Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-16 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13322 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 226, ал. 1 и чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).
Ищците Ж.К.Ж. и К.Ж.К. твърдят, че на 11.02.2016 г., около 06.45 часа, в резултат на настъпило ПТП в гр. Стара Загора на пешеходна пътека тип Зебра срещу магазин
Практис на кръстовището на ул. Славянски и ул. К.Г.по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат с
ДК № *******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, е причинена смъртта на Н.Ж., пресичала по пешеходната пътека
заедно с П.Б.Г.. Излагат, че виновният водач при движение на автомобила със
скорост от 55.73 км/ч по ул. Славянски от запад на изток, приближавайки
пешеходната пътека не е намалил скоростта на движение на автомобила, въпреки че
имал е обективната възможност да ги възприеме и да я намали, и когато те се
намирали на разстояние 1.8 метра от южния край на пътното платно, той преминал
с управлявания от него автомобил през пешеходната пътека, където пешеходките се
намирали и настъпил сблъсъка, при който Н.Ж.починала от нанесените й травми в
деня на произшествието. По случая било образувано наказателно производство,
което приключило с влязла в сила присъда, с която виновният водач бил признат
за виновен. В качеството си на наследници на Н.Ж.заявяват, че са понесли
изключително тежко загубата на своята близка съпруга и майка. Смъртта й им
причинила неизмерими скръб и страдания. Сполетелият ги най-тежък житейски резултат
ги лишил от моралната опора, грижи, подкрепа и обич, които тя им давала в общуването
помежду им. Претендират присъждане на сумата от 130000 лева за всеки един (така
и допълнителна искова молба от 13.04.2017 г. при посочването на цената на исковете),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 11.02.2016 г., до окончателното й изплащане,
и разноските по производството.
Ответникът ЗАД Д.: Ж.И З.АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че
определеното от него обезщетение от 20000 лева за всеки от ищците е справедлив
еквивалент на претърпените от тях болки и страдания, изплащането на които до
този момент е било възпрепятствано от тях, а претендираното обезщетение - прекомерно
завишено. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата при навлизането на пътното платно не е
съобразила разстоянието на автомобила и неговата скорост на движение, като
внезапно навлязла и пресякла платното за движение, без да изчака автомобила и
да подаде сигнал, и ненужно е удължила времето за пресичане, вървейки бавно и
със спокоен ход в тъмната част на денонощието и при дъждовно време. Претендира
разноски.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът привлича като трето лице помагач водача на автомобила
Фолксваген Пасат – А.Р.Д., тъй като той е напуснал местопроизшествието, без да
изчака компетентните органи на МВР, чието посещение на мястото на
произшествието е задължително, и се е укривал, като предявява частични обратни искове
срещу третото лице помагач за заплащане на сумата от 26000 лева, като част от
общо предявената по първоначалните искове сума от 260000 лева – сбора от по
сумата 130000 лева за всяко от увредените лица, в случай че бъде осъден да заплати
предявените регресни задължения.
С определение от 02.04.2018
г., постановено в публично съдебно заседание на основание чл. 219, ал. 1 и 3 от ГПК А.Р.Д. е конституиран като трето лице помагач на ответника и са приети
предявените от последния против А.Р.Д. частични искове по чл. 274, ал. 1 от КЗ
(отм.) за заплащане общо на сумата 26000 лева, като част от заявената сума от
260000 лева.
Третото лице помагач А.Р.Д.
в законоустановения срок и при разглеждане на делото в съдебно заседание не
изразява становище по исковете. Няма искане за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По първоначалните искове по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и претенциите за законна лихва.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да
е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника. Когато пострадалият е починал,
увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление
№ 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в
този кръг са включени низходящите и съпругът. Следователно те са материално легитимирани
да искат и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската
отговорност на делинквента.
От представена по настоящото
производство влязла в сила присъда от 21.06.2016 г. на Старозагорския окръжен
съд се установява, че А.Р.Д. е признат за виновен, че на 11.02.2016 г. в гр.
Стара Загора при управление на автомобил Фолксваген Пасат с ДК № ******* е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП, като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече са били стъпили
на пешеходната пътека и дори били преминали средата й, вследствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на Н.Б.Ж.и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г., и
избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, 3 и
последно, б. „б“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, пр. 2 във вр.
с ал. 4 и чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът намира, че с влязлата в сила присъда е проведено
пълно и главно доказване от ищците на всички елементи от фактическия състав по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на
виновния водач на автомобил Фолксваген, както предписва разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК. Влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане,
вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една
от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка за осъществяването
или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния
състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се
ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя
тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в случая. Няма значение
дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на
трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната
сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато
размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата
относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава
гражданското дело. В състава на престъплението, за което водачът на процесния
автомобил Фолксваген е признат за виновен с влязлото в сила решение и което
обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва
размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата смърт на пострадалата Н.Ж.,
поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково
производство.
Доказа се по делото наличието и
на последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищците срещу
ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257,
ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на
водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил
Фолксваген при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на
настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за безспорен
между страните с изготвения доклад по делото, а и се доказа от представената
справка от Информационния център към Гаранционен фонд.
От представеното удостоверение
за наследници от 17.02.2016 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0299 от
11.02.2016 г., се установи по делото и че ищците в качеството си на съпруг и
син са законни наследници на починалата при ПТП – Н.Ж., и в това си качество са
от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилата й смърт.
Налице са следователно всички
материални предпоставки за уважаване на исковете, предявени пряко срещу
застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Основният спор между страните в
настоящото производство се свежда до размера на обезщетението за неимуществени
вреди. С оглед разпределението на доказателствената тежест ищците следва да
докажат неимуществените вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на
тяхната наследодателка Н.Ж., а ответникът твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, тъй като установяването на последното е основание за намаляване
на отговорността му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За определянето на размера на
обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни
преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и
емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят събраните по производството
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Х.К.– съпруга на
ищеца К.К., и М.М. – близък семеен приятел. От показанията на св. Х.К.се установява,
че тя познава ищците от повече от 25 години, като отношенията между родителите
на съпруга й – починалата Н.Ж.и ищеца Ж.Ж., били много близки. Свекърът й Ж.Ж.
поради здравословни проблеми разчитал изцяло на помощта на своята съпруга,
която била много всеотдайна в грижите си за него, а сега той живеел сам. Смъртта
й затворила и двамата ищци и те ограничили общуването си. Всички преживели
загубата на пострадалата много тежко, като съпругът й се променил след смъртта
на майка си и психически се сринал. Постепенно, макар и трудно, се връщали към
нормалния си начин на живот. За близостта между двамата съпрузи, грижите, на
които е разчитал ищецът Ж.Ж. и негативното психическо отражение на настъпилата
смърт на пострадалата от процесното ПТП върху него свидетелстват и показанията
на св. М.М. - семеен приятел от повече от 25 години. Съдът цени за достоверни
показанията на свидетелите, като показанията на св. Х.К.съобразно чл. 176 от ГПК ги съпостави с всички данни по делото и доколкото показанията почиват на
непосредствените и трайни възприятия на свидетелите и не се опровергават от
останалите доказателства, не намира основание да им откаже вяра.
Претърпените от ищците неимуществени
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха
могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не
е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост
по 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 11.02.2016 г., е починала съпругата
на първия ищец Ж.Ж. и майка на втория ищец К.К.. Установи се, че към датата на процесното
произшествието починалата е била на 65-годишна възраст, нейният съпруг на 68
години, а единственото им дете – ищецът К. К., на 45 години. Съдът приема въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на
своя най-близък човек, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача, управлявал процесния автомобил
Фолксваген. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в
някаква скала, то за такова житейско събитие следва да се определи по справедливост
размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени
вреди от телесни увреждания, които не са довели до слагане на край на живота.
Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищците и починалата е
поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа
като между съпруга и съпруг, майка и дете, и отчитайки внезапната и неочаквана
смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на
смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира, че
справедливостта изисква на ищеца Ж.Ж. да бъде определено обезщетение в размер
на 120000 лева, а на ищеца К.К. – в размер на 100000 лева. Въпреки че трагичният
инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на двамата ищци, детето
на пострадалата като достатъчно зрял човек е имал свой живот и семейство и
загубата за него би била по-лесно преодолима, отколкото за съпруга на починалата,
който е останал завинаги лишен от близостта на своя дългогодишен партньор в
живота, с когото са създали дом, семейство и са отгледали единственото си дете
и все по-дълбоко са съпреживявали различните си ежедневни емоции, проблеми и
сполуки заедно, разчитайки на споделянето с другия и неговата подкрепа.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат поради
изложени от него твърдения за внезапното й навлизане на пътното платно при
несъобразяване на разстоянието на автомобила и неговата скорост на движение, пресичане
на платното за движение, без да изчака автомобила и да подаде сигнал, и ненужно
удължаване на времето за пресичане, вървейки бавно и със спокоен ход в тъмната
част на денонощието и при дъждовно време. Във връзка с така наведеното
възражение е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза и са
разпитани свидетелите М.М. – управлявал такси през времето на настъпването на
процесното ПТП, и П.Г.– сестра на пострадалата и пресичала заедно с нея пътното
платно. Тези доказателствени средства и влязлата в сила присъда, установяваща
със задължителната сила за гражданския съд и обективната страна на престъплението,
за което водачът на автомобил Фолксваген е признат за виновен, опровергават
твърденията на ответника за принос на пострадалата в настъпването на вредоносния
резултат. Установените по делото факти относно мястото на настъпване на процесното
ПТП - по дължина на пътя на надлежно обозначената и осветена от уличното
осветление пешеходна пътека след кръстовището на бул. Славянски с ул. Кольо
Ганчев, а по широчина на пътя на 8.20 м вдясно от левия бордюр, от който пострадалата
и другата пешеходка са предприели пресичането на пешеходната пътека със спокоен
ход, като са преминали почти средата й и са приближили десния бордюр, и възприемането
им от насрещно движещите на виновния водач автомобили, изчакали преминаването
им, водят несъмнено до извод, че пострадалата и другата пешеходка са пресичали
правомерно върху надлежно обозначена пешеходна пътека при спокоен ход на движение,
поради което пострадала не е нарушила правилата за движение на пешеходци при пресичането
на пътното платно по чл. 113, ал. 1, т. 1 (ред., преди изм. – ДВ, бр. 9 от 2017
г.) и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. По делото липсват доказателства за
внезапното им навлизане на пътното платно при несъобразяване на разстоянието и
скоростта на автомобил Фолксваген, както и те да са удължали ненужно времето за
пресичане поради забавяне на своя ход. Нещо повече, по делото се доказа, че на
мястото на настъпване на процесното ПТП е имало улично осветление (така данните
от наказателната преписка, експертизата и показанията на св. П.Г.) и макар
времето да е било сумрачно, при такова време и улично осветление и осветление
на фарове от автомобила, ударът за водача на автомобил Фолксваген е бил напълно
предотвратим. Същият не би могъл да предотврати удара при пълна тъмнина и наличие
на осветление от фаровете на автомобила само при спокойно и бързо тичане на
пешеходките, данните за каквото по делото изобщо не са налице, а и твърденията
на ответника са точно в обратната насока. Водачът на автомобил Фолксваген се е
движел със скорост между 51 – 55 км/ч, като той е могъл да намали скоростта на
движение на автомобила и да го спре, за да препусне преминаващите се по нея
пешеходки, които при удара са преминали по-голямата част от пешеходната пътека
на пътното платно и се намирали по средата на лентата за движение на автомобил
Фолксваген – факти, изключващи подаването на сигнал от пострадалата, предвидено
като възможност, а не задължение на пешеходеца в чл. 32, ал. 1 от ЗДвП, и внезапното
й навлизане на платното за движение. Именно поради преминаването им по пешеходната
пътека, даваща на същите предимство, пострадалата и движещата се с нея
пешеходка – св. П.Г., съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са имали задължение
да прекосят платното за движение, без да спират и не е следвало да изчакват и
да пропускат движещия се автомобил. Установените по делото данни опровергават и
твърдението на ответника, че приносът на пострадалата е резултат от
несъобразяване на пострадалата с приближаващия автомобил. Според експертизата
пострадалата е могла да възприеме фаровете на приближаващия ги отдясно автомобил
преди да навлезе в неговата лента за движение и да спре заедно с другата пешеходка
в средата на платното на движение, но и при този извод, съобразявайки категоричните
данни по делото за преминаването от пострадалата и другата пешеходка на
по-голямата част от пешеходната пътека, т.е. на разстояние значително след навлизането
им на платното за движение, а не само на лентата за движение на автомобил
Фолксваген, водачът на който е следвало да пропусне безпрепятствено
преминаващите пешеходки съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че не е
налице от пострадалата нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 (ред., преди изм. –
ДВ, бр. 9 от 2017 г.) от ЗДвП.
По тези съображения съдът
приема, че в случая не е налице съпричиняване от пострадалата Н.Ж.на процесния
вредоносен резултат, което да бъде основание за намаляване на размера на
отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен за
сумата от 120000 лева за ищеца Ж.Ж. и 100000 лева за ищеца К.К. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от по 130000 за всеки един от ищците.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на
увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.)
налагат извод, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и
лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на
съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Но разпоредбата на чл. 226, ал. 2
от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице
изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неизпълнение на
задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на предвидените в
законовия текст обстоятелства, поради което правна последица от неизпълнението
на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска отговорност
законът свързва единствено с възможността застрахователят с регресен иск да
претендира от застрахования (делинквента) заплатените от него лихви за забава,
съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие
до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) –
арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100/13.11.2009 г. по
т.д. № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г.
на ВКС, ІІ ГО, и други.
Предвид тези съображения,
приложимостта на отменения Кодекс за застраховане съгласно разпоредбата на пар.
22 от ПЗР на действащия КЗ и липсата на постигнато съгласие между страните
относно размера на обезщетението, което изключва забавата на кредитора и освобождаването
на длъжника от последиците на забавата, съдът намира, че ответникът-застраховател
отговаря пред увредените лица за лихвите от датата на застрахователното събитие
(деликта) – 11.02.2016 г., за които застрахованият-делинквент отговаря пред
увреденото лице. Ето защо и акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва от датата на деликта – 11.02.2016 г., се явява основателна.
По обратните искове по чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).
В разглеждания случай по делото
се установи чрез главно и пълно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес от
ищеца по обратните искове ЗАД Д.: Ж.И З.АД, че водачът на автомобил Фолксваген
– ответникът А.Д., деликтната отговорност на който към момента на настъпване на
процесното ПТП – 11.02.2016 г., е била обезпечена със застраховка Гражданска
отговорност при застрахователя (така справка от Информационния център към
Гаранционен фонд) виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог - предвид наведените в исковата молба по обратните
искове фактически твърдения за възникнали по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) регресни
права поради напускане на местопроизшествието от виновния водач и неговото укриване
за осъществяване на възложените от закона на органите на МВР правомощия по
разследването на деянието, включващи и установяването на управлението на автомобила
от водача под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество – арг. от
чл. 125 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Ищецът по тези искове съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да установи при условията на пълно и
главно доказване своите твърдения по спорното право, а ответникът чрез насрещно
доказване - фактите, целящи опровергаване на осъщественото доказване от ищеца. Съгласно
чл. 131 от ГПК пред първата инстанция ответникът има право на отговор на
исковата молба, т.е. на ответника изрично се осигурява правото да вземе
становище по иска, да направи своите правозащитни възражения и да поиска
събирането на доказателства, установяващи неговата неоснователност, като чл.
133 от ГПК определя правните последици при неупражняването на тези права в
определения срок, изразяващи се в тяхната преклузия. Когато ответникът е
бездействал и не е провел насрещно доказване, като не е и оспорил твърденията в
исковата молба, основателността на претенцията е в пряка зависимост от
предметния обхват на фактите, които законът подвежда под конкретна правна норма,
относими към нейния фактически състав и тяхното доказване от ищеца.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.) разглежда няколко хипотези, при които може да бъде реализирано
регресно право на застрахователя срещу застрахования при него по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. В хипотезата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) застрахователят може да упражни регресното си право и в
случаите, при които застрахованият при настъпване на ПТП виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Следователно при
неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието
и укриването си от компетентните органи на МВР делинквентът се е отклонил
виновно, като е осуетил проверка за алкохол или други упойващи вещества, застрахователят
следва да установи с оглед изискването на хипотезиса на цитираната норма -
факта на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на делинквента
– ответник по обратните искове, факта на удовлетворяване на увредените лица от
причиненото от делинквента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер
(в случая обуславящ условен диспозитив) и факта на виновното отклоняване от
извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество. Бягството от местопроизшествието е категорично установено,
ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила
присъда за деянието, но то може да бъде установено в производството по чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и със съставения от контролния орган протокол за ПТП,
съставляващ официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Следователно
достатъчна е констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител на
МВР, че на местопроизшествието не се намира причинителя на ПТП, въпреки задължението
му да изчака контролните органи, за да бъде установен този факт. Този извод се
налага от установеното правило на чл. 123, ал. 2, б. „б“ от ЗДвП и чл. 201 от ППЗДвП,
указващи императивно задължението на водача, причинил ПТП, при което има
пострадали хора да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Затова отклоняването от местопроизшествието, като
фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми винаги е виновно,
ако не е осъществено обратно доказване, като то може да бъде признато и за
престъпление с влязлата в сила присъда. Императивният регламент на тези
правоотношения води до извод за наличие предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.) в случаите, когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и
не е доказал, че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал,
се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина - предприети действия от неотложен
характер, като спасяване на пострадали, получена от него телесна повреда и други.
Следователно липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение, с което да
се оспорва заявеното от застраховател, че делинквентът се е отклонил виновно от
местопроизшествието, за да осуети осъществяването на възложените от закона
правомощия на контролните органи на МВР, включващи и проверка за алкохол и
други упойващи вещества, и императивният регламент на дължимото от него поведение
и правомощията на органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти относими
към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Така решение № 152 от 05.11.2014 г. по т. дело №
2080/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 195 от 09.11.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, постановени след допускане на касационната жалба по реда на чл. 290 от ГПК,
и други.
По делото се доказа от влязлата
в сила присъда и преписката от наказателното производство (документите за
извършените оперативно-издирвателни действия и постановлението за привличане на
обвиняем от 27.02.2016 г.), че водачът на автомобил Фолксваген не само е напуснал
мястото на процесното ПТП, но и се е укривал от компетентните органи на МВР,
като е установен като деец едва на 26.02.2016 г. – 15 дни след датата на
настъпване на произшествието, при това в резултат от извършени от компетентните
органи оперативно-издирвателни действия и предадени и изследвани оптични
носители на записващи устройства. Липсата на спор между страните относно правнорелевантния
факт, че с напускане на
местопроизшествието и укриването си от компетентните органи на МВР ответникът А.Д.
се е отклонил виновно, като е осуетил неговото своевременно установяване и проверка
за алкохол или други упойващи вещества, въпреки явяването му в съдебно заседание
пред настоящата инстанция, и установяването на факта, че напускането на мястото
на процесното ПТП е насочено към укриването му като деец на извършения от него
деликт на 11.02.2016 г., а не на обстоятелство, изключващо неговата вина,
заедно с императивния регламент на дължимото от ответника поведение и
правомощията на органите на МВР при настъпването на процесното ПТП, включващи и
проверка за алкохол и други упойващи вещества, установяват релевантните факти,
относими към основателността на частичните регресни искове на застрахователя по
реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Основателността на частичните
регресни искове води до основателност и акцесорната претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалните искове следва да бъде осъден да заплати на ищеца Ж.Ж. сумата 3969.23 лева, а на ищеца К.К. – сумата 3307.69
лева, представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част на исковете. Ответникът по първоначалните искове на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 8800 лева, представляваща дължимата държавна такса.
Съразмерно
на отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК ищецът
Ж.Ж. следва да заплати на ответника по първоначалния иск сумата 12.69 лева, а
ищецът К.К. – сумата 38.08 лева, представляващи разноски по производството за
възнаграждения за вещо лице и свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца по него на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 1140 лева, представляваща
разноски по производството за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД Д.: Ж.И
З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.М. Д. № 1, да заплати на Ж.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***.
Климент Охридски № *******, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 120000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
настъпилата смърт на неговата съпруга Н.Б.Ж.в резултат от осъществено на 11.02.2016 г. в гр. Стара Загора пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат ДК № ******* – А.Р.Д., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД Д.: Ж.И З.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.02.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3969.23
лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 120000 лева до пълния предявен размер от
130000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД Д.: Ж.И
З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.М. Д. № 1, да заплати
на К.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) сумата 100000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от настъпилата смърт на неговата майка Н.Б.Ж.в резултат от осъществено на
11.02.2016 г. в гр. Стара Загора пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на автомобил Фолксваген Пасат ДК № ******* – А.Р.Д., чиято деликтна отговорност
е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД Д.: Ж.И
З.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.02.2016 г. до окончателното
й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3307.69 лева - разноски
по производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 100000 лева до пълния предявен размер
от 130000 лева.
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД Д.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***.М. Д. № 1, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) сумата
26000.00 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 260000 лева за регресни
вземания от изплатени обезщетения от по 130000 лева на Ж.К.Ж. и К.Ж.К. за претърпените
неимуществени вреди от настъпилата смърт на тяхната близка Н.Б.Ж.в резултат от
осъществено на 11.02.2016 г. в гр. Стара Загора пътнотранспортно произшествие
по негова вина като водач на автомобил Фолксваген Пасат ДК № *******, заедно
със законната лихва върху тази сума от 11.02.2016 г. до окончателното й
изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗАД Д.: Ж.И
З.АД изплати тези обезщетения, заедно със законната лихва от 11.02.2016 г. до
тяхното изплащане, на Ж.К.Ж. и К.Ж.К..
ОСЪЖДА ЗАД Д.: Ж.И
З.АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 8800.00 лева -
държавна такса по производството.
ОСЪЖДА Ж.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***. ******** № *******, да заплати
на ЗАД Д.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.М. Д.
№ 1, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 12.69 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД Д.: Ж.И З.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.М. Д. № 1, на основание чл.
78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 38.08 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД Д.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***.М. Д. № 1, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 1140.00
лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ЗАД Д.: Ж.И З.АД - А.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова