Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр.
Сливен 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 87/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.П.К.,***, подадена чрез адв. Г.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000170 от 12.02.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни..
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като първоначалният акт № 0130508/12.11.2019 г. на Н. З. м. а. при ОД на МВР – Сливен, с който е наказан водачът, не е влязъл в сила към деня на установяване на последващото нарушение – „управление с неплатена глоба“. Посочва, че не била връчена и ЗППАМ № 20-0804-000163 от 08.02.2020 г. Счита, че последният АУАН, като следващ предходния, също бил съставен без правно основание за това. Посочва, че по смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Посочва, че липсват предпоставки за издаването на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б.“д“ от ЗДвП, тъй като лицето нямало незаплатени глоби. Посочва, че фишът, с който му е наложена глобата, не е влязъл в сила към 08.02.2020 г., когато е съставен следващият АУАН № GA147936/08.02.2020 г. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не явява. Постъпила е молба от адв. Г.Х. – у. п. п., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2020 г. на лицето Н.П.К. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, АУАН Серия GA № 68209, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 12.02.2020 г. около 10,27 ч., в гр. Сливен на бул. Банско шосе в двора на Сектор „Пътна полиция“ управлява състав от ППС, а именно товарен автомобил Фолксваген Крафтер с регистрационен номер: *** негова собственост и ремарке за лек автомобил с регистрационен номер *** негова с., видно от фактура № **********/12.01.10г., след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето по реда на чл. 171, т. 1, б.Д от ЗДвП с АУАН серия GА номер: 147936/08.02.2020 г. и ЗППАМ номер: 20-0804-000163/08.02.2020 г. издадена на основание чл. 60 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 165 ал. 2 т. 2 от ЗДвП.
На 12.02.2020 г. от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 20-0804-000170. С нея на оспорващия, с правно основание чл. 171, т. 2А, б. „А” от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни, считано от 12.02.2020г., като са отнети СРМПС № ********* и два броя рег. табели с № ***. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН Серия GA № 68209.
Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен Началник сектор „ПП“ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 12.02.2020 г., товарен автомобил Фолксваген Крафтер с регистрационен номер: *** е регистриран на името на оспорващия като с.
В хода на съдебното дирене е представена Справка за нарушител/водач на името на Н.П.К., фиш № 0130508 от 12.11.2019 г., жалба против фиш, Определение от 10.12.2019 г. на Сливенски районен съд по АНД №1742/2019г., по описа на съда, разписка № 0600010452787685 от 12.02.2020 г. за платени глоби, АУАН серия АА № 147936 от 08.02.2020 г., Заповед № 20-0804-000163/08.02.2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 1, б. Д от ЗДвП от които е видно, че СУМПС е отнето на 08.02.2020 г. и Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Сливен.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН GA № 68209 на 12.02.2020 г. на Н.П.К..
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В същата са изложени мотиви, че на 12.02.2020 г. около 10,27 ч., в гр. Сливен на бул. Банско шосе в двора на Сектор „Пътна полиция“ Н.К. управлява състав от ППС, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б.Д от ЗДвП с АУАН серия GА номер: 147936/08.02.2020 г. и ЗППАМ номер: 20-0804-000163/08.02.2020 г. и че управлявайки описаното МПС, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава валидно свидетелство за управление, както и да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. От изложеното следва, че описаното в мотивите на заповедта нарушение съответства на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са изложени достатъчно ясно и изчерпателно. Посочена е една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.а, която е самостоятелно основание за налагане на обсъжданата ПАМ. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Релевантните обстоятелства са изяснени в пълен обем. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Законът за движение по пътищата забранява управление на МПС от водач, чийто свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 (с нормата на чл. 150а от ЗДвП), респ. предвижда налагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС за определен срок" на собственик, управляващ МПС, чието СУМПС към този момент е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от закона.
При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС от собственик, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от закона. Спорният въпрос по делото е именно това - дали тази предпоставка е била налице, доколкото заповедта за налагане на ПАМ от 08.02.2020 г., с която се постановява временното отнемане на СУМПС, към 12.02.2020 г. несъмнено не е била влязла в сила, тъй като същата му е връчена на същата дата. Видно от ЗППАМ № 20-0804-000163/08.02.2020 г. и справка за нарушител/водач, че СУМПС № ********* е отнето на 08.02.2020г. Следователно водачът е управлявал МПС след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било временно отнето. Съдът намира, че наличието на обсъжданата заповед, за която жалбоподателят е бил уведомен, представлява годно материално-правно основание за издаване на оспорената мярка. Основанията за този извод са следните: Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, по който ред е издадена ЗППАМ № 20-0804-000163/08.02.2020 г. и това означава, че адресатът на заповедта следва да зачита установеното с нея правно положение, независимо, че към 12.02.2020 г. същата не е влязла в сила.
По изложените съображения съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер, а именно 190 дни.
Жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К.,***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000170 от 12.02.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на Н.П.К., на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 190 дни.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: