукти, които са
с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма
спор, че процесният енергиен продукт – природен газ с код по КН 27112100 попада
в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, § 3, предл. първо от Директивата
когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за
продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни
от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с
данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за
еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Разпоредбата извън
изрично предвиденото в самата нея изключение предвижда, че когато един енергиен
продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като гориво (моторно
или за отопление), то следва той да се обложи данъчно така както би се обложило
съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 сочи, че нейните разпоредби не се
отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: -
енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива
за отопление. Или изключението на нормите на директивата се отнася именно за
енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането, които се
използват за цели, различни от
посочените. От това може да се направи извод, че тези енергийни продукти като краен резултат
от потребяването им не следва да служат за моторно гориво или за гориво,
предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на
посочените разпоредби на Директивата.
В ЗАДС материалноправният режим на
освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден
в чл. 24 и сл. от ЗАДС. По отношение на конкретния енергиен продукт релевантна е
разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според нея освобождават се от
облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно
гориво или гориво за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по-горе
разписаното в директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради
което следва да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава
от акциз, когато се използва за цели, различни от посочените. Като всяко
изключение от принципа и това изключение следва да се тълкува стриктно и
по-скоро стеснително. Затова по аргумент за противното, следва да се приеме, че
само когато се констатира използването на определен енергиен продукт като
моторно гориво или като отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в
съответствие с общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 вр. с чл. 13 от ЗАДС.
В конкретния случай, приетата по делото
съдебно-техническа експертиза дава заключение, че процесния енергиен продукт в
„Захарни заводи“ АД, Завод за спирт се използва за задоволяване на преките
технологични нужди на производствения процес, за осъществяването на който
междинните продукти и полуфабрикати трябва да се загряват. Анализът на вещото
лице е показал, че климатичните и сезонни условия практически оказват малко
влияние на разхода на процесните енергийни продукти, като решаващо значение за
това има производствения график с подчертано кампаниен характер, който
позволява съчетаното им използване. Експертизата е установила още, че в завода
за спирт липсват специфични съоръжения за използването на процесните енергийни
продукти като моторно гориво, гориво за отопление или за други цели, нямащи
отношение към производствения цикъл. Както вече се посочи, съдът кредитира
изводите на експерта като обективни и професионални. Освен това същите са пълна
кореспонденция с писмените доказателства по делото (схеми и технологични
описания) и със събраните свидетелски показания.
Според свидетеля Р. – технолог при
жалбоподателя, за производството на спирт е необходима топлинна енергия, която
фактически се получава в завода за спирт във вид на пара с определени
показатели при изгарянето на природен газ. Категорично и недвусмислено
свидетелят подчертава, че природният газ се използва само и единствено за
получаване на спирт. Допълва, че без пара не е възможно да се прави спирт, тъй
като спиртът се получава на базата на топлообменни и маслообменни процесии,
т.е. изпаряване и втечняване до получаването на спирт. Показанията на свидетеля
са подборни и последователни, кореспондират с писмените доказателства по делото,
вкл. протоколът от извършената проверка на митническите служители, и при липса
на съмнения от страните за тяхната обективност съдът ги кредитира като годни
доказателства.
Анализът на доказателствата по делото, ценени
както поотделно, така и съвкупно, води до извод, че енергийният продукт, за
който е поискано освобождаване от акциз, се ползва само и единствено за нуждите
на пряката производствена дейност на завода за спирт (като основно гориво за
котлите), но не и за други нужди, вкл. и посочените в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
В тази връзка, не могат да се споделят констатациите
на митническия орган за използването на природния газ като енергиен продукт за
отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, довели до извода, че същият не би
следвало да попадне в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС. Горното е необосновано
и в противоречие с материалния закон. Съгласно представените писмени и гласни
доказателства, както и заключението на СТЕ, природният газ се използват като енергиен източник в
производствения процес при производство на спирт. Действително, при изгарянето
на енергийните продукти като гориво за котлите се отделя топлина, но тази
топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й
функция. Видно от доказателствата по делото тази топлина се използва за
получаването на технологична пара, която от своя страна се използва в
технологичните процеси на завода за спирт за получаването на спирт. В този
смисъл, енергийните продукти, за които се претендира издаване на удостоверение
по чл. 24а от ЗАДС, не могат да се квалифицират като продукти за отопление по
смисъла на изключението на чл. 4, т. 37, б. „б“ от ЗАДС. От значение в случая е,
че целта, за която е използван енергийният продукт, е производство на спирт.
Ето защо, противно на мотивите в оспореното
решение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за
освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на
жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител.
По изложените съображения съдът намира оспореното
решение на началника на Митница Свищов за незаконосъобразно – постановено в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и като такова следва да
бъде отменено. Тъй като произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2
от АПК, преписката следва да се върне на Митница Свищов за произнасяне по
подаденото заявление, при съобразяване с тълкуването на закона, дадено с
решението на съда.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1 000
лв., представляващи държавна такса в размер на 50 лв., 450 лв. депозит за
съдебно-техническата експертиза, както и сумата от 500 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, изчислено
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Захарни заводи” АД, гр. Горна Оряховица, с ЕИК *********,
Решение № 32-249307/07.09.2016 г. на началника на Митница Свищов.
ВРЪЩА преписката на началника на Митница Свищов за произнасяне по искането с вх.
№ 32-102991/13.04.2016 г., подадено от
„Захарни заводи“ АД, при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Захарни заводи“ АД, гр. Горна Оряховица, с ЕИК
200532770разноски по делото в размер на 1 000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: