М О Т И В И
към присъда по НОХД N63 по описа
за 2018 год. на Каварненски районен съд.
Срещу
подсъдимия В.Х.Х. ЕГН **********,роден на ***г***,български гражданин,с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***,основно
образование,безработен,неженен,осъждан/реабилитиран по право/ е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд затова,че на неустановени дати през
втората половина на месец август 2017г. в с.В.,общ.Каварна,при условията на
продължавано престъпление,три пъти е извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление,изразяващи се в опипване ............... по отношение
на лице ненавършило 14-годишна възраст-М.С. ***,родена на ***г.-престъпление по
чл.149 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Назателното
производство по делото се провежда по реда на глава ХХVII-съкратено съдебно
следствие в производството пред I инстанция.
Подсъдимият
разбира в какво е обвинен,признава се за виновен,прави пълни самопризнания и
изразява съжаление за извършеното.Моли съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу В.Х.Х. за
престъпление по чл.149 ал.1 вр. с чл.26 от НК.Намира,че проведеното съдебно
следствие потвърждава фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, като
счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна,въз основа на
събраните в хода на ДП № 170/2017г. по описа на РУ гр.Каварна и на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства.С оглед на предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание представителят на обвинението предлага
на подсъдимия В.Х.Х. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години,като чрез редукция по чл.58а ал.1 от НК окончателния размер на
наказанието да бъде определено на 2/две/ години „лишаване от свобода”,като
счита,че няма пречка на основание чл.66 от НК изпълнението на така определеното
наказание да бъде отложено за срок от 5/пет/ години.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия В.Х.Х. изразява становище,че в хода на досъдебното
производство се установи чрез признанието на подсъдимия авторството на
инкриминираното деяние и при условията на глава ХХVII от НПК подсъдимият
признава всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и тези които
са установени в досъдебното производство.Не оспорва,че квалификацията на
деянието изисква налагане на наказание „лишаване от свобода”,като счита,че са
налице предпоставките за прилагане института на „условното осъждане”.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Свидетелят
М.С. С. е родена на ***г. и към момента на извършване на процесното
престъпление била на 13 години.Същата живеела в с.Д., общ.Б. заедно с майка си С.
С. Р. и биологичния си баща С.Б.А.,който не я е припознал.През лятото на 2017г.
свидетелите Р. и А. работели в с.В.,общ.Каварна,където се запознали с
обвиняемия В.Х.Х. от с.с.През месец август същата година Р. и М. се скарали и Р.
заживяла в дома на подс.Х. ***,като впоследствие и дъщеря и М. отишла при
тях.На неустановени дати през втората половина на месец август,когато оставали насаме,подс.Х.
на три пъти опипвал малолетната М.С. С. в областта на ........... и.Докато
правел това се възбуждал............,но тя отказвала.Казвал и,че иска да прави
секс с нея.След като свидетеля С. се завърнала в с.Д. подс.Х. комуникирал с нея
чрез приложението „Месинджър“,като в кореспонденцията пишел за чувствата си към
нея и за секс.
Описанат
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.В.Х.Х.,дадени на
досъдебното производство,показанията на свидетелите М.С. С.,С. С. Р. и С.Б. А.,протокол
за претърсване е изземване,протоколи за доброволно предаване,кореспонденция
чрез „Месинджър“,техническа експертиза,съдебномедицинска
консултация,амбулаторен лист и други.На досъдебното производство подс.В.Х. е
дал обяснения които подкрепят обвинението и кореспондират с останалия
доказателствен материал.Подсъдимият Х. отрекъл да е употребявал сила за
извършване на блудствените действия,а показанията на пострадалата в тази насока
са непоследователни и неубедителни,което налага извода за липсата на такова
поведение от страна на извършителя.
От
заключението на вещото лице по назначената за нуждите на делото техническа
експертиза е видно,че кореспонденцията между подс.В.Х. и свидетеля М.С. С. е
осъществена с помощта на социалната мрежа
на Facebook чрез Messenger.Установената кореспонденция е свалена на
хартиен носител.
Според
съдебния лекар извършил съдебномедицинската консултация на 18.09.2017г. при
прегледа на М.С. С. се установили ..........с давност над един месец,чието
анатомично устройство би могло да допусне извършване на полов акт без доп
ълнителни разкъсвания.При прегледа не се установили следи от травматични
увреждания.
В
амбулаторния лист за извършения преглед от гинеколог на 18.09.2017г. е
вписано,че се касае за стари разкъсвания на ..........на 19,11 и 13 часа с
невъзможност да се определи тяхната давност.
Подсъдимият
В.Х.Х. ЕГН ********** е роден на ***г***.Същият е осъждан три пъти,както
следва:
1.с
присъда № 102/25.03.1999г. по н.с.х.д. № 224/1997г. на РС Добрич в сила от
30.10.2000г. за престъпление по чл.197 т.3 вр. с чл.195 ал.1,т.2 и т.5 от НК на
лишаване от свобода за срок от 3 месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК,изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3г./ребалитиран по чл.86
ал.1 т.1 от НК/;
2.със
споразумение от 12.12.2005г. по н.о.х.д.№ 280/2005г. на РС гр.Каварна за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от 3
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от 3 години.;
3.
със споразумение от 27.10.2011г. по н.о.х.д. № 199/2011г. на РС гр.Каварна за
престъпление по чл.197 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във вр. с чл.194
ал.1 от НК на пробация.
Освен
това с Решение № 10/27.01.2005г. по а.н.х.д. № 1/2005г. на РС гр.Каварна,в сила
от 07.03.2005г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в
ал.2 от НК,но на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „глоба“.
Подс.В.Х.Х.
има недобри характеристични данни.Срещу него не се водят други досъдебни
производства.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът
приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства-обясненията на подс.В.Х.Х.,дадени на досъдебното
производство,показанията на свидетелите М.С. С.,С. С. Р. и С.Б. А.,протокол за
претърсване е изземване,протоколи за доброволно предаване,кореспонденция чрез
„Месинджър“,техническа експертиза,съдебномедицинска консултация,амбулаторен
лист,справка-съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.
Фактическата
обстановка по делото е установена по
безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и
проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и
приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на
процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства
имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото
факти.Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно
допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на
подсъдимият обстоятелства.
Подсъдимият В.Х.Х. прави пълни самопризнания,като в
обясненията си излага механизма на извършване на деянието за които му е
повдигнато обвинение.Самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства.
Съдът
кредитира изцяло дадените в хода на досъдебното производство и и приобщени към
доказателствения материал по делото показания на свидетелите М.С. С.,С. С. Р. и
С.Б. А.,като намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
В
показанията на горепосочените свидетели не са открити вътрешни
противоречия,които да изключват достоверността им в тяхната
цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са единни и
напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършването
на инкриминираното деяние от подсъдимият В.Х.Х..
Заключението
на назначената и изготвена по делото техническа експертиза Съдът възприе
изцяло,като счете,че същата е обективна,компетентна,всестранна,пълна и относима
към предмета на доказване в производството в съответните фази на процеса на
базата на представените от компетентните органи материали.Освен това
заключението не е оспорено от страните в процеса.
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства- протокол за претърсване е изземване,протоколи
за доброволно предаване,кореспонденция чрез „Месинджър“,съдебномедицинска
консултация,амбулаторен лист,съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета
на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дейците.
Според
разбирането на настоящия съдебен състав,обвинението по делото по отношение на
подсъдимият В.Х.Х. е доказано по несъмнен начин,не само въз основа на
самопризнанията на подсъдимият,съдържащи преки доказателства относно
извършването на деянието от подсъдимият,но и на базата на инкорпориращите преки
и косвени доказателства за изложените в свидетелските показания на М.С. С.,С. С.
Р. и С.Б. А. обстоятелства и писмените
доказателства,които кореспондират със събраните по делото гласни доказателства
и са относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието
си подсъдимият В.Х.Х. е реализирал обективните и субективни признаци на състава
по чл.149 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
В
обективно отношение с престъплението са накърнени обществените отношения които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал,както и
отношенията възникващи по повод правилното духовно и психофизическо развитие на
подрастващите.
Изпълнителното
деяние е осъществено от дееца с блудствени действия по отношение на
ненавършилата 14-годишна възраст М.С. С.,които по своето естество целят да
възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление.Обективното проявление
на действията на поодсъдимия се изразява конкретно ...........Извършените от
подсъдимия действия са били насочени единствено с цел да се възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
жертвата.Престъплението е формално и същото е довършено с извършване на самото
действие с цел възбуждане и удовлетворение на полово желание без съвкупление,без
да е необходимо тази цел да бъде постигната.
Инкриминираното
деяние е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК,тъй като са извършени повече от две единични деяния,които
осъществяват поотделно един състав на
едно и също по вид престъпление,извършени са през непродължителни периоди от
време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,като последващите
деяния се явяват и от обективна и от субективна страна продължение на предшествуващите.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно-с пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК.Същият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние,а именно,че извършените действия са от естество да възбудят полово
желание без съвкупление и че пострадалата е малолетно дете.Предвиждал е
общественоопасните последици от деянието,че накърнява половата неприкосновеност
и съблюдаването на половия морал,както и правилното психическо и физическо
развитие на пострадалата,която е била малолетна и е искал тяхното
настъпване.Налице е и специалната цел на дееца,въздигната от законодателя в
състава на престъплението по чл.149 ал.1 от НК,а именно-желанието на подсъдимия
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалото лице.Тук
следва да се отбележи,че наличието на евентуално съгласие на пострадалата в
случая е правно ирелевантно.В случая липсват данни за използване на
сила,заплаха или привеждане в безпомощно състояние,поради което осъщественото
от дееца престъпление следва да се подведе под хипотезата на чл.149 ал.1 от НК.
Подсъдимият
В.Х.Х. е наказателно отговорен субект-пълнолетен,разбиращ свойството и
значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на
подсъдимия на половата неприкосновеност и личността и ниската му култура.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
при определяне вида и размера на наказанието,съобрази степента на обществена
опаснот на дееца и тази на осъществената от него престъпна проява,като
наомери,че последната е извършена при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.За смекчаващи вината обстоятелства съдът прие,липсата на други
водени и незавършени наказателни производства,оказаното пълно съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът прие обремененото
съдебно минало на подсъдимия и недобрите характеристични данни.
По
отношение на обществената опасност на самото престъпно деяние съдът счете,че
същата се явява сравнително висока,доколкото се обуславя от факта,че е налице
престъпно посегателство срещу лице в малолетна възраст.
При
определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия,съдът се
ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК,относно целите на наказанието,съобрази
предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.149 ал.1 от НК,наказание
„лишаване от свобода” от една до шест години.Съдът се съобрази и с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,според която в случаите на
чл.372 ал.4 от НПК,какъвто е настоящия,при постановяване на осъдителна
присъда,съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.Съгласно
разпоредбата на чл.58а от НК,при постановяването на осъдителна присъда в
случаите на чл.373 ал.2 от НПК,съдът определя наказанието „лишаване от
свобода”,като се ръководи от разпоредбите на общата част,т.е. при условията на
чл.54 от НК и намалява така определеното наказание с една трета.Съобразявайки
степента на обществена опасност на дееца и степента на общественая опасност на
престъпната проява,съдът на основание чл.54 ал.1 от НК определи наказанието
около средния размер предвиден в инкриминирания текст на закона,а именно –три
години „лишаване от свобода“.Съобразно императива на нормата на чл.373 ал.2 от НПК,определеното при условията на чл.58а ал.1 от НК наказание съдът намали с
една трета,при което постанови подс.В.Х.Х. да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2/две/ години.
По
отношение на подсъдимият В.Х.Х. са налице предпоставките за прилагане института
на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три години лишаване от
свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимият В.Х.Х. е
реабилитиран по право,като реабилитацията заличава за в бъдеще последиците от
осъждането и 3/Съдът намира,че за действителното поправяне и превъзпитание на
подсъдимият не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание.Съдът
намира,че самият факт на обвинението и наказателния процес,на осъждането и
налагането на определено наказание са от естество да окажат върху подсъдимият В.Х.Х.
и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно
наказателно-поправително въздействие.При това „условното осъждане” притежава и
специфичен предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за
привеждане в изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият В.Х.Х. съществено
положително мотивационно въздействие.
Настоящия
съдебен състав призна подсъдимия В.Х.Х. ЕГН **********,роден на ***г***,български
гражданин,с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,основно
образование,безработен,неженен,осъждан/реабилитиран по право/ за ВИНОВЕН в
това,че на неустановени дати през втората половина на месец август 2017г. в с.В.,общ.Каварна,при
условията на продължавано престъпление,три пъти е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление,изразяващи се в ******* по отношение на
лице ненавършило 14-годишна възраст-М.С. ***,родена на ***г.,поради което и на
основание чл.149 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3/три/ години,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371
т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА така наложеното наказание с 1/3,като определя
окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/две/ години,като на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок
от 5/пет/ години.
Веществените
доказателства- 1.един брой настолен компютър марка ...черен на цвят със стикер
в долната част с изписани на него сериен номер *** и модел номер 7GG,на гърба
на компютъра има стикер сив на цвят с изписан на него SIN 97047GG*** и 2.1брой
мобилен телефон черен на цвят марка ...D2016 a 40 с IMEI ***,SIN: ***/20/,иззети
с протокол за претърсване и изземване от 03.10.2017г./л.61 от ДП №170/2017г. по
описа на РУ Каварна/ предвид на това,че не са налице основанията за
приложението на чл.53 ал.1 и ал.2 от НК да се върнат на собственика им В.Х.Х.
ЕГН **********.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК,съдът с оглед на постановената осъдителна присъда
осъди подсъдимия В.Х.Х. да заплати сторените разноски в хода на досъдебното
производство за изготвяне на техническа експертиза в размер на 140.76/сто и
четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки/лева по сметка на ОД на
МВР-гр.Добрич.
Съдът
намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите на
наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на
индивидуалната,така и по отношение на генералната превенция.
Така
мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :