№ 2771
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110203902 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-2100159/01.02.2022 г., издадено от инж. Екатерина Асенова - Директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (ДИТСО) - София,
на ********** ЕООД, с ЕИК по *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Сердика, ********, представлявано от ********* - управител,
за това, че при извършена проверка на 24.11.2021 г. на място в обект: магазин за
алкохол и цигари, находящ се в гр. София, ул. Любляна № 25, както и по документи на
02.12.2021 г. и на 06.12.2021 г., било установено, че ********** ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не бил изплатил в установените срокове
трудовото възнаграждение за положения труд от *********, ЕГН **********, през месец
юли 2021 г., начислено във ведомост за заплати за съответния месец (юли 2021 г.). С
горното била нарушена разпоредбата на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ), като нарушението било извършено на 26.08.2021 г. в гр. София, поради което и на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на ********** ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ********** ЕООД, чрез процесуален
представител, като се моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с. з. се изтъкват процесуални нарушения, изразяващи се в некомпетентност на
актосъставителя и АНО, невярно посочени имена на управителя на дружеството и на
работника, за когото се твърди, че не му било изплатено възнаграждението, липса на
свидетели при издаването на АУАН, издаване на НП повече от един месец след съставяне на
1
АУАН и издаване на АУАН след тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В с. з. се
допълва, че нарушението било отстранено още на 08.12.2021 г., с изплащане на
възнаграждението на Драгомирова за м. юли 2021 г. и липса на произлезли вредни
последици от него. В тази връзка се моли нарушението да бъде прието като маловажно по
чл. 415в от КТ. Твърди се, че Драгомирова си била получила възнаграждението много преди
да се подпише във ведомостта за това.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като отхвърля аргументите,
изложени от жалбоподателя. Нарушението не било маловажно, тъй като възнаграждението
за месец юли 2021 г. било получено едва през декември същата година. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
наличното по преписката заверено копие от Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изп.
директор на ИА „ГИТ”, относно компетентността на АНО и актосъставителя, ведно със
заверени копия от Заповеди № З-0024 и № З-0025/08.01.2019 г. за разширяване на
териториалния обхват на ДИТСО над район Сердика в гр. София, както и от приложеното
заверено копие на Заповед № З-0057/14.01.2022 г./21.08.2017 г. на изп. директор на ИА
„ГИТ” относно компетентността на актосъставителя Б.Т.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушените законови разпоредби са посочени в
АУАН и НП по непротиворечив начин; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от
ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Неоснователни са
и останалите развити в жалбата аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП. Допуснато е минимално разминаване между
АУАН и НП относно фамилията на работника Драгомирова (в АУАН е посочена като
Драгоморова), което е от крайно несъществен характер и не променя извода за личността на
работника, който при това е посочен в АУАН и НП със съответния му ЕГН. Едномесечният
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасяне на АНО е единствено инструктивен.
Преклузивен се явява срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е шестмесечен и в случая е
спазен.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Работникът *********, ЕГН **********, работила на трудов договор от 10.05.2021
г., сключен с работодателя ********** ЕООД, с място на работа - магазин за алкохол и
цигари, находящ се в гр. София, ул. Любляна № 25. Съгласно трудовия договор и съобразно
чл. 4 от Вътрешните правила за работната заплата в ********** ЕООД, работната заплата се
2
изплащала не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, през който бил положен
труда. Във ведомостта за заплати за месец юли 2021 г. трудовото възнаграждение на
******* в размер 252, 19 лева било начислено.
На 24.11.2021 г. в горепосочения обект била извършена проверка на място от
инспектори на ДИТСО, в лицето на свидетелите Б.Т. и Ц.К., която продължила по
документи на 02.12.2021 г. и 06.12.2021 г. При проверката било установено, че във
ведомостите за заплати за месец юли 2021 г. липсвал положен подпис от страна на *******
за това, че си е получила заплатата за месец юли 2021 г. За резултатите от проверката бил
изготвен Протокол за проверка № ПР2139601/06.12.2021 г., както и АУАН от същата дата.
С възражение вх. № 21102869/08.12.2021 г. се представя подписана ведомост за
заплати за месец юли 2021 г., видно от която ******* е получила възнаграждението си за
месец юли 2021 г. в пълен размер.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено
установяване на нарушението Б.Т. и Ц.К., както и от приложените по делото и приобщени
на съдебното следствие писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2139601/06.12.2021 г.; извлечения от ведомости за заплати за месец юли 2021 г. –
представени по време на проверката и впоследствие на 08.12.2021 г. с възражение вх. №
21102869/08.12.2021 г.; заверено копие от Вътрешните правила за работната заплата в
********** ЕООД и извлечение от информационната система на ГИТ за регистрирания
трудов договор на *******.
Гласните доказателства, изхождащи от двамата свидетели, участвали в проверката, са в
достатъчна степен изчерпателни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което
Съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в
съвкупност с тях по един категоричен начин допринасят за установяване на фактическата
обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че **********
ЕООД се е явявал работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, спрямо работника
*******, с която е имал сключен трудов договор от 10.05.2021 г. В този смисъл,
дружеството е било обвързано със задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ („Работодателят
е длъжен в установените срокове:…2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа“). Съобразно чл. 4 от Вътрешните правила за работната заплата в
********** ЕООД, работната заплата се изплащала не по-късно от 25-то число на месеца,
следващ месеца, през който бил положен труда. Тоест, за месец юли 2021 г. трудовото
възнаграждение на *******, възлизащо на 252, 19 лева, и начислено във ведомостта за
заплати за месец юли 2021 г., е следвало да бъде изплатено най-късно до 25.08.2021 г.
включително. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
3
работника или служителя - на негови близки, като по писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Фактите по делото непротиворечиво сочат, че Драгомирова е получавала трудовото си
възнаграждение срещу подпис във ведомостта и до приключване на проверката на
06.12.2021 г. трудовото й възнаграждение за месец юли 2021 г. не е било изплатено. В този
смисъл, с бездействието си, на 26.08.2021 г. дружеството доказано е осъществило формално
нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Изтъкнатото от процесуалния представител на
дружеството, че Драгомирова била получила възнаграждението си значително време преди
да положи подпис върху ведомостта се явява изолирано и неподкрепено от каквито и да е
доказателства.
Съдът обаче счита, че нарушението покрива критерия за маловажност, заложен в
специалната привилегирована разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ («За нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 50 до 100 лв.“). Това е така, доколкото нарушението е осъществено за
първи път – липсват данни за други влезли в сила НП за нарушения на трудовото
законодателство. Отделно от това, налице за всички предпоставки за приложение на чл.
415в, ал. 1 от КТ: нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ не е сред изброените с висока степен на
обществена опасност в чл. 415в, ал. 2 от КТ (съдът ще се въздържи да коментира цитирания
в НП Стария завет, предвид спорната му юрисдикция); нарушението е отстранено веднага и
само два дни след установяването му (на 08.12.2021 г. след като е било установено на
06.12.2021 г.) и липсват данни за настъпили реални вредни последици за работника
Драгомирова. В този смисъл, поправителните и възпитателни цели на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, са били постигнати още преди издаване на НП. С
оглед на горното, атакуваното НП следва да бъде изменено в частта за основанието и
размера на наложената имуществена санкция, като вместо имуществена санкция от 1500
лева по чл. 414, ал. 1 от КТ, бъде определена имуществена санкция от 300 лева по чл. 415в,
ал. 1 от КТ.
С оглед изменението на атакуваното НП в частта за размера и основанието на
наложената имуществена санкция, както и доколкото е налице доказано административно
нарушение, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне на настоящото решение
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба страните
имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 27е
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
4
наказаното дружество следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-2100159/01.02.2022 г., издадено от инж. Екатерина Асенова -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София, на **********
ЕООД, с ЕИК по *********, в ЧАСТТА за основанието и размера на имуществената
санкция, като вместо 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, ОПРЕДЕЛЯ
имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, ********** ЕООД да
заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ за юрисконсултско възнаграждение сумата от
80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5