Решение по дело №4487/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 237
Дата: 18 март 2015 г. (в сила от 15 април 2015 г.)
Съдия: Кирил Димитров Аджелев
Дело: 20145530104487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 237                              Година  18.03.2015               Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети март                                                                                 Година 2015

в публичното заседание в следния състав :

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : КИРИЛ АДЖЕЛЕВ

Секретар: Н.Н.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията КИРИЛ АДЖЕЛЕВ

гражданско дело № 4487 по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по предявен иск за увеличаване на присъдена издръжка и намира правно основание в чл. 150 от СК, като делото е разгледано по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК „Бързо производство”.

 

Производството е образувано по искова молба на Т.И.Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.Д,Ф. против Д.Ф.И.. Ищцата сочи, че ответникът бил баща на Р.Д,Ф., родена на *** г. С решение № 73  от 12.11.2007 год. по гр.дело № 1554/2007 год. по описа на Казанлъшки РС, ответникът бил осъден да изплаща на детето Р.Ф. ежемесечна издръжка в размер на 40 лева чрез ищцата, като майка и законен представител на детето. Счита, че от 12.11.2007 год. до сега социално-икономическите условия на живот в страната са се променили. От това значително нараснали и разходите, свързани с издръжката на детето. Р.Ф. била ученичка в първи клас на ОУ „К********” гр. С***********. Детето посещавало частна занималия, за която ищцата заплащала сумата от 120 лв месечно, а отделно били необходими и по 2,70 лева на ден за храна - обяд. Дъщеря й посещавала и частни уроци по рисуване веднъж седмично, за които заплащам по 7 лева на час. Също така били необходими и средства за задоволяване на нейните ежедневни потребности, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана и издръжка. Цялостната издръжка и осигуряване на средства за издръжка, отглеждане и възпитание на детето в момента била поета от ищцата, която изпитвала сериозни материални и финансови затруднения по отглеждането и осигуряване на издръжката му, предвид нарасналите разходи. Ищцата твърди в исковата си  молба, че работи като самоосигуряващо се лице-управител на „Цветен стил" ЕООД и с наличните трудови доходи едновременно следвало да подсигури цялостната издръжка на семейството, да заплати ежемесечните необходими потребителски разходи /ел.енергия, водозахранване, отопление и др/. Ответникът понастоящем работел и  реализирал трудови  доходи в Холандия,  достатъчни, според ищцата, за задоволяване на личните му  нужди и  за изплащане на издръжка, която  нямало да се яви съществено затруднение за него  самия.  Предвид гореизложеното, ищцата счита, че са налице достатъчно основанията да претендира за увеличение на така присъдената издръжка с решение по гражданско дело №1554./2007 год. по описа на Казанлъшки РС.

            С оглед на всичко по-горе изложено, моли съда да постанови съдебно решение, с което да допусне увеличение на така присъдената с Решение на Казанлъшки РС по гр.д.№ 1554. /2007 год. месечна издръжка както следва: по отношение на малолетната им дъщеря Р.Д,Ф. - от 40 лева на 120 лева, чрез ищцата като майка и законен представител, считано от датата на завеждане на настоящият иск.

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК на 25.02.2015 г. е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Ц., назначена за особен представител на ответника Д.Ф.И.. Особеният представител адв. Ц.   взема становище, че предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен. Оспорва така предявения иск по чл.150 от ГПК по основание и размер, предвид следните фактически и правни съображения: Претенцията за заплащане на претендираната издръжка, ищцата основавала на следните фактически твърдения: промяна в социално-икономическите условия на живот в страната, увеличение на разходите, свързани с издръжката на детето, провеждано обучение на детето, включително на частна занималня и частни уроци по рисуване, както и необходимост от средства за обучение, прехрана и издръжка. Изложени били твърдения за недостатъчност на доходите на ищцата за отглеждане и осигуряване на издръжка на детето, като с осъществяваната от нея търговска дейност и трудовите доходи от нея, ищцата следвало да подсигури цялостната издръжка на семейството си. Оспорва всички изложени от ищцата твърдения относно промяна в социално икономическите условия на живот в страната и нараснали спрямо предходно определената издръжка потребности. От момента на постановяване на Решение № 73"в" от 12.11.2007 г. на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 1554 по описа за 2007г. на същия съд, не били настъпили драстични промени, даващи основание да се промени размерът на присъдената с това решение издръжка. Видно от официално обявените инфлационни индекси на потребителските цени в страната от 2007г. до настоящия момент била налице тенденция на непрекъснато намаление, при която ако средногодишният инфлационен индекс за 2007г. е бил 8.4%, то средногодишния инфлационен индекс за 2014г. бил минус 1.4%. Сама по себе си, промяната във възрастта на малолетното дете не обуславяла необходимост от повече средства за неговата издръжка, тъй като цените на облекло и храна за деца от различни възрастови групи били еднакви, а в повечето случаи цените на стоките за деца на по-ниска възраст били значително по-високи от цените на необходимите хранителни продукти и облекло за деца на по-голяма възраст. Държавната форма на обучение на учениците, изключвала разходи за учебни материали, които се осигурявали за учениците от началната степен на обучение, в каквато било и малолетното дете, се осигурявали за сметка на държавния бюджет и делегираните бюджети на общините по местоживеене. Обстоятелството, че детето посещавало частна занималия, а не държавна такава, било въпрос на избор на родителя, при който детето живее, а не необходимост, без която не можело да бъде осигурено нормално възпитание и обучение. Аналогични били доводите и по отношение на твърдението за извънучилищни занимания на детето при частна форма на тяхното осигуряване, при положение, че предпочетената от родителя платена форма на обучение и занимание, не определяла нуждите и разходите на детето, при условие, че същите можело да бъдат осигурени в достатъчна степен от безплатните форми на този вид занимания. Оспорва твърдението на ищцата, че ответникът живее и реализира трудови доходи в Холандия, които били достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за увеличаване на заплащаната от него издръжка. Оспорва и верността на представеното от нея Удостоверение с изх.№ 2 от 23.10.2014г. за получавано от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лв., като заявява, че посоченият доход представлявал минималния осигурителен праг, на който ищцата се осигурявала като едноличен собственик и управител на представляваното от нея еднолично дружество с ограничена отговорност, а не реален доход, реализиран в резултат на осъществяваната търговска дейност. Представеното удостоверение представлявало частен документ, издаден от ищцата и удостоверяващ изгодни за нея обстоятелства, поради което същият нямал доказателствена стойност относно сочените в него обстоятелства. Предвид изложеното, счита че въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства не били налице основания за увеличение на присъдената в полза на Р.Д,Ф. месечна издръжка, дължима от ответника, като неин баща. Доколкото обаче присъдената с Решение № 73 „в" от 12.11.2007г. по гр.д.№ 1554/2007г. по описа на РС гр.К******* издръжка в размер на 40.00 лв. била под законоустановения минимален размер, възлизащ на една четвърт от минималната работна заплата за страната, то на това основание адв. Ц., като особен представител на ответника, счита, че същата следвало да бъде увеличена до определения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер.

 

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител. Представят социален доклад относно защита правата и интересите на детето Р.Д,Ф. в настоящото производство.  

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

           

С влязло в сила решение № 73 „в”/12.11.2007 г. по гр.д. № 1554/2007 г. по описа на РС – Казанлък, ответника Д.Ф.И. е осъден да заплаща на малолетното си дете Р.Д,Ф., чрез неговата майка и законна представителка  Т.И.Г., месечна издръжка в размер на 40.00 лева, считано от 01.05.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

 

Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 694/07.05.2007 г. на Община Стара Загора, ответникът Д.Ф.И. е баща на детето Р** и следователно е сред кръга на лицата, дължащи издръжка.

 

Видно от представеното удостоверение № 2/23.10.2014 г. на „Цветен стил” ЕООД, майката и законен представител на детето Т.И.Г. получава средномесечен брутен трудов доход в размер на 420 лв. Същата като управител на „Цветен стил” ЕООД е декларирала счетоводна печалба в размер на 1047,33 лв. за 2013 г. и осигурителен доход в размер на 420 лв. месечно за периода август,2014 г. – януари,2015 г. – видно от представените в с.з.  удостоверение за декларирани данни – 2 бр. и справка-данни за осигуряването на НАП – ТД гр. Пловдив.

 

От представения социален доклад на ДСП – Стара Загора се установява, че детето Р. живее с майка си и съжителя й в апартамент, състоящ се от четири стаи и сервизни помещения. За детето има самостоятелна детска стая, обзаведена спрямо нуждите й. Детето посещава частна занималня и тренира художествена гимнастика в СК „Берое”. Наскоро детето е спечелило сребърен медал от състезание за ансамбъл. Детето ходи на арт терапия, където се занимава с рисуване.

 

От показанията на разпитаната свидетелка Р.Р.Й. се установява, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето Р. се полагат единствено от неговата майка. Бащата на детето работи в Холандия и не заплаща определената му до настоящия момент издръжка. За ищцата не е възможно да покрива изцяло разходите за нуждите на детето, което ходи на частна занималня и на гимнастика. Детето било записано на частна занималня, тъй като се притеснявало от занималнята в училище и започвало да заеква, което наложило майка й да я запише на частна занималня. 

 

По делото няма данни за получаваното трудово възнаграждение от ответника, но с изложените в социалния доклад и показанията на разпитаната свидетелка данни, че от дълги години същия живее и работи в чужбина /Холандия/, следва да се приеме, че ответника има възможност да заплаща дължимата издръжка на детето си съобразно нуждите му.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :  

 

От датата на присъждането на издръжката – 01.05.2007 г на детето Р.Д,Ф. по гр.д. № 1554/2007 г. на РС-Казанлък до приключване на устните състезания по настоящото дело е изминал един период от време от почти осем години. През този период е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се е променила, като са поскъпнали цените на стоките и услугите, доказателство за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на издръжката на детето Р. по гр.д. № 1554/2007 г. на КРС  е била в размер на 180 лв. /ПМС № 324/06.12.2006 г./, а към датата на приключване на устните състезания по делото е в размер на 360 лева /ПМС № 419/17.12.2014 г./. За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете Р. несъмнено е нараснала и с увеличаване на възрастта му – понастоящем детето е на осем години, с което са се увеличили разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни и образователни потребности. Следователно, с изменението на икономическата обстановка в страната, нарастването на възрастта на детето Р., нуждата му от по-голяма по размер месечна издръжка от определената, трайно и съществено се е увеличила. Всички тези обстоятелства и като се има предвид, че настоящата издръжка от 40 лв. е под законоустановения минимум по чл. 142 ал. 2 СК, който понастоящем е 90,00 лв. /1/4  от минималната работна заплата за страната/ са достатъчно основание да се приеме, че предявения иск за увеличение в размера на присъдената издръжка на детето Р. е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържаният, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащият издръжка родител (р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждите на детето Р. от издръжка съдът определи с оглед обикновените му условия на живот, като взе предвид възрастта му.  

 

В настоящия случай, от данните по делото се установява, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето Р. се полагат единствено от неговата майка, докато неговия баща и ответник по делото от живее и работи в чужбина и не е полагал грижи за детето от неговото раждане. Ноторно известно е обстоятелството, че получаваните от работниците възнаграждения в Холандия, където работи ответника са значително по-големи от тези в България. Ето защо следва да се приеме, че с получаваните в чужбина доходи ответника има възможност да дава издръжка на детето си Р. съобразно нуждите му, без това да затрудни собствената му издръжка.  

 

Ето защо, като взе предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на двамата родители, съдът счита, че за нуждите на малолетното дете Р. следва да се определи месечна издръжка в размер на 220,00 лева, от които ответника следва да заплаща 120,00 лв, а останалите 100,00 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето следва да се поемат от майката. Ето защо предявения иск за увеличаване на издръжка се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира че в интерес на детето Р. е да бъде изменен размера на присъдената издръжка по гр.дело № 1554/2007 г. по описа на РС – Казанлък от 40 лв. месечно, като бъде определена ежемесечна издръжка за детето в размер от 120 лв. месечно.

 

Следва на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника  да бъде осъден да заплати дължимите такси и разноски за производство в размер общо на 215,20 лв. по сметка на Старозагорския районен съд, в т.ч. ДТ върху увеличения размер на издръжката - 115,20 лв и разноски за възнаграждението на назначения му особен представител  - 100,00 лв.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 30.03.2015 г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 от ГПК/.

 Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка от 40,00 лв. месечно по гражданско дело № 1554/2007 г. по описа на РС – Казанлък, като:

 

ОСЪЖДА Д.Ф.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Р.Д,Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.И.Г., ЕГН **********, и двамата с адрес ***************************, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2014 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА Д.Ф.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата общо от 215,20 лв. /двеста и петнадесет лева и 20 ст./, в т.ч. ДТ върху увеличения размер на издръжката - 115,20 лв и разноски за възнаграждение за особен представител  - 100,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 30.03.2015 г.

 

                                              

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :