Р Е Ш Е Н И Е № 260516
13.04.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI -ти граждански
състав
На 17.03.2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното
от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 70 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано e по въззивна
жалба на А.Т.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез особения
представител адвокат Ш.Б., против Решение № 261507 от 03.12.2020 г. постановено
по гр.д.№ 16903 по описа за 2019 г. на ПРС, XIII гр.с., с което се признава за установено по отношение
на А.Т.Ш., ЕГН **********,***
Топлофикаци“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д.Н.,
има вземане спрямо него в
размер на: 1 114,83 лева -
главница, представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г.; 134,67
лева - представляваща законна
мораторна лихва върху главницата 1 114,83
лева за периода 04.07.2017 г.
- 22.05.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 1 114,83 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №8162/2019
г. на ПРС - 23.05.2019 г., до окончателното издължаване, както и се
осъжда А.Т.Ш. *** Топлофикаци“
ЕАД следните суми: 75,00 лева разноски
по ч.гр.д. №8162/2019 г. по описа на ПРС и 1 029,65 лева разноски за първоинстанционното исково производство.
Във въззивната жалба се релевират
оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно като постановено в
противоречие на материалния закони и при допуснати процесуални нарушения. Също така се възразява, че решението е необосновано,
немотивирано и постановено при недостатъчно задълбочена преценка на фактите и
обстоятелствата от значение за делото. Оплакването за допуснати нарушения на
процесуалните правила се обосновава с излагането от първостепенния съд на
лаконични доводи, от което се прави извод за необоснованост на решението. Оспорва
се материалната легитимация на ответника и се твърди за недоказаност на
качеството му на ползвател на процесния недвижим имот. Поддържа се за
недоказаност сключването на договори с фирма за дялово разпределение; за
начина, по който е извършвано начисляването на топлинна енергия; преминаването
от измервателните уреди на всички
законови проверки; оправомощаването на „Енбра Тест“ЕООД за извършването на
проверка на осн.38 от Закона за измерванията, както и се оспорва протокола за
подмяна на средство за търговско измерване и се възразява за недоказаност на
качеството на подписалото го лице Н. – БГ Домоуправител. Поддържа се за
недоказаност на реалното ползване на топлинната енергия от ответника и реално
отчитане на топломерите. Посочва се, че по делото не са представени доказателства
за сключването на договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение
„Бруната“ ЕООД, както и че не е взета предвид СТЕ, според която монтираните
измервателни уреди в обекта не били изправни, не се доказвало кога и как са
били монтирани. Възрязава се, че не се доказва неосигуряване на достъп до
обекта от ответника. Оспорва се определената от ищеца падежна дата за заплащане
на задължението и се намира, че от същата ответникът не е бил в забава и не
дължи претендираната мораторна лихва, както и че нейният размер и падеж не били
уточнени. Поддържа се, че претенциите за
главница и лихва са останали недоказани по основание и размер. Моли се за отмяна на решението и
постановяването на друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикаци“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д.Н., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във
въззивната жалба и се излагат съображения за правилността и законосъобразността
на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да се остави без уважение
и да се присъдят разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД твърди, че дружеството, в качеството си на енергийно
предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. По силата на
раздел II от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени от КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg,
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че
съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ ответникът А.Т.Ш., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ и е длъжен да заплаща месечните дължими суми
за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на
дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие,
ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия разпределил за имота на ответника топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща
стойност 1 249, 50 лева, включваща главница в размер на 1 114, 80
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. – 30.09.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.07.2017 г. – 22.05.2019 г. в размер на 134, 67 лева.
За претендираните суми е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4657/28.05.2019 г. по чл. 410 от ГПК против А.Т.Ш., ЕГН **********
по частно гр. дело № 8162/2019г. на ПРС,
IV бр.
с-в., връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК на регистрирания постоянен адрес.
В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за
изпълнение, с което се обосновава предявените по делото искове в
законоустановения едномесечен срок.
С
писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител е изложил становище за недопустимост на исковете като предявени
срещу ненадлежна страна. По същество исковете са оспорени като неоснователни с
довода, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, оспорено е изпадането на ответника в забава, сключването
на договор с фирма
за дялово разпределение, начинът на калкулиране на топлинната енергия и се
възразява за нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия. Изложени са доводи, че ищцовото дружество не е представило протоколи
за междупроверовъчен метеорологичен преглед от лицензирана лаборатория от ДАМТН
на измервателните уреди, монтирани в абонатната станция. Наведен е доводът, че няма
никаква информация за това какво е действителното време на ползване на
топлоенергия от ответника и за липсата на доказателства, че топломерите в
жилището някога са били реално отчитани от служители на дружеството, както и за
извършвани периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните
уреди в жилището, което е задължение на топлофикационното дружество. Възразява
се за начисляване на топлоенергията на пълна мощност, при което се излага
довода, че ищецът следва да докаже реалното потребление от ответника на
начисленото количество енергия. Направено е искане за отхвърлянето на иска и
присъждането на разноските по делото.
С постановеното решение първостепеният съд е приел за установено облигационното
правоотношение между страните по делото за доставка на топлина енергия срещу
заплащането на нейната цена, тъй като общите
условия на ищцовото дружество са публикувани, влезли в сила и действащи, както и ответникът е бил собственик
и ползвател на процесния недвижим имот през периода от 01.05.2016
г. - 30.04.2017 г. Районният съд е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно – техническата
експертиза досежно разпределената
и начислената за имота на ответника топлинна енергия, както и заключението на
съдебно – счетоводната експертиза относно нейната стойност и дължимата лихва за
забава, поради което е уважил исковите
претенции.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на районния съд, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД срещу ответника А.Т.Ш. установителни искове с правно основнаие чл. 422, вр. с чл. 415 и чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд, съвпадат с направените от районния съд в
обжалваното съдебно решение, като част от възраженията, които са изложени в
жалбата са неоснователни, а останалите възражения не са въведени в своевременно
и следва да се считат за преклудирани във въззивната инстанция.
По
оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. С оглед на това за възникването на договорното правоотношение не
е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, поради което обвързаността между тях възниква по силата на
закона.
Страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия.
От
приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
Пловдив“ ЕАД на потребителите в гр. Пловдив. Видно от представения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот акт
№***, том II, рег. № 3703, нот. дело № ***
г., ответникът е собственик на недвижим
имот – апартамент с администратвен адрес: гр. П., ***. Недвижимият имот на ответника се намира в блок, който е включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и през процесния период в него е
ползвана топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битово горещо водоснабдяване
/БГВ/, според неоспорената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
С
оглед на изложеното ответникът А.Т.Ш. е потребител на топлинна енергия за топлоснабдявания
имот за процесния период по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и страна по облигационното отношение с ищеца като при последния
ответникът е въведен като клиент с № ***, с ИТН за обекта: ***. В този смисъл е
неоснователно възражението в жалбата, че ответникът не е клиент на топлинна
енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно
правоотношение.Това възражение се обосновава с довода, че макар да е представен
нотариален акт за покупко-продажба на имота, то не са представени доказателства,
че към настоящия момент ответникът е собственик на имота чрез актуална справка
от имотния регистър към АВ, както и че съдът при нарушение на
съдопроизводствените правила не предоставил на ответника възможност да ангажира
доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че горецитираният титул
за собственост е представен от ищеца в откритото съдебно заседание на
05.11.2020 г., в което особения представител на ответника е направил изрично
изявление за относимост на представените доказателства от ищеца с искане за
тяхното приемане. В срока по чл.143 ГПК ответникът не е направил сега
релевираното възражение, нито е поискал от съда да му предостави възможност да
представи сочената справка от имотния регистър, поради което гореизложените му
възражения са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенциите са изслушани заключенията на съдебно –
техническа експертиза / СТЕ/ и съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/.
От
приетото по делото заключение на СТЕ, изготвена от в. л. В. Ш., неоспорено от
страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл. 202 ГПК, се установява, че топлинното счетоводство на
блока, в който се намира апартаментът на ответника, през процесния период се е
водило от фирмата за дялово разпределение „Бруната“ЕООД. Според вещото лице, в
имота на ответника има монтирани 3 бр.отоплителни тела, снабдени с ИРУ за ежемесечен
визуален отчет. През имота на ответника преминава щранг лира, която се отчита с
уред по вертикала на етажната собственост. В имота на ответника има монтиран 1
бр.водомерно устройство за топла вода, за отчитане изразходваното количество ТЕ
за БГВ. Отопляемият обем на имота е 133 куб.м. Вещото лице е установило, че през процесния
период е подадена общо 338, 012053 МWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени
технологични разходи в размер на 5, 502314 МWh за сметка на ищеца. През процесния период всички 3
бр.отоплителни тела /тип радиатор/ в апартамента на ответника са били
присъединени към топлопреносната мрежа на блока и са били снабдени с ИРУ за
визуален отчет, но уредите за отчет са били повредени и достъп за подмяна и
отчет на същите не е осигурен, поради което се е начислявала потребена
топлоенергия по максимална нормативна мощност на отоплителните тела. По
отношение на начисляванията за изразходваното количество ТЕ на БГВ е посочено,
че същите са били на база 1 бр.лица по
140 л/денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на измервателното
устройство. Според вещото лице за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7,
вр. с т.6.5 от Методиката за дялово разпределние на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 3
бр.отоплителни тела-по максимална нормативна мощност, както и за 1 бр.
водомерно устройство - по 140
л/денонощие, поради повредени уреди да отчет и неосигурен достъп за отчет.
Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2017 г. -
30.09.2018 г. по месеци, показани в приложената таблица е общо 10, 85047 МWh, в това число
1,12059 МWh за отдадена
от сградната инсталация, 5,42561 МWh за отопление и 4, 30427 МWh за БГВ. Вещото
лице е установило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
установено чрез справките за начислена топлоенергия за абоната. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съотвества на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и
начисляването на ТЕ.
Според приетото заключение на ССчЕ, изготвено от в. л.
М. М., стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща
процесния недвижим имот за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г. е общо
1 114, 83 лева с ДДС с посочване на задълженията за отделните компоненти
за ТЕ за сградни разходи, за отопление и за БГВ, както и за услуга дялово разпределение. Вещото лице е посочило,
че лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за периода
от 04.07.2017 г. до 22.05.2019 г., възлиза на общо 134, 67 лв. Като приложение
към заключението е представена таблица за доставената ТЕ по фактури и
изчислените суми за нея.
С
оглед на така установените факти по делото неоснователни се явяват възраженията
в жалбата относно основанието и размера на начислената ТЕ.
Доставянето
на топлинна енергия, дяловото й разпределяне в сграда етажна собственост,
отчитане и заплащането й за процесния период са регламентирани в Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г. и отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата -
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост. Съответно приложение намират и Общите условия за продажба на
топлинна енергия на ищцовото дружество – Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“
ЕАД на потребители в град Пловдив“, които са одобрени с Решение № ОУ-
07/ 17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, представени по
делото и публично известни.
Разпределянето
на ТЕ в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение от топлопреносното предприятие се
осъществява самостоятелно или чрез възлагане на фирма, извършваща услугата
дялово разпределение.Принципът е за разпределяне и
съответно заплащане на реално доставена и консумира ТЕ, но при неосигурен
достъп до помещенията и отоплителните средства за отчитане дялово разпределение
в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на
реално потребление.
Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено. Съгласно
чл.70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или
лицето по чл. 139б ЗЕ
– фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията
на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с
монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди,
съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. в редакцията й към процесния период. Разпоредбата
на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
изрично предвижда, че когато не са монтирани индивидуални водомери за топла
вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се
разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие. Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След изтичане
на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно чл.13, ал.1, т. 3 от същите клиентът е длъжен да осигурява достъп до
помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото
разпределение в своя имот.Клиентът е задължен както
да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да осигури
достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При неизпълнението на това му
задължение настъпват съответните правни последици, които са неблагоприятни за
него, но които са нормативно установени – отчитане по максимален специфичен
разход за ТЕ за отопление и при норма 140 л на обитател за денонощие за ТЕ за
БГВ. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента на
задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално отчитане
– на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото положение. В
този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в решение № 162/
28.05.2014 г., по гр. д. № 6397/ 2013 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато не е
осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на
доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуално отчитане и разпределянето на консумираната топлинна
енергия в сграда етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на
топлинна енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
По
делото безспорно се установява доставеното количество ТЕ от ищеца до сградата,
в която се намира обекта на ответника, както и извършването на дяловото
разпределение на ТЕ от „Бруната“ЕООД като дружество, което е водило топлинното
счетоводство през процесния период. За посочените обстоятелства свидетелства
заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните. С оглед на това в жалбата неоснователно се възразява, че не се доказва
сключването на договор с фирма за дялово разпределение и респективно за
наличието на такъв между ищеца и „Бруната“ЕООД.
Възраженията
за недоказаност на реалното ползване на топлинната енергия от ответника и
реалното отчитане на измервателните уреди са без правно значение, тъй като се установява, че в настоящия казус ТЕ за
отопление е била начислена по максимална нормативна мощност на отоплителните
тела, поради неосигурен достъп за подмяна и отчет на индивидуалните
измервателни уреди в обекта на ответника. По същия начин ТЕ на БГВ е начислена
на база 1 бр.лица по 140 л/денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на
индивидуалното измервателно устройство. Както вече беше казано, че при
неосигурен достъп от потребителя за отчет и контрол на измервателните уреди в
обекта му се начислява ТЕ за отопление по максимална мощност, съответно ТЕ на
БГВ на база 1 бр.лица по 140
л/денонощие. Неизпълнението от ответника на нормативно вмененото му задължение
за осигуряване на достъп до обекта си за проверка и отчет на индивидуалните
измервателни уреди, обосновава начисляването на ТЕ при условията на неосигурен
достъп. Следователно, през процесния
период топлинната енергия
за обекта на ответника е разпределяна в хипотезата на неосигурен достъп по реда на т. 6.7., вр. т.
6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, което се обоснава от заключението на СТЕ. Според последното
така извършения начин на
разпределение и начисляване на ТЕ съотвества на специалната методика от
нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на ТЕ.
С въззивната жалба се въвежда
възражението за недоказаност на факта, че ответникът не е осигурил достъп до
обекта. В първата инстанция обаче ответникът
не е оспорил основателното начисляване на ТЕ в хипотезата на неосигурен достъп,
нито е възразил, че е осигурил достъп до
обекта си за проверка и отчет на измервателните уреди в него, както и не е оспорил
изпълнението от ищеца на задължението му по чл.52, ал.3 от Общите условия в процедурата по уведомяването на абонатите за
проверка. Ето защо, това възражение е несвоевременно
направено с въззивната жалба, същото е преклудирано и по него въззивният съд не
следва да се произнася. Преклудирано е и
възражението за недоказаност кога и как са монтирани измервателните уреди в
обекта на ответника, доколкото спор по този въпрос не е повдиган в първата
инстанция.
Неоснователно се възразява, че
не се доказва извършването на всички законови проверки на измервателните уреди,
отчитащи доставяната ТЕ. По делото са представени свидетелства за проверка на средство
за измерване – топломер от 19.04.2016 г. и 28.03.2018 г., издадени от „Енбра
Тест“ЕООД, от които се установява валидността на средството за измерване през
периода 19.04.2016 г. – 19.04.2018 г. и съответно през периода 28.03.2018 г. -
27.03.2020 г., тоест за целия процесен период се доказва валидността на
средството за измерване. Посочените писмени доказателства са представени от
ищеца в първото съдебно заседание пред първостепенния съд и не се са оспорени
от ответника, а напротив неговият особен представител е направил изявление за
тяхното приемане като относими за правния спор и като такива са приети по
делото, поради което неоснователно се оспорва установените в тях обстоятелства.
Освен това, след запознаването със сочените свидетелства и в срока по чл.143 ГПК ответникът не е оспорил посоченото в тях оправомощаване на „Енбра Тест“ЕООД
за извършването на проверка на СИ, поради което възражението за това във
въззивната жалба се явява преклудирано. Преклудирани са и възраженията срещу
представения протокол за подмяна на СИ, доколкото същият е приет със съгласието
на ответника като относим за делото. Така не е оспорено качеството на лицата,
подписали протокола, нито е направено искане за събиране на допълнителни
доказателства, както не вярно се твърди в жалбата.
Като краен резултат се налага
извод, че се доказа основанието на
предявената претенция за заплащане на цена на ТЕ, формирана на база сградна
инсталация, отопление и БГВ – имотът е топлоснабден, ищецът е доставял през
процесния период ТЕ и същата е разпределяна между абонатите в сградата етажна
собственост в съответствие с нормативните изисквания, като за процесния имот,
предвид липсата на осигурен достъп за контрол и подмяна на индвидуалните
измервателни уреди, с което е препятстван реалният отчет на доставената
енергия, същата се начислява по реда на чл.69, ал.2, т.2 и чл.70, ал. 4 от
Наредба № 16- 334/ 06.04.2007 г. в действащата й редакцията за процесния
период. Конкретният размер на задълженията на ответника се установява от
заключението на вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ
на база данните от СТЕ, такива предоставени от ищеца и нормативно определените
цени за продукта. Това заключение също не е оспорено от страните и се кредитира
изцяло от настоящия състав като обективно изготвено, обосновано и компетентно.
С
оглед основателността на главните искове, основателни се явяват и исковете за
заплащане на мораторна лихва, тъй като се касае за парични задължения с
определен ден за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. След като задълженията са
срочни, за да изпадне длъжникът в забава не е необходима покана от кредитора,
поради което е без правно значение възражението в жалбата, че ответникът не е
бил поканен да заплати дължимите суми за ТЕ. В случая всяка една от дължимите
суми за ТЕ е с настъпил падеж и доколкото се установява, че не е налице плащане
на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане.
Ищецът претендира сумата от 134, 67 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.07.2017
г. до 22.05.2019 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на
дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната
страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по
основание и размер.
По изложените съображения и с оглед на приетите по
делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав намира, че при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно ПРС
е приел, че исковете за главница и обезщетение за забава са основателни и
доказани.
Изложеното по -горе налага извода за неоснователност
на въззивната жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: На основание
чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК и предвид искането в
отговора на въззивната жалба за присъждане на разноските по делото, включително
за юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемото дружество в размер на 100
лева, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение на особения
представител на въззивника от 300 лева или общо 400 лева.
С оглед задължителните указания, дадени
в т. 7 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на дължимата
държавна такса за въззивното производство общо в размер на 50 лева по двата иска
следва да се възложи на жалбоподателя А.Т.Ш..
Предвид гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261507 от 03.12.2020 г. постановено по гр.д.№
16903 по описа за 2019 г. на ПРС, XIII
гр.с.
ОСЪЖДА А.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати ДТ в размер на 50 лева /петдесет лева/ за
въззивно обжалване по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.