Е Ш Е Н И Е
|
Номер ......./11.01 |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на десети октомври |
Година
2018 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир
Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2629 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при условията на чл. 422 вр. чл. 124 ГПК искове по чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481
ал. 1 ТЗ и чл. 537 вр. чл. 485 ТЗ.
Ищецът „:М.К.” ЕООД
твърди от името на ответника„С.К.Д.Б.“ ЕООД на 15.05.2015 г. да е издаден запис
на заповед за сумата от 40993,50 лв. Твърди се, че записът на заповед да е
издаден като гаранция за платен аванс по договор от 15.05.2015 г. в размер на
40 993,50 лв., по силата на който ответното дружество се задължило да
извърши изкопни, демонтажни и насипни работи на обект М13-ІІ-1, обект М13-ІІ-2
и обект М13-ІІ-15 при договорен срок за изпълнение от 100 дни. Твърди се да
обезпечава и изпълнението на целия договор, позовавайки се на обстоятелството,
че самият запис на заповед не се ограничава до аванса по договора. Записът на
заповед бил предявен на ответниците, но задължението останало неизпълнено,
поради което ищецът поискал да бъде издадена заповед за изпълнение за тази
сума. Поради постъпило възражение се иска да бъде признато за установено, че
предявеното вземане съществува.
В отговор по исковата молба от името на „С.К.Д.Б.“
ЕООД се признава, че записът на заповед е издаден в обезпечение на вземанията
на ищеца по сключен договор за подизпълнение № С-20-15/15.05.2015 г., но е
застъпен довод, че обезпечава единствено заплатения аванс. Тези обстоятелства „С.К.Д.Б.“
ЕООД дължи да докаже. Оспорва записът на заповед да покрива задължение,
произтичащо от клаузи за неустойка, а при условията на евентуалност оспорва
ищецът да е осигурил своевременно фронт за работа, изпадайки по този начин в
забава. Твърди и ищецът да е препятствал работата, възлагайки на други лица да
извършват дублирани СМР, довело и до застъпване на работния график между
различни подизпълнители. Твърди също така за обекта да е наложена забрана за
извършване на СМР. Същевременно твърди с част от авансово платената сума ищецът
да е прихванал свои задължения, довело до остатък в размер на 10099,65 лв. от
които 342,43 лв. по фактура и 9757,22 лв. – авансово плащане. От тази сума
ищецът прихванал и свое задължение към ответното дружество в размер на 2122,60
лв. Твърди също така, че по договора е сключена застраховка, по която ищецът е
получил плащане. Поддържа теза, че при отчитане на тези обстоятелства
предявеното вземане за погасено до сумата от 7634,62 лв.
Ищецът „:М.К.” ЕООД
твърди записът на заповед от 15.05.2015 г. да е подписан и от ответника М.И.К.
в качеството си на авалист. В рамките на образуваното заповедно производство
заповед за изпълнение била издадена и срещу този ответник и поради постъпило
възражение се иска да бъде признато за установено, че съществува вземане в
размер на 40 993,50 лв. – иск с правно основание чл. 537 вр. чл. 485 ТЗ и
предполага да бъде установено в процеса, че е издаден запис на заповед при
установената от закона форма и съдържание, а ответникът го е подписал записът
на заповед при твърдяните обстоятелства.
Не се установява в указания на
ответника К. срок да е постъпил отговор по предявения срещу него иск.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. Р. от САК, поддържа исковете. Навежда доводи в
писмени бележки. Представя списък за претендираните разноски като прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на
ответниците – адв. С., оспорва предявените искове. Представя списък за
претендираните разноски.
Като обсъди въведените в процеса
факти с оглед на процесуалното поведение на страните и събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от
фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения договор се установява, че на 15.05.2015 г. ищецът е възложил на „С.К.Д.Б.“
ЕООД срещу заплащане да изпълни изкопни, демонтажни и насипни дейности на обект
М13-ІІ-1; обект М13-ІІ-2 и обект М13-ІІ-5, включващи строително-ремонтни и
строително-монтажни работи при точно спазване изискванията на възложителя и на
„Т.С.“ ЕАД за срок от 100 календарни дни, считано от датата на подписване на
Протокол обр. 2а. Посочено е, че продължителността на изпълнение на дейностите
е съгласно предложението за изпълнение на поръчката и линейния график към него
от представената оферта на ищеца, които са задължителни за „С.К.Д.Б.“ ЕООД.
Изразено е съгласие, че при наличието на метеорологични условия или
технологични причини, правещи невъзможно изпълнението на строително-монтажните
работи в срок от един календарен ден „С.К.Д.Б.“ ЕООД дължи да уведоми писмено
ищеца, а пречката се документира писмено от представители на страните. Срокът
се продължава автоматично с периода на документираната пречка за изпълнение.
Съгласно чл. 4.1 от договора ищецът заплаща договорената цена авансово в размер
на 10 % от представянето на фактура за
дължимата сума и запис на заповед, издадена в полза на ищеца без разноски и без
протест за дължимата сума. Договорено е също така, че извършената работа ще се
заплаща в размер на 85 % от договорената стойност. Изразено е съгласие, че ищецът може да прекрати договора без
предизвестие, ако „С.К.Д.Б.“ ЕООД не изпълни поетото задължение по т. 6.2.2 от
договора да мобилизира екипите за изпълнение на строителството и да мобилизира
необходимата механизация за изпълнение на ремонтните работи от всеки от екипите
в срок до 3 календарни дни след сключване на договора.
На 15.05.2015 г. М.И.К. в качеството
си на представляващ „С.К.Д.Б.“ ЕООД по запис на заповед писмено се задължил на
предявяване на записа на заповед да заплати на „М.К.“ ЕООД сума в размер на
40993,50 лв. Записът на заповед е подписан от М.И.К. и в лично качество при
изявление, че авалира като поръчител задължението за плащане.
Установява се, че ответното
дружество е получило договореното авансово плащане в размер на 49182,20 лв., а
по делото не е повдигнат спор досежно твърдението на ищеца, че неусвоената част
от авансово платената сума възлиза на 9757,22 лв.
От показанията на свид.Б.,
неразколебани от общите показания на свид. Г. включително в рамките на очната
ставка, съдът приема за доказано закъснение в графика на работа по отделните
подобекти, довело до забавяне на цялостното изпълнение на договора.
Необходимата организация, произтичаща от показанията и на двамата свидетели, е
налагала различна по естеството си работа на различни обекти по едно и също
време от различни екипи, организирани от изпълнителя. От доказателствата не се
установява обезпечения в случая ресурс да е отговарял на необходимия за
покриване на всичките обекти. Показанията на свид. Г. са противоречиви.
Показанията на свидетелите се припокриват досежно ориентировачния брой на
ангажираните от изпълнителя работници. В рамките на очната ставка свид. Г.
потвърждава показанията на свид.Б., че броят на привлечените в изпълнение на
проекта работници е недостатъчен, за да се работи едновременно на договорените
обекти при все, въпреки поетапно осъществяваната работа.
СвидетелятБ. сочи за допусната
забава още в началото на предприетото изпълнение и като причина за това –
несъответствието в броя на обещаната при сключване на договора и осигурената в
процеса на работа техника. Моментът на привличане на друг подизпълнител по
договора с наличие на багер на обекта за период повече от седмица и липса на
хора около него. Събраните доказателства са поставят под съмнение и показанията
му, че изпълнителят отворил фронт за работа на по-малко от 30 % от обещаните
обекти. Показанията на свид. Г. за ограничен обхват на възложената работа още
при започване на обекта не сочат на негови непосредствени наблюдения.
Свидетелят визира улица „Майор Томпсън“, по която са считали, че следва да
работят, но същевременно изрично заявява, че не е запознат с договора между
страните. Тази информация не се потвърждава от никакви обективни данни, а
напротив – противоречи на показанията на свид.Б.. Дори да се приеме, че задачата
е била ограничена още с встъпване на обекта, описаната ситуация е и житейски
неправдоподобна в случай, че изпълнителят е привлякъл необходимия ресурс за
паралелна работа по всички очертани с договора обекти. Показанията на свид.Б.
са последователни, поради което съдът приема за доказано, че привличането на
други изпълнители за възложените по договора обекти е провокирано от забавата
на „С.К.Д.Б.“ ЕООД.
Не се доказа забавата да е
предизвикана от непреодолима пречка от технологично естество. Невъзможността
свид. Г. (работил по договора като технически ръководител на обекта) да
конкретизира периода от време, наложило забавяне при изпълнение на работата в
резултат на твърдяните пречки потвърждава показанията на свид.Б., че са
обичайни за дейността. Не се доказва и нетипично забавяне при отстраняване на
пречките от страна на възложителя.
Недоказана остана и твърдяната
административна забрана за строителни дейности в рамките на договорения времеви
график.
При възприетата фактическа
обстановка от събраните доказателства, относими към надлежно въведения в
процеса спор, от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 422
вр. чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 1 ТЗ
С оглед нормата на чл. 465 ТЗ съдът споделя
утвърденото в съдебната практика разбиране, че придаденото от страните по коузално
правоотношение предназначение на менителничния ефект да обезпечи изпълнението
на определено задължение легитимира издателя да противопостави на поемателя
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Абстрактният характер на
менителничния ефект се проявява при липса на такава връзка между издателя и
приносителя на ценната книга, освен ако приносителят е недобросъвестен.
Недобросъвестността предпоставя позоваване на обективираното в ценната книга
вземане въпреки знанието у приносителя, че обезпеченото с нея вземане не
съществува. При тази регулаторна рамка следва да бъде обсъден въведения в
процеса спор досежно съществуването, съответно обхвата на менителничното
задължение.
Ценната книга съдържа нормативно
утвърдените реквизити, определящи я като запис на заповед. Страните не спорят,
а и съдържанието на сключения между тях договор позволява еднозначен извод, че
записът на заповед и издаден във връзка със сключения между тях договор. Спорно
обаче е съдържанието на обезпеченото задължение.
Договорът не съдържа изрична клауза,
дефинираща обезпеченото със заповедта задължение. Изрично обаче на ценната
книга е придадено значение на условие, за да бъде извършено договореното
авансово плащане, а и сумата, за която е договорено да бъде издаден записът на
заповед припокрива размера на авансовото плащане. Договорен е механизъм за пропорционално
приспадане на авансово платената сума от следващото се възнаграждение за надлежно
отчетена и поетапно приета за извършена работа – т. 4.1.2 от договора. Така
обективираното съдържание на съгласуваната воля позволява еднозначен извод, че
записът на заповед гарантира връщането авансово платената сума, останала
неусвоена по договорения начин.
Ищецът е страна в каузалното
правоотношение и така съгласуваната воля пряко го обвързва. При положение, че в
самия договор не е дефинирал интереса си записът на заповед да обезпечава
всички задължения по договора, няма основание подобно предназначение да му бъде
придадено понастоящем. Договорът е закон за страните – чл. 20а ал. 1 ЗЗД, което
ще рече, че създадената по тяхна воля рамка на отношението им предопределя и
средствата за реализация на насрещните им права. Ето защо настоящият състав
приема за установено, че записът на заповед обезпечава задължение за връщане на
авансово платена сума.
По делото не се спори, че
невъзстановената понастоящем част от авансово платената сума възлиза на 9757,22
лв. Причина за задържане на авансово платената сума от „С.К.Д.Б.“ ЕООД се явява
възможността за изпълнение на договорената работа. Безспорното между страните,
че изпълнителят е заменен сочи на прекратен от страна на възложителя договор
при изрично договорено и установено в процеса основание. Ето защо и причината
за задържане на сумата е отпаднала. „С.К.Д.Б.“ ЕООД дължи сумата от 9757,22
лв., произтичаща от каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на
заповед. Не се доказа в процеса твърдяното плащане по сключена от изпълнителя
застраховка и то за очертаното в процеса основание на каузалното правоотношение,
поради което и предявеният иск се явява основателен до този размер.
Усвоената част от авансово платената
сума като част от възнаграждението за извършена работа погасява каузалното
задължение за разликата до пълния предявен размер. Това обстоятелство е
известно на ищеца, поради което противопоставеното възражение се включва в
обхвата на чл. 465 ТЗ. Следователно предявеният иск за разликата до пълния
размер на твърдяното вземане е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен като безпредметно остава изследването на други, произтичащи от
каузалното правоотношение задължения за изпълнителя.
По иска с правно основание чл. 422
вр. чл.
537 вр. чл. 485 ТЗ
Законът ангажира лицето,
поръчителствало за поето менителнично задължение, да заплати дължимото от
лицето, за което е дадено поръчителството – чл. 485 ал. 1 ТЗ. Настоящият състав
приема, че систематичното място на следващата алинея придава самостоятелен
характер на авала в контекста на менителничното задължение. В този смисъл
задължението на авалиста е ограничено от обема на отговорност на лицето, за
което е поръчителствал, без обаче да произтича валидността на инкорпорираната в
ценната книга едностранна сделка. В тази насока и макар в трайната си практика
Върховният касационен съд да изключва възможността авалистът да противопоставя
възражения на лицето, за което поръчителства, извлечени от каузалното
правоотношение, по което не е страна, последователно разпростира правилото на
чл. 465 ГПК и спрямо авалиста – авалистът може да се противопостави на търсено
от него плащане, когато приносителят на ценната книга знае за наличие на
обстоятелства, обуславящи погасяване на обезпеченото задължение в каузалното
правоотношение (в този смисъл Решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 67 от 25.05.2017 г. по т. д. № 60075/2016 г. на ВКС, ГК, І ГО и др.).
По изложените вече съображения съдът приема, че обезпеченото със
записа на заповед задължение за връщане на авансово платената сума, произтичащо
е погасено до сумата от 9757,22 лв., а за разликата следва да бъде отхвърлен.
С оглед нормата на чл. 513 ал. 1 ТЗ ответниците отговарят
солидарно за изпълнение на установеното задължение, което следва да бъде
изрично огласено и с решението.
По
разноските
Законът задължава страната,
предизвикала съдебно производство с необосновано от правна гледна точка
формирано убеждение за действителното правно положение, да възмезди насрещната
страна в процеса за сторените и доказани по делото разноски. При установения
изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца разноски – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в рамките на заповедното и
настоящото производство, пропорционално на уважената част от иска като съдът
обаче е обвързан от обективираното в списъка искане.
Всеки от ответниците е в правото си
да получи част от направените и доказани в процеса разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. При този извод налице са предпоставките за
разглеждане на противопоставеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Законът изрично определя разходът за
привлечен адвокат в съдебно производство като подлежащ на възстановяване. За разлика от съдопроизводствените разходи обаче,
чийто размер бива определен било от закона, било от съда, размерът на
адвокатското възнаграждение зависи изключително от избора на конкретен адвокат.
Следователно обемът на този разход пряко зависи от преценката на заплатилата го
страна. В тази насока и съответно на принципно установената граница на
отговорността за обезвреда – пряка и непосредствена последица от укоримо
поведение, намира пряко изражение в нормата на 78 ал. 5 ГПК. Съдът е овластен
да съобрази размера на този разход с нуждата от него, провокирана от разразилия
се спор. Понеже необходимо присъщият разход цели да обезпечи участието на лице,
притежаващо призната по установения ред квалификация, самият закон придава
значение на възприетия от адвокатската гилдия праг, осигуряващ очакваната
качествена услуга.
При все, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения да предвижда такова поотделно за заповедно и за исково производство, еднозначно дефинира като меродавен за определяне на минимума интересът, подлежащ на защита. В този смисъл е и нормата на чл. 36 ал. 4 от Закона за адвокатурата. Макар и заповедното производство да се развива пред друг съд повдигнатият в неговите рамки спор провокира исковия процес, който и е призван да обезпечи очакваната защита. При тези съображения настоящият състав не се счита обвързан от определения с Наредбата минимален размер на възнаграждението за процесуално представителство в заповедното производство. Меродавен за остойностяване на присъщия разход в рамките на разгледания спор е предявеният за защита интерес. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при предявения за защита интерес в случая спор възлиза на 1759,81 лв. Зачетеният от закона праг на отговорност гарантира страната, ползваща се от съдействието на адвокат, че направеният разход на това основание ще бъде възстановен. В случая обаче се установява, че ответници са М.К. и представлявано от него юридическо лице. Макар и всеки от тях да е страна в производството общият им интерес е съизмерим с размера на предявената претенция. Предпочетанието всеки от тях да си обезпечи защита чрез сключване на отделен договор за общия им интерес не обосновава основание за ангажиране отговорността на ищеца. Нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България отрича защита както на превратно упражняване на произтичащо от закона право – злоупотребата, така и позоваването на такова без да е налице зачетен от правния интерес интерес за претендиращия. При тези съображения настоящият състав приема за съответстващо на фактическата и правната сложност на делото и в този смисъл подлежащо на зачитане възнаграждение в общ размер от 2000 лв. На тази основа и следва бъде определена подлежащата на възстановяване сума според правилата на чл. 78 ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения при
условията на чл. 422 ГПК, че за „М.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** съществува вземане на основание чл.
538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 1 ТЗ срещу „С.К.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК********с
адрес по делото: гр. София 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Д.“ ул. „********и на
основание чл. 537 вр. чл. 485 ТЗ срещу М.И.К. с адрес *** при
условията на солидарност за сумата 9757,22
лв. – задължение по запис на заповед с дата 15.05.2015 г. за сумата
40993,50 лв., за което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 62764/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 69 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 31236,28 лв. – разлика до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С.К.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК********с адрес
по делото: гр. София 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Д.“ ул. „********и М.И.К.
с адрес *** да заплатят на „М.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 623,59 лв. – разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК „М.К.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.К.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК********с
адрес по делото: гр. София 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Д.“ ул. „********и М.И.К.
с адрес *** сумата от 1523,46 лв. –
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: