№ 1450
гр. Плевен, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104900 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „*** в която се твърди, че ищцовото
дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответницата Д.
СЛ. Ц. от с. ***, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на *** Твърди се, че тези
условия са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Твърди се, че съгласно тях ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 06. 10.
2020 год. до 04. 12. 2020 год. Твърди се, че от своя страна ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати доставената ел. енергия по
издадените от ищцовото дружество фактури, а именно: 1/ фактура №
********* от 10. 11. 2020 год. на стойност 100, 34 лв. за периода
06. 10. 2020 год.- 04. 11. 2020 год. и 2/ фактура №
********* от 10. 12. 2020 год. на стойност 118, 97 лв. за периода 05. 11. 2020
1
год.- 04. 12. 2020 год. Твърди се, че така посочените задължения по горните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на ***абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия,
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение
по съдебен ред. Твърди се, че чл. 19 ал. 8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди се, че ищецът е
потърсил начин да защити интересите си като е подал на основание чл.
410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че
Плевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на ищеца, която е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че
общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата Д. СЛ. Ц.
възлиза на сумата от 223, 52 лв., от които 219, 31 лв. представляващи
главница по описаните в исковата молба 2 бр. фактури и 4, 21 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 25. 11. 2020 год. до
22. 02. 2021 год. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че последната му дължи
посочените по- горе суми. Претендира и присъждане на разноските,
направени в заповедното и исковото производство.
Ответникът Д. СЛ. Ц. от с. *** ангажира становище, че исковата молба
е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1666/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
2
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е безспорно, че
ищецът ***гр. София е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л- 135- 11/ 29. 11. 2006 год. на ДКЕВР.
Безспорно е, че в това си качество дружеството е доставило до имота на
ответницата Д. СЛ. Ц. от с. ***, с ИТН 310232095573, електрическа енергия
за периода от 06. 10. 2020 год. до 04. 12. 2020 год., за което са били издадени
фактури на обща стойност 219, 31 лв. Безспорно по делото е, че ответницата е
собственик на процесния електроснабден жилищен имот. Разпоредбата на чл.
98а ал. 4 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба
на електрическа енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***са
публикувани в един централен /вестник „Телеграф“ бр. 927 от 26. 11. 2007
год./ и един местен всекидневник /вестник „Посредник“ бр. 229 от 26. 11.
2007 год./. Следователно установява се наличието на договор между страните,
служещ като основание за извършената доставка на ел. енергия, а тази
обвързаност се потвърждава и от факта, че ответницата е подала заявление за
продажба на електрическа енергия за битови нужди и е извършвала плащания
за потребената ел. енергия към ищцовото дружество за предхождащи
процесния периоди. Безспорно е, че в определения в двете процесни фактури
срок ответницата не е погасила задълженията си към ищцовото дружество.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от ***положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на ищеца за
сумата от 223, 52 лв., от които 219, 31 лв. представляващи главница по
описаните в исковата молба 2 бр. фактури и 4, 21 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 25. 11. 2020 год. до 22. 02. 2021 год.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 92,
3
00 лв., както и направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 220, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.
СЛ. Ц. от с. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от К***
сумата от 219, 31 лв., представляваща главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06. 10. 2020
год. до 04. 12. 2020 год. по фактури № ********* от 10. 11. 2020 год. и №
********* от 10. 12. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09. 03. 2021 год. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 4, 21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25. 11.
2020 год. до 22. 02. 2021 год.
ОСЪЖДА Д. СЛ. Ц. от с. ***,ЕГН **********, да заплати на *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от К*** сумата от
92, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 220, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4